Съветско руските ни “национални” празници: от трън, та на глог – от девети, та на трети

В декларация, посветена на 3 март, от БСП поискаха България да работи за отмяна на санкциите срещу Русия. И това във връзка с националния празник на коя държава, все пак?!

Чий национален празник е на практика 3 март- на България или на Русия ( датата е била определена през онази 1878 г. в прослава на руския самодържец във връзка с годишнина от неговото възкачване на престола)? Ако е на България, защо на българския  национален празник трябва да се правят декларации, в които главен субект е друга държава и онова, което тя е решила да направи на 3 март преди два века ( календарно) без участието на нито един българин?

Това са логични, а не някави си емоционални въпроси, свързани с “пренаписване на историята”, която е такава, каквато е. “Осъвременяването” на 3 март за целите на днешната политика на Кремъл обаче е истинското пренаписване на самия смисъл на празника, обявен за национален у нас в замяна на предишния 9 септември, който също беше производна от волята на Русия ( но болшевиката).

Беше от “трън та на глог,” от “девети, та на трети”. Защото и двете дати са постоянен генератор на неизчерпаемия съветско-руски апетит за налагане на руското влияние в България чрез изтъкване на един елемент от историята без оглед на негативи от рода на многобройните проруски преврати в българската история, двете руски обявявания на война на България през Първата и в края на Втората световна война и последвалата съветска окупация. Всички тези факти биват обявявани за нищожни по своето значение чрез премълчаване и преиначаване от страна на изпълнителите на чуждата воля в Българя. И днес те отново си показват съветско-руските рога.

Когато стане дума за интересите на Русия, които са върховната ценност на партии, като БСП, крадците на история у нас заемат позата на обвинители срещу несъгласните с тяхното чуждопоклоничество сънародници с викове “дръжте ги, те преиначават историята и отричат заслугите на Русия за освобождението на България”.

Това са същите глашатаи на мълчанието, които непрекъснато пледират за равнопоставеност на фактите по отношение на братоубийствата в България преди и след бившия “велик” 9 септември. Но когато говорим за Големия брат и убийствата на българи ( десетки хиляди в условията на съветската окупация), глашатаите на премълчаването от БСП и останалите участници в марша на московската пета колона престават да пледират за равнопоставеност на фактите. Предпочитат да изстикват отново и отново всяка възможна капка благодарност към чуждата държава, която е причинила на България страдания в преки сблъсъци с българския национален интерес десетилетия наред.

Най-нелепата претенция от всички, която и днес прозвуча от парламентарната трибуна в изпълнението на новия трубадур на соцрусофилството у нас Александър Симеов, е настояването България да е мост между Европа и Русия. Този абсурд произтича като такъв от факта, че нито Европа, нито Русия искат това от една държавица, която дори не граничи географски с Русия и няма ресурса да си построи мостове за преодоляване на разлома межу русолюбци и проевропейци в самата България.

Под този въображем мост от БСП настояха да задълбочаваме “двустранното сътрудничество както в политическо и икономическо, така и в културно отношение”.

Колко по-задълбоченото да стане то в икономиката на България, която по оценки на експерти прави България най-зависимата от Русия в ЕС държав? Колко по – дълбоко да проникне в кръвоносната система на енергетиката ни енергийният руски вампир, от който управляващите в България нямат волята да я откъснат вече трето десетилетие след изчезването на съветската колониална империя?

Или колко по-обвързана да е политически Бълграия с Русия, при положение, че имаме парламент без нито един депутат, който да изрази критична позиция към руската агресивност ( не само в третите държави, но и в хибридната война на Москва срещу България)?

Някой да е пречил на културните връзки с Русия, която свободно дефилира с представители на своята култура тук, някои от които разиграват от години пошли пропагандни спектакли с участието си в предизборните кампании на БСП и “Атака”?

Отгоре навсичко да се говори за български мост от Европа към Русия е израз на невежество или на подигравка спрямо историческия факт, че главна грижа на руската политика преди, по време на и след войната с Турция от 1877- 1878 г. е била по никакъв начин да не бъде допуснато българите да попаднат под европейско влияние. Русият посланик в Константинопол Н. Игнатиев е формулирал като основен приоритет на руската политика именно това  воюване срещу европейското влияние. На практика той се е сражавал на дипломатическия фронт много повече срещу Европа и за постигане на тази цел, отколкото за подготовката на войната с Турция, пледирайки тя да бъде избегната на всяка цена до посления момент.

Ето няколко доказателства чрез самопризнанията за антиевропеейския и главен приоритет на руската политика спрямо българите. В своите “Записки” ( 1875 1878 ) Н.П. Игнатиев споделя следните цинични истини, известни на всички в края на 19-ти и началото на 20-ти век, но укривани от днешните българи след замитането на следите, осъществено през периода, когато съветска Русия постига старата мечта на руския империализъм да откъсне страната ни от естествения й европейски път :

“За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер” (Н.Игнатиев. “Записки” ,1875 – 1878 ), ( стр. 52)

“Австрийските и турските славяни трябва да бъдат наши естествени съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците. Само за постигането на тази цел Русия може да принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождаване и засилване. Да се жертват изключително руските интереси, погрешно вземайки средствата за тях, т.е. освобождаването на славяните, предоставяйки им възможност да служат на враждебна за нас политика и удовлетворявайки се със собствения си хуманитарен успех – е безрасъдно и осъдително” ( стр. 53)

“Всичките ми действия в Турция и сред славяните от 1861 до 1867 г. бяха вдъхновени от споменатите по-горе мисли и клоняха към това – да може Русия сама да господства на Балканския полуостров и в Черно море; и източните народи, особено славянските, да обръщат погледи изключително към Русия, поставяйки своето бъдеще в зависимост от нея, а не от другите европейски държави”. ( стр. 55)

“… ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние, тогава неизбежно (infailliblement) нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия”.( стр. 58)

“Цялото ни изкуство трябва да се състои в това – да не възбуждаме преждевремено християнските народи, да не даваме поводи на други държави да се намесват непосредствено и открито да ни противодействат и като избягваме разрив с Портата, да държим в наши ръце нишките на възможното движение на балканските народи”( стр. 64)

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: http://kontraprop.com/2017/02/07/graf-ingatiev-shtastie-obesvane-apostola/

За сведение на ( избирателно) невежите, тези цитати са много малка, макар и представителна част от същината на руската политика спрямо България, маскирана като “освободителна” в похода на империята към мечтания от поколения руски царе контрол над Проливите, мотивиран като “освободителен” само за пред наивниците в самата Русия и в българските земи, където изтрезняването от опияняващото очакване за истинска свобода, поднесена от мракобесната спрямо собствения си народ Русия, много бързо е настъпило- още по време на войната с Турция. Ако това изтрезняване в условята на руската “политика на нагайката” бива оприличавано на “русофобия”, то как иначе, освен по аналогия като “българофобия” да наречем презрението и растящата омраза към българите от страна на руснаците, стъпили на българска земя с нереални представи за България и българите- свидетелствата за което са многобройни?

Авторът на тези редове обещава да покаже още много такива изобличителни “бисери” от съкровищницата на руския цинизъм спрямо българите и България в книгата си, която предстои да публикува.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител