В денят на 7-та годишнина от трагедията в АЕЦ "Фукушима" държавната корпорация Рокатом решава да се похвали с успехите си, публикувайки инфографика на Фейсбук стената си. Тя е съпроводена от две култови изречения: ИНТЕРЕСНА ИНФОГРАФИКА О...

Древните гърци казвали, че когато боговете искат да накажат някого, първо го лишават от разум. А какво да кажем ние, съвременниците на пълното оглупяване от страна на руското държавно ръководство? В лицето на своя представител в ООН Василий Небензя то заяви, че било възможно Великобритания да е отровила Сергей Скрипал и дъщеря му в Лондон.

Да се обяснява защо това не е възможно, направо не е възможно. Защото е адски абсурдно, но само като за хора, които са с всичкия си.

Йезуитщината на кремълското безсилие пред очевидността на руската връзка в отровителството стигна вече до дъното, от което представителят на Кремъл в ООН се провиква, че уникалната руска отрова “новичок”, разработвана от Русия като бойно отровно вещество в нарушение на международните спогодби, можела междувременно да бъде произведена и на Запад. Не за друго, а защото на Запад вече били изведени руски специалисти по производството й. Следователно, щом това не е изключено, значи е допустимо да се мисли  – според малоумната логика на руския дипломат, че Великобритания е решила да изпробва руското чудно средство за мъчително умъртвяване на хора и върху 21 граждани на Обединенито краслство, които берат душа в резултат на неговата употреба в самата британска столица. За да й е зле на Матушката от факта, която е самата невинност и да страда от незаслужени подозрения.

Това е пропагандно отровителство тип “старичок”. Добре познато е от миналато на СССР.

Едно е някой да напише мръсотия в градския нужник, друго е външен министър на я произнесе на микрофона на международен форум ( без да знае, че е включен), както се случи с една изпусната псувня на майка от страна на руския външен министър Лавров преди години.

Явно не е просто въпрос на случайност, а на манталитет. Руската държава, в лицето на своя представител, се държи като трол в интернет, който подхвърля гаднички теории за това, че американците, т.е. евреите, са си ударили сами сградите със самолетите на онзи  11 септември и че пак евреите са измислили или най-малкото сами са си виновни за холокоста. Подобни анонимни признания за собствената глупост са допустими за отделните индивиди – луди ( от омраза към врага) е имало и с тях не може да се спори. Но когато държавите, при това въоръжени с ядрено оръжие, показват признаци на лудост, те трябва да бъдат усмирявани.

Санкции ли? Направо изолатор трябва за путинска Русия докато не изтрезнее от шовинистичното си опиянение и не осъзнае, че да си  голям, брутален и лъжлив не те прави респеектиращ участник в общуването с нормалните общества и техните държави.

Самият Путин, който се изказва все по-носталгично за покойния СССР, може да бъде доволен. Неговата Русия се срива до нивата идиотщините от времето на съветската пропаганда, когато свалянето на южнокорейския пътнически самолет над съветска територия се приписваше по абсолютно същия начин на американците, които го били взривили, за да злепоставят Империята на Доброто, за каквато съветските злодеи представяха СССР. Лошото е обаче, че промитите мозъци в самата днешна реплика на СССР, в каквато все повече се преражда Русия, наистина са склонни да вярват, че някой лош западен конкурент трови руски спортисти с допинг от завист за техните чутовни успехи или че целият свят завижда на Русия и непрекъснато крои планове как да й навреди.

Това е старата съветска параноя на нов глас, който гласоподавателите са на път да подкрепят с гласовете си да продължи да ги управлява ( както си иска) колкото си иска. Очевидно СССР се е разпаднал само условно и само на политическата карта на света, но географски и ментално си същестува в приблизително същия мащаб в увредените от собственото му 70 годишно съществуване глави на отровените и дезориентирани поданици на империята. Като нашият нашист от “Атака”, който се похвали, че се бил борил навремето със съветската система, но днешна Русия не била като СССР ( поради което вдъхновено й служи с изявления от сорта, че българите са се появили от нищото благодарение на Русия).

Share on Facebook

Издателска къща „Хермес“ и Културен център СУ „Св. Климент Охридски“ организират премиерата на книгата на Младен Влашки „Млада Виена в млада България“ в София. Събитието ще се състои на 16 март (петък) от 18:30 ч. в конферентната зала на ректората на Софийски университет с медийното партньорство на „Аз чета“. „Млада Виена в млада България“ запознава...

Във връзка със стрелбата в Пловдив и последвалите мъдрувания за неизбежната отбрана (НК, чл.12), миналата седмица се засегна и темата трябва ли изобщо да бъдат въоръжени гражданите или не трябва, като тук под „граждани“ следва да разбираме цивилни лица, които не са нито военни, нито полицаи, а под „въоръжени“ – такива, които притежават законно регистрирано оръжие. Както почти винаги в такива случаи, и този път темата беше изместена. Помните ли Истанбулската конвенция? Тогава всички, които се обявиха против джендър мейнстрийминга, бяха обвинени, че застават в защита на домашното насилие над жени – две мнения, които нямат абсолютно нищо общо помежду си, дори не са от един порядък. Сега на свой ред всички, които мислят, че е добре гражданите да бъдат въоръжени със законно оръжие, биват обвинявани, че се обявяват за изтребването на дребни крадци-кокошкари по улиците. Едно е да имаш оръжие, съвсем друго е да вършиш безобразия с него. Ако искаш да изтребиш дребен крадец-кокошкар на улицата, не е задължително да го направиш с пистолет. Можеш да го направиш с брадва, мотика, отвертка, с крак от стол и с какво ли не. Какво, да забраним мотиките и отвертките ли? Не е важен инструментът, важен е онзи, който си служи с него. Нали, ако забележим, че много хора се напиват с ракия и забраним ракията, те ще започнат да се напиват с водка…

Всичко това е пределно ясно и даже е обидно да се повтаря. По-интересен е въпросът какво ще направят с темата за оръжието и неизбежната отбрана политиците, как ще я вградят в политическото си говорене, за да можем да ги познаем и да разберем къде стоят.

Най-първосигналната (и най-глупавата) реакция би била да се развикат, че ще затегнат контрола върху притежаването и носенето на оръжие. Такава позиция би била особено опасна за ГЕРБ, защото те съвсем скоро за малко да се подхлъзнат и да си навлекат голяма електорална беля – става дума за Истанбулската конвенция. Добре че някой им наля акъл в главата, та се дръпнаха. Хубаво е в ГЕРБ да си дават сметка, че ако искат да поддържат политическата физиономия, която са си избрали, трябва да се придържат към присъщи за нея принципи. Има политически позиции, които са опознавателни маркери. И такива са както отношението към всякакви джендър експерименти, така и темата за въоръжеността на гражданите. Кажи ми какво мислиш по тоя въпрос, за да ти кажа от кои си! По цял свят отношението към въоръжеността на гражданите бележи разделителната линия между политиците. Избирателите нямат време и настроение да вникват в дълбоки идеологически и политологически разработки. Те си имат няколко нишана – мигранти, гей бракове, пенсии, безработица, престъпност и т.н. – по които преценяват и си правят изводите. Така и с отношението към въоръжеността. По-левите избиратели ще очакват затягане на мерките, защото според лявото такива неща като защитата на личността не са работа на личността, а на колектива. По-десните избиратели, напротив: ще очакват политическите им избраници да подходят по-либерално (в добрия смисъл на думата) към въпроса, защото за тях индивидът е по-важен от колектива, семейството – от обществото; частната собственост – от държавната.

Когато споделих подобни мисли миналата седмица, читатели веднага ми опонираха с аргумента, че имало било политици (смехотворно представящи се за десни, но иначе либералстващи с охота по всички въпроси на социалната държава), които в желанието си да им се обръща внимание, разправяли колко било даже нехристиянско да притежаваш лично оръжие. Видите ли – снизходително сякаш казват те, – ние християни не сме, защото сме чеда на разума и логиката, но ако вие се пишете християни, да знаете, че и вие не сте.

Напротив, съвсем християнско е да притежаваш оръжие и за да го разбереш, не е нужно да се взираш в иконите на св. Георги, св. Димитър или св. Мина. Проблемът не е дали имаш оръжие, а сам да избереш дали ще го използваш и за какво ще го използваш. Ще бъдат съдени делата ти, а не притежанията ти. Хайде да не привеждаме елементарни примери като този какво ще направиш с личното си оръжие, ако пред теб на улицата трима мъже изнасилват жена! Вещите не са лоши, лоша може да бъде само употребата им. Това е християнската гледна точка. И изобщо не знам откъде се появи схващането, че християнинът трябва да бъде някакъв беззъб и безгръбначен плужек, с когото можеш да правиш каквото си искаш, да му говориш каквито си пожелаеш сквернословия и богохулства, а той мило да ти се усмихва. И ако случайно ти отговори, да го зашлевиш през лицето с обобщението: „Ти не си никакъв християнин!“. Да, всички знаят, че на християните е забранено да осъждат ближните си. А знаят ли всички, че заедно с това има и едно позволено осъждане ­– това на богохулството? Тъй че такива политици нека не учат другите как да бъдат християни, особено когато те самите не са.

Те трябва да знаят, че по-скоро не е християнско да си кривиш душата в желанието да трупаш политическа популярност (или да си въобразяваш, че трупаш), да се мяташ и извиваш като риба на сухо, днес да говориш едно, а утре друго, да нямаш смелост да извършиш нищо политическо, преди да си калкулирал внимателно реакциите на всички фактори, да флиртуваш с най-откачени идеи, само и само да минеш за модерен и прогресивен. С две думи – да си продаваш душицата, за да си настаниш гъзеца в Парламента. Ето това не е християнско.

Животът бил по-голяма ценност от собствеността, казват. Хайде, моля, недейте по стар навик да ни приписвате неща, които не твърдим. Разбира се, че е така. Но дали човек ще цени или няма да цени живота на другия, изобщо не зависи от това дали е въоръжен или не. Дори може да се окаже, че ако е въоръжен, ще го цени повече.

Какво е решението?

Първо. Самоотбраната да е разрешена и никой да не бъде преследван, когато законно прибягва към нея (каквото е на книга положението и сега). Ама щял съм да поканя комшията на кафе, да го застрелям и после да кажа, че е влязъл с взлом (Бойко Борисов)! Опасението, че една правилна мярка може да бъде опорочена, не бива да спира нейното прилагане. Иначе лесно ще стигнем до заключението, че ако масово се злоупотребява със социални помощи, то социалните помощи трябва да се прекратят.

Второ. Всеки трябва да има право да притежава оръжие. Но разрешителното трябва да се придобива трудно, както впрочем е и сега – да се знае, че който го поиска, наистина го иска и му трябва. И за получаването на разрешително всеки трябва да докаже сериозна юридическа грамотност, нравствена зрелост (не знам как се доказва това) и образователен ценз. Между другото, тези изисквания трябва да важат и за придобиването на шофьорска книжка, и за придобиването на домашни животни. Жалко, че не могат да се прилагат и при раждането на деца!

Ограничаването на законната употреба на нещо води до разширяване на незаконната му употреба. Тъй както акцизът върху цигарите и алкохола оживотворява контрабандата с тях, така и ограничаването на законното оръжие увеличава циркулацията на незаконното. Не е трудно да се разбере. Пък сами преценете кое се контролира по-лесно – законното или незаконното. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

watch video: how to make:  see more:  

Класация на Ozone.bg – 5-11 март 2018 г. 1. Колекция „Бележити българи“, „Световна библиотека“ 2. Колекция „България – загадки от вековете“, „Световна библиотека“ 3. „Мечти и кошмари“, Иван Манчев, „Кактус“ 4. „Яж мазнини и отслабвай“, Марк Хаймън, „Кръгозор“ 5. „Български народни приказки“, Слави Ганев, „Deja Book“ Класация на книжарници „Хермес“ – 5-11 март 2018 г. 1. „Мечти и кошмари“, Иван Манчев, „Кактус“ 2. „Тънкото изкуство да...

Тази сутрин политико-медийно-енерГЕПИйната мафия ни прожектира поредния епизод от сериала, за успешно провеждащия се на територията геноцид срещу всички нас. Премиерата на новата серия беше по телевизия Откраднат живот, а после светкавич...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Леденият руски рай все повече заплашва да докара света до горещия ад на последното нищо и е крайно време тази глобална тенденция да бъде спряна.

Ако някой не се сеща, да обясня: последното нищо се различава от първото нищо по наличния потенциал – едното е пълно само с бъдещ живот, другото само с минал, едното е градеж, другото е помен.

Преди стотина години Алберт Швайцер, една от рядко срещаните през 20 век енциклопедични фигури, обобщи своята глобална етична концепция като „Откровение за живот”. Това е формула, която насочва към съдържанието на понятията „добро” и „зло”. Тези две думи хората твърде често използват с идеята, че знаят какво означават, без в действителност да знаят. Или като просто представят личното си добро за глобално.

Я опитайте да назовете онова добро, което е добро за всички!

Да, много е трудно, но щом прочетем краткото обяснение на Швайцер, вече изглежда много лесно: „Етиката не е нищо друго, освен откровение за живот. Фразата дава основния морален принцип, а именно – че доброто се състои в поддържане, подпомагане и усъвършенстване на живота, докато злото е в неговото унищожаване, увреждане или препятстване по какъвто и да било начин”.

Е, точно това описано от Швайцер „зло” е сякаш еднозначно въплътено в Руската империя.

През трите столетия, откак съществува, тя, независимо от формата на управление, независимо от „душевната доброта” на управляващите там, независимо от желанието на нейния собствен народ и независимо от интереса и мнението на всички околни народи, неизменно унищожава, уврежда или препятства живота.

На това зло е крайно време да се сложи край. Единственият начин, който ми се вижда все пак възможен, поне теоретично, е Русия да бъде напълно изолирана от света, да бъде оградена наистина с непробиваема „желязна завеса” и оставена на собствените си бесове. Тогава тя или ще се самоизяде докрай и ще ни остави на мира, или ще се укроти и поумнее, за да заживее нормално като другите хора и народи.

Още преди 4 години, когато Москва нахлу в Украйна, призовах кремълският режим да бъде максимално изолиран от целия нормален свят на всички нива, включително чрез граждански бойкот на всичко руско. Имам предвид – нормалните хора доброволно и съзнателно да не правят бизнес с Русия, да не ходят там на екскурзия, да не пият руска водка, да не продават имотите си, пък и каквото и да било друго на руснаци…..Все дребни, но полезни за умственото здраве и духовното оцеляване на света неща.

Сега повтарям призива си – санкциите, което в момента са наложени от демократичния свят, не са достатъчни, те трябва да станат много по-всеобхватни, трябва да започнат да засягат не само отделни фигури от тай наречения „руски елит”, а целия „елит” и далеч отвъд – всичко руско.

Знам, че няма кой да ме чуе – политиците си играят техните игрички на оцеляване от днес за утре, демократичният свят трудно постига консенсус по такива глобални въпроси и още по-трудно го реализира, а редовият гражданин твърде лесно се изкушава от красотата на руските матрьошки например. Но тук работата е на оцеляване и стои вече наистина като с любимото ти домашно куче, което е хванало бяс – трябва да го гръмнеш, защото иначе то ще те сръфа и ще те отнесе със себе си в гроба.

Само преди броени дни руският президент Владимир Путин за пореден път, но сега много по-недвусмислено и нахално, размаха пред света руския военен пръст с накичени по него дрънкащи нови оръжия. С тях той и любимата му Русия директно заплашват живота на Земята. Не просто моя и твоя конкретен живот, а Живота изобщо.

Ще правим с вас каквото си искаме, защото можем, а вие ще мълчите и ще ни обичате, каквото и да ви правим – горе-долу така звучи в превод неговото нагло солово изпълнение пред лицето на целия свят.

Друга тема е, че почти по същото време руският патриарх Кирил, императорски специален пратеник в София за българските тържества на 3 март, каза буквално същото на целия български народ, докато размахваше пръста си пред президента на суверенна, европейска и натовска България.

Нейсе, запуши го – както казваше Алеко.

Един от основните проблеми, свързани с подобни изяви на Путин и неговите политически маймуни е, че те наистина мислят онова, което казват, че те наистина така чувства нещата и така възприемат себе си и света наоколо – нищо, че възприятията им звучат адски налудничаво.

До голяма степен затова и нормалният свят толкова трудно реагира на руските словесни заплахи, а дори и на реалните руски заплашителни действия. Нормалният човешки мозък, закърмен с логика, морал и други глупости, просто не може да смели представата, че е възможно толкова шизофренично и нереално поведение да бъде успешно.

Но Путин и кагебистката му кохорта очевидно вярват в своята мисия и знаят как да реализират опасната си вяра. Като използват, разбира се, сляпата вяра на целия руски народ, който ги подкрепя – или почти целия.

69 процента от руснаците ще подкрепят Владимир Путин на президентските „избори” в неделя, тържествено съобщава ВЦИОМ, Всеруският център за изучаване на общественото мнение.

Извинете за лиричното отклонение, но тези са идиоти, щом харчат реални пари, нищо че са рубли, за реално проучване, нищо, че е нереално. Само срещу половината от похарчената сума аз щях да им кажа точния краен резултат.

Да, Путин в един момент или ще го застрелят, или ще го направят официално император. И след това ще го застрелят. Но зловещият ефект от бедите, които той докара досега на света, ще продължи да тормози живота.

Пък и с него нещата няма да свършат. Първо, в Русия очевидно расте съвсем бодра смяна от хитлер-путинчета, които скоро ще са готови да заместят сегашната мафиотска кохорта в Кремъл. И второ – в Русия критично намалява ролята на разума, там не съществува дори теоретична алтернатива на путинизма, интелигентните и демократично мислещи хора са твърде малко, твърде разделени от спорове помежду си, твърде неспособни за реални действия.

Това означава, че дори режимът на Путин да се срути още утре, той няма как да бъде заменен с нещо по-читаво. Най-многото, което може да се очаква, е да последва период на мимикрия, подобно на този при Горбачов и Елцин, някакъв нов ленински НЕП, тоест, време, в което Русия да се съвземе с поредната порция щедра помощ на оглупелият от надежди за нейното омиротворяване и демократизиране Запад, а след това отново да запее старата песен на нов глас.

Съжалявам, но през 30-те години всички демокрации се държаха по същия начин с Хитлер – наивно вярваха или се правеха, че вярват, че той просто си дрънка оръжието, но всъщност няма да посмее да го използва. Дори след аншлуса на Австрия, след нахлуването в Чехия…..Сега имаме Грузия, имаме Крим, имаме Донецк и Луганск, какво още чакаме – да падне таванът ли?

Да, и докато чакаме, ето че таванът падна – поне в България. А изпод отломките му се показа българският президент Румен Радев, отръска широките си войнски плещи и се прояви веднага като смел борец за „възраждане на българо-руските отношения, които други съсипват”.
Бога ми, по-голяма идиотщина от тази не бях чувал да излиза от устата на български президент. Дори Гоце Първанов според мен не беше способен да демонстрира чак толкова гнусна коленопреклонна вярност на руската императорска воля, чак такова мужишко самоунижение. Или се лъжа?

Насред София руският патриарх Кирил оплю лицето Румен Радев от глава до пети с гадната си слуз, стори го пред очите на целия български и всички европейски народи, стори го, въпреки историческата истина и елементарните принципи на международното право – а Радев, моля ви се, твърди, че само го било накапала малко светена водица и нищо от това.

Щото бил християнин, нямало да обърне внимание. Щото бил умен политик, щял да „продължи да работи за възраждане на…..”

За никаква България, за Русия ще продължи да работи Румен Радев, вече дори слепите от ДАНС и прокуратурата могат да видят ясно това. Но пак не виждат.

Та ето ви един конкретен за „гъвкав подход” от страна на водещ политик от една уж европейска, цивилизована и демократична държава. Не чак толкова гъвкав е този на германските, унгарските, италианските и други европейски политици към агресивната политика на Русия,, но с подобен краен ефект.

Известното втвърдяване на тона от страна например на Тереза Мей напоследък е само фон, на който още по-ясно изпъква неспособността или нежеланието на голяма част от другите да застанат лице в лице срещу проблема.

Докога, бе!

Нали за всички е ясно, че като оставяш злото да вилнее, не правиш добро на никого, тоест, не подпомагаш живота.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Романът „Тесният път към далечния север“, за който през 2014 г. австралийският писател Ричард Фланаган спечели престижната литературна награда „Ман Букър“, ще бъде адаптиран за телевизионния екран, научаваме от Books and Publishing. Правата за книгата, публикувана в България през 2016 г. от издателство „Colibri“, са купени от FremantleMedia, но предстои да се уточни кой точно ще излъчи...

Ако не броим онази реплика на Радан Кънев за “бай Кой”, никой съвременен български политик не е правил през последните години опит да се изправи срещу статуквото с радикален език, както вече го направи вицепремиерът Валери Симеонов. Защото фундаментът на статуквото е подмазваческото отношение към политиката на Москва като свещена крава. Симеонов направо я закла с изказванията си по отношение на “ второразрядното ченге” Гундяев, превръщайки се в единствения български политик с реално влияние в обществото ( чрез своя пост засега), който наистина защити България от руската агресивност на принципа “ на зло куче, зъл прът”.

Когато заявих в интервю за германско-френския телевизионен държавен канал Арте, излъчено в Германия и Франция на 15 януари по повод началото на българското европредседателство, че България се отличава от всички страни в ЕС по факта, че няма нито един политик във властта, който да изрази критична позиция спрямо Кремъл, бях убеден в правотата си. Но Симеонов ме опроверга сега и нямам проблем да призная този факт, произтекъл от развитието на ситуацията.

Да, изключението потвърждава правилото, но няма да е справедливо да не отбележа новината. А тя е: в България се открои, макар и в лично и символично качество, реална опозиция и на властта, и на опозицията по най-важния въпрос, свързан с българската еманципация от рублофилската ни комплексарщина.

За разлика от онези, който правят уговорката, че езикът на Симеонов бил непремерен, макар да бил прав по принцип, съвсем не смятам така. Време беше някой да отвърне на език, разбираем за наглите руснаци, от рода на Решетников, който си поръчва “чистка” на българския елит без да му мигна кагебисткото око.

Или на депутата Пьотър Толстой, който се изгаври с българите, като с крепостни селяни, които Русия си пазарува.

Или на вицепремиера Рогозин, който не веднъж се подиграва на България по какви ли не поводи.

Или на Жириновски, който крещеше обиди в телевизионно предаване по адрес да друг български президент.

Или на Мария Захарова  от външното министрество- заради надменните и подмятания по български адрес.

Или на самия Путин заради подигравката с произхода на азбуката му от “македонските земи”.

Или на всички многобройни други политици и пропагандатори за систематичните им презрителни подмятания към България като “предателска” и “неблагодарна” на Русия страна.

Реакции срещу някои от споменатите по-горе руски гаври е имало, но винаги те са били “премерени”- в смисъл, че на непремерените руски шамари тук отговорите досега бяха като на напердашен слуга, който не е съгласен да го бият, но не смее да се оплаче прекалено шумно. А премирът Борисов направо си изпроси още бой от Лавров, когато руският външен министър се провикна по негов адрес, че трябва да се срамува заради спирането на “Южен поток” ( от страна на Путин), на което Борисов отвърна лъчезарно, че уважава Лавров като “най-добрия дипломат на света”.

Който се държи като слуга, ще бъде третиран от господаря си като слуга. Видя се от “премереното мълчание” на президента Радев и от колениченето на Илияна Йотова пред Гундяев. Скъсаха се да му се мазнят, а той се отнесе с тях с “опакото на ръката си”, която Йотова раболепно целуна преди това.

Нищо не оправдава други постъпки на Валери Симеонов досега ( да не ги изброявам, известни са), но той постигна пробив в дебелокожието на вездесъщата русофилщина у нас чрез демонстрацията, че е възможно да се опълчиш на неписаната забрана да размахаш прът на злото руско куче, свикнало да глозга безнаказано българските кокали. От години търдя, че онзи политик, който направи това, ще заслужи уважението на българите, които се чувстват непредставени в политиката поради факта, че не виждат никой да се противопоставя реално на заплахата от Изток.

Симеонов е в противоречивата позиция да не може да бъде определен като защитник на европейската ни ориентация заради ред изяви, които с основание скандализрат европейските ни съюзници. И все пак той направи заявка, която му спечели уважението на притихналите до отчаяние български граждани пред системното руско нахалство, което се разпорежда безнаказано в България.

Остава сега Сименов да се произнесе и за необходимостта от демонтиране на унизителните съветски монументи, пазители на спомена за съветското робство и ще бъда обезоръжен пред собственото си твърдение, че който и да направи това, ще се докаже като обединител на българските патриоти в днешно време. Ако направи това неговото влияние ( за което вметнах в началото, че на този етап е предимно институционално, т.е. временно поради поста му), ще се трансформира в нещо повече: в алтернатива на русофилщината що вилней над бащино ни огнище.

Или искам прекалено много дори и от него?

Впрочем, след като Симеонов показа, че има живот и след противопоставянето на  руската наглост, през отворената врата би трябвало да се почувстват поканени да минат и други политици, които споделят възмущението си от начина, по който петата колона на Москва си разиграва троянския кон у нас. Мнозина са дали такива заявки, но не и от позицията на управляващи. Дали пък и други овластени българи няма да се осмелят открито да се заяват на това патриотично поприще – ако не за друго, то поне от ревност, че Валери Симеонов е направил това, което им се иска, но не им стиска?

Не бива да очакваме чудеса ( от храброст) от днешните властници у нас, но трябва да се отдаде дължимото на Гундяев, че той помогна много с поведението си да предизвика смелостта на поне един български управляващ. Чудото се сътвори. Амин, дай Боже да се повтори!

Няма гаранции, че закъсняващата до момента руска реакция на думите на Валери Симеонов няма да се появи все пак, но е показателно, че до момента няма такава. В Москва “дадоха заето” и ” на късо”,  нивгаш не видели такова явление – български вицепремиер да им казва истината в очите какво си мисли за наглостта им. Не върви да кажат, че Гундяев не е цигарен милиардер и второразрядно ченге, но можеха поне малко да се повъзмутят. Веднъж и на тях някой българин да им затвори устата, която зина от учудване и остана безмълвна повече от седмица.

П.С. Авторът на този текст съзнателно изчака да отмине един “санитарен период”, да не би на Симеонов да му извият ръцете и да започне да се оправдава, както обикновено става с подчинените на Борисов, когато нещо му се пречкат в краката. Изчакването си заслужаваше…

Share on Facebook

Столична библиотека посвещава дните от 19 до 23 март на шестото издание на единствената в България награда за най-добра детска книга, чието жури са децата. В Седмицата на „Бисерче вълшебно“ 2018 библиотекарите от Детско-юношеския отдел ще ви запознаят с номинираните заглавия, които са налични в библиотеката, а екипът на „Детски книги“ ще бъде на разположение на учителите за провеждането на читателски...

Добре де, прознавам си: когато Диана ми предложи да напише статия как е планирала околосветското си пътешествие, на мене бувално ми потекоха лигите. Днес ви представям резултата, а съм сигурен, че ако много я помолим (падане на колене, цветя за рожден ден, торта без повод и кой каквото се сети още като начини за подмазване), тя може и да ни напише и за самото околосветско пътешествие