В женския месец реших, че е добре да (си) припомня и споделя със света възторга си от тези наши съвременни големи създатели на книги за деца (защото далеч не са само писателки) и да кажа, че искрено се радвам, че ги има тези момичета, че творят и споделят и правят с написаното си този свят една идея по-приемлив някак.

Юлия Спиридонова Юлка – родната ни Дж.К. Роулинг! Историите на Тина, Кронос, Любими Попътечо, Жабчето – и за малки, и за големи, и за още по-големи момичета и момчета. Любима и на малки и на големи. Смела писателка е Юлка. И с размах. А колко прави, за да четат повече децата … и колко вяра има в тях!

Весела Фламбурари – неуморното Весе, което разказва историите на Мина – любими на всички! Но и още и още, а от любов към детската литература от български автори наскоро скочи в дълбокото с издателството си Ателие за българска детска литература „Горната земя“

Петя Кокудева – Петя е вълшебница на думите! Възхищаваме нейния изключително земен, неконвенционален и добър, изпълнен с радост и намиране на красивото поглед към думите, децата и хората въобще, към света.

Маги Благоева – мнооого мъдрост и силен порив към свобода от всичко написано от Маги … магия е!

Мая Бочева – за който още не знае Кой светна луната и не е виждал чудните книжки с прекрасни илюстрации на Мая – хайдеее! Вече са цяла поредица!

Ако нямате в библиотеката си поне по една книга от всяка от тях … е време да поправите тази голяма несправедливост сега! И да ги подкрепите, за да създават още!

И като бонус: Виржиния Улф. Собствена стая. Откровено книгата-библия на развитието на темата за равните права и мястото, отстояването на жените в обществото. Великолепно ново издание с твърди корици на Колибри. Чудна! Важна! Основополагаща!

И не, това не е осмомартенски пост

Тя е единствената жена министър енерГЕПИка в цялата 1337 годишна история на България. Тя е единственият министър енерГЕПИка с два мандата в най-новата история на България. След броени дни ще запише още един рекорд:

За ПЕТИ път през март, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ от началото на февруари, ДВАДЕСЕТИ от началото на годината и НУЛА (отразено) от "българските медии, журналисти, политици и експерти" България постига най-ниска дневна борсова цена на електроенергията,...

Премиерът Борисов предупреди, че атакуващите сделката с ЧЕЗ в България са “гадове”, които искат да го свалят от власт, както през 2013 г. и БСП побърза да легитимира ( отчасти) пророчеството му с протестен митинг по темата, организиран в София днес. “Борисов пак е прав”, мълвят със страхопочитание в пристъп на религиозен плам неговите спътници в политическия му живот.

Казвам “отчасти”, защото не можем напълно да насложим ситуацията от 2013 г. върху сегашната. Да, Борисов има от какво да се стряска в съня си ( какви кошмари го държат буден относно параметрите на самата сделка сигурно няма да узнаем) . Но фактът, че мотивацията на партийно мобилизираните да протестират отново е “електрическа” е само целофана на проблема. Въпросът е какво прозира през него, какво е съдържанието му от гледна точка не само на вътрешната политика ( която на времето главният секретар на МВР Бойко Борисов обяви в моето студио в предаването “В десетката” за “ екскремент в целофан”), но и във връзка с външната политика също.

Едно уточнение. Никой не е свалял Борисов. Той сам се свали за почуда на всички, включително на изумените физиономии от най-приближените му депутати, когато началникът им  се изправи на трибуната на 20 февруар 2013 г.и и обяви, че няма намерение да остава на власт, когато се е проляла кръв ( в рамките на една театрална инсценировка на сблъсък между провокатори и полицаи на “Орлов мост” в столицата). Най-близките изпълнители на едноличната воля на Борисов изглеждаха пред телевизонните камери в парламента в онзи момент като Тодор Живков на пленума на 10 ноември 1989 г., научил току – що, че с неговата власт е свършено.

“Премиерът напусна сградата на парламента, като не пожела да отговаря на журналистически въпроси. Министрите, видимо изненадани от случващото се, последваха примера му и се запътиха към Министерския съвет, за да участват в заседанието на кабинета”, написаха в сайта си от Дарик радио на 20 февруари 2013 г..

““Интересно” е, че за разлика от кадрите с посърналия Живков, архивният спомен от онова изявление на Борисов от 20 февруари 2013 г. напълно отсъства от ретроспекциите на телевизионната публицистика у нас. Но в килията на обесеното свободно слово за подобна ( причинно – следствена) верига не се говори – надзирателите бдят строго!

Другата разлика между ситуацията през февруари 2013 г. и сегашната е във факта, че протестите преди една петилетка бяха продължение на вълната, вдигната от зле маскираните  интереси на “Газпром” в многомесечно подготвяния задкулисен мизансцен срещу неродения проект за проучване за наличието на шистов газ в България. Защитниците на руския монополизъм – волно или не –  успешно вплетоха законните страхове на хората от замърсяване на природата в каузата на “Газпром”.  Борисов закъсня да клекне пред газовия богатир чрез нареждането си крепостните му депутати да гласуват мораторииум дори върху проучванията, а не само върху добива на евентуално установената наличност от суровината ( за която американски учени, ползвали сателитни снимки, бяха прогнозирали огромни залежи). И беше наказан за закъснението.

Американският консорциум, спечелил търга за проучването за газ, беше успешно прогонен да си харчи парите другаде, където и без това чакат на опашка с разтворени обятия за такъв инвеститор ( платил на добра воля нечуваните 20 милиона долара като бонус само, за да започне работа, с което вбеси  туземните корупционери, лишени от “каузата” да си просят подкупи като подизпълнители, блокирани от американската заявка да си тези парчета от баницата от правителството на България – как да не ги намразят американците!).

Руската пета колона триумфираше. Включително с руски знамена по време на протестите с уж чисто социално – икономически искания.

Борисов все пак си е назубрил урока под мотото “да не дразним” Путин и побърза този път да му се подмаже изпреварващо с телефонно обаждане, за да си поприказват за нова абсурдна реинкарнация на руския стратегическия ядрен обект в натовска България АЕЦ “Белене”. Обаче старанието му не утолява глада на московската пета колона. Тя разполага с изцяло проруски парламент, с проруски президент и мимикриращо проруски премиер, когото иска да замени с откровени прислужници на Москва. Тъкмо това обстоятелство е главната особеност по отношение на съдържанието на “целофана”, смесица от вътрешна лакомия и външна подкрепа за нея.

Че БСП иска Борисов да стане, за да седне на неговото място, не е никаква изненада. Намериха си и конкретен повод. Този път не водят откровена битка срещу “еврогейска Европа”, срещу която крещяха разни атакисти и прочее атакуващи прозападната ориентация на страната, които днес са се превърнали в преторианска коалиционна гвардия на европействащия Борисов. Буйстващите срещу него преди 5 години нямаха ясно политическо представителство, макар само доброволно незрящите да не разбираха, че появилите се уж нищото вождове на демонострациите бяха свързани пак с БСП и с петата колона на Москва.

Днес лицето на протеста е самата сбръчкана столетница , която съответно се прави на генерал Столетов, спасител на опълченците срещу ордите на Сюлейман \ЧЕЗхан. Макар да е знайно, че зад операцията стои- ако не лично генерал Решетников този път, то някой друг имперски познавач на българските старопланински приходи.

Тази афширана атака на БСП с бастуна на опълчението, що брани старопланинските приходи, може по-скоро да консолидира ГЕРБ и подкрепата за единствения наш, абсолютно незаменим спасител от червената ( разновидност на) атака. И обратното: ако някой от прозападния, но критичен към ГЕРБ лагер от “разбити авари” ( обезглавен откъм аватари) се обади с критика в този момент, автоматично се превръща в “комунист”.

И вие ми казвате, че двуполюсният модел бил унищожен още от ментора на Борисов в политиката Симеон Сакскобургготски? Не сте познали!

Жив е той, жив е там на балкона (на Министерския съвет)!

Борисов наблюдава как Нинова и компания играят за неговата кауза на спасител на нацията  от самата Нинова в боя за европейските траншовете\траншеи, сплотявайки разколебаните му избиратели и склонните да му гласуват отново само и само да не се върне на власт по-голямото зло.

Спектакълът е игран вече, но този път БСП е режисьорът на припек, напуснал сянката на протестите от предишната петилетка.  Пък каквото сабя покаже и преклонена пред нея главичка!

Share on Facebook

Патриотичното образование е все по-често засягана тема в обществените дебати. В опитите да възпитат децата си като достойни българи родителите залагат на развяването на трибагреници, обучението по народни танци и снимките с портрети на будители. И точно така пропускат най-важната стъпка – предлагането на основополагащи знания за изумителните постижения на предците ни, за историческата обстановка, в...

Трийсет процента от шестокласниците в България са в риск от отпадане – не виждат смисъл да ходят на училище, сочи национално представително проучване на Център за приобщаващо образование. Как да върнем смисъла в училище – това е основната тема на новия безплатен онлайн наръчник, създаден от Център за приобщаващо образование, който може да бъде свален от интернет...

Според Европейската комисия в България вече няма прекомерни дисбаланси и страната мина едно ниво нагоре в класацията по макроикономически дисбаланси. Вече сме в една група с Ирландия, Германия, Холандия, Швеция, Испания, Португалия и Франция.

България беше включена сред страните с прекомерни дисбаланси след фалита на КТБ – когато беше намален и кредитният рейтинг на държавата. През декември 2017 кредитният рейтинг беше повишен, а сега страната излиза и от негативния списък. Отне повече от 3 години.

The post ЕК: Вече няма прекомерни дисбаланси в България appeared first on Блогът за икономика.

По повод арбитража с ЧЕЗ и други подобни случаи:

Вчера Съдът на Европейския съюз (Court of Justice of the European Union) реши, че международният арбитраж между страни членки на ЕС е незаконен. Двустранните договори за защита на инвестициите, които имат арбитражна клауза, противоречат на правото на ЕС.

Конкретният случай, разглеждан от съда, е за арбитражно дело между холандска фирма и държавата Словакия. Словакия е осъдена от международния арбитраж на 25 милиона евро, но отказва да плати и обжалва в немския съд, който прехвърля въпроса към Съда на ЕС.

Според Политико в ЕС съществуват 196 двустранни договори за защита на инвестициите и на теория те би трябвало вече да са незаконни след съдебното решение. Интересно е дали това решение на Съда на ЕС може директно да се използва и по отношение на международния арбитраж на ЧЕЗ срещу България, както и в други подобни случаи.

Добавка: Извън ЕС също има подобни тенденции. Миналата година Индия прекрати 58 двустранни договора за защита на инвестициите, които съдържат клауза за арбитраж. Още през декември 2016 Индия денонсира и договора с Холандия.

Решението на Съда е достъпно тук:

https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2018-03/cp180026bg.pdf

В съобщението на съда изрично пише: “Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.”

The post По повод арбитража с ЧЕЗ appeared first on Блогът за икономика.

Във връзка с т.н. профилактиране на български граждани от полицията, която е обикаляла по домовете им и ги е карала да подписват обещания да не направят нещо лошо на руския патриарх Кирил, главният секретар на МВР Младен Маринов коментира на 3 март, че четирима души са били предупредени с протокол.

Цитиран от “Дневник” той каза, че става дума за конкретен сигнал до службите заради публикации във “Фейсбук”, които представляват заплаха към патриарх Кирил.

“Това си е процедура. Предупредени са. Дори в интернет пространството не бива да се отправят заплахи към когото и да било. Това е, което мога да ви кажа. Предупредени са по Закона за МВР”, обясни още той. Допълни, че протоколите не водят до наказания, а са предупреждение да се спазват законите. Маринов не пожела да коментира какви са били заплахите и отказа повече подробности”. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/03/03/3139914_potrebiteli_na_feisbuk_sa_bili_predupredeni_ot/

Във връзка с думите на главния секретар изпращам много конкретен сигнал, че за пореден път съм заплашван с убийство от конкретно лице. Казва се Даниил Душев Поманов. 

В профила си във фейсбук той призовава да бъда разстрелян.

Отнася ли си профилактирането и до случаи, когато заплахите са срещу моя скромност и се множат безнаказано с годините?

Моля, някой да обърне внимание на г-н Маринов лично, тъй като авторът на тези редове е сигнализирал 4 пъти в МВР за заплахи за убийство. В редица случаи извършителите на заплахите са били установени, но от това явно не следва нищо.

За улеснение на полицията при издирването на извършителя препубликувам по – горе снимки от заплахата в профила на Даниил Душев Поманов, като и негови- в профил.

Share on Facebook

ГУНДЯЕВ СЕ РАЗПОРЕЖДА В ПОКОР(Е)НАТА БЪЛГАРИЯ ПО СТАРА РУСКА ТРАДИЦИЯ, ОБСЛУЖЕНА ТУК ОТ НАЦИОНАЛМОЗОХИЗМА

Историците и всякакви русофилски интерпретатори-пропагандатори на историята, включително и политиците сред тях, са истинските виновници за “конското”, прочетено демонстративно от руския попски велможа Кирил на руския му троянски кон в София.

Самият Кирил е невинен по стандартите на имперското нахалство, което се различава в идеологическите си послания от нацоналсоциалистите на Хитлер само във фразологията. Националсоциализмът презира “непълноценните” народи и ги обявява за тор на арийската раса, докато националрашизма “само” очаква от малките, незначителните, вкараните под строя на руските знамена народченца да стоят благодарно на колене пред величието на своята окупаторка.

Конкректо българите винаги са били в очите на руската империя “капка” от славянското и православното руско море и са били определяни като “средство” за постигане  на руските цели от крайно недипломатичния изразител на руския цинизъм водещ ( ни за носа) руски дипломат граф Н.П.Игнатиев ( цитатите в този смисъл изобилстват в неговите “Записки” от периода 1875- 1878 г.). Разликата между това да сме “тор” и “капка” оставям на читателите да преценят сами – може в “селска България” , където национлмазохисти не липсват, да се намерят и такива, които да харесат “тор” повече, някак си е по – креативно като принос към кръговрата на живота от това да бъдеш просто “капка” в чуждото море.

В родината на кирилицата  руският велможа Кирил се кара на овластения от българите президент като на крепостен селянин защото има сомочувствието на продължител на една дълга и безнаказана традиция. И защо не, след като вицепрезидентът коленичи пред него и му целува ръката, значи и от президента може да се очаква ако не друго, то поне пълно смирение по време на традицонния руски бой с пръчка пред строя, практикуван за провинилите се в руската армия!

Кирил не е първият руски велможа от имперския запас, който държи такъв тон у нас. Традицията датира още от генерал Дибич Забалкански ( любимец на императора , издигнат от него в пълководец за награда, че е издал заговора на декабристите), извършил успешен набег през 1828 г. през българските земи чак до подстъпите на Константинопол. Сключвайки Одринския договор с османците Дибич не само не споменава нищо за поробените българи, не само не приема исканията им да се застъпи за тях, но и предава на османските власти българския бунтар  на руска служба ( поучително, но погребано под “благодарностите” послание към бъдещето) капитан Мамарчев, събрал стотици български дороволци, готови да се бият за българската свобода.

Честните руски военни кореспонденти Евгений Утин и Василий Немирович Данченко са описали многобройни случаи на отделно, но прерастващо с развоя на войната 1877-1878 г. в масово презрително отношение на руските офицери към българите, за сметка на което все по-често нараствали симпатиите им към турците ( описанията са покъртителни за заблудените българи, които нямат представа за тази част от историята ни).

Върху уж освободените, но третирани като стадо българи, се изсипва “благоволението” на новите им руски господари, за които нещо обикновено бил “разговорът с нагайката”. Тя беше беше “джобния речник” на руските офицери в общуването им с българите, отбелязва Данченко. “Политиката на нагайката”, за която пише и Захарий Стоянов, се олицетворявала от плеяда надменни руски генерали, командвали България до момента, в който българите се окопитили и отхвърлили тяхното ново иго чрез съединението от 1885.

Императорът лично провождал в България за налагане на руски ред генералите Соболев, Енрот, Каулбарс, които се надпреварвали по грубост, но само успели да убедят българите колко прав е бил Апостола да предупреждава, че българската свобода не бива да бъде поставяна в зависимост от Русия ( заради което и увиснал на бесилото без могъщата Русия да си мръдне пръста в негова защита, способна иначе за друго да манипулира султана в желанието му да избегне руското желание за реванш след Кримската война).

Генерал Решетников и запасният офицер от КГБ Гундяев\ Кирил просто продължават дългата руска традиция, прераснала в генералната линия на  генералните секретари на ЦК на КПСС спрямо покор(е)ната България. Уви, не може да се каже, че генерал Румен Радев е продължител на традицията на генерал Иван Колев, спрял и разгромил руската агресия срещу България през 1916 г. в Добруджа.

Какво (не)знаем или нехаем в тази връзка, за да си дадем сметка защо ни третират по този унизителен начин с руската нагайка?

Без никакви последици си остава например фактът, че край посланика на Русия с генералските еполети по време на съветско-руски годишнини пред Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София най редовно и най-нагло ( макар българската конституция да забранява паравоенните организации) дефилират паравоенни бутафорни руски офицери с хоругви, на които оскверняващо българското достойнство са изобразени новорашистки хибридни псевдознаци на смесена руско-българска държавност, в които доминират двуглави орли и георгиевски лентички.

Същите униформени казашки офицери си присвоиха ролята на неканена охрана на българския патриарх Неофит при посещението му в Гигинския манастир на 17 май 2015 г., пазейки го от българските богомолци по начин, по който по-скоро го караха да изглежда като техен пленник. 

Някакви възражение от българска страна? Никакви! Жалва се там там някакъв си блогър и толкоз…

Що за символ на българската свобода е руският пълковдец Александър Невски, слуга на ислямизираната монголска Златна орда, канонизиран от руската църква за светец заради съвместната му борба с мюсюлманските му господари срещу западните християни, макар да е приел исляма в края на живота си? И понеже това ни е малко, а и досегашната почит към българомразеца граф Игнатиев също не стига на Русия и русофилите, днес вече се опитват да го канонизират и като “баща на българската нация”, чиято истинска заслуга по каноните на днешната политика на Кремъл е предимно в това, че е бил яростен враг на всеки порив за истинска свобода на българите по европейски образец.

Ако за подигравката с натрапения ни “светец” Александър Невски като патрон на най-голямата катедрала на Балканите все пак истината е относително известна на част от днешните просветени българи, то колцина си дават сметка, че мащехата на българското православие, опитала се да задуши в зародиш българската църковна свобода със схизмата срещу нея от 1872 г., строи Руската църква в София на инат на собственото си катедрално творение. Руската църква е била издигната в българската столица като алтернатива на “Ал. Невски” само и само руснаци да не се черкуват в българския по статут ( все пак) катедрален храм на заклеймената от руската мащеха БПЦ чак до благоволението на Сталин схизмата с нея да бъде свалена в началото на съветската окупация.

Всяко неподчинение на българите – мнимо или реално, винаги е било наказвано с “още от същото”, с още руско натрапничество и натякване да му бъдем вечно признателни.

Така че:  нищо ново под  слънцето ( на отблясъците от позлатените кубета) на руското имперско присъствие в България, което се разпорежда тук като у дома си не за друго, а защото му позволяваме.

Share on Facebook

Броени дни преди успешният фантастичен роман от 2011 г. „Играч първи, приготви се“ да се появи и на големия екран на 30 март под режисурата на Стивън Спилбърг, авторът Ърнест Клайн обяви в интервю за Hollywood Reporter, че подготвя втора част на историята за виртуалния свят ОАЗИС. Клайн не дава повече подробности за датата на излизане на продължението или...

В момента изключително в Технически университет – Варна се провежда обучение и в двете образователно-квалификационни степени – бакалавър и магистър, на изключително търсените кадри със специалност „Инженерна екология”.

Носителката на „Пулицър“ и журналистка Дженифър Игън е новият президент на PEN America, съобщава Publishing Perspectives. Авторката на романа „Жестокото присъствие на времето“ и сборника с разкази „Изумруденият град“ (изд. „Millenium”) наследява поста от друг писател и журналист – Андрю Соломон, познат в България с книгата „Далече от дървото“ (изд. „Изток-Запад“). Според организацията тригодишният мандат цели: […] да се постигне...