Светът в очакване каква въздушна тояга ще избере Тръмп за “животното Асад”

За пръв път от началото на пряката си намеса в Сирия през есента на 2015 г. Путин изпадна в състояние на губещ без полезен ход, чрез който да създаде впечатление, че пак се е измъкнал или дори е победил. Случват се и невероятни неща в международното политика, но би било повече от неочаквано, ако очакваният американски военен удар срещу обекти на сирийския режим не се състои.

Веднъж заявил, че наказателен отговор на химическата атака срещу град Дума ще има без значение, дали някой някъде по света е против това, американският президент не може да направи друго, освен да изпълни заканата си. В противен случай би се “гръмнал в крака”, както казват самите американци. А Тръмп не е такъв човек, обича всеки милиметър от себе си.

Не знаем единствено параметрите на предизвестената новина с каква въздушна тояга Тръмп ще накаже “животното Асад”, както го нарече. И е излишно да гадаем в това отношение часове, преди да е изтекъл ултиматумът му. Но не пречи да си преговорим в какво отнвошение Путин настъпи американската мина този път.

Путин явно изтълкува погрешно посланието на стопанина на Белия дом, който в типичния си импулсивен стил заяви само броени дни преди химическия ужас в Дума, че на практика е загубил интерес към прякото участие на американски военни в сирийския конфликт и смята да ги отзове- колкото и да е ограничен този контингент ( ако използвам съветското пропагандно клише за “ограничения съветски контингент “ в Афганистан). 

Свикнал да се разпорежда според собствените си представи за употреба на сила, Путин няма как да не е дал зелена улица за опит на Асад да приключи с един удар висящата над главата му от години бунтовническа заплаха в покрайнините на Дамаск. Путин не само разбира, но и споделя този манталитет. Та нали самият той се разправи с чеченската столица Грозни по още по-ужасяващ начин с масирани обстрели и безогледни бомбардировки на жилищни райони, при което загинаха стотици, ако не и хиляди невинни хора, включително руски жители! Но това беше в “доброто старо време”, когато светът си затваряше очите за действията на унизената от собствената си слабост Русия, на която тихомълком й беше позволено да си възвърне самочувствието чрез употребата на асиметрична военна сила срещу джудже, като Чечня.

Путин междувременно се превърна в рецидивист, които се надява мекушавите западняци да не му се пречкат в преследването на целите си чрез брутални средства. Но дори и в случая да е бил подведен от горещата молба на Асад да го остави да извъши химическа атака, за да се отърве от дългогошното бунтовническо присъствие в близост до Дамаск, Путин не може да признае такава проява на непослушание без да изпадне в ситуацията да признае основателността на западната теза, че клиентът му не заслужава доверие и подкрепа.

Да приемем все пак почти невъзможното предположение, че Асад е действал на своя глава, надявайки се номерът му да мине, а от Москва да му се поскарат тайно като на непослушно дете, без това да доведе до разрив с руските му покровители. Дори и при така хипотеза лапите на руската мечка стърчат издайнически изпод маскировачното покривало. Защото Москва многократно е заявявала, че гарантира за унищожаването на химическите оръжия в лагера на сирийския режим .А сега се “оказа”, че сирийски самолет – вън от съмнение, според американските военни, е нанесъл въздушни удари с тъкмо такова оръжие. 

Някой вярва ли, че Тръмп играе толкова сложна “ориенталска” игра първо да заявява, че напуска сирийското бойно поле, а само дни след това да отправя ултиматум за военно ангажиране в същия този конфликт без да има сериони доказателства от разузнавателните служби? Видно е, че Тръмп е автентично вбесен и също като Путин няма ход назад, поставяйки Кремъл в отбранителна позиция да повтаря като сгафил хулиган, че нищо лошо не е направил – защото е видял как настъпения от него по мазола  предполагаем добряк се изправя заплашително в цял ръст и от гледката на дребничкия Путин му призлява. 

Приключва един етап от сирийския конфликт. Досега Русия и регионални играчи, като Иран, бяха оставени да се разпореждат в него заради ниската степен на заинтересованост на две поредни американски администрации. Путин разчиташе на този фактор, за да си гради авторитет на “силния човек”, отнел близкоизточната карта от американски ръце. Той обаче не е първият, който разбужда гнева на гиганта отвъд океана. 

Главнокомандващият японския флот адмирал Исороку Ямамото добре е познавал като бивше военно аташе на Япония във Вашингтон американския потенциал. Още преди японската атака срещу Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. той заявява:  „ Ако  получа заповед да започна война, ще се боря  без оглед на последиците с всички сили 6 месеца или 1 година, за да спечеля. Но ако войната продължи втора или трета година, не виждам добър изход“.

Пита се в задачата, дали покрай Путин има някой “Ямамото”, който да го предупреди с какво се захваща?

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител