Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Guja v. Moldova.

Гуджа, бивш ръководител на отдела за пресата на прокуратурата в Молдова, твърди, че правото му да разпространява информация е било нарушено, когато е бил освободен от прокуратурата за разпространение  на получени в прокуратурата писма.

Фактите

Води се наказателно разследване срещу четирима полицейски служители.  Те изпращат писма до  президента, премиера и заместник-председателя на парламента г-н Мишин.  Мишин изпраща писмо до прокуратурата и скоро  наказателното производство срещу тези четирима служители е прекратено.

По същото време властите призовават за спиране на корупцията, включително опитите на институциите да оказват натиск върху  съда и прокуратурата.  В такъв контекст Гуджа изпраща копия от писмата, получени в главната прокуратура, до пресата. Писмата  не са били означени като конфиденциални.

След публикуване  на статия в пресата Гуджа е уволнен. Съдилищата в Молдова потвърждават уволнението.

Решението на ЕСПЧ

Гуджа твърди, че правото му да разпространява информация е нарушено.

ЕСПЧ приема, че уволнението на Гуджа от работата му за разпространение на писмата представлява намеса на публичен орган в правото  на свобода на изразяване съгласно чл.10 ЕКПЧ. Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ посочва, че намесата би била нарушение на член 10,  ако  не е предписана от закона, не преследва една или повече законни цели по чл.10. 2  или не е необходима в едно демократично  общество  за постигането на тези цели.

ЕСПЧ установява, че  публикуването на писмата е основателно.

90. Съдът отбелязва, че е в обществен интерес да се запази доверието в независимостта и политическата неутралност на органите на прокуратурата на дадена държава […]

91. Съдът обаче счита, че общественият интерес от разкриване на информация за ненужен натиск и злоупотреби в рамките на прокуратурата е толкова важен в едно демократично общество, че той надделява над интереса за запазване на доверието на обществото в Главната прокуратура. В този контекст отново подчертава, че откритата дискусия по теми от обществена гледна точка е от съществено значение за демокрацията и трябва да се има предвид голямото значение на това да не се обезсърчават членовете на обществото да изразяват своето мнение по тези въпроси.

Европейския съд по правата на човека – голяма камара –  постановява, че Молдова е нарушила правото на Гуджа на свобода на изразяване и  установява, че уволнението на Гуджа е неоправдана намеса в правото на рзпространяване на информация. Въпросните теми –   независимостта на съдебната система и неправомерното поведение на важна политическа фигура – са от голям обществен интерес. Наложената на Гуджа санкция е  особено непропорционална в светлината на смразяващия ефект, който санкцията може да има в бъдеще върху готовността на държавните служители да реагират на злоупотреби и нарушаване на закона.

Намесата на Молдова в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не може да бъде оправдана като  необходима в едно демократично общество.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Съдът за правата на човека отхвърля жалба от немски блогър срещу неговата присъда заради  снимка на нацисткия лидер Хайнрих Химлер в блога на жалбоподателя.

В решението си по делото Никс срещу Германия  ЕСПЧ единодушно обявява жалбата за недопустима. Решението е окончателно.

Мюнхенски  съд осъжда Никс за публикуване на символи (свастика), забранени от правото. Никс се позовава на чл.10 ЕКПЧ  и твърди по-специално, че  съдилищата не са взели под внимание целта на блога – протест срещу дискриминацията на  деца с мигрантски произход.

Съдът отбелязва, че решението на Германия да криминализира употребата на нацистки символи се обяснява с историята на Германия. Символът на снимката – Химлер в SS униформа със свастика – няма друго значение освен свързаното с нацистката идеология. Това е ясно на г-н Никс, който вече е санкциониран за публикуване на снимка на канцлера Ангела Меркел в нацистка униформа със свастика. В случая не се разбира и каква е връзката на г-н Никс, отношението на властите към неговото семейство и дъщеря му с германо-непалски произход – и Химлер.

Според националната съдебна практика  дори критична  употреба на такива символи не  е достатъчно, за да освободи този, който ги е публикувал, от наказателна отговорност – това, което би  било основание за освобождаване от отговорност, е ясно и очевидно противопоставяне на нацистката идеология.

Съдът не вижда причина да се отклонява от преценката на националните съдилища. Намесата в свободата на изразяване е  необходима в едно демократично общество.

Жалбата по чл.10 ЕКПЧ  е недопустима.
 

В лондонския вестник “Гардиън” се появи призив към Запада – и конкректно към САЩ и Велкобритания, да не изоставят Балканите на Путин. https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/apr/05/slobodan-milosevic-serbia-russia-balkans

На пръв поглед: не е чак толкова ново явление. Кой ли не признава вече, че скептицизмът по отношение на кремълските домогвания в региона е бил неоснователен.

Интересното в случаая е, че влиятелният вестник разглежда опитите на Русия да прокарва интересите си през призмата на хипотезата в Белград да бъде издигнат паметник на последния югославски лидер Милошевич, в което авторът на статията съзира ( с основание, според скомното ми мнение) опит да проруските сили в Сърбия да поставят на пиедестал не толкова идеология на социалиста Милошевич, колкото противопоставянето му на Запада. 

Получава се добре познатата ни вече ни амалгама от смесването на социализъм със национализъм, която у нас се лансира все по-агресивно като форма на модерен …консерватизъм. 

Промъкващото се най-после признание  от страна на все повече коментатори в България, че главната линия на разделението между българите минава през идеологията на отношението им спрямо Русия и(или) Запада, както авторът на тези редове твърди от години наред. Достатъчно е да припомним, че уж десните и прозападни гербери си партнират в духа на “мирното съвместно съществуване”  със социалистите, атакистите и прочее “патриоти” в групата за приятелство с Русия в Нарадното събрание, оглавявана паритетно от представителя на БСП Антон Кутев и от видния кадър на Борисов в парламента Красимир Велчев ( редовен участник в русофилските сборища край язовир “Копринка”, бивш “Георги Димитров” всяка есен). Говорим за най-голямата подобна група в този парламент, която е русофилската му визитна картичка. 

Множат се събитията, които доказват, че не може да си едновременно фен на Русия на Путин и същевременно да претендираш да бъдеш европейски демократ. Защото е абсурдно да подкрепяш руската политика на външна агресия и вътрешно газене на свободата на словото, на демонстрациите, на независимия от държавата бизнес , на равенството пред закона и прочее права от списъка с “човекопоклоничеството”, заклеймявано от руската православна пропаганда и лично от нейния глшатай Гундяев, а в същото време да твърдиш, че се намираш в отбора на европейската демокрация. 

Още по-интересно е по аналогия откритието на уважавания автор на “Гардиън”, че предстоящата битка за или против издигане на паметник на Милошевч в Белград е от толкова голямо значение за поставяне на диагноза за състоянието на сръбското общество. Защото у нас си имаме предостатъчно подобни монументи. Те не са някаква хипотеза, а биват приемани за свършени факти, срещу които не се води никаква битка, освен от шепа хора по време на ( все по-редките, поради настъпилата и в това отношение обществена апатия пред непробиваемата стена на овластеното дебелокожо съветофилство ) митинги, на които няколко десетки граждани настояваме да се премахне Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) от центъра на София. 

Ако за Белград и Сърбия тепърва се очертава сблъсък на разделените проевропейски и проруски сърби, то какво да кажем за примирението у нас пред стърчащите монументални лъжи от времето на съветската окупация, които я определят като вид освобождение на България? Според една по-скоро знаменателна, отколкото знаменита ( защото с нищо не блести, освен със злобния си заряд) реплика на русолюбивата Йорданка Фандъкова, противниците на МОЧА е трябвло да си свършат работата преди идването на ГЕРБ на власт. Беше го заявила в отговор на въпрос от страна на общински съветник под формата на контравъпрос : “защо не го махнахте, докато бяхте на власт”?

ГЕРБ обаче са на власт в София ( без прекъсване) и в България с малко прекъсване близо 9 години. Фактът, че тъкмо тази партия играе най-голяма роля за съхраняване на съветското постколониално влияние, трансформирано в руско, дълго се оспорваше чрез маргинализиращо редките забележки ( от рода на тази, която четете в момента) премълчаване на очевидния факт. 

Едва сега стана безпощадно ясно покрай скандала с отравянето на Скрипал във Великобритания, че вместо Белград да се присъединява към евроатлантическа София в своята позиция спрямо Русия , се случва обратното: проруска Сърбия присъедини България към себе си. В Лондон един политически наблюдател написа прозорлива статия колко важни са някои паметници за руското влияние на Балканите – дори още преди да ги има. 

Кога ли ще прогледнат нашите съюзници в това отношение и по адрес на страната, в която съветската монументално демонстрирана доминация се възприема от техния Бойко за непоклатима даденост ?

Share on Facebook

Това се случи в навечението на Страстната седмица и официалното съобщение на сайта на централата гласи, че Агенция ядрено регулиране (АЯР) е одобрила преминаването на блок №6 към продължителна експлоатация на повишена топлинна мощност от...

Сър Кенет Брана ще изиграе главната роля в нова екранизация на Entertainment One по романа „Един аристократ в Москва“ от Еймър Тауълс, съобщава Deadline. Освен че ще се въплъти в образа на граф Ростов, Брана ще продуцира сериала съвместно с Марк Гордън, с когото работи заедно по адаптацията на „Убийство в Ориент Експрес“. Самият автор сподели...

От 2 до 23 април 2018 г. за седми път ще се проведе националната кампания „Походът на книгите“. Седмото издание на инициативата е посветено на насърчаването на ранното детско четене (от 0 до 7 г.) и ще премине под мотото „Четем заедно, растем заедно!“. „Аз чета“ е медиен партньор на инициативата, в рамките на която...

През Седмицата на детските книги много ни се иска да ви разкажем за настоящата изложба в най-голямата ирландска библиотека. Хранилището на книжни съкровища се намира в Тринити Колидж, Дъблин. Така наречената Дълга стая (The Long Room) е построена между 1712 г. и 1732 г. и съдържа над 200 хил. редки тома. В момента част от тях са...

Не толкова самото бягство на закоравели пресъпници от Софийския централен затвор се превърна в темата на седмицита в България, но и реакциите на “отговорните фактори” добавиха тежест на кантара на съмннията, че сме нормална държава. 

Решете сами дали е повече смешно или тъжно изявлението на министъра на правосъдието Цецка Цачева, която обмисляла дали да не награди за проявената храброст чистачката, оказала се единствния служител на затвора, погнал бягащите престъпници. Вътрешният министър Валентин Радев добави повод за размисъл за нормалността в реакциите на властта като опроверга уникалността на реакцията на чистачката. Била неосъзната. Освен това имало и един социален работник, който също тичал след бегълците.

Изказването на шефа на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов, че случаи на бягство от затвора им от времето на граф Монте Кристо, заслужава да бъде не цитат на деня, а на годините, през които някои нашенски политици имитират бягство от комунизма. Това сравнение показва “широта” на ерудицията като във вица за съветския полуинтелигент, който за разлика от руския интелектуалец от царско време имал диапазон на интересите не от “Бах до Фойербах” , а от “ бах мааму, до…( как беше там в превод от съветски език?).

Ако се съгласим с правния парламентарен капацитет Кирилов и му влезнем в диапазона, ще можем да констатираме например, че далеч преди времето на Софокъл всеки се е борил за кокал – откритие, достойно за съвременен Америко Веспучи, много преди Бойко Путин да окучи.

Вождът Борисов вероятно се чувства удовлетворен, че не е сам в аргументацията си. Преди време самият той каза, че и от Алкатраз са бягали затворници.

“Те и през Берлинската стена прескачат, от Алкатраз има избягали хора. Тя не може да е 100-процентна преграда, тя служи да помогне на граничарите и военните, които са там, ако дойде маса от хора, да може да ги блокира и да ги спре.”https://www.dnes.bg/politika/2017/06/08/borisov-ogradata-li-ne-e-turisticheski-obekt-i-ot-alkatraz-biagat.343693

При вожд, като Борисов, който се хвалеше, че любимият му литертурен герой е Винету, може да се очаква, че подчинените му са подбирани по подобни критерии за образованост, застинали на романтично юношеския етап.

Причината обаче да отбележа, че  репликата на главния юрист сред днешните депутати е достойна илюстрация за болесттите на прехода е в сервилността й – както заради подражанието на вожда, така и заради неспасяемия цинизъм в оправдаването на едно престъпление, какъвто случая с повода за репликата му: скандалното бягство на двама опасни рецидивисти от Софийския затвор. Да се опиташ да оневиниш виновните за него е като да кажеш на скърбящ за свой близък покойник човек : “ какво си разциврил, всички ще пукнем някой ден”.

Макар, в интерес на справедливостта, Валентин Радв да не е първият мислител на този пост, родил без да иска анодоктична мисъл в борбата с престъпността. Явно върви по стъпките на министър Виктор Михйлов, който оправдаваше липсата на съпротива срещу престъпността по време на престъпното управление на кабинета “Беров” с това, че престъпниците обикаляли Министреството на вътрешните работи с мощни автомобили и всякали респект п този начин ( вмето да е обртното, както е в нормалните държави). 

За хумора на вътрешния министър Румен Петков – да не говорим. Неговите словесни подвизи са толкова много, че не можем да откроим никоя от “ крилатите му мисли”, без да пренебренегнем някоя друга. Това не пречи от БСП да се подигрват на нещастието на ГЕРБ да имат подобни циници в своите редици в рамките на скандала с бягството на пресъпниците. Сякаш едни “братя Галеви” не избягаха под носа на МВР и държавата изобщо, малко след Румен Петков се срещаше с тях, което му струваше министерския пост. 

Нормалните хора изказват съболезнования на скърбящите. А нормалните политици изразяват ( поне) съжаление за централен скандален случай, като този с бягството от Софийския  центрлен затвор на извънредно опасни престъпници. Но това явно се случва само в нормалните държави, в които гласоподвателите не поверяват управлението и собствената си сигурност на хора, които я застрашавт с престъпната небрежност на юношата, неспособен и нежелаещ да поеме отговорнст.

Share on Facebook