След нищожните количества на износа на електроенергия през януари от началото на февруари има постоянен ръст по този показател, съгласно данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и ежеседмичните му справки за енергийния баланс...

Сделката за продажбата на активите на ЧЕЗ в България на местната компания „Инерком”, собственост на Гинка Върбакова, продължава да крие много неизвестни. Преговорите между Върбакова и ръководството на ЧЕЗ в Прага продължават вече трети ден.

От излизането си на бял свят през 2016 г. книгата на Елена Фавили и Франческа Кавало „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ (изд. „Хермес“) предизвика истински фурор на книжния пазар. От една страна, ролята на жените в историята на човечеството винаги е била някак пренебрегвана и в момента се забелязва тенденция да се извадят на показ „женските“...

Днес – 48 дами от 19 отбора и 10 индивидуални участници мерят сили в първия за страната турнир по стрелба за жени, служители на #МВР, военнослужещи от #МО и службите за сигурност. Той се провежда в Академията на МВР, а негови организатори са Главната дирекция „Национална полиция“, Спортната асоциация на МВР, Академията на МВР и […]

Класация на Ozone.bg – 26 февруари – 2 март 2018 г. 1. Колекция „Бележити българи“, „Световна библиотека“ 2. Колекция „България – загадки от вековете“, „Световна библиотека“ 3. „Мечти и кошмари“, Иван Манчев, „Кактус“ 4. „Спящите красавици“ – твърди корици, Стивън Кинг, Оуен Кинг, „Бард“ 5. „Звярът“ („Братството на черния кинжал“ 14), Дж. Р. Уорд, „Ибис“ Класация на книжарници „Хермес“ – 26...

Евгений Утин, руски военен кореспондент на руско турската война от 1877-1878 година  за отношенията между руснаците “освободители” и “освободените” българи: “- Знам, че „братушките” не могат да ме понасят – каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата – но ми е все едно. Този народ е калпав и […]

“Никой отвън няма да определя отношението ни към нашата история”

“Никога и в никакъв случай няма да се примирим с недопустимо менторстване отвън!” http://www.vazrazhdane.bg/ne-dopuskame-mentorstvane-otvyn/

Не сте виновни, че грешите, ако си мислите, че тези декларативни думи са изписани по повод скандалното поведение на руския патриарх Кирил в София на 5 март, размахал пръст на българския президент Румен Радев и чрез него на българите, които поучава назидатално в прокурорски дух на кого имат право да благодарят. Констатацията “ никой няма право определя отношението ни към нашата история” е направена доста по-рано във връзка с “Луков марш” в защита на самия марш. Чрез нея движение “Възраждане” възразява на западните възражения срещу тази демонстрация.

“Кой да знае”, че само няколко седмици по-късно пратеникът на Путин, цигареният бос, притежателят на милиарди от цигарена контрабанда, носител на часовник за 35 000 долара ( по Валери Симеонов) ще се развилнее така в София и възванието на “Възраждане” да не допускаме отвън да ни казват как да тълкуваме историята си ще се окаже колкото “пророческо”, също толкова актуално и илюстративно за факта, че наистина никога не бива казваш никога ( ако стоиш зад принципи, а не на проруски позиции в България).

Бегъл прочит на постулатите, зад които стои въпросното движение – видно от сайта му, показва призиви да избираме между “нормалността и Европейския съюз”, омраза към Запада изобщо и любов към Русия. Варненското движение “Възраждане” на Костадин Костадинов, стъпило върху такава  стандартна платформа, събра цял процент подкрепа на последните национални парламентарни избори.

Вероятно и по тази причина е припознато от БСП като съюзник – цял процент, кой ти го дава!- и приобщено към протеста в София, на който Костадинов, Нинова, Елена Йончева, Таско Ерменков и прочее съмишленици застанаха на първа линия пред митингуващите. Нищо, че БСП превърна възраженията си към “Луков марш” в шумен скандал ( усилвайки ефекта от него).

“Шегите” на превъплащенията във връзка с това кой кой е днес и какъв беше до неотдавна продължават и с “патриота” Сидеров. От една страна той го играе малък пред големия руския патриарх, поради което не можел да коментира думите му, а от друга направо се вживява в ролята на негов говорител. А парадоксалното е, че макар да изглеждат взаимно изключващите се “величини”, и двете твърдения са верни: Сидеров хем е малък, хем на практика е говорител на руския интерес в защита на незащитимата позиция на арогантния руснак , облечен в патриаршеска власт.

Освен факта , че Кирил е патриарх на най-голямата православна църква ( сякаш това му дава правото да се държи гаменски спрямо домакините си в България, която е очовечила Русия по християнски) Сидеров изтъква себе си като богослов ( единственият дипломиран в днешния парламент, според негови наблюдения) и напада от тази позиция колегата си от коалицията Валери Симеонов за истините, които изрече по адрес на руския владика и неговото поведение. Трябвало да се извини на Кирил, защото иначе обиждал Бог ( тук вече Сидеров се натоварва и с функциите на Божи говорител).

Сидеров се изказвал и по-различно ( през 1993 г.) по темата за бога в интервю за списание “Клуб М”:

„Божиите заповеди не ме интересуват. Биха ми действали, ако действат на всички. Кой е Бог? Няма такова нещо. Аз съм си Бог.” – 14 години по-късно завършва богословие.  http://hotnews.bg/n/Istinata-za-golite-snimki-na-Volen-Siderov-18+.20144.html

През онзи период Сидеров е бил на обратното мнение за съветска Русия. Ето няколко извадки от статията му “Да освободим Альоша от наряд”, публикувана през 1991 г. във в. “Демокрация”. 

“Съветската армия е страж на мира” – тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия”. Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила. Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”.

За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира през четиридесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-а в Афганистан, през 91–а в Литва… Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж… Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата.

Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това”.

Хубавата новина насред тази клоунада е, че вождовете на русофилството у нас са самоходна негова антитеза, отблъсквайки българите от подобна фома на “патриотизъм”. В това отношение Сидеров постигна днес нови успехи, отричайки в интервю за БНТ същестуваването на българския народ, който се бил появил от нищото благодарение на руската армия. На практика  той погреба по този начин Българското възраждане, хайдушкото движение, четническите борби, революционните комитети на Левския и самия него – нима Апостола не е знаел, че прави саможертвата си именно за “несъществуващите” по онова време българи!?.

Но най-вече, когато става дума за църковните дела, Сидеров зачерква  борбата на българите за църковна независимост, водена повече срещу Русия, отколкото срещу султана. Той в крайна сметка удоветворява исканията на борбените българи, докато Руската православна църква веднага анатемосва българската победа със схизма срещу възродената от пепелищата независима екзархия на българите.

Ако на такова антибългарско сквернословие и чуждопоклоничество учат богословите у нас, то не бива да се чудим, че българският народ е доста “кривославен” в своя скепсис, сблъсквайки се лице в лице ( векидневно и с любезното сътрудничества на телевизиите) с подобни рекламни лица на циничното русофилско нагаждачество.

От русофилството няма да ни освободят никакви “русофоби”. На нивата на това добро дело копаят неуморно раболепните русофили. Рано или късно трудът им ще разчисти бурените на задушаващата любов към Матушката.

Share on Facebook

Watch video: How to make:  see more:  

Български хелзинкски комитет започва кампания за изграждането на паметник на Екатерина Каравелова – първия паметник на жена в София

Имаме тази миялна машина и направих една малка таблица, споделям в случай, че някой има нужда от нея. Готова за принтиране:

Candy-CDI-454-Programs

Материалът Миялна машина Candy CDI-454 – Таблица с програмите е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Да. Знам. Който протестира е велик и принципен гражданин, борец за справедливост. А който не протестира е конформист и платена подлога на властта. Който протестира е смел народен водач, а който не протестира е страхливец. Нищо, нека.

Защо БСП протестира и иска оставка на правителството и защо захранва протеста с автобуси протестиращи – това е ясно. БСП е опозиция, а всяка опозиция иска да дойде на власт, за да прави това, което правят управляващите сега, но без нея. Всяка опозиция е длъжна да се държи така и ако не го прави, то предава избирателите си. Всяка опозиция е длъжна да изтъкне, че обществото е катастрофирало и че се нуждае от спасение, че властта е ужасно корумпирана, докато опозицията не би била, ако случайно се превърне във власт. Тъй че този въпрос изобщо не ни интересува.

Къде е ДПС? Те си траят. Официално не искат оставка (пък и им е малко трудно да го играят православни като Илияна Йотова, която се гнуси да целуне ръка на митрополита си – ръката, която я осенява с кръстното знамение, – но пък пъргаво пада на колене пред митрополита на Владимир Путин), обявяват се за стабилност, но продължават да каканижат против участието на патриотите в управленската коалиция. Не искат предсрочни избори, но ще изложат вижданията си за случващото се в България по време на местните избори (хайде да познаем на кои области ще наблегнат!). Очевидно искат да изтикат патриотите от коалицията и да заемат тяхното място. Затова и ДПС изобщо не ни интересува.

По-интересен е въпросът защо настояват за оставка на кабинета други две категории протестиращи: будните граждани и малките извънпарламентарни политически формации. Ако кабинетът подаде оставка, за тях няма да се промени нищо, те няма да влязат в парламента и в правителството. Ще влезе опозицията, от което не виждам каква е тяхната полза. И още: защо настояват за оставка, когато стопанските показатели на страната се по-добри от всякога, главно поради международната конюнктура, но все пак. Коя е катастрофата, която ги кара да въпият за справедливост? Кога се случи, как ни засегна? Коя е нетърпимата ситуация, която ги кара да излязат на бой (вярно, само словесен) за „промяна на статуквото“ и за „измитане на политическата класа“? Коя е „кризата“, изискваща спешно разрешаване?

С подобни инициативи професионалните политици оставят у публиката блудкавия вкус, че не става дума за нищо друго, освен за доброто старо „стани, за да седна“. Какво правят ситните партийки? Те денонощно обикалят насам-натам с калкулатор в ръка и смятат „гласчета“, така че да им излезе аритметиката и да се промъкнат в парламента. При тези сметки за тях няма неприемливи партньори: консерватори се прегръщат с либерали, земеделци с еколози! Но за какво е всичко? И при най-добро стечение на обстоятелствата, при ФАНТАСТИЧНО стечение на обстоятелствата ще вкарате десетина депутати. И после? Ще се умилквате да влезете в коалиция с управляващата партия? Ще се разцепите и ще се разпродадете на парче като независими депутати? Сигурен съм, че ви е абсолютно все едно дали ще се продадете на ГЕРБ или на БСП, стига после да се изправите пред камерите на телевизиите и да кажете: „за нас е важно да сме във властта, за да реализираме гениалните си политически идеи“. Заслужава ли си заради този дребен и близък хоризонт да рушите позакрепеното положение в държавата?

Какъв е от своя страна мотивът на „будните граждани“? Наистина не знам. Веднага се сещам за двамина мои приятели. Няма да ги спомена поименно, но те сигурно ще се разпознаят и ще ми се разсърдят. Единият е дългогодишен търговски представител на голям международен концерн. Другият е международно признат творец в областта на изобразителното изкуство. Първият е кротък рентиер, който от години не се занимава с друго, освен да колекционира скъпи играчки, да тества най-различни ресторанти по цял свят и да споделя впечатленията си от тях. Вторият продава творбите си в чужбина на твърде удовлетворителни цени, харчи си парите тук и в свободното време се бори за народни правдини във Фейсбук. И двамата проповядват, че сме ударили дъното, че няма накъде повече да пропадаме, че умираме от глад и едва събираме сили да вдигнем изнемощяла ръка към клавиатурата и да споделим това със света; че ситуацията е така нетърпима, че ако не се предприеме нещо в близките час-два, земята ще се разцепи и преизподнята ще ни погълне!

И като ги попиташ защо искат оставка и рестарт на системата, те (рентиерите, творците и миниатюрните партии) отговарят, че е заради гнилочта на корупцията, на която трябва да се сложи край. Добре. Но позволете да попитам: ако случайно извоювате оставка с лабораторни протести, какво си представяте, че ще се случи след това? Ще слязат ангели небесни, за да седнат в Парламента и да оглавят министерствата? Или пък че вие, лично вие, ще станете депутати, министри, премиери и президенти? И че ако случайно, ама много, много случайно станете, няма да топнете пръстенца в медеца?

Понеже не е нужно да си много умен, за да предвидиш една или друга реакция, то и аз, като средно интелигентен гражданин, виждам какво ще се случи точно на това място в текста. Ще кажат: ти си гербаджия! Затова бързам да поясня: в личен план аз от ГЕРБ по-скоро съм пострадал, отколкото съм просперирал. Дори и активната ми политическа дейност (с която, слава Богу!, приключих преди 5 години) е била насочена против ГЕРБ. Дори и превърналото се в моя запазена марка изречение „Картаген трябва да бъде разрушен“ е насочено против ГЕРБ. Но мислейки прагматично и изхождайки от разумния поглед върху обществения интерес, ще кажа: да се търси оставка на кабинета точно в този момент, когато икономическият растеж бележи рекорд, когато БВП е по-добър от всякога, когато, макар и за няколко месеца председателстваме Съвета на ЕС и то засега успешно, е глупаво, егоистично и граничи с национално предателство. Има моменти, в които личните, партийните и корпоративните интереси трябва да отстъпят пред националните. Има моменти, в които просто трябва да замълчиш, особено когато няма какво толкова да кажеш. Така е мъдро, така е справедливо.

Оставете комунистите да се пенявят, те има за какво да го правят. Оставете ДПС да хитрува и да прави тънки сметки. Но всички останали погледнете персоналните си панички, сложете ръка на сърце и кажете: баш до оставка на правителството ли сме опрели сега? От глад ли умряхте? На улицата ли останахте? Мисля, че не трябва да ставаме за резил заради суетата и тщеславието си. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, където и да се намира той, който и да го обитава.

Спонтанни аматьорски нагледни материали

Снимки: Георги Кожухаров, Дневник

Tweet

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-gundyaev-si-tragna-besen-ot-balgariya-prichina-da-sme-dovolni-ot-poseshtenieto-mu

Честно казано, съ-граждани българи, не мога да разбера капризите ви, свързани с посещението на руския патриарх Кирил в България.

Ама бил ни държал той тон на собствения ни национален празник…..Ама нагрубил бил чувствата ни като народ и държава…..Ама нарушил бил международния протокол, като публично бил дрънкал глупости и лъжи със сериозния вид на човек от най-висша инстанция…..

Ами вие какво очаквахте, бе, чеда наивни – че като му викат Негово Светейшество, той да е наистина някакъв светец на светците ли? Че като е турил светиня му калимавката,  то отдолу не продължава да носи фуражката си на офицер от КГБ ли? Че като идва да нагледа българската губерния наместо императора Путин, ще се държи много по-малко нагло от императора Путин ли?

Исусе Христе и Света Богородичке – много сте затънали в европейска наивност, бе, люде православни и кривославни!

За разлика от всички вас, на мен пък посещението на руския патриарх в България много ми хареса. И то не само, защото покрай него ни падна случай да научим за скромната му яхта, която струва около 30 милиона американски сребърника. Или за простия му часовник, който е само около 30 хиляди швейцарски такива.

Не, просто смятам, че това посещение съвсем адекватно успя да отрази актуалното ниво на руско-българските отношения и закачи тежка обеца на ухото не само на висшите български политици и държавните институции, но и на тъй наречените „обикновени хора”, чиято представа за тези отношения е натъпкана в главите им още по комунистическо време от другарката в първо отделение.

Но да изясня позицията си. Първо, радвам се, че при нас пристигна отначало Кирил, а не направо Путин.

Да, отстрани това може да изглежда като някаква second hand политика, сглобена от Азиатски департамент в последната секунда. Но според мен си е хитра тактика на градация, която империята използва в отношенията с любимото си братче. Просто не искат да ни плашат, хората, като отведнъж ни стоварят на главите цялата най-висока наглост, на която са способни, а карат полека – да свикнем, да се подготвим…..

Щото нали знаем, че, след Патриарха, Императорът няма да ни се размине, той, така или иначе, ще дойде, независимо дали някой измежду нас го кани или не. И даже специално по време на българското председателство май ще ни се изтърси, доколкото разбирам от последните информации за проведени телефонни разговори на премиера…..

Втората причина да съм доволен от посещението на патриарх Кирил, е онази скромност и натурално руско християнско смирение, които той демонстрира.

Поучително беше. Може нещо да не съм разбрал правилно, но с такова впечатление останах от честите негови внушения, че Христос е истински православен християнин, следователно собственост на руската имперска църква, което пък означава, че той, Кирил, му е нещо като земен началник.

Третата причина да се радвам на посещението, е, че в България руският патриарх Кирил демонстрира на живо, по начин абсолютно натурален и неподправен, цялото руско имперско чувство.

„Оказва се, че лейбгвардейския финландски полк е взел участие в освободителната борба. Но това е бил полк на руската гвардия, разквартируван във Финландия. Точно такива са и полковете, разквартирувани в Полша.В историята на Полша и Финландия тази страница я няма. Но тя е записана с кървави букви в историята на Русия. Много ми се иска тази политическа историософия да изчезне от българското политическо ежедневие” – разпорежда накрая патриарх Кирил с най-мекия възможен братски тон.

Да оставим настрани въпроса за наглото и лъжливо, но за сметка на това пък много последователно устоявано от него твърдение, че никой друг, освен руски войници, не се е сражавал по време на руско-турската война в България. Това дори няма да го коментирам, защото документите говорят сами за обратното.

Разбира се, светата истина е патриаршеското твърдение, че парламентите на Полша и Литва например не са гласували техни войски да участват в руско-турската война. Но съвсем излеко, по гьобелсовски, човекът пропуска втората част от въпросната свята истина – че Полша и Литва тогава са не просто окупирани от Русия, а буквално изядени и погълнати от лакомата руска империя. Техните Сеймове не съществуват, защото са разтурени със сила, те искат, но не могат да управляват собствените си народи и държави, защото тяхната държавност е забранена от „освободителката” – Русия. И всеки опит за възстановяване на тази държавност се наказва с целия произвол руския имперски закон.
Да, нали не си правим илюзии, че България не е единствената страна, „освободена” от Русия. единствената, която дължи признателност, любов и подчинение, само защото е имала неудоволствието нейната територия географски да се падне в „сферата на руския жизнен интерес”. А от този интерес, както знаем, няма измъкване…..

Но забелязахте ли, граждани, деликатната дума „разквартирувани”, която в цитата по-горе използва патриарх Кирил, за да обозначи руските полкове във Финландия и Полша?

Я да питаме Хелзинки защо финландците пеят народни песни за участието си в тази война. Или да помолим европейските си братя поляци да ни разкажат как и къде точно биде „разквартируван” кървавият генерал Йосиф Гурко, докато през 1863-та, 15 години преди да стане герой в България, изкла участниците във Варшавското въстание срещу руската окупация.

Да-а-а, много поучително е да се внимава в думите, особено когато идват от благата уста на Кирил, патриарх на Русия, но, както изглежда, по съвместителство началник и на Българската православна църква.

То ако не беше началник, все щеше да се намери някой родолюбив човек от българския висш клир, за да се противопостави на озъбения срещу България руски патриарх. Ако не още на летището, то поне после, когато всички разбраха той какви си е позволил да ги надрънка.

Не би – православната ни църква явно е просто клон на Московската патриаршия, както ДС по комунистическо време беше клон на КГБ, както разни псевдо-патриоти ни убеждават, че са български, докато всъщност са руски. Не, че тия неща не се знаят, но сега за пореден път се доказаха.

Още една причина да съм доволен от посещението на Кирил, е именно фактът, че той си тръгна бесен от България. Колцина руснаци са усещали по този начин дълбокото ни братско отношение към тях?

Щях да кажа – твърде малко, но истината е, че не се сещам за никого от 1944 година насам. Включително генерал Решетников според мен само се направи на вбесен от Корнелия Нинова…..

Е, добре, де, имаше една история през 1946, когато Никола Петков унижава и вбесява Вишински насред София, но това не го броим, защото говорим за истински българин и опозиционер, а не за жалко подобие на политици като сегашните наши безгръбначни. На бас, че ако Румен Радев например знаеше колко ще сгафи пред патриарх Кирил, като просто изброи множеството страни, чиито войници са убити в руско-турската война, щеше да подвие опашка и нямаше никога да ги изброи. Отнюд!

Сега вероятно Радев отчита това като поредния си президентски гаф и трие сол на главата на Иво Христов Непрофесора, задето онзи не му е казал, че това всъщност е списък на окупираните от Руската империя държави. А четенето на такъв списък пред българската публика е противопоказно в момент, когато Русия продължава да настоява, че най-безкористно е тръгнала да освобождава България.

Ха-ха-ха! Хо-хо-хо! И други честушки!

Така или иначе, граждани, не се учудвайте, че наистина намирам толкова много полезни и поучителни за нас страни от посещението на патриарх Кирил. Според мен то, заедно с изявлението на Путин, че руската азбука дошла някъде от Македония, заедно с последователните тъпотии за руско-българската дружба, споделяни от Дугин, заедно с наглото поведение около избора на български президент от страна на Решетников, трасират нов път в двустранните ни отношения.

Това е пътят, по който българите ще научават все повече истини за руските имперски интереси и начините, по които те се реализират в България, а руснаците ще срещат все по-малко подкрепа от местни люде за тази реализация.

Защото – позволете ми да си развихря фантазията – колкото повече знаят истината, толкова по-малко българи ще са склонни да се продадат на Кремъл за 30 сребърника. Или дори за 30 милиона.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com