Правителството на Кралство Белгия взе окончателно решение за отказ от ядрена енергетика. И за да не останете с впечатление, че това е първоаприлска шега новината е от 30-ти март и е съобщена лично от премиера на страната в Туитър страниц...

За да докажем че играчката е менте ще разгледаме ТРИ публично известни и откриваеми твърдения на милионерката относно истинската величина на инсталираната мощност, на експлоатираните от фирмите и фотоволтаични паркове. И нека започнем с ...

Освен очевидният факт, че днес е неделя, поставяме началото и на април – „най-безмилостния месец“ по Т. С. Елиът – и пролетта най-после е наистина тук. Готови сме за лалета, козунаци, цъфнали дръвчета, боядисани яйца и четене в парка. А между другото – и за поредната доза красиви книжни снимки от Instagram. По традиция започваме с най-харесваната снимка...

България

Ако се интересувате от плановете на обществената телевизия в България, държава от ЕС, ви препращат към концепцията на кандидата за генерален директор в конкурса, който е спечелил.

На сайта на БНТ е публикувана ето тази информация – За БНТ  – история, управление и др., но не и информация с планов или стратегически характер. Мисля, че това по правилник е и първата задача на Обществения съвет – дава становище за посоката на развитие. В момента се прави завой, можге да се окаже и съществен.

Откъде се информираме официално за процесите в БНТ: от  интервю на генералния директор на БНТ пред 24 часа.  Какво разбираме от интервюто: лицензията на БНТ2 е за политематичен профил с акцент върху регионално съдържание – щяла да се изпълнява стриктно –  но пък БНТ2 ставала  програма за култура и образование. Аргументи   за промяна –    “можеш да пресечеш България  за половин час със самолет”. Не се  спирала продукцията на ТВ центровете – но  собствените новинарски емисии на БНТ2 били спрени – но нямало проблем с изпълнението на лицензията – но новините за двете програми ще са общи.

Как едни и същи новини ще съответстват на две лицензии с различни изисквания към новините   – защото по лицензията на БНТ2 50 на сто от новините са регионални, а по лицензията на БНТ1 не е така – остава да видим.

ЗРТ предвижда  мониторинг на спазването на закона и лицензиите. Работа на СЕМ е да ни каже какво става и с лицензиите, и с изпълнението им.

Обединено кралство

Ако  се интересувате от плановете на обществените телевизии в други държави, можете да ги прочетете. Паралелно с цитираното интервю беше публикуван планът на БиБиСи за 2018/2019 година.

Планът, казват от БиБиСи,

•   показва   как продукцията на Би Би Си допринася за изпълнение на нейната мисия и обществени цели;
•   показва как услугите на Би Би Си допринасят за отличителния характер чрез изпълнение на лицензията на Би Би Си и допълнителните ангажименти на Би Би Си;
•   показва връзката с бюджета на Би Би Си ;
•   показва подхода на ръководството към задълженията им.

Първата цел по плана са безпристрастните новини. Основният акцент на мисията в демократичното общество.

По отношение на отличителния характер на обществената телевизия и  решенията, основани на данни,  Обединеното кралство е образец за следване.

В Приложение №3 към Плана на БиБиСи се посочват  задълженията  в десет конкретни  области – с какви мерки ще се изпълнят  – и как ще се измерва изпълнението на тези задължения.

Да, наистина. Глобалното затопляне няма да спре ако намалим рязко пластмасата. За подобна мярка вече е късно. Но ще имаме шанс още малко да поживеем на тази планета, ако рязко намалим пластмасата. И ние, и много животински видове, които днес умират от нашите боклуци из океани, морета, реки, планини и поля.

Да, никак, никак не е трудно да се намали пластмасата в ежедневието ни. Нишите баби доста успешно са живяли и без пластмасови кутии за еднократна употреба, чаши за еднократна употреба, вилици и лъжици за еднокранта употреба, сламки, пликове, бутилки за еднократна употреба. И не, не става дума да се връщаме назад и/или да отричаме прогреса. А да сме наистина разумни същества, каквато ни е като цяло претенцията да сме.

Бързите лесни и никак не нарушаващи комфорта ми лични хакове – споделям с надежда някой да се вдъхнови и последва:

Торбички за многократна употреба. Платнени, забавни, практични – винаги имам по една-две в чантата си, за да не се налага да взимам пликчета от магазина.

Винаги когато може – без пликчета. Банички, ябълки, всякаква стока продавачките бързат да напъхат в найлонови торбички, пликчета и пликченца. А не е нужно. Опитвам винаги, когато купувам подобно нещо още в аванс да кажа „И моля без пликче!“. Често ме гледат странно, но от това не се притеснявам. Понякога добавям „По-добре е да щадим природата.“ и виждам разбиране.

Не на кафето в пластмасови чаши. Все по-често са хартиени, което е някаква утеха. Най-добре е човек да си носи своя чаша (стъклена, порцеланова), но знам, че това е вече упражнение за напреднали.

Не на малките бутилки вода и безалкохолни. И това е трудно. Самата аз понякога се поддавам (не си купувам, но на срещи пия от дадено малко шише вода). И все пак все повече хора си носят стъклени шишета за вода и това е радващо!

Пластмасови лъжички и вилички, сламки. За училище често даваме на децата млекца за закуска. Към тях върви лъжичка. Напоследък намерихме и купуваме дървени лъжички. Отива за тях дървесина, но тя поне няма да чака да се разгради още 100 години напред.

За всичко останало, защото искаме – не искаме – пластмасата си влиза в живота ни – изхвърлям разделно! Търся жълтият контейнер на Екопак и в него слагам смело. Знам, че така моят отпечатък ще се рециклира и няма да стигне до природата, за да й попречи да съществува.

Александър Паркис пръв е открил пластмасата през 1860 г., но масовото й производство започва едва през последните няколко десетилетия. Днес световното производство на пластмаса надхвърля 80 милиона тона годишно.Годишно в Бълария се образуват приблизително 12 000 000 тона битови и промишлени отпадаци, като около 7% от тях са отпадаци от пластмаси или 840 000 тона. Личната ми надежда е скоро да започне това количество да спада. И все по-голям процент да се рециклира. Но за целта е нужна воля и на обикновените хора и на бизнеса и на държавите като цяло.

Пластмасите се рециклират лесно. Тъй като биват различни по състав, те задължително се сортират преди да се рециклират в нови продукти. Могат да се рециклират и смесени пластмаси, но те не са така ценни както сортираните, защото физичните свойства на рециклираната пластмаса, като здравина, ще бъдат различни за всяка партида.

Събраната, предадена, рециклирана пластмаса може да има много и различни приложения. Горната картинка показва част от тях. Отделно се пести енергия, не се замърсяват океаните и моретата, животните не се душат и тровят от нашите ежедневни отпадъци. Накратко – може и има смисъл!

Още за пластмасата – на сайта на Екопак.

#UseLessPlastic

Прескачам с дистанционното по каналите и какво да чуя: Божидар Димитров отговаря на зрителски въпроси в свое телевизионно предаване по исторически въпроси. На дълго питане от страна на възмутен зрител, който иска Димитров да потвърди убеждението му, че Европа и особено Великобритания ВИНАГИ са се отнасяли зле с България, накрая питащият поиска риторично професорът да каже кога тези западни злодеи ( за разлика от Русия, разбира се), са подкрепяли България. 

Професорът изслуша многословието с бащинска търпимост към съмишленика си и не го разочарова, изстрелвайки с типичното самочувствие на последната инстанция своето: “никога”. 

Нямам желание да се занимвам с личността и делото на уж пенсионирания, но все така вездесъщ , самоназначил се ментор по въпросите на телевизионното разпространние на манипулирана в руска по(л)за история проф. Божидар Димитров. Но се почувствах въвлечен във вица за Иванчо, на когото Марийка казала “здравей”, а той реагирал с “ей, една дума ми каза и веднага ме уговори”!

Та “и аз така”: една единствена дума от устата на дългогодишния директор на Националния исторически музей “веднага ме уговори” да реагирам с текст, който, да обори кратко, но все пак с повечко думи, голяма черно-бяла лъжа за добрините, които ни е причинала Русия и злините, които сме понесли от Запада.

Противно на противните ми преследвачи, които ми вменяват огледална любов към всичко западно по подобие на фанатичното им преклонение пред всичко руско, веднага ще се съглася, че европейските държави не са направили нищо за българската свобода преди Априлското въстание. Точно като Русия, която води 12 войни с Турция и нито веднъж, по никакъв начин, не мотивира която и да било от тях под каквато и да било форма като опит за защита на българите от османския гнет. 

Руския военен кореспондент Василий Немирович Данченко недоумява в разгара на самата Руско-турска война през 1878 г. защо Русия никога с нищо не е подкрепила нито едно българско въстание ( за разлика от въстанията на всички останали балкански народи). Данченко, говорейки в множствено число ( защото мнозина са се чудили и в Русия), пиша в своята книга “Година на война”, че отказът на Русия да подкрепи българското освободително движение, както и да въоръжи българите като съюзници вв войната, е “голяма тайна на руската дипломация” и мнозина не могат да разберат каква е причината за това. 

Честният руснак не е могъл да знае, че още преди войната Русия заговорничи с Австро- Унгария и Англия да не бъде допусната “голяма славянска православна” държава, т.е. голяма България, на Балканите. Резултат от тези заговори са три тайни спогодби – в Райхщад, Будапеа и Лондон -  в рамките на по-малко от година между юли 1876 г. и април 1877 г. ( т.е. буквално дни преди Александър II , подтикнат от Бисмарк, да преодолее хамлетовските си колебания и най-накрая да прокламира решнието си за война с Турия, срещу избхването на която цялата руска дипломация и особено граф Игнатиев са се борили с отчаяно настървение). За Русия голяма България е била пречка з имперските й завоевателни планове по отношение на Проливите, а за западните заговорници – голяма България под руски контрол би била неприемливо усилване на руските позиции на същия кръстопът. 

В книгата “От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин” проф. Константин Косев и Стефан Дойнев признават, че споменатите по-горе договорки са били пазени в дълбока тайна най-вече от българите, на които Русия предлага обречениия на ревизия само три месеца по-къно договор от Сан Стефано с единственета цел да прехвърли по-късно вината за разпокъсването на българските земи на лошите европейци, надявайки се мръсната тайна за руската предварителна роля в това дело да си остане секретна. Ето защо началникът на граф Игнатив в Петербург княз Горчаков, който е бил противник на скалъпения от Н. Игнатиев Санстефански договор, го подписва въпреки несъгласието си с него, с пълното съзнание, че този ялов документ ще настрои българите срещу Европа и поне в това отношение ще се изплати руското усилие във войната, която всъщност е била в крайна сметка дипломатически провал за Русия, както се видяло на Берлинския конгрес. 

Пролятата през Априлското въстание бъларска кръв, избухнало въпреки опитите на Русия да го осуети чрез интригите на руския военен шпионен от български произход полковник Кишелски по отношение на българското освободително движение, обърква сметките на всички външни фактори. точно както и безкръвния български преврат в Пловдив ще направи на 6 септември 1885 г., вбсявйки най-вече Русия.

Първи от новината за страданията на българите с окопитват тъкмо англичаните. В страната избухват масови протести срещу османските зверства. Лондон активира дипломацията си и кани на преговори Европейските сили и Русия, която научава за кланетта не от свои източници, а от американския журналист Макгахан. За разлика от Бисмарк, който рагира гневни в Берлин и обявява, че Турция няма право след всичко това да присъства на еврпйския континент, руската интерпретация е “малко по-различна”, както си вижда от възклицането на видния московски славянофил Иван Аксаков. “Сега вече ще може да си вземем Проливите”, откровеничи той още преди цялата руска пропагандна машина да се настрои на вълната на състраданието към “братушкте” и да я използва за военно мобилизране на все още силно травмираното от поражението в Кримската война 20 години по-рано руско общество.

Както в живота, така и в преразказа на историята, употребата на “никога” е меко казано подвеждаща категория- почти толков, колкото и условното наклонение. По неговата наклонена плоскост обаче неизменно се сблъскват русофилските интерпретатори, които масово претендират да знаят какво щяло да ни с случи, “ако” Русия не ни е освободила: щели сме днес да ходим с фесове и да говорим на турски.

Ако употребим в отговор същото ако, трябва да се запитаме какво би станало, ако Русия беше подкрепила поне веднъж поне едно българско въстание или “поне” беше позволила на българите с военен опит под руските знамена, като капитан Мамарчев, да продължат със своя освободителна война срещу Турция още през 1829 г., когато османците са били разгромени и войските на руския генерал Дибич са били на подстъпите на Константинопол, а българите започнали да се въоръжават за самозащита след тяхното наредено вече изтегляне в Русия и за своя собствена революция. 

Русия не само НИКОГА не застава на страната на истинската българска свобода, но всякога се опитвала да я смачка и да употреби българите за своите егоистични имперски цели.

Тази тенденция се проявява още по времето на войната с Турция, когато руски офицери, политици и медии масово започват да обвиняват бъгарите като “подлеци”, на които се дължат първоначалните военн успехи в балканската кампания на имперската армия, подценила както силата на османците, така и ентусиазма на българите, мнозина от които посрещат руските полкове радушно, но мног скоро се оказват обект на издевателства, конфискации и обиди, както и на османско отмъщение след поредното отстъпление от позиции в български селища, обречени на погроми заради глупави действия на руското командване срещу превъзхождаия го противник. Темата за “българските подлеци” е широко застъпена в кореспонденциите на честните руски кореспонденти Данченко и Евгений Утин, възмутени от това несправедлино руско отношение към бългрите. 

Как да си обясним например факта, че срещу руската политика в България се обръща не друг, а героят от Шипка Димитър Петков, загубил ръката си в боевете и награден лично от император Александър II с най-високото руско отличие за проявената храброст? Бележитият български опълченец и политик бързо прозира, че Русия ни носи ново иго ( акто самият баща на публицистичното русофилство у нас Иван Вазов ще прозре също, макар и чак през 1916 г.). 

Русия постига този обрат в отношението на българите с поредица от враждебни действия срещу тяхното желание за независимост и самостоятелност. И така- до ден днешен.

НА СНИМКАТА: Божидар Димитров в най-новата му роля на учредител на Движение за президентска република

Share on Facebook

В „Код за успех: Опростявай“ авторът на редица бизнес бестселъри Ричард Кош разкрива нова стратегия за всяка компания и всеки бизнес за оптимизация на продуктите и работните процеси. Той анализира десетки успешни компании в световен мащаб като IKEA, Ford, Google, Apple, Tetra Pak, Sears, Vespa, Dyson и др. Вижте в този ескзклузивен откъс, предоставен ни от изд. Locus, какви...