Празник на св. Григорий Палама в неговата старопрестолна катедра - сега най-фхристиянският град в света

Вече е нещо обичайно като дойде поредица от почивни дни у нас много българи да се отправят към съседна Гърция. Причините са много, а и комшиите са станали пословични с превръщането в туристическа атракция на всяко камъче и керемидка. Не така обаче стоят работите с християнската святост по тези места. Още от османския период българите са ходели на поклонение в Света гора. Сега също мъжете стъпват на светия полуостров, а дамите го обикалят с корабче и ако в пътуването има поклоннически цели обикновено туристите се отбиват в църквата на небесния закрилник на Солун св. Димитър Солунски. Смело може да се каже обаче, че Солун е най-християнския град в света за момента, защото в наше време предлага на посетителите си святост на 20 века.

В дните на националния празник 3 март тази година към Солун за поклонническо пътуване с благословението на Светейшия български патриарх Неофит се отправи група, организирана от Поклоническо-просветен център "Св. Йоан Рилски" и столични храмове. Все още хората от групата, тръгнала на това пътуване, не са осъзнали цялата благодат, която им се даде само за два дни, защото посетиха свети места и се поклониха на светии от различни епохи.
Дните на пътуването не бяха избрани случайно. С вещото ръководство на водача на групата и изкусен лектор доц. д-р Павел Павлов, преподавател в богословския факултет в София, акцент на пътуването беше празникът на св. Григорий Палама. Този важен за православието светител се чества на 14 ноември, но почит заради важната му роля за православието му се отдава и във втората неделя от Великия пост. Св. Григорий Палама живее и действа през преломния за Балканите ХІV век. През 1347 г., след престой в тъмница заради учението си той е освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Благодарение на неговия авторитет мистичното и аскетично учение на исихазма е възприето от Източната църква. Сега мощите на св. Григорий Палама, прославил се и като подвижник, и като богослов, и като архиерей и като чудотворец се покоят в посветената на него катедрала в Солун.



Следвайки програмата си, групата от България се стича в този храм в навечерието на празника за предварително обявената вереня. Докато се очаква пристигането на владиката, който ще оглави богослужението, по Божие благоволение всички успяват благоговейно да се поклонят на мощите на светията. Още по пътя в автобуса отец, Христо, съпровождащ поклониците, прочете стиховете в прослава на светителя – акатиста на св. Григорий Палама. "Запомнила съм едно свидетелство на професор архимандрит Павел Стефанов , който в своя проповед за втората неделя от Великия пост споделя колко впечатлен е бил от останалите напълно нетленни мощи на св. Григорий Палама. Тойй обяснява, че редица други мощи, на които се е покланял, били втвърдени, потъмнели или представляват само кости, докато тялото на този светия е запазено толкова свежо, сякаш той е починал преди минути.", споделя жена от групата. Сега мощите са под сребърен похлупак.

Времето и спазената програма позволяват разходка и групата решава да се възползва от добрата възможност и да посети още светини наблизо. Градът диша и живее с пълна сила. Времето е великолепно и връхните дрехи вече не пречат, защото е достатъчно топло. Макар и да е привечер температурата е около 18 градуса. На оживени места могат да се чуят улични музиканти. В околните кафенета няма свободни маси на открито. Нашенците се натъкват на сергия с мартеници и това ги развеселява.




Така неусетно стигат до градския манастир на св. Теодора Солунска. Тази светица е живяла през ІХ век. Имала знатен мъж и свои деца, но след смъртта им се замонашва, основава този манастир, живее в него 55 години, за да остане тука во веки. Обителта не е прекъсвала съществуването си и през османския период. Винаги е била женски манастир, но през последните десетилетия е мъжки и служи като обиталище на духовници, които учат богословие в Солун. Има на друго място и свое общежитие за бъдещи богослови, които не са духовници.


В този манастир сега са и мощите на св. Давид Солунски. Пеподобният Давид е живял по времето на император Юстиниан I през VI век като отшелник в пост и молитва. Първоначално се приютил в клоните на едно дърво, което било негов дом в студ и пек в продължение на три години, а после се преместил в скромна келия в безлюден район. Там при него се стичали много ученици, а с Божията помощ се удостоил и с дар да изцелява болните, които дирят помощта му. Доверието и обичта на солунските управници и народ го подтикнали да отпътува за Константинопол, за да разреши техен проблем, свързан с управлението на града и да защити мястото му на първостепенна катедра. Сега в негова чест в Стария град на Солун има издигнат благолепен храм.



Недалеч от манастира на св. Теодора е раннохристиянската базилика "Св. София", където са мощите на св. Василий Изповедник, живял във времето на иконоборството през VIII век и подложен на мъченичество заради съпротивата спрямо иконоборците и православната му вяра. Храмът е бил католическа катедрала, а после и джамия с минаре, част от което е запазена, но иконите и стенописите са отлично запазени. Големият купол, тежките полилеи и позлатата будят възхищение.


На другия ден групата се потопи в празничното богослужение за св. Григорий Палама. Тържествената светата Литургия с отлични митрополитски псалти (певци) се водеше се от двама митрополити - възрастният Антим на Солун и по-младият митрополит Йоан на Лагада, който поемаше по-голямата тежест в службата. В края на богослужението владиката Антим произнесе дълго поучително слово за празника, разяснявайки евангелското четиво, определено за този ден. След това в квартала около храма имаше молитвеното литийно шествие в чест на празника с доста хора, типично по гръцки маниер с военна музика и военни с униформи, с мощите и иконата на светията, качени на открити платформи на военни джипове. Начело на шествието бяха първенците на града, а на една от улиците достолепна възрастна двойка, която явно не е успяла да дойде в храма, прие шествието от балкона си със запалени свещи в ръще. Двамата бяха с официални костюми, дамата с копринена кърпичка с дантели в джоба на сакото, явно се бяха приготвили и очакваха литията под прозорците си, но и хората от улицата възторжено им помахаха.


„Ето такива неща трябва да да се възстановят и в София. Ние си останахме във времето на комунизма, когато тия демонстрации бяха забранени, защото се приемаше, че са демонстриране на религиозна принадлежност и се преследваха от закона. Две-три поколения сме свикнали с това и не правим лития с изключение за Възкресение, но има дни, в които задължително се прави литийно шествие. То е особен тип богослужение, в което, метафорично казано, експлозията на празника разрушава стените на храма, излиза и се излива тая благодат, радост и молитвеност , която е част от храмовото пространстранство. Вратите на храма се отварят широко, иконите излизат заедно със светиите и освещават пространството наоколо. Това е благодат Божия за града и за хората, за мястото", коментира след това доц. Павел Павлов. Св. Григории се разходи, заедно с нас в неговата старопрестолна катедра. И ние бяхме част от тази разходка негова разходка из града Солун, допълни той и отново припомни, че на своите гости Солун предлага святост през 20 века като се започне от св. Апостол Павел, от първите проповедници, от първите последователи на апостолите, мъчениците от първите векове. И всъщност само за два дни българската група успя да се потопи в тази благодат. Не е случайно твърдението, че Солун е най-християнския град в момента в света и има приемственост във вековете, която на много малко места може да се наблюдава.




Преди да стигне в Солун групата посещава манастира "Св. Йоан Предтеча" в село Акритохори, близо до българската граница. Манастирът е женски, метох на свещения светогорски манастир Ксенофонт. Сестрите са не просто гостоприемни, но и гостолюбиви. Черпят по чаша "гръцко" кафе, вода, локум и постни сладки. Някои от тях учат български заради многото поклонници от България, които ги посещават. За тях има и добре уреден манастирски магазин, където се продават икони, книги, броеници, кадилници и свещници, но и плетени бебешки дрешки и терлици.
Манастирът е открит през 1981 година, но внушителният храм е изцяло във византийски стил с мраморен иконостас и с изображения на светците върху него в цял ръст. Близо до входа е поставено копие на чудотворната икона „Пресвета Богородица Геронтиса“ („Старица“), чийто оригинал е в светогорския манастир „Пантократор“. Това е едно от малкото изображения на Божията майка без Богомладенеца на ръце, ефирно бяло и благодатно и групата от България се покланя на тази светиня.
Малко над манастира има удобна площадка, от която се разкрива поглед към езерото Керкини или както е българското му име Бутковско - по името на някогашното село Бутково. Това езеро е известно с богатата си флора и фауна и е едно от най-добри места за наблюдение на птици в Европа.



Следващият обект в поклоническата програма е селото Суроти. То е на около 20 км след Солун по посока на Халкидики и малко над него е манастирът „Св. Йоан Богослов”. А там се намира гробът на преподобния Паисий Светогорец, канонизиран за светец от Вселенската патриаршия през януари 2015 г. Старецът Паисий беше почитан като светец и приживе. Този светия от ХХ век с молитвите си е призовал божията милост за мнозина, които свидетелстват за станалите с тях чудеса с негова помощ. Пред Господа се представя през 1994 г., но преди това е предсказал редица събития, които се случват и до днес. От години на гроба му ходят на поклонение хиляди православни християни, заради благодатта, която струи на това място и надеждата да имаме молитвите на преподобния старец. "Веднъж в тежък момент ми попадна иконка на св. Паисий Светогорец, реших, че това не е случайно и се помолих горещо за застъпничеството му. Трябва да ме е чул, защото проблемът ми бързо след това се реши, а аз и до днес му благодяра и моля Бога да ми даде да се вслушвам по-често в неговия верен на Господа глас", споделя жена от групата. За някои от дамите, предпочели за пътуването да се облекат в панталони, това се оказва проблем, защото сестрите искат долната част на тялото на жените да е покрита и това е въпрос на уважение. Ако и да не са с покрити глави, което е завет на светите отци, то е добре поне на такива свети места жените да са с поли, а не с мъжки дрехи.
В събота гробът на св Паисий Светогорец е достъпен само до 15 часа, но българската група има благоволението да се побере в това време, да не завари там обичайната дълга опашка от поклоници и да успее да се поклони на гроба на един от най-новите светии и на мощите на неговия духовен старец св. Арсений Кападокийски, които се покоят в храма на манастира.


След благодатната служба в памет на св. Григорий Палама и молитвената лития българската поклоническа група има малко свободно време за разходка из слънчевия Солун. След това няма как на изпроводяк да не се поклони на св. Димитър Солонски в неговия храм, но после има една приятна изненада. Програмата позволява отклонение от обратния път към България. Идеята идва от докторантът по богословие в Солун Александър, който радушно се съгласява да съпроводи поклониците от България до селото Оса, което като било населено предимно с българи преди стотина години се казвало Висока. Това село също се оказва обект на поклонически туризъм. То е малко встрани от обратния път към България и до него се стига през по-големия град Лангадас. Там християните могат да се поклонят на света Кирана Солунска и на св. Ангелина или както гърците се изразяват св. Акилина или Агилина. Те са девойки, живели през 18 век и преживели мъченическа смърт заради вярата. За св. Кирана се знае повече. Тя е родена в селото и на мястото на родната й къща има издигната черква. Като момиче била харесана от османлия, който я поискал за жена, тя отказала и затова била подложена на мъченическа смърт и изгорена. По чудодеен начин мощите й били открити в гроб в олтара на старата черква на селото. Близо до олтара, но извън черквата била погребана и другата светица. Памет за това имало, а и знак свише, защото там, където бил гробът в църковния двор сняг не се задържал колкото и дълбока да била покривката наоколо. Сега селото е обект за поклонически посещения, а и все още има какво да се изследва, и това си е повод за ново поклонение на това място, в Солун и в съседна Гърция и нейните духовни чудеса.