Двойната неделя малко ни обърка, но нищо – дори козунаците и яйцата – не могат да ни разсеят достатъчно, че да не надничаме в Instagram. И като си говорим за козунаци и яйца – те определено са една от специфичните теми на тазседмичното издание на любимата ни неделна (понеделнишка) рубрика – Bookstagram. Започваме с най-харесваната...

 Едва ли имаше по-подходящо време да дочета Homo Deus – кратка история на утрешния ден от Великденските почивни дни, особено след като по Коледа дочетох Sapiens. Е голяма наслада е да се четат тези книги и голяма радост да имаме Ювал Харари за наш съвременник и да можем да се докоснем до невероятните му съждения.

Отново изумително земно и разбираемо Ювал Хахари ни поднася разсъжденията си за утрешния ден на човечеството, солидно аргументирани със смели обобщения, детайлни връщания назад в човешката история, чудни истории от различни кътчета на планетата и факти, които като цяло човечеството по-скоро позабравя или удобно не иска да си спомни.

Отново предполагаемо всички религиозни фанатици, както и вероятно не малко политици и дори хората от големите корпорации не биха били щастливи да прочетат този научен текст. Защото неудобните истини за нас, хората, никак не са спестени.

Как човек завладява света и как дава смисъл на света? Към какво се стреми човек – да не гладува, да не боледува и да живее вечно – и колко постижимо е всичко това? Къде сме днес и как сме стигнали до тук като човечество? Книгата отговаря по един лек и забавен начин на всички тези сложни въпроси.

„Having raised humanity above the beasty level of survival struggles, we will now aim po upgrade humans into gods, and turn Homo Sapiens into Homo deus.“

„It took just a piece of bread to make a starving medieval peasant joyful. How do you bring joy to a bored, overpaid and overweight engineer?“

„For thousands of years history was full of technological, economic, social and political upheavals. Yet one thing remained constant: humanity itself.“

„In pursuit of health, happiness and power, humans will gradually change first one of their features and then another, and another, until they will no longer be humans.“

„…reaching out is not obtaining. History is often shaped by exaggerated hopes.“

„Studying history will not tell us what to choose, but at least it gives us more options.“

„Acknowledging our past achievements sends a message of hope and responsibility, encouraging us to make even greater efforts in the future.“

„The most common reaction of the human mind to achievement is not satisfaction, but carving for more.“

„The same technologies that can upgrade humans into gods might also make humans irrelevant.“

„You want to know how super-intelligent cyborgs might treat ordinary flesh-and-blood humans? Better start by investigating how humans treat their less intelligent animal cousins.“

„Instead of fearing asteroids we should fear ourselves.“

Дочувам, че в края на месеца излиза и на български език.
Както Сапиенс, така и Homo Deus са задължително четиво за всеки мислещ човек днес.

Деси Нико е родена в София през 1986 г. Завършва бакалавърска степен във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, след което записва магистратура по програма „Филмово и телевизионно изкуство“ в Нов български университет. Авторка е на статии с културна и социална насоченост, публикувани в различни онлайн медии. Първият й роман „Алиса и петък...

Продължаваме да издирваме реактора-призрак, за който политико-медийно-енерГЕПИйната мафия бие барабана, че още от средата на януари 2018-та е доставен у нас и складиран някъде около площадката на АЕЦ "Белене", но поради някакви причини в...

Да сте прочели т.н. социологическо проучване, според което Борисов не е  прав за което и да било негово ( малодушно) решение със задна дата? И за мигрантите, и за бягството от собствената си позиция по Истанбулската конвения в нишата на “консерваторите” ( където в тази дядоиванова ръкавичка пребивава уютно с Нинова, Сидеров и прочее по – откровени от него путинофили), и за отказа му да постъпи солидарно с Великобритания в угода на Русия светкавично се появяват проучвания на т.н. обществено мнение, което с бурни аплодисменти потвърждва колко е прав вождът.

В този смисъл българската т.н. социология е на път да ни освободи и от последните илюзии относно нейната обслужваща роля. Щом се появи някакво изклчение от “правилната линия” в здаването на въпросите към ловко изнасилваните рецепиенти на социологията, от което се разбира, че има спад на руското влияние у нас ( особено след скандала , който Гундяев произведе в София), “здравите социологически сили” веднага се хвърлят да запушват пробойната. При това не просто с констатации за преобладаваща подкрепа за проруското решение на Брисов по случая с отравянето на Скрипал, а направо с твърдение за резултат от над 80 на сто одобрение за вожда Борисов. Почти като на конгрес на КПСС.

Българите постепенно бяха отвратени от вестниците заради продажността на техните издатели и началници, които без срам продават фалшиви новини. Омерзението пълзи масово и по отношение на средствата за масово заблждаване изобщо, чиято несвобода удари историческо дъно в класациите на международните мерители на свободата на словото в България. Това обаче явно не тревожи Борисов и компания в поверената му държава. Важно му е Юнкер да го потупва по гърба и да го гали по главата ( подигравателно, но бащински) , за да не спира потокът от еврофондовете към България както пресъхна още на чертожната дъска “Южен поток”, край който Борисов беше клекнал да утоли жаждата си на поредния нашенски рублопой.

Наред е омерзението от лъжемедиите да се пренесе и спрямо придворната социология, за да направим още една крачка назад към времето, когато тази наука беше обвена за “буржоазна измислица”. Не бива да се чудим на констатациите, че българите вярват вдъхновено на алтенративните шарлатани – магове, врачки и прочее “трационни футуролози”, чиито “порочества” пълнят не само странците на морално фалиралите вестници, но и телевизионите предавания, претендиращи да формират отношението на милиони зрители към ставащото около нас. 

Картинката с престараването на придворните социолози стана твърде повтаряща се и системна. Тя ги издава като слуги на статуквото пред онези българи, които предпочитат скептичния прочит известните реалности, свързани със собственото им мнение: казват им, че обичат Русия на всяка цена, макар да заят, че това не е вярно за самите тях, за познатите им и за хората със здрав разум изобщо, които не подкрепят и не употребяват в живота и в бита си абсолютно нищо руско. Абсолютно нищо , обаче излиза, че въпреки това подкрепят подмазването на Борисов на Путин, истинските причини за което са най-голямата държавна тайна на България.

Ключовият въпрос за доверието в социологичските проучвания  е профанизиран до безумие в сервирания ни отговор на “Галъп интернешънъл” чрез въпросните 80 процента, които подкрепяли Борисов в решението му да не дразни Путин със солидарна позиция с Лондон и Запада в рамките на аферата с отравянето на Скрипал. Защо излиза, че българите се доверяват на преценката на Борисов за невинността на Путин до доказване на противното повече, отколкото на колективния разум на водещите западни демокрации, запознати с вината на Кремъл чрез споделяне на  доказателства, отказани едва ли не само на Борисов. Защо ли? Ами тъкмо защото не може да му се има доверие. 

На британската версия вярват лидерите на най-развитите демократични държава в света и моя милост предпочита да има доверие на тяхната преценка, а не да пригласяме на руските претенции за невинност за нещо, което може никога да не бъде докрай разкрито като механизъм в завършващата фаза на престъплението , т.е. за начина и конкретната лична вина при опита за екзекуция на Скрипал и дъщеря му. Натрупванията на следи към режима в Кремъл са толкова големи, че твърдението за западна конспирация за ликвидиране на противници на Путин ( с цел да дискредитират добрия човечец) е толкова абсурдно ( вкл. при повтарянето и натрупването на екзекуиции на бегълци от Путин), че не виждам защо трябва да се присъединяваме към путинската претенция за презумпция за невинност. 

Путин и подобията му са царе .да се възползват от правилата на демокрацията ( като презумпцията за невинност) за нуждите на антидемократичните си деяния. Това сме го виждали в лагера на престъпниците, които чевръсто употребиха свободата на придвижване у нас и по света след отварянето на България към него. Само че Путин прекали в очакването си демокраците да го съдят по демократичните правила , които гази в Русия и в чужбина, но иска да бъдат прилагани спрямо него.

Ето защо се наложи спрямо Путин да бъде приложена извънредна мярка като за извънреден случай на рецидивизъм: виновен е до доказване на невинността си с неоспорими факти. Звучи като по Вишински от времето на съветското “правораздаване”, но точно това си изпроси Путин, чиито врагове мрат в Русия и в чужбин с десетки, а той невъзмутимо настоява всеки път да се доказва връзкта между този факт и собстената му отмъстителност. Путин просто си изпроси към него да бъде приложен собствения му принцип “ на зло куче, зъл прът”.

Ама Западът така щял да заприлича на СССР, вият на умряло адвоктите на Путин в Русия и у нас. Така ли? Нима вече не одобряваме съюзяването срещу по-голямото зло , какъвто беше случаят с антинацистската коалиция със Съветския съюз през Втората световна война? 

Днес Путин се превърнал в по-голямото зло и може да се сърди само на себе си, че принуди демокртичните страни да го съдят по  собствените му правила, чрез които се саморазправя с противниците си – при това само в частта за презупцията за невинност, превърнала се в последно убежище за кремълския цинизъм. На практика от Москва заявяват: “ ние вярваме, че вие не бихте постъпили недократично, за да не заприличате на нас”. 

Ако имаше поне един случай на избягал в Русия британски или американски противник на властта, убит на руска територия “удобно” за Лондон или Вашингтон, приказките за непорочното за Матушката зачатие на серията от убийства на руснаци на Запад и в самата Русия щяха да имат някакво символично макар реципрочно основание.

При резултат от 38: 0 в “полза” на преследването на противници на Путин, завършвщи с уийства, презумпцията за невинност няма как да бъде приложена към Путин без станеш съучастник в следващото поръчково унищожаване на човешки живот по заявка от Кремъл, убеден, че може да разчита без край на своята безнаказаност “поради липса на докзателства”.

Както е казал Маркс, количествените натрупвания водят до качествания натрупвания – в случуая 38 : 0 е достатъчно голямо количествено натрупване на убийства спрямо нто един подобн случай с обратен знак в “отбора” на Запада, з да стигнем до качествения отговор за вината. Щом Путин и компания имат право да се възползват от западните принципи за обосноваване на своята “невинност”, защо на Запада да му е забранено, да употреби принципите на Вишински и Маркс за доказване на противното на базата на правлото “ с твоите камъни, по твоята глава?

Share on Facebook

„Самостоятелните изпълнения на единаци терористи приключват”, каза Боян Чуков в студиото на „Тази сутрин”.

Идеята за пътуващите книги, или Буккросинг, е толкова нестандартна и вдъхновяваща, че винаги ми се е струвало съвсем подходящо да намери мястото си в някой роман. Не знам дали неочакваната среща с книга, тръгнала на пътешествие, има силата да промени нечия съдба, но Буккросинг със сигурност е върнал на много хора по света забравената радост...