Баронеса Мишел Мон - бизнесдама, предприемач, иноватор, дизайнер и депутат. Всъщност личност, за която и ние бихме гласували. Когато се появи някъде, няма шанс, наистина няма шанс да не привлече погледите.

България продължава да бъде №1 в Европа по най-ниска пазарна, борсова цена на електроенергията, от началото на 2018-та г. и до утрешния 23-ти април. За да стане по-интересно ще ви покажа и, как е изглеждаше сравнителната графика пак на в...

Районният кмет на „Младост” Десислава Иванчева, която преди дни беше арестувана зрелищно, е получила по-различни пълномощия от всички останали районни кметове – да спира обекти.

Публикуван е поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека през 2017 г.

Докладът има раздел за свободата на изразяване и медиите.

Законодателството предвижда съответните права, констатира се в доклада.

Но корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на мрежи за собственост и разпространение на медиите, както и правителственото регулиране на ресурсите   за медиите, сериозно засягат медийната свобода и медийния плурализъм.

Индексът за устойчивост на медиите в Международния институт за изследвания и обмен (IREX) от 2017 г. сочи нарастването на политическия натиск и използването на медиите от олигарсите за “упражняване на влияние, разрушаване на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение” като основни заплахи за общественото доверие в медиите. IREX отбелязва, че правителството активно възпрепятства свободното медийно развитие. Съобщенията за сплашване и насилие срещу журналисти продължават.

• Свобода на изразяване:

Критика на  правителството  обичайно не води до репресии,  но са докладвани и няколко такива случая (напр. Васил Коцев за разпит във връзка с постинг за министър-председателя).

Напомня се глобата на Икономедиа, наложена от Комисията за финансов надзор/Стоян Мавродиев – да напомним връзката му с  фигура от организираната престъпност.

По отношение на речта на омразата  се отбелязва, че присъствието на националистически партии в правителството  оправомощава  някои да прибягват до речта на омразата като норма, а не изключение.

• Преса и медийна свобода:

Според “Репортери без граници” от 2017 г.  пресата е “доминирана от корупция и тайни споразумения между медиите, политиците и олигарсите”. Докладът отбелязва, че липсва прозрачност при разпределянето от страна на правителството  – което води до ефект на подкупване:  да са снизходителни в отразяването на политиците  или да се въздържат от отразяване на проблемни случаи.

Вътрешни и международни организации критикуват както печатни, така и електронни медии за липса на прозрачност на собствеността и финансовата прозрачност, както и за податливост на  икономическо и политическо влияние.

На 21 март издателите на  Прас Прес  подават жалба до Комисията за защита на конкуренцията, като заявиха, че Националната дистрибуторска компания е злоупотребила с господстващото си положение на пазара за разпространение на пресата и е спряла първото издание на Прас Прес от продажба в неговите магазини.

• Насилие и тормоз:

Отбелязва се нападението над Иво Никодимов, БНТ.

Депутатът от управляващите Антон Тодоров казва в ефир на журналиста Виктор Николаев, че “би го уволнил” за въпрос. Вицепремиерът Валери Симеонов по подобен начин заплашва журналиста. По-късно Симеонов призовава (чрез сайта на правителството!) за извинение  медиите, които интерпретират думите му като заплашване.

•  Цензуриране или ограничения на съдържанието:

Журналистите продължават да отчитат автоцензура, редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагането на политически възгледи от корпоративни лидери. През март бизнесменът и издателят Сашо Дончев заявява на бизнес форум, че е бил поканен на частна среща с главния прокурор, където главният прокурор го обвинява в подкрепа за конкретна политическа партия и  предупреждава, че комуникациите му се наблюдават. Главният прокурор  излага  друга версия – че Дончев иска влияние върху прокурорите, работещи по дело, свързано с него.

Правителството не ограничава интернет( 63,5% от домакинствата имат достъп до интернет през 2016 г. според ITU).

 

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, и улиците на Латинския квартал. Днес сме в Марé и ще влезем в Операта.
Приятно четене:

Назад към Париж

част трета

Марé и Операта

А сега към

квартал Маре – Le Marais,

разположен на десния бряг на Сена. Името му идва от блатата, които някога са се намирали на това място. Тяхното пресушаване е започнало още през ХІІІ век от рицарите тамплиери, но наводненията са били чести и след това. Днес това е богат квартал с архитектура от ХVІІ век, с много музеи, галерии, църкви, градини.

На

площад де Вож – Place des Vosges,

най-старият в града, се е намирала резиденцията на френските крале – дворецът Турнел – преди прехвърлянето им в Лувъра. Сградите са били еднотипни, като само две са се различавали от останалите – тази от южната страна била за краля, а от северната – за кралицата. Казват, че Анри ІV собственоръчно начертал плана и заповядал дворците да не се делят между наследниците, а да се предават от баща на най-големия син. Може би това е помогнало ансамбълът да се съхрани в първоначалния си вид до наши дни. Градината в центъра на площада е оградена в липи, подрязани в идеална геометрична форма.

През началото на ХVІІ век са построени 36 големи къщи с аркади, които затварят цялото открито пространство. Днес под колонадите има изложбени зали, галерии, ресторанти.

Един от най-известните обитатели на площад Де Вож е Виктор Юго,

живял на №6, който именно тук написва голяма част от „Клетниците“.

• На №1 е родена френската писателка Мадам де Савинье,
• на №7 е живял Сюли, министър на Анри ІV,
• а №8 – поетите Теофил Готие и Алфонс Доде.
• На №11 се е подвизавала куртизанката Марион Делорм, за която за писали Алфред дьо Вини, Виктор Юго и Александър Дюма (смята се, че мадам Делорм е прототипът на Миледи от „Тримата мускетари“ и затова не случайно Дюма-баща я „заселва“ в дом №6).
• На №21 е живял кардинал дьо Ришельо, а после там се е настанил Жорж Сименон;
• на №23 – постимпресионистът Жорж Дюфреноа…

Каква компания!

Днес в Маре се намират центърът Помпиду, музеят на Пикасо, музеят на Виктор Юго, музеят на историята на Франция. По-голямата част от тях оставихме с думите: „следващия път“.

А след това така се загубихме, че разходката стана още по-приятна. Попаднахме на една от улиците на квартала, която беше с магазини за всякакви храни – плодове, сирена, риба, месо, сладкиши, хляб… кафенета, ресторанти с всякакъв вид кухня. Жалко че дните не са по-дълги!

През Маре минахме и на следващия ден.

Но първо

Площад Вандом

Този прочут площад получава името си от намиращия се някога тук дворец на Сезар дьо Вандом, извънбрачен син на Анри ІV и Габриел д`Естре. Заобикалящите го здания са построени в началото на ХVІІІ век

8221!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

В центъра на площада се издига колона, излята от пленените в битката при Аустерлиц оръдия и изпълнена по образец на Траяновата колона в Рим. Увенчана е с фигурата на Наполеон в дрехите на римски император.

Днес на площада се намира Министерството на правосъдието, хотел „Риц“, където са отсядали Грета Гарбо, Чарли Чаплин, Марсел Пруст, Хемингуей…

… офиси и магазини на едни от най-престижните фирми като „Ван Клийф & Арпелс“ (Van Cleef & Arples), „Шоме“ (Chaumet), „Бушрон“ (Boucheron), „Тифани“ (Tiffany), „Луи Вюитон“ (Louis Vuitton),

Площадът е бил терен за заснемането на много филми и ако искате да го „видите предварително“, можете да гледате „Следобедна любов“ с Одри Хепбърн и Гари Купър, или „Червеният кръг“ с Ален Делон, Бурвил, Ив Монтан, или „Площад Вандом“ с Катрин Деньов.

Наблизо е

площад Place de la Madeleine или наричан още Мадлената,

с църквата Sainte Marie-Madeleine, която се вижда в дъното на кадъра.

Оттам, тръгвайки на север, стигате до булевард Хаусман и

прочутия магазин Printemps Haussmann с

фигурите на четирите сезона на фасадата си. На неговите седем етажа са разположени магазини за дамско и мъжко облекло, козметика, модни аксесоари, обзавеждане, но най-хубавото е, че с асансьора можете да се качите на покрива му и да погледате Париж от високо.

Наблизо е и

прочутият Galeries Lafayette

Спускайки се на югоизток, стигаме до

Palais Garnier или, казано по-популярно, Операта

8 Rue Scribe, 75009 Paris, Франция

Там през деня може да се влезе с екскурзовод, но ние решихме да отидем като зрители.

Операта

Парадното стълбище, водещо към фоайетата и балконите. В основата му има бронзови фигури, държащи букети от светлина. Само колко филми са снимани тук!

Над него, на тавана, са изобразени различни музикални алегории.

Оникс, мрамор, стенописи, картини, медни фигури… В едно от страничните фоайета, така нареченото „танцувално“, някои от балетистите загряваха, така както са го правили преди 150 години. Това също е част от представлението.

И залата!

Пет нива в червени и златни тонове и кристални полилеи. И почти 2000 седящи места.

Таванът на Марк Шагал,

рисуван през 1964 г. За да се изследва тази удивителна стенопис се изисква време, добро зрение или поне бинокъл. Разделен е на пет сектора – бял, зелен, син, жълт, червен. Всеки един е със сюжет от класическа опера или балет, като сред тях са вмъкнати и емблематични за Париж паметници – Триумфалната арка, Айфеловата кула, Операта.

Залата с огледалата или наричана още Театралното фоайе

От нея се излиза за балконите с изглед в посока Лувър. Таванът е изписан със сюжети от музикалната история, а огледалата и прозорците дават усещане за още по-голям простор.

Поглед назад с пожелание да се върнем пак.

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Къде да отседнет изгодно в района на Операта:

Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:

Париж и Павлина Д.

Франция ви очаква!

Booking.com

  Защо хората са повече склонни да вярват на апокалиптичните, отколкото на оптимистичните предсказания за това “накъде върви света”? Простичкият отговор е: заради страха, който е в основата на борбата за оцеляване на индивидите, обществата, народите и държавите.  В края на краищата и религиите, чрез които от хилядолетия се регулират отношенията в света на човеците, се крепят на страха от (божието) наказание.

Злодеите, докопали се до властта, отлично познават тази човешка слабост и я експлоатират без задръжки. Колкото повече успееш да уплашиш поданиците си, толкова повече търпение, смирение, преданост, себеотрицание и покорност ще изстискаш от тях в името на собствената си власт, която единствено може да ги спаси от най-лошото. А външният врат като правило е най-удобното плашило.

Номерът с покачаването на собствената цена чрез страховити блъфове, звучащи налудничаво, но подплатени с реален инструментариум за масово унищожение, изигра севернокорейският лидер Ким Чен-ун.  Той успя да накара целия свят да се вглежда тревожно в неговата държавица, трудно откриваема на географската и икономическата карта на света. В апогея на това свое постижение обаче, той рязко смени курса и обяви, че неговата социалистичска република няма повече да прави ядрени изпитания и направо спира атомната си програма за военни цели. Били му вече достатъчни наличните ядрени оръжия.

Това салто мортале под купола на светвния цирк моментално предизвика бурни международни аплодисменти, каквито никакви съзидателни постижения на друг световен лидер от какъвто и да било мащаб не би получил – голяма работа, че си сторил някакви добрини, на кого му пука, че си просто си вършиш работата! И Европейският съюз , разбираемо, изръкопляска чрез своя комисар по външните работи Федерика Могерини. Браво на др. Ким, да живей!

Предстои среща на новопокръстения миротворец с южнокорейския президент Мун Дже – ин, а след нея на сцената пред световните медии най-вероятно ще се появи и президентът Тръмп, който вече предвкусва “ една много хубава среща” с др. Ким. 

  Че комунистическият диктатор блъфира и си качва цената чрез ескалация на безумните си заплахи, манипулирайки лековерната ( т.е. преобладаващата) част от публиката в целия свят, беше ясно. Моя милост скромно сподели тази оценка за очевидното не веднъж писменно и в коментари от телевизионния екран. Не че държа да съм винаги прав или си въобразявам, че съм безгрешен в прогнозите си, но си позволявам да вдигна залага на прогнозата с твърдение, че номерът на Ким ще бъде повторен под някаква форма и от Владимир Путин. 

По този път са минали доста диктатори и военопрестъпници, чиито внезапен порив към смекчаване на собствената тираничност винаги кара “тревопасните” да благодарят на хищника, че ( още) не ги е изял. Примери?

Понеже наскоро един русофилски коментатор сравни в телевизионен коментар Тръмп с римския император Нерон, мога да започна илюстрирането на тезата си с този доказан параноик, убил не само доведения си брат Германик, но и собствената, дълго доминираща в тяхната връзка майка. Нерон е ужасил мнозина с жестокостта си, но същевременно се грижил за забавлението на плебеите лично като актьор, помилвал престъпници и дори се застъпвал за  правата на …робите. Как да не го обичаш, па макар наистина да е изгорил за удоволствие половината столица ( което не е доказано достоверно и до днес, но му се приписва защото отива на лудостта му)?

Но няма нужда да се връщаме чак до древния Рим. По – добре е да си спомним примерите от собствения живот, преминал под знака на страха от ядрен апокалипсис и настъпилото облекчение при последвалото разведряване, Хелзинкския процес на преговори между Изтока и Запада и дори до отстъплението от парадигмите на бруталния комунизъм с приказки за необходимост от конвергенция, един вид взаимно проникване с капитализма ( осъществено в най-чистия му вид в Китай и в по – злополучна форма в Русия). 

На героите от епохата на разведряването, като Ленид Брежнев и бандата му геронтократи, тутакси им беше простено за мачкането на собствения, чешкия, афганистанския и прочее народи. Както на Сталин му не му придиряха за някакви си милини избити и репресирани съветски поданици, понеже е помогнал на Запада да се пребори с по – голямото във военно отношение зло, олицетворявано от Хитлер. 

Към подобен фокус в ролята на внезапно прероден добряк се стреми и Путин. В това нямам съмнение. Остава да видим само как ще го изиграе и по-точно как ще изиграе мекушавите западняци, които много обичат подобни метаморфози и с радост ще се оставят да бъдат изиграни. Не случайно той няма никакъв страх от тях, знаейки много добре, ченяма луди, желаещи да му доставят удоволствието да го предизвикат да се бие, рискувайки неприемливи рани.

На Путин – лошо му се пише само в случай, че собствените му поданици решат да се разправят с него. Ето защо той не им се кара, както размахва пръст на Запада. Но от добрия стар Запад няма защо да се бои. От него може да очаква само да го обича за благоволението да спре да бие малки съседи, както залюби с облекчение в момента др.Ким.

Западът много добре разбира динамиката на редуването на злото с лицемерното добро, но участва в играта в името на собственото си спокойствие. В предишни епохи съпътстващите жертви на тези приливи и отливи са ставали по-малко западни народи, като нашия. Да се надяваме, че този път ще бъдем от печелившата страна на всеобщото лицемерие, което се иска за прегръдките с палача, решил да спре да размахва брадвата, поради което му признават статута на дървосекач. Почти като бащата на Исус.  

Share on Facebook

Share on Facebook

Днес Йорданка ще ни разкаже прекрасната история за пролетта, птичките и пчеличките на абатство Бъкфаст, нейде из мъгливия ужким Албион. „Птички“ казах ли? Да? Не, грешка на езика – няма птички, но пчели има като за световно!

Приятно четене и помнете, където и да се намирате оставете името си за хубав спомен – всеки от вас представя нас, нека бъде с добро:

Пчелите на абатство Бъкфаст, Англия

Бъкфаст, пчелички и български мед

Хенри VIII бил много своенравен

– наумял ли си нещо го преследвал до край, независимо какво това струвало на всички и всичко около него. Отгоре на това бил бездарен финансист и заварената в началото на царуването му пълна държавна хазна се топяла скоростно и неумолимо под напора на кралските му прищевки, обратно пропорционално на личното му тегло. Чудел се денем и нощем как да убие две птички с един камък – куршумите още не били на мода, та да убие с един куршум два заека, а и бил англичанин и не знаел куршумно-заешкия български идиомен израз, за това се наложило да приложи английския еквивалент с птички и камъни. На личния фронт след 18 г. брак и никакви синове му било безобразно додеяло от Катерина Арагонска и искал да се отърве от нея, а и Ан Болейн била вече неудържимо напориста и си била заложила главата, че ще стане кралица (внимавай за какво се молиш, че може и да се сбъдне). На служебния кралски фронт Хенри пък съвсем бил изчерпал и без това нескопосаните си идеи от къде да намира средства за нуждите на държавата (т.е предимно собствените си такива). Не му се щяло да узакони пиратството (т.е. да обложи с данъци) на безбройните англичани, които кръстосвали моретата, кураж за това събрала чак щерка му Елизабет I, та направила Велика Британия това, което е (Елизабет I е английския Симеон, нейното царуване е златния век на острова, браво на пиратите и данъците им). Въртял-сукал Хенри и му дошла (или представители на надигащото се протестантство му подсказали) гениалната идея да сложи ръка на пре-богатите църкви и манастири. Парламентът го подкрепил единодушно, защото на всички било омръзнало папата да събира духовен данък от британците и безнаказано (без данъчно облагане) да изнася паричките към Ватикана. А и морала в тези „духовни“ места бил с лицемерно-пожелателен характер и по-скоро отблъсквал миряните (нищо ново под слънцето, ех?). Хенри бръкнал смело в торбата с осите и през 1534 г. се обявил за глава на новата Англиканска Църква, отнемайки цялата власт над духовния живот на острова (с прилежащите му финансии) от ръцете на папата. Започнала масова „приватизация“ на огромните имоти на църквата и закриване на манастирите с поголовно разпускане на братствата през 1539 г. И до днес из цяла Великобритания се срещат полу-разрушените манастирски сгради, станали туристическа атракция.

Както знаем обаче още от брилянтната формулировка на Хераклит, аксиомна истина в живота е, че „Всичко тече, всичко се променя“. Минали векове и както в наше време вчерашните табута са днешни морални норми, така и тогава вчерашните забрани станали постепенно правила и закони. Монасите, особено католическите, постепенно намерили отново мястото си в обществото на острова, но обикновено живеели в къщи или към църкви.

Има едно много старо и много красиво абатство, което след отслабване на религиозната хватка монаси заселили отново през 1882 г.

Това абатство е много популярно и сред пчеларите в България

За него има на български статии и филмчета. Това е

абатство Бъкфаст,

мястото, където е живял големия пчелар брат Адам. Моля следвайте дадените в предните две изречения линкове, за да научите повече за него. В този пътепис искам да остане място за отразяване на нашето посещение и състоянието на пчеларството в манастира в момента. Накратко – брат Адам дошъл в абатството на около 12 г. възраст и прекарал живота си тук, както и пътувал по света на места, които да помогнат в работа му за създаване на съвършената пчела. Починал 1996 г. на 99 г. възраст. Негови снимки и кратък разказ за живота му можете да видите на сайта на абатството на английски тук.

Манастирът се намира между Екзетър и Плимът, на ръба на Национален Парк Дартмур. Можете да видите сами на картата, която направих от гугъл за вас, абатството е точно на границата между шосе А 38 и парка, до градчето Ashburton.

Мястото е прекрасно, ако деня е слънчев. Има много посетители, манастирът е действащ. Бенедиктинските монасите работят и пазат мълчание, особено по време на хранене, което само по себе си е под 15 минути (ако не сте бърз в яденето – не сте за това място). Може да се преспи в манастира, ако сте мъж. Има и няколко сгради за спане наоколо, за всеки джоб – от туристическа спалня до самостоятелни апартаменти. Ние лично спахме на друго място, в близък град.

Buckfast Abbey, Buckfastleigh TQ11 0EE, Великобритания

Ето

градините на манастира,

те са компактни и кокетни, с пейки и ниши за усамотяване и размисъл, заградени от високи храсти, по английски квадратни, с арки и сводове зеленина, много грижовно поддържани, пълни с хора почти през цялото време.

В прилежащите сгради има зали за конференции, както и големи площи

класическа английска ливада,

на която сякаш никой никога не е стъпвал. Няма табели „Не гази тревата“. Никой не я гази, макар понякога някой да стъпва, за да се снима или поседне. Проблеми няма, сортът е такъв, че сякаш нищо не се е случило.

В

голямата църква на манастира

цари тишина и ред.

Купелът за кръщение

Патронът на църквата Дева Мария

На маса до входа, определена за каса, са наредени брошури и книги, които да си заплатите сами. Касиери няма. Аз си закупих брошурата за пчеларството в абатството, снимах ви я:

Навсякъде има пейки, има няколко тоалетни, барче, малък ресторант, малка изложбена зала, всичко е много чисто и уютно.

В манастирският магазин има много сувенири на прилични цени, но по-ценното е, че има продукция на братята от манастира. Прави впечатление обаче, че всички пчелни продукти са от кошер на бенедиктинска бъкфаст пчела майка, но не са произведени в манастира.

Сапун с мед, на въженце.

Тестери на кремове. Не миришеха никак добре, което говори, че са без консерванти.

Балсам със зехтин и пчелен восък за лечение на напукана и суха кожа. Сигурна съм, че го има и в България, вероятно под друго име.

Компоти и сиропи от абатството.

Подправки, летен и есенен мед

Полен

Смучещи бонбонки с мед, мед и евкалипт или мед и джоджен

Фъдж приготвен от братята в абатството

Братята са много трудолюбиви и постоянно заети

с някаква работа. Самият брат Адам се е трудил неуморно, особено що касае пчеларството. Изминал 100 000 мили през живота си, за да търси и подбира пчели, успял е в начинанието си и създал

Бъкфаст пчелата– кръстоска между черна и италианска пчела,

много добронамерена и спокойна, отличен производител на мед и отличен събирач на полен. Успехът на брат Адам в самото абатство обаче не бил какъвто бихме очаквали. Той написал 4 книги, грижел се за над 400 кошера до 93г. възраст, но си отишъл огорчен, че няма кой от монасите да наследи изкуството му (никой не е пророк в собственото си село, нали…).

Бъкфаст пчелата се ползва с успех сред пчеларите по цял свят,

а в самото абатство в момента от предишната слава са останали по-малко от 30 кошера разположени на 4 различни места наоколо. Производството на мед не носело нужния доход, според ръководството на манастира. Аз лично мисля, че макар и бенедиктински монаси по призвание и начин на живот – завистта не им е била чужда…

Така или иначе след брат Адам за пчелите се грижел срещу заплата иракския доктор Тхавер Бехнам. Той имал богат опит в поддържането на голям пчелин още от Ирак, а освен медицинското си образование имал и специализация от Германия по патология на пчелите.

Сегашната главна пчеларка на абатството Клеър Денсли

обаче няма много високо мнение за начина му на работа. Тя работи в манастира от девет години насам и е останала да поддържа пчеларството след като са прекратили масовото производство на мед за продажба, освободили са доктора и са оставили кошери само за нуждите на манастира и с образователна цел.

Ние имахме среща с Клеър, за да отидем

да разгледаме подробно един от пчелините

Тя е много мила жена, бивша учителка по изобразително изкуство, сега води курсове по пчеларство за любителите в района, както и работи с деца от всички училища наоколо.

Чакаше ни на вратата, много щастлива, че някой проявява такъв интерес към пчелите на манастира.

Първо разгледахме учебния кошер в офиса. Клеър се вижда наполовина на снимката, опитва се да намери майката, за да ни я покаже.

Това са дупките отстрани, от които Клеър каза, че диша по няколко минути всяка сутрин за здраве.

Ето ви и кратко видео за учебния кошер:

Видео 1

Правилата са такива, че трябваше

да се облечем като астронавти,

за да имаме правото да я придружим до мястото, където се грижи за пчелите.

Денят беше доста горещ, но поне на пчелина не печеше много. Там е много спокойно, пълно с ниски, млади овошки. Особено ми хареса една натежала от плод малка мушмула. Не я опитахме, защото не бяха готови, в Англия всичко узрява малко по-късно, но беше много симпатична. Останалите са ябълка, круша, слива, черница и аз лично смятам едното за кайсия (съдейки по листата). Клеър каза, че не знае какво е, може и да е кайсия, но за сега не е давало плод, за да твърди със сигурност.

Следващите снимки са подробен материал за това как Клеър процедира в проверката на кошерите.

Тя практикува много внимателно пчеларство, с голяма любов и нежност към всички пчели.

Работи бавно, разглежда, пипа, мирише и им говори.

Не нарани нито една пчела по време на нашето пребиваване и беше ужилена само веднъж от една заблудена работничка.

Пчелинът

беше много интересно преживяване за нас.

Клеър си е наименовала кошерите според това от къде е майката или кого е наследила. Първият кошер се казва Рози. Клеър остана много доволна от Рози.

Ето две видеа за Рози:

Клеър си сложи малко мед на пръста, за да ни покаже как се хранят

Наблюдавахме възторжено излюпването на нова пчела. Клеър каза, че новата пчела ще се учи няколко дни как да бъде пчела, ще се храни и ще контактува с другите. Тази пчела е момиче и е работничка.

А това е люпилня за момчета. И от тях има нужда в кошера

Клеър каза, че тази година април е бил студен, май и юни много влажни. Повечето кошери са се опитали да се роят, но тя не им е разрешила. Рози се отчете много добре, но втория кошер, който видяхме, Сузи, не беше на висота и се наложи Клеър да го подхранва. Поинтересувах се с какво ги храни и тя ми каза, че ще ми покаже после в офиса палето с бутилки от Германия. Купува храната на едро, за да излезе по-евтино.

Иранската валута девалвира драматично, хората масово обръщат спестяванията си в долари и ги изнасят от страната. Кризата обаче не е икономическа, а политическа. От нея печелят религиозните фондации на хардлайнерите, констатира Дойче веле.

„Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове. Да напиша например: „Нощта е тъй звездна и звезди сини трепкат далече. Нощният вятър върти се в небето и пее” Из „Поема 20“ по филма „Неруда” Превод: Диана Павлова „Пабло Неруда! Бърка в джоба на панталона си, вади бележка и 40 хиляди замират в трепет какво ще им...