FT съобщава за проект за мерки  на ЕС за борба с  дезинформацията онлайн.

Европейската комисия очертава плановете за доброволна система за саморегулиране на социалните медии. Как ще се неутрализират слабите страни на саморегулирането, свързани с овластяването на социалните медии да контролират съдържанието – остава да видим.

Като аргумент се сочат наближаващите избори за ЕП,   които биха могли да бъдат   уязвими по известния вече модел.”Сигурността на изборните процеси, основата на нашата демокрация, изисква специално внимание”, се казва  в проекта.”Самият ЕС може да бъде в центъра на дезинформацията, по-специално чрез подвеждащи кампании, предназначени да подкопаят нашите институции, действия и ценности”.

Ако доброволният подход не донесе резултати до края на годината, Брюксел ще представи ново законодателство, “ако е необходимо”.

Експерти призовават Брюксел да направи повече, за да “ограничи стимулите на технологичните компании да продължат да събират личните данни” – поради  все по-ясната връзка между профилиране и дезинформация онлайн.

=

Това става пределно ясно от натрапчиво тиражиранети през последните дни дирижирани заклинания на мумията Иван Иванов, най-меката изтривалка на Иван Костов и инсталиран за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), ч...

С помоща на апарата 'Чанье-4' на лунната повърхност ще бъдат засадени картофи и други растения.

Watch video: How to make:   see more:

Ягода Михайловска-Георгиева, една от най-значимите македонски писателки, спечелила трите най-големи литературни награди в страната, пристига в България за кратко литературно турне. На 16 април ще се състои представянето й в София – в залата на Културно-информационния център на Република Македония (ул. „Оборище“ 7, 18:30 ч.). На 17 април ще гостува в Ловеч в Клуб на...

Екипът на „Аз чета“ се стреми да ви представя най-вълнуващите книжни проекти от страната и чужбина. Днес сме подготвили интервю с двама млади български автори, които готвят нещо впечатляващо. Серийният интернет предприемач, лектор и писател Александър Ненов и кинокритикът и съосновател на издателство „Deja Book“ Благой Иванов ще представят първите си сборници с разкази – респективно...

Вчера се състоя обединение на формации, които бяха разделени и оставиха  без представителство своите избиратели в настоящия парламент. Нима това обеденинение под формата на “Демократична България” не беше нещото, което изискваха разочаваните избиратели от “ДСБ”, “Да, България” и “Зелените” ( споменавам само реално обединилите се)?

Отгоре на всичко говорителите на новата формация, които отговориха на настоятелните изисквания на симпатизантите да загърбят партийния егоизъм, демонстрираха в своите учредителни изказвания подкрепа за двете най-важни условия като заявката за своята политика, която ги прави различни и автентични на политическата сцена: обявиха се против статуквото на зле прикритото съглашателство между управляващите от ГЕРБ и тяхната формална опозиция БСП, включително по най-важния признак, свързан с отношението към разклатената геополитическа ориентация на България, теглена от московската пета колона обратно в еразийските прегръдки.  

Години наред съм поставял тези две условия за припознаване на промяната в обосноваването на нов политически проект като автентично демократичен и проевропейски. Повтарям: без ясно разграничаване от ГЕРБ и БСП не може да има тяхна алтернатива в българската политика. Опитите за съюзяване  Борисов, защото бил по-малкото зло и така се пречело на БСП да се завърне във властта се провалиха катастрофално и поради факта, че ГЕРБ и БСП заедно олицетворяват статуквото. Проруското. 

Да припомня най-бегло и най-конспективно поредните и последните засега доказателства за това проруско статукво ( някои от които бяха споменати вчера и от лицата на проекта “Демократична България”). Тези факти ми дават правото да твърдя, че когато кажеш Нинова, подразбираш Борисов. И обратното. 

Нинова се изяви като лидер в тандема с Борисов в бягствотото му от проевропейската ориентация по ориенталския казус с отношението към Истанбулската конвенция. Даде му тон за песен и той я запя.

Борисов обаче амбициозно й го върна. Изпревари я в подмазването на Путин покрай аферата с отравянето на отношенията между Запада с Русия. Той взе страната на Кремъл и Нинова беше принудена да му признае лидерството под акомпанимента на комплимента, отправен от руския посланик Макаров. 

Борисов води на Нинова и по поклони към Путин по въпроса за борбата за мир в Черно море. И на суша – чрез отказа на българска земя да бъдат разположени части от натовския противоракетен щит. В случая тя е невнна. Той има техническо предимство по документи в разпределението на ролите: това, за което тя си мечтае, Борисов е овластен да извърши. Включително в обслужването на руския стратегически интерес България да продължава да агонизира като постколониална проекция на непоклатимото постсъветско статукво в областта въоръженията и в разоръжаването на страната ни пред лицето на руския енергиен диктат напук на всичките му собствени приказки за диверсификация на енергийните доставки.

Кой от двамата е споменавал по – често необходимостта от сваляне на санкциите срещу списък от лица от обкръжението на Путин, това  знаят само московските им арбитри в това състезание, които със сигурност си водят бележки от разговори, за които не знаем. 

Нинова изравнява резултата в надпревата с Борисов кой ще направи повече за руското влияние в България, действайки чрез своя главен властови коз Румен Радев. Борисов оставя Сидеров и други негови коалиционни другари  да говорят за мечтания от тях български мост между Русия и Запада, докато президентът Радев направо действа с изграждането на паралена путинофилска пътека до Кремъл. Отива на посещение там да му се кара този път лично самодържецът Путин. Радев обосновава мазохистичното си усилие с необходимостта да открие българска изложба – вероятно същата (на Светлин Русев, но дори и да е друга, сходството в аргументацията между Борисов и Радев е поразително), заради която премиерът обяви, че набързо привиканият в София любимец на Кремъл посланик Бойко Коцев трябва също така бързо трябва да се завърне в неговата Москва. Какво единодушие между уредниците на българското излагане пред света!

За добро поведение пред строя на петата колона на Борисов му беше позволено от Кремъл да поддържа имиджа си пред Запада като полезен за него български идиот ( по Ленин) и да смени в Москва посланик Коцев с друг русофил, чийто избор е още едно доказателство как задружно работи проруското статукво в днешна България. 

Някой може ли да намери съществени разлики в гузния маталитет на ГЕРБ и БСП в препирните им около приватизаторката Генка Върбакова по отношение на ЧЕЗ и нейната посестрима Корнелия Нинова, придобила “Техноимпекс” със също толкова “ясен произход” на първоначално натрупания капитал, както и “Гинка от Пазарджик”? 

По горния казус може да има нюанси в театралното изиграване на уж противоположните позиции, но в сигналите към Русия “ела мечко, изяж ме” във връзка с неувяхващата слава на руско-българския грабеж от вълшебната корупционна трапеза АЕЦ “Белене” тези нюнаси и с микроскоп са трудно забележими. 

Има още много примери, но за краткост ще кажа пак: спойката между власт и опозиция се оществява днес в България чрез обслужването на руските интереси и това застрашава проевропейската ориентация на страната ни насред българското европейското председателство по-контрастно от всякога през последните десетилетия. 

Пиша в лично качество, в каквото бях поканен на официалното обявяване на проекта “Демократична България”, към който иначе имам нулево отношение в партийно-строителния смисъл на думата. И тъкмо в лично качество мога да кажа: моите две условия за подкрепа на подобно обединение са 100 процента изпълнении. Поради тази причина го подкрепям 100 процента. 

Иначе кредит на недоверие у нас най-лесно се дава – причини винаги могат да се намерят. 

А че съм на прав път в оценката си се вижда от истерията на медиите, които обслужват споменатото статукво. Направо се задъхват от злоба срещу учредената алтентатива на своите работодатели. Каква по-добра атестация от тази манифестация!

Share on Facebook

Максимилиан Шремс е отново във фокуса на вниманието: вчера станаха известни 11 въпроса, които ирландският съд   формулира за преюдициално запитване към Съда на ЕС   по чл.267 ДФЕС.  Както е известно, в решението си от октомври 2017 (вж т.335)  съдът  вече обяви, че ще отправи преюдициално запитване.  И Шремс, и Facebook са против –    според Шремс няма нужда: уредбата е ясна, според Facebook няма нужда: предоставяната защита на гражданите на ЕС е адекватна.

Но ирландският съд ще пита дали личните данни, прехвърлени от ЕС в САЩ съгласно решението на ЕК за новия механизъм (Privacy Shield decision), нарушават правата на гражданите на ЕС  по чл. 7 и 8 от Хартата на ЕС. Ще пита и дали ограниченията, пред които са изправени гражданите на ЕС в САЩ,  са пропорционални или строго необходими по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата.

Ето 11-те въпроса.

*

Максимилиан Шремс е австрийски докторант по право,  завел дело за защита на личните данни във Фейсбук – което   доведе до обявяване на невалидността на споразуменията ЕС-САЩ за личните данни (Safe Harbor).  По -късно ЕС и САЩ въведоха нов механизъм  –  “щит за защита на личните данни между ЕС и САЩ”  (Privacy Shield).

Шремс  смята, че мерките в рамките на щита отново не са адекватни за защитата на данните на гражданите на ЕС, в частност по повод функционирането на Facebook: прехвърлянето на личните данни от Facebook в Ирландия на компанията-майка в САЩ  се ръководи от въпросния механизъм, който според Шремс не защитава гражданите на ЕС ефективно. Като аргумент Шремс излага отношението на Facebook c програмата за събиране на данни  Prism на NSA чрез Facebook: Правото на САЩ изисква Facebook да помага на NSA, правото на ЕС забранява точно това.

Шремс смята по-специално, че трансферът  на личните му данни към FB в САЩ е   в нарушение на неговото право на личен живот  – като гражданин на ЕС –  по правото на ЕС.

Ето защо Шремс се обръща към Ирландския орган за защита на личните данни (централата на FB за Европа е в Ирландия), въпросът стига до съда, през октомври 2017  съдът взема решение да се обърне с преюдициално запитване към Съда на ЕС,  а  на 12 април 2018 г. съдията Керълайн Костело оповестява  въпросите.

Според експерти до произнасянето има поне година  и половина, но Съдът на ЕС може да приоритизира, когато реши.

Чудили ли сте се някога как да накарате децата да си пишат домашните и да си играят навън вместо да седят пред компютъра? Иска ли ви се да опознаете съседите си, да си направите зеленчукова градина, да усещате сигурност и чувство за общност в квартала или в града си? В „Малък наръчник по люка“ (изд....