Продължава рекордния марш на най-ниските борсови цени на тока у нас, в сравнение с останалите страни в Европа, съпроводен от най-високите ПРЕпродажни цени от фирмите посредници, като ЧЕЗ Електро (скоро Инерком на Гинка Върбакова) и още д...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-mandaloto-lopna-znakat-e-kategorichen-ruskite-diplomati-v-rusiya

Като гони стотици руски шпиони, прикрити под формата на „дипломати”, целият нормален, демократичен свят ясно показва на Кремъл какво е мнението му за сегашната руска върхушка и нейната агресивна политика. Макар с известно закъснение, показва му също къде е границата на търпението и къде е истинското място на Русия.

Ако за някого не е ясно, да поясня – границата на световното търпение е там, където бандата „лоши момчета”, начело с хулигана Вова, започва да се чувства съвсем безнаказана и нагло да превръща бабаитските си словесни заплахи в реални престъпни действия. А истинското място на Русия е на дъното, до което отдавна сама се е докарала.

Досега Кремъл опитва да прикрива факта, че е гушнала просешката тояга и откъм двата края едновременно, като кресливо се зъби на всички и предявява претенции за място на световния връх.

Всички трябва да се съобразяват с руснаците, защото те са нация велика – нация петролна, нация газова, нация космическа и ядрено бомбена. Москва е втори Константинопол, приемник на византийската божествена истина от първа ръка и православен светилник, който разпръсква духовност и цивилизация сред тъмнината на невежия свят. Всички хора и народи дължат признателност на Кремъл, защото Русия в един или друг момент, и то съвсем безкористно, се е случвало да ги освобождава – било от някой друг, било от самата себе си. А това е достойна постъпка, която трябва да се отбелязва с паметници и салтанати, да се съпровожда с любов до глупост и преданост до самоотричане.

Да, винаги се намират „демократични лигльовци”, казано по руски, които са готови да отстъпят – и дълго да отстъпват – пред нечии подобни капризи. Но то е само защото хората си имат по-важни работи за вършене и точно сега не им се занимава с изначално безсмисленото упражнение да убеждават идиота, че е идиот и трябва малко да се вразуми.

Търпението на света от 2014 година насам обаче взе да свършва и тези дни кладенецът му съвсем пресъхна.

Вероятно в Кремъл още не са осъзнали какво точно се случва. Поне не докрай. За това свидетелстват и първите реакции на техни официални представители.

„Изгонването на 60 руски дипломати от САЩ няма оправдание” – заявява по този повод Анатолий Антонов, посланик на Русия във Вашингтон.

Това тъпо изказване само доказва, че той и кремълските му шефове още стоят със зяпнала уста пред тази твърде неочаквана за тях, необичайно силна и рядко единна реакция на Запада.

Ало, москвичите, ма в случая никой изобщо не си и помисля да се оправдава пред вас, та да говорите за необходимостта за някакво оправдание!

Вече не се оправдава. До онзи ден – да, така изглеждаше за вас. Като всеки нормален демократичен свят, който е свикнал да води разумен диалог, той чинно ви обясняваше кое, защо и как се прави, предлагаше ви партньорство, проявяваше търпение и разбиране за дребните ви простотии, а всичко това вие приемахте като „оправдание”. Но светът вече не прави така. Границата е премината, авантата свърши, позициите са ясни, мандалото лопна, знакът е категоричен!

„САЩ ни нанесоха удар, но ние ще се мобилизираме” – каза пък постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя.

Ще се мобилизират този път, ама друг път!

Може би ако бяха само САЩ – да. А какво да кажем за Канада? Ами Австралия и онези още над 20 европейски държави – те какво, с перце ли ви погалиха? И как ще се мобилизирате срещу тяхното общо влияние?

Как да оценим пък поведението на  храбрите викинги от Исландия. Цялото население на тази прекрасна страна е по-малобройно от това на Пловдив, но Рейкявик заяви, че, поне засега, прекъсва всякакви дипломатически отношения с Русия. И без това ми се ходеше при исландките, сега ми се ходи още повече.

Но Кремъл е като онази баба, която едно си знае – едно си бае, така че се взира само в Щатите. Същият василий Небензя определя действията на Вашингтон за изгонването на руски дипломати като „крайно неуместен и неприятелски акт”.

Голяма смешка, нали, граждани? Защото така излиза, че терористичният акт с бойно отровно вещество, предприет от Русия срещу Великобритания насред Великобритания, е просто дребна закачка, невинна приятелска шега, повод да се прегърнем и потупаме по гърбовете.

Не, нещо повече е, нещо далеч повече и по-зловещо, ако съдим пък по онова, което в познатия си нагъл стил изръси говорителят на руското външно министерство Мария Захарова.

Простете за лиричното отклонение, но не знам тази как я търпи мъжът ѝ. Може и да я побийва заради непрестанните лъжи, човекът, още повече руските закони защитават това негово свещено право. Но, в интерес на истината, по същата причина, без угризения на съвестта, а дори с удоволствие, заради лъжите биха я побийвали и доста хора в либерална Европа.

Та и този път – според Мария Захарова  станалото във Великобритания е „провокация, зад която стоят мощни сили, които се намират в Съединените щати и Великобритания”.

Както винаги – гадните западняци сами се удрят палеца с големия чук, с подмолната цел да обвинят нас. Това е толкова очевидно, то няма нужда не само от доказателства, каквито изискваме задължително от всички други, но дори от никакво пояснение – в сюжета на Захарова/Лавров „провокацията” е спрямо Русия и тя е пореден епизод от вечния световен заговор срещу Кремъл.

Как пък не се спряха тия световни заговорници – Литвиненко убиха в Лондон, Немцов насред Москва, неотдавна по света имаше истинска летална епидемия по руските консули и посланици, явно предизвикана от вирус на инфаркта, разработен в западните  лаборатории за биологична война…..

Не е истина колко изобретателен може да бъде руският човек, когато трябва да обвинява света за собствените си глупости и провали. Ние, българите, ряпа да ядем в това отношение.

Но като стигнахме до нас, българите, не мога да не спомена забележителното ни в този случай отсъствие от семейството на нормалните държави, към което уж принадлежим. Румъния гони руски дипломати. Хърватия гони. Дори Албания, която не е член на ЕС, проявява солидарност с партньорите си от НАТО и натирва шпионите. Само България лапа мухите и се прави на разсеяна.

Не, всъщност, не се прави на разсеяна, а май съзнателно отказва да бъде част от „своя” западен, демократичен, нормален свят.
Срамота! Много бих искал от тук да изчезнат например онези руски шпиони на ГРУ, за които преди време македонските служби съобщиха, че от топлото си посолско гнездо в София прелитат, мътят политическата вода в Скопие и пак теглят обратно.

Македонците не уточниха каква ги вършат същите тези типове в самата София, но то не е и тяхна работа. Работа е на нашите служби, които обаче също замълчаха, а чрез начина, по който мълчаха, се опитаха да внушат у публиката усещането, че нищичко не знаят по темата.

Пита се в задачата обаче – ако те не знаят, дали премиерът е надлежно информиран за реалната руска заплаха, надвиснала над България и дали точно поради тази причина или поради някаква друга, той не успява да вземе достатъчно „информирано решение”, както се казва, за изгонването на руски дипломати от европейска България.

От плъзналите по този повод версии в Мрежата, за най-правилна считам онази, според която не можем да изгоним руските шпиони от София, защото тогава ще останем без президентство, правителство и парламент.

А най-много пък ми хареса появилото се и непотвърдено засега съобщение, че по неофициални канали Русия вече рекетира България – да не се гонят руски дипломати, защото тогава ще се появят компромати за корупция по високите етажи на властта, корупция, свързана със строителството на „Южен поток”, АЕЦ „Белене” и други.

Де тоя късмет, де! Да, ние отдавна знаем много от замесените в този вид корупция, която се съчетава с продажба на националните интереси и служба на чужда държава. Те замесените не се и крият чак толкова. Но друго е имената да лъснат в истински руски компромати, придружени с убедителни доказателства – тогава ще бъде невъзможно дори главният прокурор да потули цялата работа и може най-после България да реши основния си европейски проблем.

Както и да го мисли човек, ако работи с нормалната, а не с руската логика, стига до извода, че при всички случаи е по-добре България веднага да изгони N броя руски дипломати, отколкото да не изгони. От това ще има само ползи, при това много и в различни посоки – а нали ние точно така обичаме.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Товарният КК 'Прогресс МС-07' в сряда се разкачи от Международната Космическа станция , и след месец ще бъде потопен в не плавателен район на Тихия океан, по информация от руския ЦУП.

Клиент съм на една (относително голяма) българска банка. Днес забелязах че съм получил phishing поща представяща се за идваща от тази банка: скъпи клиенти, Вашата електронна сметка в xxx е временно заключена от съображения за сигурност. Ако искате да активирате профила си, следвайте инструкциите по-долу. можете да го направите тук: Отключване на профила С уважение, […]

Първото издание на Литературния фестивал изцяло за деца и юноши ще се проведе от 18 до 22 април в Младежкия театър „Н. Бинев“ с участието и на актьорите от театралната трупа. Събитието е част от Културната програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Литературният фестивал ще представи съвременната европейска литература за деца и младежи...

Advertorial Утре на българския пазар ще излезе новото „зловещото произведение“ на Крис Картър – „Галерия на мъртвите“ (изд. „Ера“). Писателят отново успява майсторски да съчетае в едно динамика и сюжет, изпълнен с неочаквани обрати, като доказа, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа. Затова със сигурност си струва да...

Участниците в срещата ЕС-Турция във Варна я оцениха като конструктивна. Това е дипломатическият евфемизъм, че те са изложили позициите си откровено, но не са ги сближили.

„Новата студена война вече започна”, обобщиха политолозите Кольо Колев и Димитър Ганев по повод шпионския скандал с отравянето на Сергей Скрипал, който доведе до експулсирането на руски дипломати по цял свят.

Март се оказа месец на рекордите за Путин. На 18-ти той счупи собствения си рекорд по проценти гласове, преброени за неговата “независима кандидатура” за ( пожизнен) президент. Стопанинът на Кремъл изравни рекорда на Бержнев по пребиваване на кремълския трон и гони постижението на Сталин с всички шансове да го надмине в раките на възможните 24 години на власт, които се откриват пред него ( защото никой не вярва, че ще се откаже сам от царуването след края на този мандат).

За Н-ти път Путин, както никой друг съвременен владетел, се появи на корицата на сп. “Тайм”. Този път с корона като руски цар. Когато в класациите на “Тайм” го определят за най-влиятелния политик на планетата Путин и неговата пропаганда се радват ( на тази скрита подигравка, защото западняците му се призмиват на самодържието и влиянието на личните му капризи върху политиката). Този път пропуснаха да аплодират – подигравката стана твърде явна дори и за дебелокожието на руската мечка.

В момента рекордно много руски граждани протестират в Москва ( някои с лозунги “Путин вън”, “фашистите са тук”, “трябва революция”) , поднасяйки съболезнования на Пушкинския площад за рекордния брой жертви на пожара в Кемерово, сред които за съжаление има рекордно много деца

Месецът започна с рекордно наглата акция по отравянето на Скрипал и дъщеря му на 4 март в Солсбъри. Ако този факт може да се нарече също рекорд, става дума за първата по рода си химическа атака в Европа от времето на световните войни. В резултат на това Путин подобри собствения си рекорд по отчуждаване на Русия от демократичния свят, започнало с окупацията на Крим през март 2014 г.

Рекордно много държави демонстрират сега солидарност с Великобритания и обявиха, че ще изгонят руски дипломати. Рекордно много държави сред най-проспериращите вярват на Великобритания и не вярват на Русия. Сумарно заявената бройка подлежащи на прогонване руски шпиони е рекорд за всички времена в историята на акциите от подобен род. Никоя друга държава, нито дори СССР, не може да се похвали с такъв рекорд по дискредитиране на собствените дипломати с двойно дъно. ( НА СНИМКАТА:  Графика на сайта “Дневник” за картата на страните в Европа, обявили готовност да прогонят руски “дипломати” – със забележката, че към тези страни се числи и Албания)

Национален рекорд по експулсиране на руски шпиони се очертава за САЩ. Цели 60 броя ще опаковат куфарите във Вашингтон и Ню Йорк и човек се пита, колко ли още остават за “резерва” при нова серия санкции, ако Москва продължава да се инати. Президентът Тръмп, за чието избиране в руската дума се изпиха рекордно много бутилки шампанско в историята на руско-американските отношения, промени за рекордно кратко време отношението си към Русия на Путин, за когото не толкова отдавна говореше суперлативи.

На другия полюс, от гледна точка на мащаба, са едни “рекордно малки” и уязвими държавици, като Македония, Албания и Молдова, които спокойно можеха да си затраят като бълха в гащи, но обратно на България решиха, че това е моментът да покажат на чия страна са в този геополитически разлом. Да застанеш посредата му означава едно: пропадане.

Особено храбро е молдовското решение като се знае как Русия държи до слепоочието на най-бедната държава в Европа пистолета на въоръжения до зъби с руско оръжие прокремълски анклав в Приднестровието. А Молдова, за разлика от България, не може да разчита на колективната защита от страна НАТО.

В заключение, авторът на тези редове може да се похвали нескромно: отдавнашната ми прогноза, че  Путин ще се окаже руски рекордьор по освобождаване на света от русофилството, вече не е хипотеза, а факт.

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-putin-chupi-sobstvenite-si-rekordi-po-samoizolatsia-na-rusia/

Share on Facebook

Съвсем наскоро от „Егмонт“ преиздадоха феноменалния роман на Дейвид Левитан „Всеки ден“. Книгата е номинирана за множество отличия и през 2013 г. печели наградата на The New Atlantic Independent Booksellers Association (NAIBA) за тийн заглавие на годината. Бестселърът на New York Times вече е и на големия екран – можете да отидете да гледате филмовата му адаптация в най-близкото...

И така – тръгваме на околосветско пътешествие с Бале. За разлика от повечето околосветски на нашия сайт, това ще е в западна посока – започваме с Калифорния и остров Viti Levu, по-известен като Фиджи. Приятно четене:

Лос Анджелис и Фиджи

част първа на

Мини околосветското пътешествие на Бале

2017-та ми беше най-сполучливата година в пътешественическо отношение. През април ходих до Флорида. Май месец обикаляхме в Руанда и Уганда. Лятото бях в Прага, а през ноември и декември направих самостоятелно мини околосветско пътешествие. Към това мога да прибавя 6 прибирания до България и многократни еднодневни екскурзии до Полша. В България, освен София, посетих Варна, Хасково и Бистрица. Ходих и до Сърбия – Пирот.

Всичко започна в една мрачна и дъждовна сутрин, на летище Шьонефелд

Екскурзията тръгна накриво

Некомпетентна служителка отказа да ми издаде бордна карта и почти провали всичко. Добре че дойде една дърта, но печена вещица и оправи нещата. Сега след малко заминавам за Норвегия. Там имам 5 часа престой, преди дългия полет. И ше умра от скука. А на летището в Осло бирата ше е минимум 15 евро бройката, така че (по идея на Марина) си купих тука 5 Бекса по половин литър, от безмитния. Струваха 21,25. Само се надявам да не ми ги конфискуват на качване, защото с тях ръчният ми багаж надвишава максималното допустимо тегло. Ще пиша пак при първа техническа възможност.

–––––––

Пристигнах благополучно в Осло

Пренесох си и бирата, която е още студена. И в самолета беше бая студено – нали е на Норвежките авиолинии. По път имахме късмет със слънчево време и се виждаха много интересни сиви полета. Леко хълмисти. А когато идвахме преди няколко години тука, кацнахме на едно селско летище, до магистрала.

В Осло видях тая странна сграда

Явно сега съм попаднал на съвсем друго място. Грамадно, много луксозно и има рейсове и влакове. Получих безплатен смс, че следващият полет ще закъснее и се чудя дали да не се повозя на някой влак. Най-напред обаче мисля да изям едно софийско кюфте с лютеница и да напъна бирите. Погледнах и тука безмитния. Имаше само някаква много съмнителна бира, която струваше по 69 крони, каквото и да значи това. Малко ме смущава обаче да не се окаже, че в Норвегия пиенето на обществено място е забранено, да дойде ушев и да ме глоби жестоко. Я най-добре аз сам да се представя пред ушев и да го попитам.

Изпиках се в едни норвежки храсталаци, настана вечер и аз се прибрах на летището, да си чакам следващия полет – Летище Осло, Норвегия

В Лос Анджелис пристигнах каталясал от 12-часовия полет

Лос Анджелис

Исках приключения – получих си. Успях около 2 през нощта да се добера до хостела, обаче никой не ми отвори. Звънях, тропах – уй. Обиколих квартала и намерих няколко мотела. И там тропах, и там – уй. После огладнях, обаче абсолютно всичко беше затворено. Мина двойка пияни латиноси, които залитаха и се целуваха, а момчето носеше пица в кутия. Проведохме следния диалог:

– Извинете, откъде купихте пицата?

– Take it – и ми я бутна в ръцете

– Ама, моля Ви се!

– It’s a nice pizza, maaann… (отдалечавайки се)

Изядох пицата, беше много вкусна. Със салам. После седнах на една пейка, обаче понеже не съм спал от 31 чàса, започнаха да ми се привиждат и причуват халюцинации. Уплаших се, че ще заспя и някой ще ми задигне хубавата раница „Ташев” , барабар с партакешите. Станах да се разходя и открих един затворен Starbucks, пред който седнах и ползвам нет на аванта. Часът е 4 сутринта, дано не ме приберат за клошарство!

–––––––

Вчера сутринта си вдигнах чукалата от онова отвратително място с хлебарките в Хермосо ли беше (Хармосо ли) бийч, чичката Стивън Кинг ми каза „take care” и взех рейса за

Санта Моника

Намерих едно много чисто и приятно хостелче, баш на центъра. Там се появи Таня, с която не се бяхме виждали от 19 години (както изчислихме), обаче приказката ни тръгна много леко, сякаш вчера сме си пили кафето заедно. И си изпоразказахме куп смешни истории, и си говорихме за най-различни общи приятели, и тя ме закара с колата на много интересни места и така се грижи за мене целия ден, че нито мога, нито знам как да ѝ се отблагодаря.

Санта Моника

Първо ходихме до

Малибу,

където видяхме ресторанта на някакъв от Кюстендил (или беше Перник?!), който варял страшен боб. После се разхождахме в квартала, където е отраснал Джим Морисън. Там някакъв раста-брадър ни продаде за един долар диск със своя музика, а неговият импресарио ни го представи като най-добрия по реге в цяла Джамейка.

След това отидохме в един по-западнал черен квартал, да гледаме детски баскетбол. Аз първо бях леко скептичен, обаче тия деца играха с такъв страхотен хъс и бяха толкова добри, че се изкефих много. Свиреше рап-музика, родителите се провикваха окуражително, а след всеки кош имаше бурни аплодисменти. За съжаление, нашите загубиха в последната секунда.

След баскета отидохме до центъра (с небостъргачите), в едно грамадно хале, където има сергии с вкусни традиционни манджи от най-различни държави. Аз хапнах мексиканско бурито, а останалите – рибешки специалитети.

Популярен баир в Ел Ей

Минахме набързо през Холивуд,

колкото да видя безинтересната алея със звездите и отпрашихме към

Лонг Бийч,

зашото приритвахме от нетърпение да се запознаем наживо с нашия виртуален приятел Крис Караджов. Докато го чакаме да се появи в заведението The SocialList, за започнах да забелвам очите, защото вече бяха станали 50 часа без спане. Мъжът на Таня обаче ме подучи да си взема

текила и кафе, което веднага ме върна в света на живите

В Лонг Бийч Фори ни заведе в ресторанта The Social List, където аз се наливах с бира и текила. Имахме късмет и с драматичен залез.

Точно бяхме изпили по една текила, когато пристигна Крис, придружен от вярното си куче – неизвестна на науката японска порода. Както и предполагахме, той се оказа чудесен човек и отличен събеседник. Падна голям смях, а те (като стари емигранти) откриха естествено куп общи приятели и познати. Накрая, след като се

върнахме в Санта Моника,

се разходихме по 3-та улица, където най-различни откачени таланти предлагаха своето изкуство.

Днес планът е да ходим до

Бевърли Хилс,

да разглеждаме заключените къщи на богаташите. За съжаление това ми е последният ден тука, ама то си е така – хубавите работи бързо свършват.

Родео драйв

Довечера разпалвам моторетката към чудния остров Viti Levu, който се намира in the middle of nowhere, както каза мъжът на Таня. В средата на морето – между Хаваи и Австралия. Якото в случая е, че ще мина над т. нар. International Date Line и като тръгна на 13-ти ноември, ще пристигна на 15-ти. А пък полетът трае само 11 ча́са. Тая година 14-ти ще го пропусна.