Интернет: да се регулира или не?
Това е заглавието на обществена консултация в Обединеното кралство, съвсем очевидно по Шекспир. Въпросът не стои така дихотомно, но по причини, известни само на него, парламентът е избрал именно това заглавие.
Парламентарната комисия за комуникации задава въпроси относно начина, по който трябва да се подобри регулирането на интернет, включително чрез по-добро саморегулиране и управление, и дали е необходима нова регулаторна рамка за интернет или общото законодателство на Обединеното кралство е адекватно. Ще бъде проучено също дали онлайн платформите имат достатъчна отчетност и прозрачност, адекватно управление и осигуряват ефективни поведенски стандарти за потребителите.
Ето деветте въпроса, срокът за отговори е 11 май.
Държавите се делят на такива, в които консултират, и такива, в които всичко си знаят.
Под това заглавие (ексклузивно) Reuters информира за следното:
Потребителите на Facebook (извън Съединените щати и Канада), независимо дали знаят или не, сега имат договор за услугата с компанията Facebook със седалище в Ирландия. Както Google, LinkedIn и други компании, Facebook също работи чрез калифорнийска и ирландска компания – Facebook Inc/Калифорния, Менло Парк u Facebook Ireland – като последното е под ирландска юрисдикция.
Facebook планира договорът c Facebook Ireland да остане валиден само за европейски потребители, т.е. 1,5 милиарда потребители от Африка, Азия, Австралия и Латинска Америка няма да попаднат в обхвата на Общия регламент за защита на данните на Европейския съюз (GDPR), който влиза в сила на 25 май 2018 г. Най-голямата онлайн социална мрежа в света намалява обхвата на прилагане на GDPR – регламентът позволява на европейските регулаторни органи да наказват компаниите за събиране или използване на лични данни без съгласието на потребителите.
Така се избягва огромен риск, пише Reuters, тъй като новият регламент позволява да се налагат глоби в размер до 4% от глобалните годишни приходи за нарушения – в случая с Facebook това означава милиарди долари.
В същото време Зукърбърг е говорил вчера на конференция в Сан Хосе, Калифорния и е казал, че въвежда нови настройки за защита на личния живот и личните данни в Европа, които в крайна сметка щели да обхванат потребителите по целия свят.”Ние не само искаме да спазваме закона, но и надхвърлим задълженията си и да изграждаме нови и по-добри практики за поверителност за всеки във Facebook”.
Преди пет дни ви показах бурканчето, в което приятелката на министър Теменужка Петкова събира постъпленията си от продажбата на тока, произведен от шестте нейни фотоволтаични парка, а по-специялно от първият от тях, но предположително си...
Софийският международен литературен фестивал за деца и младежи, организиран от Асоциация „Българска книга“, закри днес втори успешен ден, изпълнен с интересни и интерактивни събития. Фестивалът, провеждащ се с медийната подкрепа на „Аз чета“, продължава утре на Камерната сцена на Младежки театър „Николай Бинев“ с вход свободен. На 20 април очаквайте следните събития: 10:00 – Драматично представяне...
Хибридното управление на България, което иска да суче от две майки, днес се изяви в класически безсрамно разкрачен вид пред света.
Премиерът Борисов дефилира с интервю за швейцарския вестник “Нойер цюрихе цайтунг” ( обявен за германски от “агенция” ПИК, която харесва аншлуса на Крим с Русия и по инерция присъединява Щвейцария към Германия). В широко цитираното от българските медии интервю Борисов се изявява като твърд привърженик на западната ориентация на България, макар да не забравя да изрази благодарност на Русия, заявявайки в множествено число “ние сме благодарни” и от името на не толкова благодарните на Русия днешни граждани на на европейска България.
В същото време коалиционният съуправляващ с Борисов “патриот” Сидеров е на разрушително за имиджа на европейска и атлантическа България посещение в Крим, заради чиито аншлус с Русия настъпи най-големият разрив между евроатлантическия свят и евразийските агресори на Путин, наказани със западни санкции. Като голям патриот, но на Русия, Сидеров раздава интервюта за руските медии, които не могат да се наситят на неговата проруска любвеобилност. В изявление по главния телевизионен руски пропаганден Първи канал Сидеров обявил за хибридна лъжа западните обвинения, че Русия е анексирала Крим.
Швейцарският вестник поискал да разбере как такъв твърд привърженик на западната ориентация на България като Борисов управлява без проблем с твърдите противници на същата тази прозападна насоченост ( като Сидеров). Борисов се измъкнал с репликата, че в такива случай в България казваме “ Глас народен, глас божи”.
Той, милият, сигурно наистина си вярва, че това е някаква българска мъдрост. Кой да му е казал, докато е бил зает да рита топка, да се бие, да сади картофи и да върши прочее подобни неща, с които се хвали в интервютата като за нашата “Швейцария на Балканите”, че става дума стара латинска поговорка.
“Vox unius, vox nullius, vox pópuli, vox Déi”.
“Гласът на един човек е нищо, глас народен – глас божи”.
Простено му е на общуващия с простите като един от тях, че не знае такива подробности. Лошото е, че в ролята си на новоизлюпен дипломат, международен посредник, балкански помирител, европейска совалка, мост между Анадола и Европа, потенциален регулировчик на отношенията Изток-Запад ( в мечтите на Сидеров) и все по-крупен геополитик излага България с глупостите, които ръси пред доста образованата европейска аудитория.
Още повече, че нашият случай е обратен на твърдението в латинската мъдрост. Гласът на един човек у нас е всичко, стига да се казва Бойко Борисов.
Борисов пее първи глас в двугласието със Сидеров, който го хвали в Русия, че е отказал да експулсира руски дипломати. Синхронът е пълен, няма разногласие в това абсурдно двугласие, от което печели двуглавия руски орел.
Share on Facebook
Много хора имат фобия от паяци. Ако сте сред тях, не четете това ревю, нито пък „Бърлогата на паяка“ (изд. „Фют“) – четвъртата книга за приключенията на създанието Кърпена глава на Гай Бас. Кърпена глава отново е изправен пред изпитанието да напусне замъка си и да се изправи пред големия опасен свят на хората. За чудовищно, сглобено от различни части същество...
Около 11 часа местно време, в района на Персийския залив, земетресение с магнитут 5,9 се е случило на около 90 километра юго-източно от единствената действаща в Иран АЕЦ "Бушер", съобщават всички световни медии. Няма съобщения за жертви ...
Watch video: This KROKOTAK’s project is included in the schoolbook “Technology and Entrepreneurship” of publishing house Bulvest 2000. printable templates: How to make: see more:
9447 български деца на възраст от 5 до 16 години гласуваха за своите любими книги за 2017 година, номинирани за наградата „Бисерче вълшебно“ 2018, на която „Аз чета“ е медиен партньор. Книгите победители в четирите възрастови категории и категорията за нехудожествена литература „Нещотърсачи“ ще бъдат обявени на официална церемония на 22 април от 18:00 ч. в голямата зала на...
Премиерът Бойко Борисов и ГЕРБ няма да позволят на президента Румен Радев да натрупа позитиви, а едно от възможните полета е Консултативния съвет за национална сигурност.
В Съединените щати хората продължават да се сблъскват с репресивни мерки, дори арести, за опити за заснемане на полицейска дейност на обществени места. Това е неприемливо в една конституционна демокрация, а по-специално в САЩ нарушава Първата поправка, се казва в коментар по делото Fields v. City of Philadelphia. В решението съдът се присъединява към други предходни решения:
Днес се присъединяваме към този все по-голям консенсус. Първата поправка защитава акта на заснемане или по друг начин записване на полицейски служители, изпълняващи публичните си задължения.
Правото да се регистрира полицията не включва само правата на човека, който прави записа. Това засяга правото на обществеността да получава информация и идеи.
Правото на гражданите да записват и филмират полицията на обществени места е ясно установено право под защитата на Първата поправка, завършва статията.
През тази седмица работната група WG29 издаде Насоки относно съгласието според Общия регламент за защита на данните.
Те са изготвени в продължение на Opinion 15/2011 на WG29 относно съгласието и имат за цел да предоставят практическа помощ за прилагане на Общия регламент за защита на данните. Opinion 15/2011 запазва валидност, доколкото е в съответствие с новия регламент.
Класация на Ozone.bg – 9-15 април 2018 г. 1. „Jack Eridon: Крадецът на спомени“, Титис, „Студио Артлайн“ 2. „Малка каменна топка“, Никола Крумов, „Пощенска кутия за приказки“ 3. „Междупанелни войни“, Никола Крумов, „Пощенска кутия за приказки“ 4. „Мамка му“, Димитър Калбуров, „Пощенска кутия за приказки“ 5. „Дневник от панелните блокове“, Никола Крумов, „Пощенска кутия за приказки“ Класация на...
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-rumen-radev-v-rusiya-kak-da-ne-unizhish-dopalnitelno-nyakoy-koyto-se-unizhava-sam
Румен Радев ще ходи в Москва.
Но не се тормозете, граждани, цялата работа може да излезе по-забавна, отколкото изглежда.
Има нещо в трескавата подготовка на това посещение, което прилича на подготовката на Швейк за неговия знаменит поход към Ческе Будейовице – седи си той в кръчмата на гарата и трескаво пие една бира след друга. А накрая поема пеш в посока, обратна на въпросните Будейовице. В края на краищата, философски разсъждава героят на Хашек, след като Земята е кръгла, човек все ще стигне, закъдето е тръгнал.
Та и с нашенския Швейк – той изначално си е тръгнал от Москва за Москва, така че няма начин рано или късно да не стигне пак в Москва, колкото и да дава вид, че най-добре се чувства в Брюксел.
Въпросът е какво ще прави Румен Радев в Москва.
Първото, което ще направи, е, че със самото посещение, което се случва ни в клин, ни в ръкав, ще удари силен шамар на европейска и евро-атлантическа България. Признавам – мислиха, мислиха и накрая измислиха правилния начин. Да, искаха да направят шамара още по-зрелищен, като насред българското председателство на Европейския съвет, в София се появи и даде инструкции самият император Путин. Но явно някой гений се сети, че обратният вариант също е ефективен – насред българското председателство, българският президент да отиде на коленопреклонна мисия в Москва.
Затова изведнъж толкова се разбързаха – просто късно се сетиха.
Иначе официалната версия, че Радев отива в Москва за празненства на българската култура, е като либрето за оперета. На Москва толкова ѝ пука за българската култура, колкото за културата на островите Зелени нос. Или Червени нос, все тая.
Всичко в това посещение е въпрос, разбира се, на срещи с три основни цели – говорене на глупости, политически инструктаж и набиване на канчето.
Говорене на глупости от страна на Радев със сигурност ще има. Очаквам да чуем нов негов бисер било за Крим и руското знаме, което се вее там, било против санкциите на демократичния свят срещу Русия. А може и нещо ново за вечната българо-руска дружба да ни споходи в добавка, знае ли човек.
Канчето на Румен Радев ще набие лично императорът Путин, той обича размахва пръст на имперските чиновници. Трябва облаче да се следят останалите срещи, които Радев ще проведе в Москва, за да разберем откъде идва политическият инструктаж. Чудя се например дали спокойно да се обзаложа, че по някакъв начин българският президент, поне мимоходом, ще се отърка о Михаил Фрадков, човекът, който замени Решетников като директор на Руския институт за стратегически изследвания. Или няма да го допуснат чак на такова високо ниво, а ще му покажат треторазредната му позиция, като оставят инструктажа пак на Решетников, нищо, че той вече е пенсионер.
Имам обаче и няколко допълнителни предположения по темата за какво отива Румен Радев в Москва.
Първо, според мен той отива на разходка. Нали се сещате – като онова дребно, мило същество, дето сутрин седи пред вратата на задни лапи, свило молитвено предните и, с каишка в уста, неистово скимти и се моли да бъде заведено до парка навреме, че да не оцапа работата в къщи и да яде бой.
Подозирам, че точно това е една от позите, които нашият човек, по съвет на мъдрите си ПР-и, всяка сутрин тренира пред огледалото напоследък, преди сакралното посещение в Москва.
Второто ми предположение е, че Радев отива в Кремъл, защото е мазохист. Така де, какво да си помислиш за някого, който, веднъж оскърбен публично у дома си от слугата, отива на гости при господаря на слугата – освен, че сам си проси още по-голямо оскърбление.
Визирам, разбира се, срамната случка, когато гражданинът Гундяев навика българския президент в самото българско президентство, а този дори не гъкна. Как ли сега ще гъкне пред страховития политически началник на Гундяев, на име Путин?
Как например ще изложи Румен Радев пред Путин българската европейска и атлантическа позиция, че Кремъл не бива да трови хора с химически оръжия където и да било по света, че не бива да се меси в чужди избори, че не бива да заплашва с оръжие близки и далечни страни, че не бива да нарушава безогледно принципите на международното право, като в същото време неистово пищи, че всички останали ги нарушават…..
Шегувам се, естествено…..Вие сериозно ли очаквате Румен Радев да отива в Москва, за да говори подобни простотии на Путин.
Но, така или иначе, срамът от унижението няма да ни се размине на нас, българите, доколкото българският президент все пак официално ни представя като народ. А онези, които твърдят, че този път Радев няма да бъде унизен в Русия, защото си е истински руски човек, ще попитам само – не помните ли как не по-малко истинският руски човек Сергей Станишев чакаше с часове и дни пред портите на Кремъл, а когато най-после го пуснаха вътре, нахокаха го до зачервяване на ушите.
Обаче какво да ви кажа, граждани – такава е политическата природа на Кремъл. И аз до голяма степен ги разбирам, хората – как да не унижиш допълнително някой, който и без това се унижава сам непрекъснато.
Като говоря за самоунижение, имам предвид дори не всичките, а само някои изцепки на Румен Радев от последните дни. Те вероятно са плод на засилената му активност преди посещението в Москва, активност, с която той иска да покаже на руснаците, че е по-важен фактор в българската политика, отколкото е в действителност.
Например, една брилянтна идея, която президентът Радев лансира съвсем скоро, е, че ако целокупният български народ иска да направи нов политически проект специално за него и да го постави начело на някаква новосформирана чета, той, Радев, няма да се дърпа прекалено много.
Тоя човек май наистина се изживява като пророк на Бога на политиката, а? Нищо, че никой никога не го е чувал да устоява каквито и да било политически принципи и не знае да той има реални политически визии, извън защитата на руските интереси. Нищо, важното е, че Румен Радев явно се чувства вътрешно готов да оглави нов политически проект. Чудя се само дали знамето на новата президентска партия няма да се състои от мръсен потник и виснали гащи, преплетени със стари домашни чехли. Само безплатна идея давам, не че нещо.
Същият този новообразуван български политически гений, в опит да направи шоу пред студенти от УНСС онзи ден фактически се разграничи от позицията на България по въпроса за предупредителните удари в Сирия. Нашите съюзници от САЩ, Франция и Великобритания ги предприеха, за да убедят „животното Асад”, че така повече не може. И че ако не се озапти сам в избиването на невинни хора с химически оръжия, на този свят има сила, която да го озапти. Радев обаче се направи на голям миролюбец, като призова за „по-малко оръжия, повече диалог в Сирия”.
Ами настоявай за това в Кремъл, г-н президент! И посъветвай на живо Лвров и Путин да не саботират работата на ООН, за което си така силно загрижен. Може също да им припомниш онази история с Вацлав Хавел, достойният чешки президент, който навремето подкрепи ударите срещу Милошевич и Саддам. Когато журналисти го попитаха защо, след като винаги е бил против каквато и да е война, той отговори: „Не можем да оставим диктаторите да определят живота ни!”.
Та толкоз по „миролюбието” на Радев.
Не му пука на него за мира, пука му, защото съюзническите удари в Сирия унижиха Русия и показаха на света, макар символично, че има кой да озапти руската агресия. И също – че във военно отношение Путин не е способен на нищо повече от празни приказки.
Но какво друго да очакваме от човек като Румен Радев?
Самият негов предшественик, президентът Росен Плевнелиев, онзи ден го призова „да не стои разкрачен между Русия и Европейския съюз”, а да се определи най-после.
Плевнелиев заяви също, че „не един или двама /европейски – б.а./ президенти са му звънели, за да му кажат, че „Румен Радев се опитва да сее разделения в ЕС”. И допълни, че става въпрос най-вече за теми, свързани със санкциите срещу Русия.
Ама как става това, бе, граждани? Как така един български президент казва нещо наистина важно за друг български президент и от това не следва силна обществена реакция. Нещо повече – май пак на никого не му пука? Ами ако информацията беше, че Радев се е залюбил с някоя певачка – пак ли щяхте да мълчите?
Ако аз бях депутат, щях да настоявам за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да разнищи казаното от Плевнелиев до точка „истина”. В края на краищата, както всяко нормално, демократично общество, и българското има право да знае на какви точно позиции е неговият действащ президент по важните общоевропейски въпроси. Така ще може да си направи сметка дали да го преизбере на следващите избори или тутакси да излезе на улицата с искане за импийчмънт.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Русофилският изблик на вицепрезидента Илияна Йотова тази сутрин по БТВ показа за пореден път, че на нашите русофили им куца логиката, но пък им галопира троянският кон на нахалството. Това се видя от съчетаването на две изключващи се тези, употребени от нея.
От една страна Йотова за пореден път демонстрира самочувствие, че е избрана мажоритарно и в това качество се смята за представителна за мислите и чувствата на българския народ, клякайки пред чуждия, но скъп за нея руския пратеник Гундяев. Това било жест на уважение към руската православна църква.
В същото време Йотова се изказа с дълбоко презрение към президента Плевнелиев, който я критикува за същото, с което тя се гордее на правата на мажоратирното си самочувствие. Тя изрази съжаление, че “този човек” изобщо е бил президент.
Значи така: тя черпи самочувствие и легитимност от мажоритарното гласуване за нея, но отказва това право на избрания по същия начин Плевнелиев. На практика заклейми огромния брой гласоподаватели, припознали в Плевнелиев своя президент.
Освен това Йотова излъга за протоколните правила, които я задължавали да коленичи пред руснака и да му целува ръка. Може ли да ги покаже? Някоя медия, с достъп до подобни низко паднали величия, ще поиска ли от екрана на телевизиите или по друг начин да бъде доказано, че в днешна светска Бългрия който и да било може да бъде задължен да целува когото и да било и каквата и да било част от тялото на друг човек? Или пък да коленичи пред някого, независимо дали е духовник или някакво негово подобие?
Докато Йотова не изпълни заканата си да “извади архива” и да покаже, как в рамките на онези нейни ритуални изяви при посещението на Гундяев била целувала ръка и на патриарх Неофит, ще смятам твърдението й за блъф или за разказ по нейни спомени за нещо, което не се е състояло публично. Защото, ако имаше нещо подобно в архива, тя отдавна щеше гордо да го е демонстрирала.
Нахално е също така тя да говори от името на “гражданите”, които били подкрепили политиката на Борисов да не бъдат екстрадирани руски дипломати. Дори и да е автентично меренето на точно таково настроение, нагласено на цели 80 на сто в полза на колениченето пред Путин, честната позиция по въпроса е, че гражданите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев организираха подобна демонстрация в подкрепа на прокремълския ход на Борисов след взетото вече решение. Много удобно “доказателство” и за уж скараната с Борисов вицепрезидентка Йотова. На всичко отгоре други мерители на общественото мнение буквално дни по-рано регистрираха неодобрение на мнозинството българи за скандалното поведение на Гундяев на 5 март в София, когато той се накара на застиналия като мишка пред смок български началник на Йотова.
С риск да подразня и без това раздразнениете от подобни мои текстове читатели, ще отбележа, че никога не бих целувал насила когото и да било. Защото не се чувствам част от мафиотската традиция за подобно коленичене и целуване – още по-малко пък , когато става дума за Дон Гундяев. Отделен съм от църквата със закон и няма друг закон, който може да ме накара да целувам нечия ръка, освен ако не ми се иска много.
Е, “лесно ми е”, защото не съм политик. Така е, трудно ми е бъда като Йотова.
Мажоритарно съм избиран многократно- при това от публика, която за разлика от политическата аудитория, ме е оценявала без да бъде агитирана от мен и го е правила напълно доброволно. Мажоритарно ме посочиха за свой главен директор колегите ми от БТА през 1990 г. и отново го направиха в подписка в моя защита, когато мафията ме подгони, за да ме прогони от този пост през лятото на 1993 г. Мажоритарно гласуваха за мен стотици колеги от цяла Европа на конгреса на Асоциацията на европейските журналисти ( АЕЖ) в Хелзинки през юни 1994 г., в резултат на което бях избран за вицепрезидент на тази международна организация. Хиляди българи гласуваха за мен във виртуалния конкурс на “Хелзинския комитет” за “Човек на годината” през 2009 и през 2010 г.
Но никога не съм си позволявал да говоря от името на хората, дори и “да са ми гласували”. Имам ли да кажа нещо, казвам го от свое име. Реша ли да целувам някого или да се поклоня, действам по свое убеждение, а на за да се харесам на себеподобните си и на техните началници в чужбина. Докато нахалните русофили най-редовно обобщават от името на всички българи, дават всичко от себе си, каквото им поискат – стига да е в полза на една чужда държава.
Ако не са разбрали още, да им го кажа на руски с думите на писатела Пешков ( Максим Горки): Рожденный ползать летать не может
Share on FacebookДебютният роман на актьора Шон Пен, озаглавен Bob Honey Who Just Do Stuff, излезе на книжния пазар на 27 март и вече получава опустошителна критика, научаваме от New Haven Register. В отговор издателите му от Simon&Schuster пуснаха реклама в The New York Times и The Washington Post, която цитира негативните коментари и призовава: „Прочети и реши...
Американската компания Blue Origin е показала своя ракетен двигател BE-4 на 34 тия Космически симпозиум , който се проведе 16-19 април 2018 в Колорадо-Спрингс (САЩ) .
Космическият телескоп на НАСА , който ще търсо потенциално годни за живот планети , успешно е изведен на орбита с помоща на РН Фалкон-9.
2004 - 2018 Gramophon.com