До Париж с влак

И така – започваме един двоен пътепис до Париж: двоен, защото е с двама автори, които пишат отделните части. Започваме с пътуването с влак до френката столица. Приятно четене:

До Париж с влак

част първа на

Париж през октомври

Месецът беше октомври – месецът за сбъдването на една мечта. За едно невероятно

приключение, наречено пътуване до Париж с влак

(или по-скоро с много влакове, най-различни).

Мечтая си от малка да видя Париж. Когато времето дойде, назря и въпросът как да стигнем до там? След като заминавахме за Западна Европа, решихме, че искаме да видим още от нея, освен крайната точка на пътуването си. Затова избрахме най-добрия за нас начин за това – пътуване с влак.

Влакът има много преимущества

за мен и дава възможност за разглеждане на местата, през които преминава, повече от всеки друг транспорт – освен, разбира се, ако си с личен автомобил и можеш да спираш където и когато ти скимне лично на теб. Тогава обаче имаш други грижи. За разлика от самолета, от влака можеш да видиш всичко. Много по-комфортен е от автобус, с много повече пространство, възможност за разходки и т.н.

Колкото пъти споменавах на приятели с какво ще пътувам, бях посрещана от изумление и съчувствие. Има някаква преобладаваща настройка у нас срещу влаковете като тип транспорт, настройка, която не споделям и от години си пътувам с българските навсякъде из страната, където ми щукне (и където вървят). Да, много от влаковете ни са стари и прашни (макар че в последните 1 – 2 години пътувам и в доста нови и чисти), по-бавни, с невинаги удобно разписание. Колкото пъти обаче съм си преценявала плюсовете и минусите спрямо автобусите, плюсовете са били повече. А когато ми се е налагало да взимам автобус по липса на влак – например за морето в Гърция – не ми е доставяло особено удоволствие и сравнението никога не е било в полза на автобуса.

Та в общи линии избрахме любимия вид транспорт за мечтаното пътуване –

не пътуване, ами цяло пътешествие…

но и дотам ще стигна.

Когато се пътува с влак в чужбина, трябва да се имат предвид няколко неща.

Първото и най-важно е, че, за разлика от в България,

на запад това не е по-евтиният, а по-скъпият вид транспорт

За да не му излезе много скъпо на човек и да спести маса пари, е хубаво да си купи билетите отрано – при нас около месец предварително ни спести около 50% от цената и нещата се подредиха добре.

Второто е, че

пряк влак София – Париж няма

Така че прекачванията са задължителна част от изживяването – и то във влакове на различни железници.

Как се организира такова нещо?

Лично ние отидохме в офиса на БДЖ в подлеза на НДК. Един от популярните стереотипи е, че служителите на БДЖ са дебили, които си бъркат в носа, не си разбират от работата и грам не им пука за клиентите им. Е, за пореден път се убедих, че реалността е точно обратната. Служителите, при които отидохме, не само си разбират от работата, не само им пука за клиентите, ами и са страшно компетентни, услужливи и информирани хора. Те имат връзка с всички железници в Европа и в общи линии ни дадоха варианти за пътуването ни – с различни маршрути, часове, дължини на престой, типове билети и тарифи, всичко.

За различните влакове вземаха превес различни наши изисквания – цената на билета, типа спални места, времето на престой на дадена гара, скоростта на движение и т.н. И се получи един уникален маршрут, идеален конкретно за нас. Разбира се, имахме по-голям избор (и по-ниски цени), защото до заминаването оставаше цял месец.

Маршрутът на отиване:

1. унгарски влак София – Будапеща спален вагон, който се трансформира в седалков през деня; престой час и петдесет минути в Будапеща; спален унгарски влак, но от друг тип (по-модерен)
2. Будапеща – Мюнхен; три сутрешни часа в Мюнхен,
3. немски влак Мюнхен – Щутгарт,

шест минути по-късно – немски влак стрелаЩутгарт – Париж. Влак стрела, да!

На връщане:

1. швейцарски влак стрела Париж – Цюрих, пет часа престой в града,
2. спален унгарски Цюрих – Будапеща, цял ден престой и обикаляне на Будапеща,
3. а оттам – руски спален влак до София.

Като цяло повечето свободно време за разходки из градовете остана за навръщане, защото така ни съвпадаха най-удобно влаковете, а и на отиване превес взе нетърпението да се стигне до Париж

Свързани новини: