Черните кучета на Иън Макюън – скок в дълбоката литература. Текстът от корицата гласи „Роман за доброто и злото и за вечния философски въпрос за съществуването“, но всъщност романът е много, много повече и с това си признавам, каквото и да напиша ще е рамка, която ще му е тясна.

Това, което остана у мен е по-скоро двата светогледа – материалистичния и духовния. Макар да не е духовна книга, има доста дебел слой задълбочени разсъждения по темата. Мъдрост и смисъл, свобода и близост, търсене.

Историята на Джун и Бърнард минава през войната, която катализира разбиранията им за света и ги раздалечава, въпреки обичта помежду им. Политическите им разбирания, типични за младостта, поемат в противоположни посоки – тя избира личната свобода и заживява във френско планинско селце, а той преследва политическа кариера. Различни места и времена от живота им, преплетени с множество други малки истории около тях, с които романът и разсъжденията в него добиват плътност и устойчивост.

Любопитен личен детайл е, че изчетох романа в Берлин. А част от действието се развива в Берлин, с падането на Берлинската стена. Изумително. За всички, които имат спомен от този епохален ден – наистина не вярвахме, че ще се случи. А в книгата погледът е от мястото на събитието. Вълнуващо!

„Човечеството беше скорошно явление. Вселената изпитваше безразличие към съдбата на пролетариата.“

„Нашата окаяност се състоеше в това, че бяхме неспособни да приемем простите хубави неща, предлагани от живота, и да се радваме, че ги притежаваме.“

„… културна депресия, измежду най-лошите състояния на цивилизацията“

„Човешката природа, човешкото сърце … в крайна сметка това е единственото, с което разполагаме. То трябва да се развива и да се разширява, иначе нещастията никога няма да намалеят. Моето лични малко откритие е, че такава промяна е възможна, че тя е по силите ни. Без революция във вътрешния ни живот, колкото и бавно да се извърши, всичките ни големи планове се обезсмислят. Рабптата, която имаме да свършим, е с нас самите, иначе никога няма да живеем в мир помежду си.“

Истински роман за ценители. Препоръчвам!

С голямо любопитство продължавам с още от големия Макюън!

ЕнерГЕПИйната мафия започна рязко да се движи на борсата, с цел да подготви почвата за (не)избежното (не) драстично поскъпване на тока за битовите потребители, от 1-ви юли, както неколкократно вече ни обеща мумията Иван Иванов, най-нежна...

Издънките на българското председателство на ЕС дотолкова системно отсъстват от новинарския поток и полагащия се за такива случаи коментаторски рефлекс, че България успешно защити съмнителното си реноме на бързо пропадаща бавно развиваща се демокрация по отношение на медийната свобода.

Вече зададох въпроса защо властите не информират медиите за бомбените заплахи срещу НДК, които са истинската причина да бъде отменен традиционният пролетен фестивал на книгата тази година в същата тази сграда. Ако медиите, горките, са толкова безсилни и безпомощни в търсенето на истината, за която не са били осведомени по волята на осведомителите, то поне един блог им даде повод да попитат нещичко по въпроса ( па макар и да не се позовават на ivo.bg като източник на сигнала). Никаква чуваемост.

Пак в НДК, но на концерт на Силви Вартан, е бил мощно освиркан Цветан Цветанов, вторият по важност политик в управляващата партия, злополучно пожелал да се изяви на микрофона с приветствие , както властниците у нас обичат да правят покрай популяни личности и събития извън политиката. Нула медийна реакция.

Сега, след срамно събитие в същия “забранен град”, в какъвто НДК е превърнат, научаваме от чужбина, че на европейски младежки форум преди близо седмица гости от чужбина се разбунтували срещу дебелашкото поведение на нашенските организатори и лично на премиера Борисов. В типичния си стил, с който печели симпатиите на своите подобия у нас, той призовал младите да раждат повече деца и дал за пример един германски министър, който се отчел 7 пъти ( може да се приеме и като самокритика, но кой да зае какъв е личният му пример?).

На младежки форум в София лидери от цяла Европа били втрещени от евтиния подкуп под формата на представление на не много облечени танцьорки и безплатен алкохол. Но повече от всичко младите  се разбунтували срещу менторския тон на политиците ни, начели с Борисов, които се опитали да поучачават европейската младеж.

Европейските млади, види се, още не са се научили да тупат по целесъобразност балкански новопокръстени дипломати и и геополитици, като Борисов. Вместо това му се обидили, че им дръпнал назидателна реч, на която имало инструктирани да ръкопляскат нашенски клакьори, след което си тръгнал, пише европeйското издания Euroactiv.

Да, да , знам, че в това издание работи един отколешен и вече не толкова млад български другар, врагдебен на Борисов. Но фактите са такива, кавито са. Вече се разпространяват видеодоказателства- но с цяла седмица закъснение.

Вярно е, че никой не обича да си показва срамотиите, освен ако не е ексхибиционист. Но медиите са призвани да вършат известна санитарна дейност, все пак. А не да се сържат като охранители на Охранителя! 

Share on Facebook

От 23 до 30 април издателство „ICU“ ще проведе срещи с читатели в шест български града. Обсъжданите книги и теми ще бъдат различни. Предлагаме ви списък със събитията: 23 април, 17:30 ч., Търговище, РБ „Петър Стъпов“ Среща разговор за книги, посветени на семейството, травмите на съвременността, фигурата на бащата. Ще се обсъждат сборниците „Бащите не...

Лъжата на управляващите в Армения, прекопирана от арогантния руски управленски модел, издържа на арменския майдан само 11 дни улични протести. Те се разрастваха с всеки изминат ден, откакто президентът Серж Саркисян уж се раздели с властта след два мандата като президент, за да скочи в премиерското кресло: номер, усвоен по схемата на рокадите между Путин и Медведев в Русия. 

Днес имитаторът на руската схема за запазване на личната власт подаде оставка под натиска на нова, огромна демонстрация в Ереван и в други градове в Армения. 

Саркисян, който получи публична подкрепа от Путин на новия си приерски пост в своевременно конституционно прекроената като за него премиерска република, явно е бил “посъветван” да не се инати повече, за да не стане по-зле в най-важната руска военна база в тази част от света ( ако не и изобщо в чужбина), в каквато Армения бе превърната след разпадането на СССР. 

Незавидна е съдбата на руските клиенти. Макар Серж Саркисян да не афишираше любовта си към Кремъл, беше ясно, че Путин беше заложил на него. Но за разлика от Русия, Армения е бедна и не разполага с природни ресурси за подкупване на населението. При цялото си желание да помогне в изхранването на още бедни гърла, Москва не можеше да компенсира верността на Ереван с дотации извън финансовите възможности на Русия, ангажирана пряко с военни авантюри в Сирия и Украйна.

Саркисян опита (почти) всичко: от дебелокож отказ за преговори с протестиращите, през кратка среща с техния лидер Никол Пашинян и неговото арестуване след нея, докато днес стигна до извода че водачът на протестите е …прав. Това заявява самият Серж Саркисян в прощално обръщение, в което обявява оставката си, за да има “мир, хармония и логика” в Армения (  след като дори и униформени военни се присъединиха към уличните протести). 

Големият въпрос спрямо малката 3 милионна Армения е как ще реагира московският й ментор. Досега протестиращите с нищо не са провокирали Кремъл, взимайки си поука от разправата на Путин с Грузия през 2008 г. и с вероломното възползване на Русия от хаоса в Украйна за откъсване на Крим през март 2014. Още повече, че за разлика от Грузия и Украйна, Армения е превзета отвътре от руски войски и те могат да бъдат задействани моментално.

Арменски майдан? Май, да. По различен е по форма в частта, в която протестиращите срещу руската клиентела във властта пазят “радиомълчание” спрямо самата Москва, за да не й дадат явен повод за намеса. Но и доста по-бърз по отношение на резултатността на майдана.

И още нещо: никъде не се вижда “ръката на Ващингтон”, “соросоидите”, “ психодесните”, “еврогейските” чиновници и прочее дежурни измислени виновници за създаването на врагове на Русия навсякъде по света, заслугата за което има само самият Кремъл. 

А какво ли си мисли за ефекта от изчепването на народното търпение ( почти) несменяемият във власта премиер Борисов, чиято мечта е на следващите избори да покори и президентския връх?

Share on Facebook

Роденият в Пазарджик през 1962г. Димитър Баненкин е един от създателите на Малък градски театър „Зад канала“. Самият той е открит за театъра като актьор едва 10-годишен от интелектуалците Йордан Радичков и Крикор Азарян. Мнозина го познават от сериалите „Под прикритие“, “Секс, лъжи & TV” и „Недадените“, като за последния се завръща специално от Германия след 23-годишно...

На Световния ден на книгата и авторското право (23 април) фондация „Прочети София“ обяви стартирането на проекта „Скритите букви“, чрез който в столицата ще бъдат обособени разнообразни кътове за четене. Оригинални пейки с формата на уникалните букви от кирилицата ще бъдат поставени през май в София. Всяка от тях ще бъде свързана със стихотворение от съвременен български поет. В...

С две статуетки си тръгна екипът на издателство „Фют“ от церемонията по награждаването на победителите в шестото издание на наградата „Бисерче вълшебно“, организирана от фондация „Детски книги“ с медийната подкрепа на „Аз чета“. Самопубликуващият автор Цвета Белчева пък събра най-много гласове в новосъздадената категория за нехудожествена детска литература. С гласовете на 9447 деца от цялата страна...

Джордж Р. Р. Мартин споделя, че ние, читателите, наистина живеем хиляди животи благодарение на книгите, до които сме се докоснали. Те ни оформят като хора, съветват ни относно моралните ни дилеми, отнасят ни на крилете на фантазията, но най-вече се настаняват дълбоко в сърцето ни. Ако ни зададат клиширания въпрос коя е любимата ни книга,...

Kids from from kids’ center Step, Sofia, have created these lovely flowers.  see more:  

На 29 март 2018 г. в извънреден брой на Държавен вестник са обнародвани изменения в Закона за авторското право и сродните права. Приетите изменения отразяват разпоредбите на Директива 2014/26 /ЕС, която трябваше да бъде приета в българското законодателство до април 2016 г. През януари 2018 г. Европейската комисия отнесе въпроса до Съда на ЕС и поиска България да бъде глобена с по около 19 000 евро на ден за неспазване на законодателството на ЕС.

Директивата има за цел да предвиди координирането на националните правила относно достъпа до дейността по управление на авторското право и сродните му права от организации за колективно управление на авторски права, особеностите на тяхното управление и надзорната рамка (съобр.8), да определи изискванията, приложими за организациите за колективно управление на авторски права, за да се гарантира висок стандарт на управление, финансово управление, прозрачност и отчетност (съобр.9), а също да да се осигури необходимото минимално качество на трансграничните услуги, предоставяни от организации за колективно управление на авторски права, особено по отношение на прозрачността на представяния репертоар и точността на финансовите потоци, свързани с използването на правата, и да се улесни предоставяне на многотериториална многорепертоарна услуга (съобр.40).

Измененията са съществени и пространни, вероятно скоро ще има подробни анализи.

И нещо от ПЗР на ЗИД:
§ 27. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на културата представя на Европейската комисия доклад за състоянието и развитието на многотериториалното отстъпване на права в интернет на територията на Република България. Докладът съдържа информация за наличието на многотериториални разрешения, за спазването на глава единадесета „и“ от организациите за колективно управление на права, както и оценка на развитието на многотериториалното разрешаване на използването в интернет на музикални произведения от ползватели, носители на права и от други заинтересовани лица.
§ 28. Министърът на културата предоставя на Европейската комисия списък на регистрираните организации за колективно управление на права и я уведомява за промените в него в тримесечен срок от настъпването им.
§ 29. В Закона за електронните съобщения се правят следните допълнения:
1. В чл. 73, ал. 3 се създава т. 15:
„15. задължения за предоставяне на вярна и точна информация за броя на потребителите и абонатите на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги.“
2. В чл. 231, ал. 2 накрая се добавя „договорите с доставчиците на съдържание, както и актуална база данни за абонатите, при спазване на изискванията за защита на личните данни“.
§ 30. В Закона за закрила и развитие накултурата в чл. 31, ал. 1, т. 1 след думите „ал. 2“ се добавя „и чл. 98в1, ал. 6“.
§ 31. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 18 и 30, които влизат в сила 9 месеца след обнародването му.”

Напоследък, нещо ме цапна в главата и се замислих за това, какви трябва да са политиките на държавата към всички нас, които живеем зад граница. Малък хак Основното, което не виждам в програмата на нито една партия е, че основната цел на на една такава политика е промяна на България, така, че да предоставя еднакви […]

Да коментираш фалшиви новини е като да изливаш бетон върху пясък на морския бряг в момент на отлив ( от здравия разум).

Цял ден българските медии се занимаваха вчера да цитират, коментират и циментират в мозъците изследване на соци(де)ологическа агенция, която оповестява мечтани от Кремъл резултати за омразата на българина към Запада и любовта му към Русия. 

Въпреки това ще приема предизвикателството да се съглася, че меренето на температурата на българския постсоциалистически гражданин е адекватно на неговото превъзбуждане в условията на комата, в която беше вкаран още по времето, когато му разбиха “дуполюсния модел” с мадридския таран в полза на московския полюс. 

Не ми се спори доколко е вярно, че повечето българи са срещу това да сме солидарни със съюзниците, на които иначе дължат поне по линия на еврофондовете факта на относителния си просперитет след присъединяването ни към НАТО и ЕС. 

Но нека за момент приемем за верни данните на соци(де)олозите за враждебността на българите спрямо собствения им бит, доминиран 100 процента от принадлежността ни към западния свят в днешно време по една причина: ще ми се да кажа няколко думи относно твърдението в проучването , според което  мнозинството българи вярват, че Западът се стреми към въоръжен конфликт с Русия. 

Изразих ли се достаточно ясно? – решавам в условието на задачата да приема за вярна истиността на соци(де)олигическото твърдение.

Щом приемаме за вярно, че българите вярват в западния стремеж към въоръжен кънфликт с Русия, значи трябва да приемем, че (про)руската пропаганда е регистрирала пълното оглупяване на неинформирния соц( идеол)огически българин. Той щеше да бъде прав да подозира или да вярва, че Западът е лицемерен, страхлив пред вероятноста да си наруши спокойствието, двуличен в анонсите си към Русия или поне “прагматичен” в сметките си какво може да спечели от своята руска суровинна база.

Но да вярва българинът, че същият този лицемерен, мекушав, страхлив и импотентен Запад иска да нападне онази 64 процента замръзнала земя в рамките на една седма от земната суша и да си вкара руския таралеж в луксозните гащи без каквато и да било нужда от подобен мазохизъм е оксиморон, т.е. горещ сняг, сибирска палма или безалкохолен самогон.  Ако ли пък вярва, значи въпросната соци(де)ологическа агенция ни съобщава, че масовото оглупяване е факт, за който трябва да благодирам за пропагадната им, вкл. на соци(де)ологическата.

Така че, другари, въоръжени с руски соци(де)ологичски самовари, лъжете по- адекватно. Или признайте, че имате заслуги за пълното оглупяването на българите, ако изследването ви отразява истината. 

Share on Facebook

В първия момент, когато чух, че Кара Делевин издава книга, в мен се породиха две реакции. От една страна беше любопитството – възхищавам се на Кара, на кариерата и освободеното й, неподправено поведение. В същото време се съмнявах в писателските й заложби и предполагах, че това е поредният случай на „нека използваме едно известно име, за...