Неотдавна Варна беше номинирана като кандидат за „Европейски град на спорта 2019”. Графичният символ на тази международна инициатива – логото за очакваното събитие –  беше избран след конкурс на Община Варна.

Нов кръг от преговорите между Скопие и Атина за името Македония се проведе днес във Виена. Външните министри на двете страни – Димитров и Коциас се срещнаха със специалния пратеник на ООН Матю Нимиц.

На фона на неистово освирепелите напъни на (из)родната политико-медийно-енерГЕПИйна мафия да брани производството на електроенергия от въглищни ТЕЦ-ове, а също така да ни строи нова АЕЦ, чийто основен изразител е министър Теменужка Петко...

Днес приключи поредното заседание по първото дело за обида и клевета срещу мен на атакиста Илиан Тодоров, награден миналата година за екстремистката му политическа дейност в най-близкото обкръжение на партинйия му шеф Сидеров с поста управител на област София. 

Ако Тодоров беше изпълнил обещанието си, дадено в телефонен разговор по негова инициатива на 16 март 2018 г. да изтегли тъжбите си, въпросът вече щеше да бъде решен.http://ivo.bg/2018/03/16/атакистът-който-ме-съди-за-120-000-лева-ми-се/

Вместо това днес Тодоров излъгал пред съда, а след това излъга и в нов телефонен разговор с мен, че ми бил поставил условието да му се извиня публично. Понеже не съм бил изпълнил това негово искане, той не си оттеглил тъжбите, както обеща.

Във всички случаи обаче атакистът поне е потвърдил, че ми е звънял по свое желание и е обмислял отстъплението си, макар да фалшифицира сега част от същината на разговора ни в полза на опитите си да изкопчи поне някаква морална победа. Един вид, помилва ме, но само ако имам “добро поведение” спрямо него. Каквото и да значи това според човек, чиито най-близки партийни началници и другари Сидеров и Чукалов бяха осъдени за хулиганство поне заради нахлуването в НАТФИС, за което на него засега не му е повдигнато обвинение въпреки добре документираното 100 процентно негово съучастие в същото безобразие.

Няма да преразказвам как е протекло днешното заседание, на което Тодоров беше задължен от съда да се яви и да отговори на въпроси на адвокатите на подсъдимия, в какъвто ме е превърнал по силата на закона, чиито разпоредби използва чрез дело от частен характер, за да не може да му бъде отказан подобен опит за разправа чрез прокуратурата с мен в качеството на властник, обиден от мои критични статии. 

Ще припомня само, че Тодоров се засили да ме унищожава финансово с иск за 60 000 лева и за още толкова във второ дело, заведено от него по повод нови мои критични статии. Опита дори да ме сплаши с искане за закрит процес, което съдът отхвърли на 28 февруари.

Сега вече твърди, че очаквал да му се извиня след онзи телефонен разговор от 16 март, в който изобщо не е ставало дума за мое извинение. Той може да е очаквал каквото си иска от мен, но такова условие не ми е поставял и няма как да съм “виновен”, че не съм го изпълнил.

Щях да изчакам писмено копие от протокола на лъжливите му свидетелски показания, за да реагирам, но преди минути чух по телефона от него същото предложение: да му се извиня публично, както едва ли не съм му бил обещал.

Това негово искане и твърдение със задна дата е “две в едно”:

1. Лъжа е, защото не съм му обещавал нищо подобно.

2. Нахалство е, защото иска от мен на практика да се призная за виновен, щом има за какво да му се извинявам. Вече явно му стига “моралната победа”.

Ако Тодоров е искал такава, защо не ми заведе дела за 1 лев, а вместо това ми обяви “война на унищожение” за 120 000 лева? Какво се е променило междувременно, че лъже не само мен, но и съда, само и само да изкопчи “морална победа” ?

Това са въпроси, които ще се наложи да се изясняват в нови съдебни заседания, а не по телефона. След като лъже дори и съда, нямам намерение да разговарям с него “сепаративно”, за да не му давам храна за нови лъжи – включително от мое име! 

Само някой, които изобщо не ме познава, може да повярва, че съм дискутирал хипотезата, камо ли да съм обещавал да се извинявам за това, че си върша работата.

Заявих му да си говори с адвокатите ми без да изслушвам докрай твърденията му, според които не искал да се кара с мен. 

Ако правилно съм разбрал от адвокатите си, тъй като се възползвах от правото си да не се срещам днес с моя преследвач в съда, съдията е показал готовност да прекрати делото. Тодоров обаче явно си въобразява, че може да изтръгне от мен извинение и да дефилира като морален победител – от него да мине и без онези десетки хиляди левове ( което също не е сигурно, защото няма гаранция, че не би завел нови искове за баснословни суми след мое извинение, използвано в съда като “признание” за вина), с които се надяваше да се обогати за моя сметка. Едва ли не сега ми прави услуга, понеже вече не иска да ме смачка финансово, а само морално. Но си е избрал погрешна боксова круша за избиване на атакистките си комплекси.

Следващото заседание е на 30 май.

Share on Facebook

За малките деца броенето е сериозно предизвикателство. Всички у дома се надпреварват да въведат мъниците в основите на математиката, но за някои изброяването на последователни числа е напълно излишно упражнение. Такова е и за Лора – главната героиня в книгата на Сотир Гелев „Как Лора се научи да брои до десет“ (изд. „Enthusiast“). Лора може да...

Ласкателите на Бойко Борисов от целия спектър на ляво – дясната хамелеонщина обичат да го обявяват за добър ученик ( някои и със задна дата дори го хвалят в буквалния смисъл заради “откритието” какви хубави оценки имал в училище).

Истината обаче е тъжно-обратна. На нищо ново не се учи и повтаря едни и същи глупости. Трябваше му едно малко интервю в един малък сайт, за да да се разчуе отново колко  необратимо големи са пропуские във възпитанието му.

Ако наистина се беше “развил” през годините, както внушават неговите ляво-десни ласкатели, сред които изпъква др. Андрей Райчев ( защото смята за, че не му личи придворната позиция, щом е прононсиран русофил и левичар по политически генезеис), Борисов щеше да е проумял, че е абсурдно да обявява школуването си като обслужващ персонал ( в буквалния смисъл) при Живков и Сакскобургготски за свое “университетско образование”. Тези двамата му били двата университета, сподели той в интервю за dir.bg. Отъркал се слугата около правешко-мадридските си работодатели и вече се смята за техен ученик.

  Нищо ново не казва и сам по себе си този факт е достатъчен да му се постави диагнатозата на упорито отказващ ( или неспособен) да се развие човек. Още по-фрапиращо е обаче споделянето му какво точно е научил във въпросните “университети” от онези, на които прислужваше ( на Живков дори мачкал ушите, както се беше похвалил Борисов с ролята си на нещо като теляк на бившия първи чиляк). 

Запитан за уроците на Сакскобургготски, които е усвоил, Борисов избира да се похвали, че от него научил следното: когато отиде някъде да не показва, че е гладен, т.е. да не се нахвърля да плюска.

Да се чуди човек – малкият Бойко, който иначе днес се хвали с домашно възпитание в учителско семейство, да не би да е раснал в гората? Защото не е нужно да имаш германско-аристократичен произход и да си (далечен) роднина на английската кралица, за да знаеш, че трябва да се държиш възпитано, а не като дивак, когато си поканен на гости. Ние, простите и необразованите във въпросните университети, с които се гордее Борисов, знаем тези и доста други правила на доброто поведение, но на него му просветнало едва след уроците на Кобургготски да не се тъпче без покана на трапезата на домакините. 

Само това самопризнание да беше направил досега, щеше да е достатъчно да си направим извода, че си имаме работа с индивид, който е пропуснал не само първите седем години от възпитанието си, но и няколко пъти по толкова време, за да научи онова, което всяко селско и градско чедо от нормално българско семейство учи още с прохождането си. 

Share on Facebook

За седма поредна година България ще се включи в международното събитие Нощ на литературата, на което „Аз чета“ е медиен партньор. То ще се проведе на 9 май от 18 до 22 ч. в дванайсет български града и цели да популяризира съвременните европейски автори. През 2018 г. Нощта на литературата за първи път се обръща и към...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-volen-v-krim-ili-zashto-e-dobre-kato-narod-da-se-vazdarzhame-ot-idiotshtini

Волен беше в Крим и Крим беше във Волен. Само единият от тях обаче дрънкаше глупости по повод това знаменито събитие.

Забелязал съм, че, когато си идиот, то е завинаги, но когато си в Крим – винаги е временно.

Ще го признаят самите руснаци след известен период, когато наистина усетят на гърба си дългите и твърди икономически и морални тояги, чрез които международната общност налага международното право над тяхната частна имперска алчност. Над гнусната им военна сила. И над тъпата им пропаганда също.
Това време със сигурност ще дойде, не се съмнявайте, граждани. Със или без Путин, със или без Волен, със или без всички онези трубадури на руските рубли по света, за които кремълското имперско мислене е най-правилното мислене…..грешка – е единственото мислене на този свят…..

Първият ми въпрос в случая е – няма ли да се намери някой нормален човек в горката наша България, който да озапти таварищ Сидеров в неговите вече доста дългосрочни, последователни и безсрамни ултрапутински, което е синоним на откровено анти български, изяви?

Няма ли някаква прокуратура и съд, някакви специални служби, някакво гражданско общество да се намеси? Да не говорим за някой достоен политик, който да му запуши устата завинаги, като с думи прости покаже на хората колко този тип е политически жалък и морално низък.

Преди доста години, спомням си, тогавашният президент Георги Първанов, при едно от редките си посещения на Запад, в Германия, тържествено обеща, че България съвсем скоро ще се справи с явлението Сидеров и изстъпленията на неговите руско-социалисти.

Е, Първанов не ги наричаше точно така, защото по онова време той самият бе пръв руско-социалист на републиката, а те играеха друга игра – правеха се на обикновени български национал-социалисти, ксенофоби, расисти, антиевропейци и антинатовци. И използваха ултра дясна риторика, за да формулират и представят на ошашавената българска и международна публика ултра левите си идеи и послания.

После обаче нещата постепенно си дойдоха на мястото и дълбоката руско-социалистическа същност на Сидеров и Атака лъсна като тиган на месечина.

Но – ядец. През цялото си дълго президентско време Първанов всъщност не успя да се „справи” със Сидеров. Може би защото сам не беше достоен политик. А може би просто защото не искаше, тъй като внезапно разбра, че двамата играят в един отбор, макар да носят уж различни фланелки…..

Обаче не само той, а и България като цяло досега не успява, вече толкова години, да озапти човека, дето толкова я излага и срами. Затова виждаме как пред очите ни тоз волен човек Волен все повече се отдалечава от измислената си българска национал-социалистическа същност и се превръща в по-голям руснак от самите руснаци.

Засега само на думи го прави, граждани, но утре може и на дело, какво пречи. Ако например Господарят на Кремъл, който и да е той, в подходящ момент го призове да коли и беси тук от негово име, той ще го направи, окото му няма да мигне, бъдете сигурни. Има класически примери за това в българската история.

Засега обаче Волен само ходи в окупирания от Русия украински Крим и дрънка глупости за великия и доброволен референдум, проведен там. За строителството, което кипи на полуострова – без да съобщава, че всъщност се строят основно военни обекти, насочени включително срещу България. За волното руско знаме, което се вее над свободния полуостров и което злата Европа все някога ще трябва да преглътне. За България като възможен мост между Русия и Европа.

Какъв мост, бе, мостът е нещо двупосочно, а в случая с Русия и Европа, както е всеизвестно, никой не иска да ходи в другата посока, само в едната.

България – мост! Грънци, ще ни счупят гръбнака руснаците като хукнат на Запад по коленопреклонно наведените ни гърбове и пак ние ще оперем пешкира…..

Но има и друго – как ще реагира същият този мисловно и морално /свое/волен тип Сидеров, ако бъде попитан дали един бърз референдум под дулата на турската армия и едно бодро развяно турско знаме над Кърджали биха били също толкова правилна и справедлива постъпка, колкото руското знаме над украинския Крим?

А че Крим е украински, няма съмнение – питайте ООН, на което путинистите се позовават винаги, когато им е изгодно. И което блокират винаги, щом решенията му не са по вкуса им.

Същото това ООН еднозначно ще каже и документално ще докаже, че Крим е украински. Нещо повече – че самата Русия е един от международните гаранти за териториалната цялост на Украйна, гарант, който е сложил своя тежък подпис срещу правото да си получи всички ядрени ракети, базирани дотогава на украинска територия. Право, впрочем, реализирано от руска страна напълно и без възражения, обратно, с голяма охота.

Ама какво ли питам, всички знаем как ще реагира таварищ Сидеров на евентуален турски референдум в Кърджали  по аналогия с руския в Крим – ще квичи като недоклан шопар и ще вопие за нарушените принципи на международното право и спешната необходимост от намеса на международната общност, която да защити суверенитета и териториалната цялост на България.

Така че вторият ми въпрос всъщност е към самият другар Сидеров – дали според собственото му, наистина, твърде скромно, но все пак – мнение, международното право трябва да се спазва и прилага винаги или само в удобните за нас случаи? Любопитно ми е – дали по принцип човечеството трябва да се ръководи от неговите принципи или понякога, вместо това, трябва да използва онези митове и легенди на народите, които са изгодни на нас и само на нас във всеки конкретен случай.

Защото аз, честно казано, съм чел, виждал и чувал много и различни митове и легенди – особено за братската любов на Русия към разни околни страни и народи. А и чисто балкански легенди също.

Например виждал съм с очите си свидетелства не само за турски зверства в България, но и за български зверства в Турция, извършени от нашата армия при завладяването на Одрин. Кое от тях трябва да ползваме в отношенията си, за да са доволни всички и да живеем мирно, поне тук, на Балканите?

Да, бе, сетих се, изобщо не се налага да избираме, защото нашите свидетелства са напълно истински, а техните – изцяло изфабрикувани…..

Знам, двойният аршин е много удобно нещо, когато ти биеш някого по главата с него. Обаче много боли, когато друг го ползва, за да бие теб по тъпата кратуна.

Затова, граждани, смятам, че българският национален интерес изисква да изпращаме колкото може по-малко сидеровци да представят европейска България в окупирания от Русия украински Крим. И също – че е необходимо повече и по-отговорно мислене по темата какво да не причиняваме на другите от онези неща, които не искаме и те да ни причиняват на нас.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

HBO излъчи първия трейлър на минисериала Sharp Objects, заснет по едноименния роман на Джилиан Флин от 2006 г. Премиерата му съвпадна с тази на втория сезон на хитовия „Западен свят“. Историята проследява перипетиите на журналистка, която се завръща в родния си град, за да разследва убийството на две тинейджърки. В главните роли ще гледаме Ейми Адамс и Камила Паркър, а...

Watch video: How to make:

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Българският хелзинкски комитет публикува годишния си доклад за състоянието на правата на човека в България

По традиция Библиотеката на Нов български университет отбелязва Световния ден на книгата и авторското право, като пуска „на свобода“ 100 книги, регистрирани в сайта на движението Буккросинг. Всеки ден от 23 до 27 април те ще започват своето пътуване към нови читатели. Книгите ще бъдат разположени в буккросинг зоните на университета: на първия етаж в библиотеката...

Най-новите данни на “Репортери без граница”, придружени с карта, показват правотата на двата водещи външнополитически приоритета на Борисов – да бъде мост между изтока и Запада и да се обединява със Западните Балкани.

Изключително подходящо е тъкмо България да служи като мост между Анадола и Сибир с Европа. Защото сме единствената държава на картата в тази част от Европа на “Репортери без граница”, оцветена в инфарктния червен цвят като държава с твърде застрашена, продългжаваща да се влошава свобода на словото. България на практика е в компанията на Русия и Турция, макар формано да е член на ЕС.

Ето защо Борисов има всички основания да се гордее с постижението си да ни постави в изключително изгодното положение на европейска страна с анадолско-сибирско качество на демокрацията, което ни прави много удобен мост за преминаване по него на анадолско-сибирското благоволение в опитите за сближаване между Изтока и Запада.

Що се отнася до Западните Балкани, които Борисов така усърдно обединява напоследък, там въпросът вече не е от нашата компетенция по този показател. Защото ние може много да искаме да се обединяваме с тях, но се пита дали те искат да са като нас. Защото в страните от Западните  Балкани състоянието на свободата на словото е по-скоро европейско, нежели руско-турско, както у нас. Но е правилно да се стремим да се обединим с по-напредналите. Така някой ден ще можем да настигнем Сърбия, която е на 77-мо място по медийна свобода, докато пропадаща България, изоставаща и от Македония, е вече на 111-то!

Добрата новина е най-вече в това, че Борисов постига стратегическата си цел в политиката си спрямо евразийските империи, формулирана в доктрината му “ да не дразним Путин и Ердоган”. Присъединявайки България към техния отбор, Борисов не само не ги дразни, а направо обслужва техния интерес, давайки пример, че дори и да си в Европа по документи, можеш да бъдеш част от сибирско-анадолската действителност що се отнася до толкова омразната на Москва и Анкара западна демокрация, за която свободата на словото е базисна, основна, най-важна ценност. 

Share on Facebook

Продължаваме пътуването на Тони, чиято основна дестинация беше Лазурния бряг. Пътуването започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл, Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Последният ни ден във Франция беше посветен на каналите Миди, както и Безие и Каркасон.

Последния път „Лазурният бряг с деца“ се превръща в „Барселона с деца„, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона, където първо разгледахме Парк де Сиутаделя и пристанището. Днес вече сме в парак Гюел, Испанското село и ще посетим шоуто не пеещите фонтани Монжуик.

Приятно четене:

Ден 12

Барселона

Парк Гюел, Poble Espanyol и Пеещите фонтани

09.07.2015 г.

част единайсета на

Лазурният бряг с деца

Станахме отново рано, както обикновено. Бяхме си купили предварително продукти за закуска и сандвичи и закусихме в квартирата.

Днес нашата обичана и скъпа мама Петя имаше ЧРД