Миналата седмица един от двата блока в АЕЦ "Черна вода", в Румъния аварира и престоя изключен около 48 часа, което доведе до рекордни нива на износа на електроенергия от страната ни към северната съседка. Но даже и този факт не се оказа ...

Симона Басмаджиева е чаровна млада дама с вече голям опит в областта на човешките ресурси. И защото темата е все по-актуална, лично ме вълнува, плюс това едно от първите работни места на Симона бе при нас е ABC Design & Communication – тя дойде на стаж едно лято, още като ученичка – реших, че ще е полезно да си поговорим с вече понатрупалата опит Симона и да споделя и с вас. С радост споделям.

Как HR-a и Симона се намерихте?
Както много от хубавите неща в живота, и това беше съвсем случайно. Още от 16 годишна стажувам и работя в компании, а на 18 от някъде чух, че има компания, в която се звъни по телефона, и плащат на час , кандидатствах и ме назначиха – оказа се, че разговорите по телефона са свързани с търсене на информация за имената и контаките на професионалисти на определени позиии, които в последствие таргетираме и опитваме да „откраднем“. Тази услуга по директен подбор на кадри тогава все още беше толкова нова, че почти никой в България не беше кой знае какъв експерт в тази дейност. За мен това се оказа възможност да се изявявам, да се профилирам и да придбия ценни умения в тепърва навлизащ бизнес.

Кое е най-предизвикателното в тази професия днес?
Всички говорим за липса на кадри, за недостатъчна профилираност на младите специалисти, за огромните и понякога нелогични разлики във възнагражденията и т.н. подобни специфики на пазара на труда днес. И все пак вярвам, че когато влагаш упоритост, желание и креативност в работата си, резултатите идват, дори и малко закъснели. Мисля, че за колегите ми в тази професия най-предизвикателно е да не се отказват, дори и когато клиентът е труден, не знае какво иска, не харесва никой от представените кандидати или има нереалистични очаквания или разбирания за пазара и т.н. От опита ми дотук мога само да обобщя, че както и в личния живот така и в корпоративния свят, винаги се намира правилния човек за задачата, стига да не спираме докато го намерим.

Вече 10-тина години се занимаваш с това – има ли динамика и какво се промени междувременно?
Започнах с тази дейност още преди времето на Linkedin у нас, и други подобни платформи – търсехме информация по телефона, през препоръки и директни контакти – и до днес за мен това са успешните източници на добри кандидати. Е, и Linkedin помага.
В днешно време вече да се съвржеш директно с някого относно нова професионална възможност не събжда почуда и съмнение, а е по-скоро очаквано и нормално явление. Това помага в комуникацията и изграждането на дългосрочни контакти, а и в разбирането за ролята на консултанта от всички в процеса.
Друга разлика е, че днес вече и у нас има твърде много агенции и специалисти по подбор, което противно на очакванията, понякога понижава нивото на услугата, вместо непременно да създава здравословна конкуренция.

Научава ли се българския среден и малък бизнес да цени ролята на HR консултанта?
Сис сигурност! Срещам все повече местни компании, които дори и с малък екип или малък мащаб или среден мащаб на бизнеса, вече са осъзнали важността на ролята на вътрешен или външен екперт по Човешки Ресурси, и търсят помощ и професионален съвет за взимането на важни решения по отношение на екипа и развитието на хората, а не целят да „се справят сами“, както могат.

Кое е най-интересното за теб в тази работа?
Винаги съм била окрилена от мисията си да помагам на хора и организации да намират правилни партньорства и назначения. В ролята си на консултант през годините съм помогнала на много професионалисти с неформална обратна връзка или насоки и съвети, изграждайки дългосрочни и стойностни контакти. Чувството на удовлетворение е незаменимо, когато резултатите са не само от гледна точка на бизнеса, а си и помогнал на някого, допринесъл си за позитвна промяна в нечии живот, дал си знания, насоки, подкрепа. Разбира се, удовлетворение носи и щастливият клиент, който идва при теб отново и отново през годините за различни проекти, както удовлетворяваща е и срещата с професионалист, когото си назначил преди 5 или 7 години и все още е щастлив на съответното място…или се е развил до следващото още по-добро такова.

Освен другото, с удоволствие споделям опит и знания с мои колеги и служители, както и на лекции и семинари, които често провеждам в учебни заведения и университети, с цел да помогна на връзката между бизнеса и образованието. Ползвам целия си опит, знания и ентусиазъм да допринасям за тази кауза.

Какво съветваш младите хора, които още не знаят как и накъде да продължат?
Съветвам ги да намерят някого с когото да обсъдят въпроса, било то близък роднина, активно работещ, в бизнеса; по-зрял приятел, колега, ученически съветник или кариерен консултант; един доверен и опитен съветник, би следвало да отключи отговори, които да насочат съответния млад човек каква работа най-много ще им подхожда. Успешният подход е да си задават редица въпроси например какво биха искали да правят, какви задачи искат да изпълняват, в каква среда си се представят, като кой свой познат си се представят, в каква роля досега се се чувствали най-добре, с какви хора искат да работят, какви техничеси умения имат, обичат ли да комуникират с други хора и т.н. Малко по малко се формира представата за желаната работа и търсенето и разпознаването й стават по-лесни!

Също така, съветвам младите хора да посещават кариерни събитя, да се запознават с компании и мениджъри, да пращат св-то си на различни места и да не пропускат никой разговор или интервю, защото във всяка подобна дискуся се генерират полезни идеи и насоки, добива се увереност и яснота за възможностите, които пазарът предлага. Вярвам, че всеки контакт е полезен! В този смисъл и аз винаги съм на линия за въпроси и разговори s.asmadjieva@gmail.com

Вече близо три месеца политико-медийно-енерГЕПИйната мафия разпространява слухове, че реактр №2 за АЕЦ "Белене" е доставен у нас, само дето още никой не го е виждал, даже и след скорошната разходка на министър Теменужка Петкова до Дунава...

Watch video: How to make:

Продължаваме пътуването из Грузия с мотора на Владимир. Първият етап беше преходът през Турция, после влязохме в Грузия и спряхме в селцето Местия,направихме преход от Местия до Тбилиси, разгледахме Тбилиси, а за последно поехме към Казбеги, наричан днес Степансминда. Днес плътно ще достигнем, границата с Русия в Дарялските теснини, след което ще тръгнем към Телави.

Приятно четене:

Степансминда – Дарялски теснини – Телави (Кахетия)

част шеста на

Грузия: човек с мотоциклет

9-и ден. 2-ри август.

Степансминда – Телави (Кахетия)

284 км

Времето беше разкошно този ден. Все още никакви облаци, ясно и чисто. Направих няколко снимки на Казбек.

Връх Казбек, село Гергети и на баирът църквата на Гергети – Света Троица от 14 век

После си стегнах багажа и започнах да се ослушвам. Към 8 часа хазяинът изкара от някъде една Лада Нива. Попитах го къде ще ходи. Щял да кара на

Гергетската църква

двама англичани, които после отивали към базовият лагер на върха. Попитах го дали има място, че и аз искам да се кача на църквата. Имало място и за 20 лари (15 лв) щял да ме откара и после свали. Идеално. Устройва ме. Натоварихме се и потеглихме.

Степансминда и Гергети са почти свързани

Дели ги само реката Терек. В момента, в който минахме по моста и влязохме в Гергети асфалтът и паважът изчезнаха, и стана грозна работа. Тесни изровени улици с голям наклон и много свободни камъни с различна големина, повечето, като футболни топки. От селото нагоре работата стана още по-зле. Камъни, дупки, трапове, а на места доста дълбоки коловози по 50– 60 см и трябваше много внимателно да се подбира пътя. От горе слизаха други машини и разминаванията ставаха много внимателно, и с изчакване. Като видях, какво чудо е този път, се поздравих за взетото решение да не се качвам с мотора си тука. По този път можеше да се качи някой с мотор, но само, ако моторът му е чист крос. На останалите ентусиасти, които с други мотори щяха да се опитват да се качат тука, изобщо не им завиждах…

Минахме един участък в гората, който не беше особено стръмен, но за сметка на това имаше много гаден страничен наклон. Освен това почти всеки метър от този участък беше с огромни гьолове, локви и дупки пълни с вода, а самият път там беше от глина, като намазана с масло. Тези дупки бяха по 40 – 50 см дълбоки. Изкачваш се по брегът на едната дупка и веднага се спускаш в другата. И така, около 200 метра. Е тука, на това място най-често падат тези с моторите, които се опитват да стигнат до църквата. Коментираше хазяинът. Преди няколко дни измъкнахме един чех с мотор пак от тука. Даже и да не е валяло дълго време, тук това място е все така гадно и хлъзгаво. Просто мястото е такова. Обясни той.

Излязохме от гората. Целият този път от селото до църквата е дълъг не повече от 3 – 4 километра. Пред нас се видя поляната, а в другият и край беше църквата на Гергети. Тази поляна беше дълга, около 400 – 500 м, но с формата на леген. Тоест, трябва да се спуснеш на дъното и, и чак после да се изкачиш до църквата.

Поляната пред църквата

Коне по поляната

Колите бяха прекарали различни пътища, като се виждаше как бяха затъвали, боксували и поднасяли на места. Като говоря за коли имам в предвид само високо проходими машини 4х4. За всички други е немислимо да стигнат тука. Е тук на тази поляна, ако те хване дъждът и тук си оставаш, до като малко изсъхне… Пак коментираше хазяинът. Сега имаше едни малко по-сухи дири, по които се качихме до църквата.

Църквата на Гергети – Света Троица от 14 век

Църквата е на 2170 м н.м.в. Зад нея се вижда връх Казбек

Поглед към връх Казбек от църквата на Гергети

Кавказкият красавец връх Казбек 5033 м н.м.в.

Поглед надолу от църквата. Долу в ляво Гергети, а в центъра на снимката Степансминда

Преди да тръгнем надолу запалих и оставих няколко свещи пред олтара на църквата. Прекъстих се и се помолих на това свято място.

Грузинските църкви са някак си по-груби и по-естествени

от нашите. Сводовете и куполите им не са измазани, а си стоят с грубата каменна зидария, така, както са направени. Нямат и стенописи по сводовете и куполите. И винаги точно срещу олтарът има богато украсен стол (трон). Оказа се че този ден е някакъв техен празник и в църквата на Гергети двама свещеници водеха служба. Четяха и пееха. Други хора нямаше. Не исках да нарушавам ритуалите им, като щракам с фотоапарата си там, така че други снимки от църквата нямам.

Тръгнахме надолу. За слизането хазяинът качи трима украински алпинисти на средна възраст, за да ги свали долу до колата им в Гергети. Разбраха се за по 10 лари на всеки. Завързаха здрав мохабет на руски за миналото, за дружбата и за други работи. Аз не участвах. Само слушах… Всички и хазяинът, и украинците бяха категорични, че за всичко са виновни американците. За войната в Украйна също. Интересна позиция… Руснаците ги нападнаха, руснаците отцепиха и заграбиха част от територията им, а тези обвиняват американците!?!? Те с руснаците били братя!?!? Абе, какъв брат може да ти е този, който идва с оръжие в ръка и превзема част от територията ти? Както и да е. Този пътепис е за друго.

Прибрахме се в Степансминда.

Взех си довиждане с хазяинът и жена му, и тръгнах към границата на Верхни Ларс. Бях решил да видя

Дарялските теснини,

и изобщо всичко наоколо.

Дарялските теснини

От тук започват Дарялските теснини

Имаше опашка от тирове от няколко километра още преди теснините.

[geo_mas]

Явно не ги допускаха да чакат точно в теснините. Имаше най-различни номера. Видях много ирански камиони. Видях и един нашенски ТИР с хасковски номер.

Малко преди границата с Русия

Грузинският граничен пункт на Верхни Ларс

След поредното срутване тука и затварянето на границата преди месец все още не всичко напълно е оправено

Реката Терек и в дъното Дарялските теснини

Вече се връщам обратно. Ето реката Терек и в дъното Дарялските теснини. Тук по тези места много често планината прави пътя и границата на мусака и връзката Грузия – Русия прекъсва, до като разчистят. Имаше даже затрупани ТИР-ове миналата година.

Река Терек

Село в Кавказ

Степансминда е вече зад гърба ми, но още не съм започнал да изкачвам пак Кръстовият превал

Пейзаж от Кавказ на фона на стара охранителна кула по грузинският военен път

И аз съм тука

Преди пак да изкача Кръстовият превал спрях, за да снимам това карстово образувание

Карстови отлагания в Кавказ

Интересното тука е, че всичко е на открито. Такива карстови образувания се натрупват обикновенно в пещери, но тук минералната вода е направила тези натрупвания на открито. Под пътя срещу това образувание имаше чешма и от нея течеше чиста газирана минерална вода леко кисела на вкус. Все едно, че си купил Михалковска вода от магазина… Налях си едно шише, за да си оправя стомаха.

Минах пак Кръстовият превал

и продължих надолу към равнината.

На Ананури ме заваля дъжд

и ме направи вир вода, но още преди да стигна Тбилиси слънцето огря, напече, и аз изсъхнах.

Пуснах навигаторът да ме води, около Тбилиси. Не исках пак да влизам в този град.

Грузия е така ситуирана, че всички пътища минават през Тбилиси

Сега исках само да мина край него и да стигна до Кахетия и град Телави в Алазанската долина. Разбира сеö въпреки навигаторът нещата и ситуацията непрекъснато ги сравнявах с хартиената карта. Направи ми впечатление, че там, където на картата имаше едно, или най-много две села, аз в действителност минавах през 5 – 6. Освен това имената нещо не съвпадаха. Село например, което беше отбелязано на картата с някакво име, точно него с такова име го нямаше на терена. Странна работа. Имената ли са сменявали? Какво? И Степансминда на тази карта се водеше със старото си име Казбеги…

И така с помощта на навигатора, картата и известен усет за посоките на света от моя страна, горе долу държах пътя, по който бях решил да мина. Минах през един проход, изкачих един превал от 1 670 м. н.м.в. и вече бях в

Кахетия

На върха на превала

Натам е Кахетия

Към 17,30 часа вече бях в

Телави

Град голям горе долу, колкото Пещера, с около 20 000 души население. В центъра има два, или три луксозни хотела. Не се опитах да пробвам там цените за спането. Просто влязох в една пицария, изпих една фанта и споделих с персонала, че търся къде да преспя, но тези хотели ми изглеждат скъпи. Да. Скъпи са. Потвърдиха. Едната жена каза, че имала приятелка, която давала стаи под наем. Обади се по телефона и каза, че ме чакат. Къщата беше на 150 метра от пицарията. Имаше двор, където вкарах мотора. Баня и тоалетна в коридора, и стая за 20 лари (15 лева). Идеално.

Изкъпах се, а после излязох, хапнах едно хачапури в същата пицария, където ми уредиха спането, пих една бира, прибрах се и легнах.

Утре щях да щурмувам планината към Омало.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Чорбаджийски

Снимки: авторът

Ето къде още може да се намери исгодни нощувки в Телави:

Booking.com


Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия

След Казбеги, и в цяла Грузия можете да намерите хубави места:

Booking.com

Децата са неизчерпаем източник на вдъхновение за смелите писатели. На някой може да му се струва, че литература за малчугани е среда на клишета и добре познати приказни шаблони. В „Аз чета“ обаче вярваме, че децата са изключително будни читатели, в много отношения по-чувствителни и съзнателни от възрастните. Ето защо обичаме детски книги, които не...

Ако някой не е забелязал, нашият премиер Борисов (почти напълно) абдикира от капитанския мостик на регулировчик по всичси въпроси на държавното кръстовище. Но само по отношение на досадната вътрешна политика, която е оставил на онези, които се боричкат за спасителните лодки. Обещавам да не припомням за кой ли път знаменитата му реплика в моето предавене “В десетката” за вътрешната политика като “екскремент в целофан”. 

Нашият капитан на кораба, генерал от постмилицията, се е прицелил във външната политика, която по примера на Путин ( и други императори още от най-дълбока древност) генерира вътрешна популярност. Борисов, за разлика от Путин, не може да окупира нищо подобно на Крим- дори и Кричим да беше, пак нямаше да може да си го позволи. Но да превземе популистката територия, на която се бори да запази лидерството си, това го умее. 

Този път воюва с демонстрация на миролюбие. Толкова пъти обясни, че няма нищо по – лошо от войната, че и най – големите войнолюбци у нас, които непрекъснато кроят планове за война, притихнаха. Това за войнолюбците беше шега, с извинение към онези, които разраха това от първия път. Макар Борисов наистина да обяви за войнолюбци свои министри от предишния му кабинет, че и президента Плевнелиев, когато ги заплаши, че ще ги прати да носят служба на корабите в Черно море, щом толкова много им се иска да дразнят Путин, одобрявайки румънското предложение за общи натовски военноморски сили в района. 

И как да не си замълчат “войнолбците” , чиито виртуален образ гради Борисов, за да изпъкне като негов антипод? Самият премиер час по час мрачно вещае, че светът върви на зле. Струвало му се, че се задава война. Или поне така твърди със загрижен вид. Плаши гаргите по изпитаната формула да може да каже, че е познал, ако не дай си боже се окаже прав или, че е предупредил навреме и благодарение на това най-лошото не се е случило. 

Истинската храброст изисква като водач да поемеш отговорност за сигурността на хората, на държавата, а не да си играеш със страхове на “населението” ( както се изразява военният му министър Каракачанов).

Едно е коментатор, публицист или пенсиониран военен да плаши с война ( по същата формула, спомената по-горе), друго е най-информираният по презумпция в дъжавата човек да въси вежди и да ръси пророчества, че “светът отива на зле”. 

На зле отива държавата му, която в критичен за съюзническото единство се нареди сред адвокатите на Путин, вместо да направи нещо за българската сигурност в рамките на военния съюз, в който членува. Но за това си е виновен лично той, а не “влошаването на международното положение”. 

И ето, че според актуално социологическо проучване 65 на сто от българите, бомбардирани от проруска пропаганда в държвата му, подкрепяли решението му да не дразним Путин. Вероятно Борисов аплодира този успех сред аплодиращите го у нас и в Русия. За пореден път побеждава ( в собствените си очи), заставайки на страната на мнозинството, макар работа на лидера е да формира мнение от висотата на своята информираност, а не вечно да се присъединява към преобладаващите тежнения на неинформираните.  

Казано обобщаващо, битките на Борисов прераснаха от махленски конфликти на ниво Банкя, Бистрица и прочее азимут(р)и,  вече на висотата на Балканите , Европа и света. А ласкателите му лъскат ореола на спасител на мира насред конфронтацията между Изтока и Запада. 

В ролята на Кольо Фичето идейният проект Борисов да се превърне в мост на това помирение лансира коалиционният му партньор Сидеров. Шефът на “Атака” се надявал  Путин да се възползва от България като мост, по който да минат руснаци и западняци и да се разберат. Под бащинския поглед на Борисов.

Това напомня за жабата, но не онази от притчата, която видяла, че подковават коня и вдигнала крак, а “златната жабка”, която един рибар хванал. Тя му се примолила да я пусне, срещу което ще му изпълни едно желание – само едно, защото не е чак пък златната рибка. Рибарят я пуснал и си пожелал мост през реката. Жабата изпълнила обещанието си: направила му ( заден) мост с чупка в кръста. 

Разликата в случая е в това, че на Борисов не му се налага чупка в кръста и заден мост, за да отговори на очакванията на зарибените от него привърженици на българското пасуване и псуване ( под мустак).  Той изпълнява позата партер и по широкия му гръб минават всички, които могат да си платят за услугата ( буквално и в преносния смисъл). 

Share on Facebook

„Не е ли всеки човек сложен компютър, на който просто трябва да налучкаш правилната комбинация от клавиши? Трябва да се обича със замах.“ Когато преди време Деница Дилова спечели конкурса за „Нов български роман“ на издaтелство „Ciela“ с „Дневният живот на нощните пеперуди“, разбрах, че имам нов любим български писател. Толкова много ми хареса, че до днес...

Цвета Марова – изложба в галерия „Сигна”, Гранд хотел Пловдив /бившият Новотел/, откриване – 18 часа на 04 април 2018 г. 

Пламен Асенов

Розовата котка е навлякла празничната кожа на живота.

Розовата котка е изчадие адово с вид на сладко бебе.

Розовата котка изглежда като някой, който знае.

Такива философски изречения мога да измислям до четвъртък, но истината е, че изложбата на Цвета Марова се казва „Розовата котка”, защото е абсурдно да нарисуваш истинска розова котка и изложбата ти да се казва по друг начин.

Това си е напълно естествена почит към единственото същество, което съчетава земното и небесното начало по такъв съвършен начин, че винаги успява да получи  вкусното пилешко дробче, което Вселената му дължи за вечеря.

Знам, някои предпочитат кучета, други  – котки, но всички ще харесат „Розовата котка” и удоволствието на публиката от срещата с тази изложба ще бъде голямо.

   Птицата 2

Защо ли? Първо, защото въображението на Цвета и тази пролет си е на мястото – небрежно развинтено сред света на цветовете. Това, както от опит знаем, води до постоянни изненади и внушава усещането, че колкото и нейни картини да притежаваш, те никога не стигат, за да видиш общата картина.

Абсолютно разбираемо усещане, впрочем, като се има предвид факта, че самата Цвета също не знае откъде започва и къде свършва картината в нейната собствена глава, така че я рисува откъм където ѝ падне.

Второ, изложбата „Розовата котка” за пореден път демонстрира широкия диапазон от живописни търсения на Цвета, щедро съчетани с широк диапазон живописни изразни средства, с които тя разполага. Така, де, ако не разполагаше, нямаше да може толкова нашироко и надълбоко да търси.

Тук работата е като при философията на знаенето и моженето – колкото повече знаеш, толкова повече знаеш, че не знаеш, но колкото повече можеш, толкова повече си го можеш. Включително да знаеш…..

Третата особеност, с която изложбата „Розовата котка” вдъхновява, е фактът, че публиката ще види практически изцяло нови, непоказвани досега в Пловдив творби на Цвета Марова.

Изключенията са по-малко от пръстите на едната ръка и се дължат на факта, че галерия „Сигна” отвътре е по-голяма, отколкото изглежда отвън. И човек се затруднява да нарисува всичките хубави картини, които могат да се покажат там. Душата на „Сигна”, Нели Петрова, се справя прекрасно с подобни сериозни парадокси, като не им обръща внимание.

И четвъртата причина да съм сигурен, че изложбата „Розовата котка” на Цвета Марова ще се хареса на публиката, е защото ми харесва на мен. В края на краищата, защо съществува субективният идеализъм, ако не – за да го използваме винаги, щом ни падне случай.

Обратното е все едно да нарисуваш Розовата котка и изобщо да не разбереш, че тя е сбит преразказ на един от многото животи на живописта.

  Розовата котка

Центърът за подготовка на космонавти в КНР е съобщил за провеждането на комплексна подготовка на космонавти , които ще вземат участие в мисии свързано с бъдещата космическа станция 'Тянгун'

Американската компания SpaceX успешно изстреля в космоса РН Falcon 9 с товарният КК Dragon , който ще достави товари за МКС .