Ехото от московското руско човекомразие

“ Виж, убиха един човечец”…

Това не е случайно изпусната реплика в предаването “Лице в лице” по БТВ на 19 март т.г. от страна Любомир Коларов, председателя на “ Сдружението приятелите на Русия “Александър Невски”, което всяка година е организатор на честванията на З март в София – факт, който повече от всичко онагледява и русофилския профил на управлящата столица Йорданка Фандъкова ( ако не броим съпротивата й срещу раздялата със съветската монументална символика).

В думите “ убиха един човечец”, изреченени със съответното презрение от видния русофил Коларов, се съдържа цялата философия на русофилския резонанс от московските камбани на човекомразието. Няма проблем, че бил убит някакъв си човечец, отровен от бойно отровно вещество на територията на Англия, покрай когото десетки други “човеченца” също изпаднаха в кома.

Да не говорим, че поне “технически” отровеният с нервнопаларитичен газ руски “човечец” Сергей Скрипал, както и дъщеря му Юлия ( и тя “мошеник”, млад “човечец”, заслужаващ мъките си, като излиза от думите на русофила) не беше умрял към датата на споменаването му от Коларов, а и в този момент, когато пиша тези редове, все още се бори за живота си в британска болница.

Откровението на Коларов е точно отражение на отношението към човешкия живот в Русия – по нечие висше решение и съображение, животът на всеки “човечец” може да бъде отнет заради непослушание. Самият Путин заяви в нощта на еуфорията си от успеха на своето шоу на 18 март т.г., наречено президентски избори, че нямало начин неговите хора да са виновни за отровителството. Ако са били те, Скрипал да беше мъртъв, похвали той косвено своите професионалисти. 

От една страна сме длъжни да вярваме на Путин. Той знае колко си ги бива неговите убийци и се гордее с отличната им подготовка. От историята обаче знаем също, че наемниците на руските владетели не винаги успяват да умъртвят моментално посочените им жертви. 

Стамболов оцелява от куршумите им при атентат в София, при който русофилите застрелват вътрешния му министър Христо Белчев. Поучени от грешката си, Тюфекчиев и шайката му русофили посичат при следващото нападение с касапски ножове вече уволнения от Фердинанд премиер Стамболов ( “спазарен” да бъде прогонен най-сетне след посещение в София на царския пратеник, българомразеца-дипломат Татищев). Убийците целенасочено нанасят зверски удари по главата му, защото са знаели, че носи предпазна жилетка. Въпреки това Стамболов живее в мъки още цели два дни с отсечени ръце, с които се отпитвал да се предпази.

Не по – различна е историята на убийството на Троцки в Мексико. Убиецът Меркадор, изпратен от Сталин да отмъсти на бившия си съратник за “предателството” да избяга от него, стрателно пробива черепа на жертвата си със алпинистки инструмент, но не успява да го убие на място. Троцки умира от раните си по-късно. Меркадор дори бива заловен и тикнат в затвора.

Ами самият Литвиненко, който агонизира в съзнание толкова дълго след като беше отровен с полоний, че дори успя да каже няколко думи за медиите от болничната стая? С агонията на този “ човечец” не пропусна да се изгарви миналата седмица  соченият от британското разследване като негов убиец  днешен руски депутат Луговой. И той, като началника си Путин, отхвърли вероятността Скрипал да е убит от руснаци, изтъквайки като “доказателство” несъответтвието между двата случая по един показател: британците демонстрирали на света агонизиращия Литвиненко, а Скрипал не показват. Доста извратена оправдателна логика, направо рашистка…

Виж, когато използват изстрел в упор от пистолет, любимия инструмент за налагане на “революционна справедливост” , използван от болшевишките екзекутори, грешките са сведени обикновено до минимум ( само Фани Каплан пропуска и успява да рани, но не и да убие Ленин, но това е, защото не е била истински болшевичка,  а само социалистка). На родна руска почва употребата на огнестрелно оръжие е по-лесна от пренасянето му в страна, като Англия. 

От куршуми загинаха на място в самата Русия двамата най-омразни врагове на Путин ( третият, лежал близо 13 години в затвора Ходорковски, каза онзи ден от чужбина за германското издание “Ди Цай”, че ако Путин пожалие смъртта му, тя е гарантирана). Журналистката Анна Политковская беше застреляна по местоживеене през 2006 г., а опозиционерът, бившият фаворит на Елцин за негов наследник Борис Немцов, беше застигнат от ритуалния разстрел на моста пред прозорците на Путин в Кремъл през 2015 г.

И в двата случая като изпълнители бяха осъдени някакви чеченски камикадзета, които свършиха отлична работа на Путин, макар той да скромничи, че нямал нищо общо и убийствата били провокации срещу прекрасния му образ на човеколюбец ( под чието ръководство руската армия изби хиляди цивилни, включително руснаци, чрез безогледни бомбардировки на жилищни райони по време на т.н. втора война в Чечня през 1999-2000 г., изстреляла популярността на никому неизвестния преди това“завоевател” Путин на президентска висота през март 2000 г.)

Но нито Путин и Луговой, нито резоньорите им у нас, като Коларов, са солови изпълнители в хора на руското човекомразие. То винаги е съществувало. Но в днешна Русия е издигнато в ранг на философия, която стои зад актуалната идеология на руското управление. Ярък неин изразител е Гундяев ( напомня на Данилевски, идеолог на руската имперска завоевателна доктрина от втората половина на 19 век, с тази разлика, че Данилевски наистина е мислел със собствената си глава, а не е бил рупор на държавния глава).

В една своя политическа реч, маскирана като проповед пред православни поданици на Путин, маскираното като патриарх Кирил протеже на Путин заяви в прав текст през миналата 2016 г., че  най-страшната ерес за него ( т.е. и за Кремъл) е “човекопоклоничеството”. Бившият офицер от КГБ, назначен за духовен водач на руските православни, заклейми борбата за човешки права, цащото тя му се вижда ерес срещу църквата му ( и Путин, естествено). 

Съотнесено към скандала, който Гундяев пресметливо сътвори в София преди да напусне България на 5 март т.г. ( избяга, за да избегне “усложениния”, предизвикани от еевентуални реакции сред хора, които се чувстват повече европейци и българи, отколкото евразийци), речта на Гундяев цяло година преди посещението му в България, превърнато в центлано събите на т.н. национален празник, изисква отговор на въпроса: нима онези, които го поканиха, не са знаели какво да очакват след тази реч?

Ако не са знаели, виновните са за уволнение. Само че е трудно да повярвам, че в екипа на президента Румен Радев, където главното условие да бъдеш приет е да си заклет русофил, не са били информирани за нагласите на Гундяев и конкретно за въпросната реч. Това е толкова вероятно, колкото и твърдението на Путин, че научил за отравянето на Скрипал в Англия от медиите. Нима? Тогава неговите шпиони трябва да бъдат наказани за своя провал да осведомят началника си в Москва преди медиите!

С речта на Гундяев срещу “най-страшната ерес”, която издига човека на пиедестал, можете да се запознаето от това видео, разпространето от “Ехото на Москва” – ехо, което така и не достигна до София поради избирателното заглушаване на скандалното предисловие на руския скандал, огранизиран година по-късно в София. https://echo.msk.ru/blog/day_video/1733392-echo/

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител