Пет митологизирани клишета, които деморализират човека

Не си мислете, че не харесвам света. Напротив, много го харесвам, почти колкото Луис Армстронг, когато пее „What a wonderful world!“. И то не толкова заради материалните му блага – те безспорно са твърде увлекателни, но пък бързо омръзват. Харесвам света заради неговата цивилизованост, бързите и евтини комуникации и сравнително справедливата обществена уредба, която включва и значителни постижения в областта на законността.

Каквото и да разправят за света, той успява да гарантира някакви основни права, а със защитата на правата идва и свободата. Няма да се уморя да повтарям, че на човека са му нужни преди всичко две неща: съвест и свобода. Да разпознава чрез съвестта доброто, а чрез свободата да го избира.

И точно защото харесвам света, понякога се страхувам да не го изгубим, да не преядем с цивилизованост, да не рухнем с омекнали колене и да не се предадем за храна на микроорганизмите. А това ще се случи в момента, в който оставим морала да си отиде и го заменим с нещо друго под същото име.

Понеже светът е цивилизован, той е изковал стотици афоризми, за да си повярва, че е такъв. Нека разгледаме само пет от тях, които са станали толкова популярни, толкова пъти са повтаряни по най-различни поводи, че вече никой не се съмнява в тяхната мъдрост, на никого и през ум не минава, че те съдържат нещо различно от абсолютната истина.

Ако можех да започна живота си отначало, нямаше да променя нищо!

Как така! Ако аз можех да се върна дори едно денонощие назад, щях да променя всичко! Няма действие, няма работа, която да не може да се свърши и по-добре. Няма дума, която не може да изречеш иначе, за да прозвучи по-уместно. Няма човек, към когото не можеш да се отнесеш по-любезно и по-внимателно. Нормално е да съжаляваш за всичко, само секунди след като си го извършил, уверен, че е можело и по-добре. Който се занимава с писане знае, че един текст може да претърпи и 50 редакции и пак да не е готов. Нещо повече, дори и след 50 редакции в един текст все още ще се намерят печатни и правописни грешки. С всяка друга дейност е така. Човекът е отчайващо ограничен и неосведомен. Той осмисля микроскопична частица от света около себе си както в пространството, така и във времето. Как при това положение, колкото и гениален да е по природа, той би могъл да върши толкова съвършени и безгрешни неща, че с гордост да заяви: „Не бих променил нищо в целия си живот“?

Живей за мига!

Тази глупост е написана в книги, заснета на филми и изпята в песни. Всъщност, настоящето е може би единственият вид време, чието съществуване основателно може да бъде поставено под съмнение – толкова е кратък мигът (ах, този миг!), в който бъдещето става минало. Времето се състои от бъдеще и минало и ние сме някъде там, за да превърнем едното в другото със слабите си мозъчета. Да живееш без минало означава да не си научил нищо и да не си постигнал нищо. Да живееш без бъдеще, означава да не планираш и да не се стремиш към нищо. Да живееш за мига означава да се интересуваш дали една напитка е вкусна, но не и дали е отровна.

Бъди такъв, какъвто си!

Разбира се, ако в своята гордост си повярвал, че си съвършен, то на хоризонта не се задава никаква причина да се променяш. За съжаление обаче „бъди какъвто си“ е убежище не само на гордите и силните, но и на неудачниците. Трудно е да покриеш общоприети стандарти, но когато получиш правото сам да определяш стандартите, тогава вече е друго. „Аз съм дебел и мързелив тъпак, за пет пари работа не върша, грухтя денонощно пред телевизора или компютъра, вярвам, че някой друг е длъжен да се грижи за мен. А когато не се намери такъв, бунтувам се и протестирам, искам да променя световния ред, но и през ум не ми минава да променя себе си. Това съм аз! Ще си сложа халка на носа и шарено стъкълце в пъпа, а ти ще ме аплодираш ТАКЪВ КАКЪВТО СЪМ!“.

Следвай мечтите си!

Какво са човешките мечти? Да летиш с голяма ракета към звездите? Да станеш световен шампион по шахмат? Да откриеш лекарство срещу рака? Дрън-дрън. В повечето случаи човешките мечти са свързани с богатство, секс и развлечения. И, да – хората ревностно ги следват. Или ако нямат воля да ги следват (защото са „такива каквито са“), или ако нямат време да ги следват (защото живеят за мига), тогава си остават само с призрачното мечтание, засмукали розова близалка и свили масур марихуана. Мечтата е сладострастие на ума. Не вярвайте като ви разправят, че е нещо много хубаво.

Оставѝ след себе си един по-добър свят!

За мнозина тази повеля формулира смисъла на живота. Не знам обаче как ще успеят да я спазят онези, които вече са се съобразили с предишните житейски предписания. Как ще стане тая работа, ако живееш за мига? Или пък ако мечтите, които следваш, не включват усъвършенстването на вселената?…

Виж, обаче пък ако наистина си толкова велик, че твориш съвършени дела, които не се нуждаят от промяна и подобряване (тоест, ако не би променил нищо в живота си, защото няма нужда) – тогава, да – можеш да повярваш, че си способен да промениш и света.

Но мисля, че е по-разумно да започнем с опит да променим себе си, преди да променяме света – той си се променя и без нас по свои си закони. Един от тези закони гласи, че ако престанем да ценим това, което имаме, и престанем да сме благодарни за него, то ще ни бъде отнето. А нали не искаме мощните ни HD смартфони да изчезнат в мрака на едно ново Средновековие?…

Всъщност, какво аджеба му е лошото на Средновековието? Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Прочети цялата новина http://sulla.bg/2018/03/30/4211.html

Свързани новини: