Разказът на едно мюре на Гешев

ИСТОРИЯ ОТ ПРАКТИКАТА

Началото на 90-те. След 6 години стаж на село вече работя в Пловдив. Между другото – да знаете, че лекар и зъболекар, които не са работили на село, нищо не става от тях. Там се гради професионалното самочувствие. Наоколо на километри няма кой да ти помогне. Ти сам трябва да спасиш човека от болки, страдание и смърт. И затова всички “наши деца”, които не бяха пратени да работят на село и до днес не смеят един разклатен зъб да извадят и пращат на хирург. Смешно. Да не говорим за цените и претенциите.

Както и да е. Една сутрин баща ми – лекар – преди да тръгнем за работа, ме предупреди: “Днес ще ти доведат един възрастен мъж за екстрации на корени и последващо протезиране. Бъди изключително внимателен с него!” Това не бях го чувал нито преди, нито след това. Питах какъв е: “Сам ще видиш”.

Кабинетът, 10 часа сутринта. Води го негов племенник. Пациентът е на 85 години – изправен, здрав за годините си. Много корени за вадене. След упойката го питам какво  е работил. Обичам да говоря с възрастни хора – от тях има какво да научиш. “Държавен служител съм бил”. Щрак! Така отговарят само ченгетата.
– Кога сте бил държавен служител?
– Докторе, служил съм в Държавна сигурност в Пловдив преди 9-ти.
– Ами как тогава сте жив?
– Жив съм, защото през 1936 кум ми беше Никола Гешев. И понеже бяха простаци, оставиха ме за мюре. Ако дойдел и ми се обадил, да го хванат.

През следващите дни разговорите продължиха.

– Кажете някоя интересна случка от службата.
– Ще ви кажа за Петър Ченгелов. Беше много способен пловдивски джебчия. Нищо политическо нямаше. Хващахме го, говорехме му – не му увираше тиквата. Продължаваше да краде. През 1926 в София на митинг откраднал портфейла на Министър-председателя. Хванали го, бяга от ареста и отива във Франция. Там продължава да краде. Като го хваща френската полиция, го питат: “Каторгата в Гвиана ли избираш или Чуждестранния легион?” Всичко си разказа пак като го пипнахме през 1931. Избрал Легиона, пратили го в Мароко, но и там пак така. Първо легионерите два пъти го били и като няма на къде, бяга в Москва през 1928. Там тогава се стичаше цялата измет на света. И в Москва много са му се зарадвали. Защото обучен терорист, мрази Запада. Веднага го назначават за преподавател в КУНМЗ /Комунистически Университет  за Националните Малцинства на Запада/. Това му е била официалната длъжност, от която е получавал заплата, но всъщност е работил като инструктор по взривовете. И през 1930 го пращат тук да прави взривове. Веднага го хванахме и после съдът го осъди на смърт Обесиха го на двора на затвора в Пловдив. Така се пази държава. Цялата му официална биография е изцяло фалшифицирана по съветски.

Д-р Михаил Кръстев

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2018/02/26/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d0%bc%d1%8e%d1%80%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%b2/

Свързани новини: