Премиерът Бойко Борисов е толкова зает да обединява западните Балкани, че източната му политика на силидарност със западните партньори изцяло премина на лично разпореждане на подчиненените му. Цели сектори от управлението са дадени под аренда на министри, чийто действия Борисов коментира само ако гръмне някой скандал. Иначе си царува на западнобалканския с връх, приемайки благосклоно аплодисментите на придворните ласкатели за новата си роля на “геополитик”.
На външния министър Екатерина Захариева Борисов е възложил неблагодарната самотна роля да успокоява съюзниците, че (все още) сме с тях в отбраната срещу руските провокации, като отровителството във Великобритания. Останалите велможи от кабинета на Борисов се държат като спахии, на които султанът е оставил да водят своя външна политика на заиграване с официалния противник на държавата, какъвто е Русия е за НАТО и натовска България.
Докато Захариева е натоварена да посреща като гръмоотвод гнева на петата колона на Москва заради изразената от нея съпричастност към проблема на Великобритания по въпроса за отровените й отношения с Русия, други министри правят точно обратното.
В разгара на скандала между Лондон и Москва ( заради който дори атакистът Илиан Тодоров, управител на София- област, обяви на всеослушание, че отказва уговорена по-рано среща на руска територия с моковски губернатор поради “усложнената геополитичска обстановка”!), министър Ангелкова за пореден път обра овациите на руските чиновници, които надзирават туристическия сектор, употребяван от Кремъл като политическо оръжие за натиск ту върху Турция в пероид на влошени отношения, ту върху България като недостатъчно благодарна държава.
Както южен, северен, син, турски и прочее руски потоци, руският туристически поток не е като потокът се командва от централната власт. На руските туристи им казват от Кремъл коя страна заслужава руснаците да си харчат парите в нея и коя – не. Антелкова, съответно, се е превървала в част от този сценарий и е “пристанала” на тази московска политика сякаш от Русия, която е едва пета в класацията по отделни държави сред донорите за българския туризъм, зависи съдбата на българската икономика.
За “оправдание” на Агелкова трябва да се признае все пак, че тон за тази песен дава лично премиерът Борисов, който при всеки повод, независимо на какво ниво контактува с представители на Русия, не пропуска да се произнесе за отличното развитие на двустранните ни отношения по линия на туризма. Но той толкова си може – и за дружбата с арабите се беше изказал, че процъфтява, което било видно от факта, че на всеки ъгъл у нас има дюнерджийници, т.е. дали сме доказателства, че обичаме арабите ( със стомаха си в случая, а не със сърцата ни, пълни с благодарност към Путин още от 19 век) и това би трябвало да умилостиви евентуалните терористи.
На трета госпожа от екипа на Борисов пък е поверено руското умилостивяване по въпроса за замразения руския ядрен обект АЕЦ “Блене”. Министър Теменужка Петкова, която преживя прераждането си на този пост след скандала с продажбата на ЧЕЗ на нейна позната бизнесдама от Пазарджик, е упълномощена от Борисов да уверява Кремъл и неговите корумпирани клиенти в България, че прераждането на “гьола” в Белене ( както го нарече самият Борисов) е мисия възможна- този път с пари от китайската социалистическа държава, която тази седмица се сдоби с пожизнен президент в лицето на действащия на този пост Си Дзи Пин.
Но истинският скандал в шизофреничната ситуация, при която Борисов се хвали като острие на западната политика на Западните Балкани, но оставя своите спахии да дърпат държавата назад към руската евразийска орбита, се разгоря във военното министерство. То е дадено под аренда на откровения проводник на руското влияние Красимир Каракачанов, за когото патриотизмът означава обвързване с Русия с нов договор за поддръжка на старите съветски самолети на въоръжение в уж натовската ни армия.
Най-скандалното в решението за сключения от Каракачанов договор за повече от 80 милиона евро за модернизация по руски стандарти на българските Миг – 29 през следващите 4 години ( поредната българска субсидия за руската икономика, която изсмуква от българската милиарди под формата на монополна и безалтернативна търговия с енргийни източници и чрез други наказания с взимания за стотици милиони по съдебен ред) е фактът, че няма опозиция, която да е скандализирана. За БСП и компания ревът на руските изтребители, форсирани с гориво от българския бюджет, е като музика за путонофилската й 120 годишна душа.
Каракачанов беше оставен да си разиграва троянски кон защото в тази държава няма парламент и премиер, които да имат критично отношение към подобен символичен акт на противопоставяне срещу евроатлантическата ориентация на страна.
“Натовският” президент Радев мълчи възторжено, а Гражданинът за европейски развитие Борисов си трае гузно. Разликата в нюансите е само във факта, че единият не крие проруските си симпатии, а другият се опитва да ги представя като форма на “балансиране” между Изтока и Запада. И така ги балансира чрез своите подчинени, че в Москва го ухажват като свое тайно оръжие, с което България се превоъръжи още с неговото изстрелвана на политичската орбита в София. Видя се и от факта, че руският патриарх Кирил му пази реномето в София, като се накара на 5 март в София на прононсирания русофил Радаев на принципа “думам ти Румене, сещай с Бойко”, знаейки, че Румен и да иска, не може да напусне маршировката строя на петта колона, която му уредиха Решетников и онези зад него у нас ( които би трябвло да са “зад решетките”, но вместо с това не излизат от телевезионните студиа).
Ако Радев изтъква все пак някакъв аргумент в своя защита, обяснявайки, че е благодарен на промосковската БСП за повишението си от командир на ВВС в Главнокомандващ, то Борисов е в деликатното положение на руски мамут в евроатлантическия стъкларски магазин, който се прави, че не вижда как протежетата му вилнеят с чуковете, докато той невинно наблюдава със слонско дебелокожие това безобразие.
Тази тенденция на свличане изглежда парадоксална в момент, когато България изживява звездния си миг на разпоредител в европейското кино и от нея трябваше да се очаква точно обратното: че ще използва ситуацията да разсее подозренията за себе си, че е агент на руското влияние в ЕС. Вместо това се случва същото, както със свлачището в областа на медийната свобода и словото, които катастрофираха тук спрямо предишните си нива именно след присъединяването на страната към ЕС.
Едно е да членуваш, друго е да възприемаш искрено и без задни мисли членството си като задължение към поетия явен ангажимент. Защото е очевидно, че София има и таен ангажимент да бъде превърната в инструмент на руското влияние- хем да се възполза от кохезионните фондове ( нали трябва да имаме икономика, която да понесе плащанията за руския монополен внос, да налива пари в руския военнопромишлен комплекс, както и да може да плаща руските глоби за своите провинения по линия на АЕЦ “Белене”!), хем на тази кохезия да противопостави корозията чрез корупцията по руски образ и подобие в България като носител на вируса на евразийството в западните съюзи.
Share on Facebook
Share on Facebook
