За 30-ти път през последните 55 дни, от както на 1-ви февруари политико-медийно-енерГЕПИйната мафия прокара драстичния скок на цените на тока от прекупвачите за бизнеса, борсовата цена на същата стока у нас е най-ниска на стария континен...

Всички разбраха, че сме свидетели на ново голямо историческо събитие.  Масовото експулсиране на руски дипломати от Запада е началото на нова Студена война. На 5 март, 1946 с речта си британският мин. председател Уинстън Чърчил даде началото на Студената война на западните демокрации срещу Съветска Русия, която приключи на 24 август 1991 г. с пълен […]

Радостен съм да дойда в Уестминстър колеж този следобед и съм поласкан, че ще ме удостоите с научна степен. Името „Уестминстър” ми е някак познато. Струва ми се, че съм го чувал и по-рано. Всъщност именно в Уестминстър съм получил много голяма част от образованието си по политически науки, диалектика, реторика и още едно-две неща. […]

Огромен успех на срещата във Варна ще бъде да не се стигне до конфликт и тя да протече в спокоен тон. Около това мнение се обединиха журналистът Зорница Илиева и анализаторът Димитър Гърдев в интервю за БНР.

„Ана Ана е болна“ (изд. „Пурко“) е поредната порция забавни ситуации с малката Ана Ана и нейните плюшки, разказана под формата на комикс от Алекси Дормал и Доминик Рок. Момиченцето, което вече познаваме от „Ана Ана. Сладки сънища!“, „Ана Ана. Шоколадовата експлозия“ и „Ана Ана. Не ни е страх от тъмното!“, лежи в леглото болно от грип. Нейните плюшени играчки със забавни...

Тази седмица в рубриката „Как четеш“ ви представяме едно от най-харизматичните лица на радио и телевизионната журналистика – Ива Дойчинова. Не е случайно, че екипът на „Аз чета“ симпатизира на Ива. Тя е един от журналистите с най-голям принос в отразяването на издателския бизнес в България и е носителка на наградата „Рицар на книгата“ на...

Четиво ( не само) за варененци.

Във връзка със срещата във Варна между лидери на ЕС и турския президент Ердоган, която като нищо ще бъде обявена за историческа от нашенски медии, припомням някои истfрически факти, свързани с отношенията между Турция , Европа, възникваща България и надникваща зад всичко това Русия, за която Варна и Крим са били скачени съдове. Факти, които не са много известни у нас, меко казано. Защото целна на съзнателно поддържаното невежество е да бъдем благодарни само на Русия, както настоя Гундяев, пратеникът на Кремъл в София на 5 март т.г.

Текстът няма претенция за изчерпателност. Също така няма да включва въпроса за руския военен терор срещу бомбардираната от руски кораби Варна през 1916 г. Но някои по – стари факти, свързани с многоъгълника Русия, Варна, Европа, Турция и България ( на финала), които са полезни за ориентацията на нашето място край Ориента.

През Кримската война ( 1853 – 1856 г.) , предизвикана от Русия срещу Османската империя по формален повод ( нямащ нищо общо с освобождението на славяни, православни и още по-малко на българи), Варна е важна османска военна база. От нея към театъра на бойните действия в Крим заминават съюзническите англо-френски войски, нанесли в крайна сметка унизително поражение на Русия в една война, която слага край на мита за руското военна непобедимост, паразитиращ върху спомена от включването на Русия в заключителната фаза на европейската съпротива срещу непобедимия преди Наполеон.

Руският разгром в Кримската война, в която варненското пристанище изиграва важна логистична роля, предопределя серия от събития на дипломатическия фронт, довели до твърде колебливото, но взето в крайна сметка решение на Русия да се реваншира за унижението чрез поредната си война с Турция ( 1877 – 1878 г.), формулирана за първи път като “освободителна” спрямо православни и славяни на Балканския полуостров.

Османците се борели през юли 1878 г. в рамките на големия пазарлък в Берлин да си запазят Варна. И са били на път да успеят. Изтъкнали факта, че Великобритания е окупирала Кипър и за компенсация желаят от Европейските сили да им бъде оставена Варна. Русия била на път да се съгласи поради невъзможност да противостои на османско-английския тандем по този въпрос, макар руската доктрина да е била основана на желанието империята да зовоюва българския плацдарм като предмостие за следваща експанция в подходящ момент към мечтаните “топли морета” .

Ето защо Русия помолила своя съюзник, ако не и покровител Бисмарк, за когото българите не подозират дори, че е изиграл ключова роля за войната, наречено след това от Русия освободителна. Без волята на Бисмарк, тя просто нямало да се състои. А след войната Бисмак удрял по масата всеки път, когато преговарящите му гости отхвърляли руските предложения, в резултат на което София била запазена в рамкита на Княжество България и станала столица на България, а Варна била спасена за България от османските претенции

В решителния момент на спора се намесил германският домакин на конгреса Бисмарк. 

На 27 юни късно вечерта немският канцлер неочаквано се явил в резиденцията на турската делегация в параден мундир, с каска, което придавало официален характер на визитата и го правело по – внушителен. Той отправил към турските дипломати следния строг ултиматум: Варненската крепост трябва да бъде предадена на Русия. Това трябва да стане в най-къс срок.

Варна е безвъзратно загубена за Турция и ако турските делегати продължават да упорстват по този въпрос, те само ще увредят на своята кауза.

След този доста груб ултиматум турската делегация се отказала от искането си и въпросът за Варна бил решен в благоприятен за Русия смисъл” (Константин Косев и Стефан Дойнов,  “От Шипка и Плевен, до Сан Стефано и Берлин”, изд. “Захарий Стоянов”, София, 2018 г.,  стр. 431 – 434 )

Ето така Варна останала в пределите на България и днес е домакин на европейска среща с Турция, на която не присъства Русия. Не е случайно твърдението на руски публицисти и дипломати след войната от 1878 г., че Русия всъщност е претърпява диплроматическо поражение и единствената й постигната цел в нея  ( ако не броим присвояването на Бесарабия) е укрепване на русофилството в България. Неговите корени са закопани в съзнателно създадения от Русия интрига със Санстефанска България, чиято обреченост е била добре известна на самата Русия, договорила се предварително още преди войната с Австро- Унгария и Великобритания да не се допусне създаването на “голяма славянска държава” на Балканите.

Share on Facebook

Това, обаче, не пречи на населението на територията да се прави на сляпо и да си плаща на крадците. Така изглежда според сравнение на актуални цени на електроенергията от последните месеци (за по-добър преглед и прочит кликнете с мишката...

Защо беше убит Гагарин

На 27 март 1968 г. Юрий Гагарин е уведомен да извърши контролен полет на стар, двуместен, учебен самолет УТИ МиГ-15. По график, на този ден, той има назначени два полета, но… на Миг-17. Същата сутрин, по телефона, генерал Н.Ф. Кузнецов нарежда на полковия командир Владимир Серьогин  полетът да се изпълни от Гагарин. ( на снимката: Гагарин и Серьогин)

УТИ МиГ-15 е с дублирано управление. Този обаче бил по-специален: лостовете за управление в кабината на инструктора били премахнати. Използван е рядко, само за демострации на катапултиране. Освен това, към него били закрепени допълнително два контейнера с гориво (500 литра), очевидно –  съвсем ненужни. Полетът следвало да бъде кратък – 20 минути. Гагарин отказал да се качи на този летящ ковчег. За последните две-три седмици той извършил 18 полета на УТИ МиГ-15. Изпълнил е успешно всички планирани и необходими тренировки, с този тип самолет, за възобновяване и подобряване на пилотските си качества. По план и разписание, е трябвало да лети сам на Миг-17. Наложило се разстроеният от неприятния разговор с началството командир Серьогин да успокоява летеца като му казва, че ще лети с него. Десет минути след излитането, на височина около 4000 метра Гагарин докладва, че заданието е изпълнено и иска разрешение да се върне в базата. След по-малко от минута, самолетът се разбива в земята.

Някои обстоятелства свързани с трагедията:

*  Непланиран полет, включващ лесни за изпълнение упражнения. Нареден да се изпълни 50 минути до началото. Излишен, не допринасящ  с нищо за подобряване подготовката на Гагарин, тъй като изисква съвсем тривиални летателни умения.

*  Лоша, неподходяща за полет метеорологична обстановка. Ръководителят на полетите не е имал право да разреши полета, защото е нямал данните за метеорологичните условия в района, указан за изпълнение на упражненията. Самолетът, с който метеоролозите  проучват тези условия, се е забавил и  пристига в базата минута преди летците да отлетят. Гагарин и Серьогин излитат с невярна информация за основен слой облаци на височина 900 метра и плътни – на 650 метра. В действителност височината на основния слой облаци била 500-600 метра и 300-450 метра – на плътните.

* Разнебитен самолет с ограничени функции и занемарена поддръжка.. Предназначен само за упражнения по катапултиране. Една от особеностите на УТИ МиГ-15 е, че катапултирането може да се извърши само в реда: първо инструкторът и след това обучаемият пилот. Ако инструкторът не катапултира, пилотът също няма да може. В случая, само за този, с който е извършен полета, се подразбира, че местата на  инструктора и обучаемия са разменени. Обучаващият се, който ще бъде изхвърлян от катапулта, седи в кабината на инструктора и обратно. Затова липсват лостовете за управление отзад, в инструкторската кабина, те не са нужни на катапултуращия.

* Допълнително затруднена маневреност на вехтия, използван не по предназанчението си самолет, поради поставянето на двата допълнителни резервоара с гориво (500 литра). Инструкциите на ВВС изискват полетът да бъде изпълнен без тях.

*  Незатворен вентил осигуряващ хермитизацията на кабината.

* Неизправен висотомер, отчитал грешно височината на полета.

*  Неработеща САРПП – Система за автоматическа регистрация параметрите на полета: височина, скорост, ускорение… Не е заредена с хартията на която се записват данните.

*  Неизправен локатор на летището. Десет минути след катастрофата, станцията продължава да отчита присъствието на самолета във въздуха.

В заключението на Държавната комисия, разследваща катастрофата, се посочва, че на 27 март били запланувани два полета на Гагарин с инструктора Серьогин на УТИ МиГ-15. Абсолютна фалшификация. Полетите са разпоредени 50 минути до изпълнението им. Фалшификация е и твърдението, че самолетът  бил напълно подготвен за полета още на 26 март, съгласно изискванията на техническата експлоатация. Ако беше истина, щяха да бъдат отстранени допълнителните контейнери с гориво, вентилът затворен, висотомерът сменен и системата за автоматична регистрация подготвена за работа. Всъщност, подчератавам, самолетът е предвиден само за демонстрация на  катапултиране, не за усъвършенстване кадърността на пилотите.

И… както сте се досетили вече, уважаеми читатели, командирът на полка Владимир Серьогин не участва в полета като инструктор – роля, каквато неотменно му се приписва до днес. Защото, дори и да е искал, не е могъл да контролира полета – няма лостове за управление в кабината му. Пък и не му е работа на командира на полка, да лети като учител с обучаемите. За тези упражнения си има назначени по щат специалисти. Абсурдно, глупаво е твърдението за участието му  като инструктор. И тази глупост задължително присъства във всички версии за трагичния край на полета. В някои от тях, като в тази на  самия Н.Ф. Кузнецов, Серьогин дори е сочен за виновник: не само, че не можал да помогне на Гагарин да овладее самолета, но с тялото си блокирал механизми за управлението, след като изпаднал в безсъзнание поради проблеми със сърцето. Според наредилия фаталния полет генерал, Гагарин се борил със самолета 10 минути отказвайки се от възможността да катапултира, за да не изостави в беда своя командир. Едва ли маститият генерал не е знаел, че той не може да катапултира без това да направи преди него Серьогин. В пакет с откровените инсинуации, генералът е обрисувал с версията си една съвсем идиотска картинка: полковият командир, в чийто задължения не влиза летенето с обучаемите, с болки в сърцето, държащ се едвам на крака, сяда в кабината без лостове за управление, за да може ако се наложи, при нужда, да поеме… управлението. Тъпизми предназначени за мужици. Приели за безусловна даденост, че Серьогин присъства в качеството на инструктор, авторите на различните хипотези гадаят какво било, ма как било. Защо гадаят? Защото САРПП е била нефункционираща. Ако системата беше записала параметрите на полета, щяха да се знаят във всеки един момент височината, скоростта, ускорението, оборотите на двигателя и ъгъла на летящата катафалка. Все крайно необходими неща за да се изгради  една напълно правдоподобна хипотеза. Иначе, както комисията подсказва, катафалката била предварително, напълно подготвена. Дори била допълнително подсигурена с едни 500 литра авиационен бензин, за да може… да гори като факла.

Един-единствен факт  категорично сочи, че Серьогин е в самолета като пътник – Гагарин изпълнява функциите на инструктора, като провежда разговорите  с ръководителя на полета: иска разрешение за излитане, докладва за изпълнената задача и иска разрешение за връщане в базата. Единствената причина, поради която той  участва в полета е, за  успокоение на притеснения  летец. Надявал се е, навярно, и че с присъствието си ще предотврати трагедията. Смела постъпка на достоен човек. Гагарин, както вече посочих, е  трябвало да бъде сам-самичък – затова му е предоставена именно тази специална бракма, предизвикала съвсем основателно в него тревога и страх.

Как се стигна до това, космонавт №1, човекът извършил първия полет около Земята, летецът–първи клас, Героят на СССР  Юрий Гагарин да бъде качен на хвърчаща таратайка за да бъде погубен? Много по-достойно би изглеждала смъртта му, ако това се беше случило – както тогава обявиха медиите у нас – при изпитанието на нов изтребител. Друго щеше да е, ако беше загинал, извършващ нещо прилягащо повече на неговите умения и ранг. Нелепо е, човек с качествата и заслугите на Гагарин, да загине управлявайки раздрънкан летящ таралясник, приведен в движение чак при петия опит. Непростимо и обидно! На кому е бил нужен този  несъществен за подготовката му полет с нещото, годно само за музеен експонат? Защо се изисква от Гагарин непременно да го извърши, след като успешно е завършил контролния курс? Освен това, той не е неопитен новобранец: преди да бъде избран за космонавт, като военен летец, е налетял  повече от 250 часа на  МиГ-15, след което е повишен дори в категория летец-първи клас. Изненадващо, най-неочаквано му нареждат да изпълни  няколко прости, елементарни упражнения…

Очевидно, този млад, жизнерадостен летец,  който, спокойно мога да кажа, беше обикнат от целия свят, е станал до такава степен нежелан и нетърпим за съветските лидери, че на тях им се е видяло неоправдано разточителство да го пожерват с нов самолет.

Защо се стигна дотам, да бъде пожертван?

На 15 април 1961 година, три дена след „първия полет на човек около Земята“, Гагарин дава първата си пресконференция. На един от въпросите към него, как се е приземил, в капсулата или отделно от нея с парашут, той се смущава и отговор – не дава. Вместо отговор Юрий започва объркано да обяснява, че и двата варианта били предвидени от главния конструктор. Всичко това той прави под яростната диктовка на стоящия до него Михаил Галактионович Крошкин – космическия цензор. Цензорът е ядосан, защото кратко и ясно е обяснил на летеца, че приземяването е извършено с капсулата. В продължение на 3 години СССР ще продължава да лъже, че по този начин се приземяват космонавтите. Истината е, че нито един космонавт, летял с корабите „Восток“, не се е приземил в капсулата, освен неживите. На въпроса, ще се публикуват ли снимки на земната повърхност направени от кораба „Восток“, Гагарин отговаря, че не е имало никакви фотоапарати и фотографиращи устройства и затова няма нищо за публикуване! Отново грешен отговор. По-късно ще се появят и снимки, и филми, на които се вижда как Гагарин наблюдава Земята… Непростими грешки на младия летец. Проваля се още на първия тест. Защо постъпва така? Защо не следва инструкциите? Защо заявява, че няма нищо за публикуване? Объркване или своеобразен бунт е това? Вероятно Гагарин не е подготвян достатъчно дълго за лъжата, че е летял около Земята. Всичко е станало съвсем импровизирано за него. Доказателство за това е, че няма нищо автентично, нищо документално относно Гагарин за 12 април 1961година, освен появяването му във военното поделение на град Енгелс. Нито филм, нито снимка дори от този толкова велик за цялото човечество ден – извършен е първият в световната история полет на човек около Земята! Единствено сигурно е, че е имало полет на „Восток-1“. Възможно е дори, да е имало и човек в кораба, който евентуално е загинал. Гагарин обаче не е летял. Принуден е бил да играе ролята на първия космонавт. Защо се е съгласил? Защото ако откаже не само ще бъде обвинен, че не е изпълнъл дълга си пред родината, но и никога, ама НИКОГА няма да осъществи своята единствена мечта, да полети  в Космоса. Той е бил роден да лети. Отдал е всичко от себе си за този момент. Това е най-голямата му и единствена страст. И той е вярвал, че това ще се случи скоро, много скоро. Очаквал е наистина, че само след броени дни ще полети, затова не изпълнява инструкциите. Искал е снимките и филмите  с неговия полет да са истински, действителни. Надценил се е. Въобразил си е, че снимки и филми ще има само след като той действително полети. А обещаният полет – не идва, и не идва. Въпреки това,той участва в добре филмирана инсценировка на летене в Космоса. И дори успя  почти да обиколи Земята – но не с ракета: беше канен и посети десетки страни. Навсякъде обясняваше колко красива е планета, видяна отгоре. Накара милиони деца по света да си мечтаят, да полетят като него. На него бяха кръстени стотици, може би хиляди детски градини, училища и улици. Гагарин обаче не отделил никакво време, дори и минута, да сподели звездните си преживявания със своите деца. Никога. Нито веднъж, той не отворил дума за този полет пред тях. Защо? Може ли  човек да сподели нещо с всички деца на света, а да го крие от собствените си? Очевидно не е искал да излъже безсрамно най-скъпите за него същества на света. Искал е, изчаквал е, надявал се е, да сподели истинските си  космически изживявания, не красиви лъжи. Този момент  така и не се случва. Полетът е отказван толкова дълго, че летецът е не само нещастен, както споделя голямата му дъщеря, но се срива психически и се пропива. По време на пиянствата си изрича неприятни думи за съветските ръководители: с особена неприязън по адрес на Леонид Брежнев – висшият партиен функционер, който вероятно е обещал полета на Гагарин. Освен ругатни, пияният летец говори неща, които не би трябвало никога да разгласява. Непростимо поведение. За комунистическите велможи, от жива легенда, той вече се е превърнал в предател и враг на съветската пропаганда.

Българин

Share on Facebook

Европейският съюз отива на срещата с Турция във Варна с твърда позиция по отношение на Анкара. От друга страна, "морковът", който Съюзът би могъл да й даде, е сумата от 1 млрд.

Най-голямото световно изложение за детски книги отваря врати днес в Болоня. Петдесет и петото издание на ежегодния панаир ще се проведе от 26 до 29 март под организацията на BolognaFiere, а тазгодишната страна Почетен гост е Китай. България ще има свой общ щанд, на който ще присъстват родни издатели и самопубликуващи автори. Младата Калина Мухова пък премина...

Крайно време е Европейският съюз да покаже червен картон на Турция, заяви турският политолог Четин Гюрер. От две години той преподава в университета в Бремен, благодарение на стипендия за учени, преследвани заради политическите си убеждения.

Watch video: How to make:  printable template: how to make:   see more:  

Авторът, който едно време ме запали по четенето, беше Стивън Кинг. С месеци потъвах само в неговите творби, като в един момент стигнах точката на пренасищане. Не съм от онези фенове на Краля, които твърдят, че всяка от книгите му е уникална, незаменима и ненадмината. Заради целия изчетен до момента Кинг изобщо не мога да се...

Продължаваме из Охрид заедно с Мира. Започнхаме със самия град Охрид, а днес сме до Св.Наум и Билянините извори. Приятно четене:

Охрид: Билянините извори и Св.Наум

Защо се въртяхме около камък и местните ни се чудеха на акъла