В килията на обсебения за въжето на Ленин не се говори

03/22/18 11:52
(http://ivo.bg/)

В килията на обсебения за въжето на Ленин не се говори

Асошиейтед прес разпространи коментар от Лондон, в който обяснява защо острият официален отговор на руското отровителство не доведе до реципрочно строги мерки срещу Русия и руското присъствие на острова. Краткият отговор на въпроса “защо”, както се вижда от изнесените данни в коментарния репортаж на американската агенция, е : заради пари. Руски пари. https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/03/22/3150459_ruskite_pari_vuv_velikobritaniia_ili_zashto_london/?ref=home_editorial

Особено интересен факт на сравнителна основа с България е статистиката, според която в Лондон живеят цели 59 000 руснаци и това безпокои властите на столицата, чието население е близо един път и половина по – голямо от населението на България. Докато в нашата държавица, населена от приблизително 7 милиона жители, имаме повече руски граждани притежатели на имоти, които със семействата си надхвърлят 400 000 хиляди души. Ако получат права на гласоподаватели, чрез компактен вот биха могли да конкурират ДПС като балансьор във ветропоказването на българската законодателна посока. Да казвам ли коя е посоката?

Изразът “ за каквото и да говорим, винаги става дума за пари” е загубил по пътя на цитирането път своя родител ( поне за пишещия тези редове), но е придобил междунардно гражданство отдавна. И много, много приляга на британската прагматичност. Особено в дадения случай.

Гневът на премиера Тереза Мей е гръмовен, но ефектът от него върху реалностите е слаб. Не че Ленин е виновен в случая, но е бил достатъчно откровен, предупреждавайки цинично другарите капиталисти, че заиграването с руските ресурси, срещу които западът продава индустриална продукция ( използвана и за нуждите на съветското военно производство) е въжето, на което ще бъдат обесени.

По времето на Рейгън поне беше направен опит да бъде затруднен достъпът на съветския съперник до технологии по т.н. закон КОКОМ. Но нали след това Русия стана “демократична” и “приятелска” държава, на Запад се отприщи лакомията за новия руски пазар. Днес някои западни политици се чудят как да върнат духа на лакомията обратно в бутилката, от която заедно се черпят западни бизнесмени и руски олигарси.

Другарите капиталисти не се оказаха обесени, а обсебени от своята руска суровинна база. “Компании от всички страни, обогатявайте се”, се оказа въпросното въже, с което СССР, а след това и “бензиностанцията” Русия обвързаха постепенно, но доста необратимо развитият Запад ( за държаната в килията на енергийната си зависимост България, построена по съветско време, да не говорим). Да, Русия не обеси своята златна западна кокошка, но я омота с това въже. Сега желанието на британското правителство да отслаби примката около дългогодишното самодоволство от загребването на руските авоари с пълни шепи в лондонските банки не съответветства на взаимния интерес в дуета, който можем да озаглавим “ Money talks”.

А когато парите говорят, приказките на политиците са като шума от банковите машинки за броене на пари- забавна музика за ушите на всички печелевиши.

Единствената утеха, която авторът на тези редове намира и изтъква при възможност пред публиката, е че руско-западната парична дружба е истинската гаранция срещу прословутата нова световна война, с която обичат да ни плашат шегаджиите от Кремъл. За тях лично тя отдавна е спечелена чрез струпването на трилиони в тила на врага, направо в сърцето на финансовите му центрове, сред които Лондон заема особено важно място. И да го бомбардират както колегата Хитлер? Че кой би си причинил подобен самоубийствен ужас в разцвета на безконтролния си, процъфтяващ грабеж на руските богатства, гарантиращ охолния живот на правнуците му?

Заключение: световният мир е гарантиран и дори циментиран с най-здравата спойка. Никакви договори за разоръжаване не могат да се сравнят с взаимния интерес за взаимно обогатяване – не на народите, разбира се… Така наречената конвергенция, т.е. постепенно сближаване на социализма и капитализма чрез взаимно проникване в пълна дифузия, за която се бяха размечтали някои комунистически реформатори, предусещащи надигащата се комунистичсеската катастрофа, е факт.

Този факт е престъпен по своя генезис, що се отнася до голямото руско крадене от руските ресурси и от бъдещето на руските деца, но с какво Путин е по-лош от император Веспасиан, който преценил, че парите от клозетните такси в Колизеума не миришат? С нищо. Путин също обича парите и не ги жали за хляб ( с черен хайвер за правоимащите), зрелища и гладиаторски битки на арената – в Кавказ, в Украйна или в Сирия.

Как да не му се обади милиардерът Тръмп и да го поздрави с взаимната победа над наивниците на т.н. избори в Русия!

Апропо, нещо подобно се опитах да обоснова като теза онзи ден в предаването “Още от деня” по БНТ, но времето ми стигна само да обърна внимание върху добрата новина, че Москва плаши гаргите със световна война, каквато най-малко тя има интерес да предизвиква- понеже под руините на капитализма, заплашен с неминуемо разрушаване навремето от комунизма, би погребала собствените си награбени богатства, изнесени за по-сигурно далеч от склония към някои буйства руски народ. От него трябва да се страхуват в Кремъл, а не от онези на Запад, които пируват в чест на пировата победа на Путин .