Днес е важен ден. Двете разделени части на Корейския полуостров правят крачка към помирение. Имам личен, крайно незначителен на фона на това световно събитие коментар.

Провокиран съм да коментирам необоснованите (досега) предположения, че щом критикувам Путин и руската имперска политика във всичките й вековни превъплъщения, значи съм американски слуга.

Дойде време да си призная пристрастието. Дано американците се сетят наистина да платят някой милион на верния си слуга.

Нещо в мен се прекърши и се предадох на слуха, че обслужвам американския интерес, след като научих, че за президента Тръмп др. Ким Чен – ун е вече “ много порядъчен човек”.

Замислете се, това е същият Ким, който само преди месеци заплашваше да изпепели Америка с ядрено оръжие в стила на руските си колеги по яростно блъфиране, като вечният кандидат за президент Жириновски или като телевизионният водещ Кисельов, известен като рупор на Путин. 

Какъв обрат! Само велик политик, като Тръмп, човек без ден политически опит преди да стане президент начело на САЩ, може да го постигне. Как да не му се възхитя?

Освен това Тръмп отбеляза  този  резултат без нито едно зелено американско окупационно човече на територията на държавата на Ким. Вярно, това е обрат само на половината на един полуостров, а не на цял полуостров, какъвто е Крим.

На този корейски полуостров доста американци са проливали кръв в недалечното минало, подобно на руснаците, които са проливали кръв в Крим в далечнотото минало. 

Това е още една прилика, но в полза на моя човек Тръмп миротвореца, имитатора на Бойко Борисов.

В съревнованието между великите президенти Тръмп поведе по точки на Путин. 

Сега Путин може да продължава да се хвали с “Крим наш”, а Тръмп с един удар го надцака с “Ким наш”.  

Share on Facebook

Камерата CaSSIS , която е установена на борда на руско-европейската сонда 'ЕкзоМарс-TGO' е направила първи пълноцветни фотографии на повърхноста на Марс, по информация от прес службата на университета Берн

В момента , Китай разработва товарен космически апарат от нов тип , който трябва да направи първи полет през 2019. Това е съобщил Люй Дунмин, председател на управленението на компанията по развитие на космическа техника и Китайската корпорация по аерокосмическа наука и промишленост.

Винаги съм знаел, че обитавам дива и варварска страна, но това, което се случи с европейските младежи, надвишава всякакъв познат канибализъм! Можете ли да си представите? Идват подрастващи активисти с кроткото намерение „да дискутират как да подобрят живота на младите европейци“, да умуват и да „съставят заключения“, които после да пратят на възрастните политици, но, видите ли, вместо да им осигурят благоприятни условия, европредседателите ги посрещат с безплатна пиячка и голи жени! Ужас!

Някой си г-н Луис Алварадо, който, види се, е изтъкнат младеж в цялата тази работа, с горчивина споделя, че вследствие на неразумно предложения безплатен алкохол, „някои от участниците не са били във форма за работната сесия на следващата сутрин“. От което човек допуска, че или алкохолът е бил задължителен за европейските младежи и специални квестори са им го наливали насила в устата, или пък че на бъдещите европейски лидери ангелът им е толкова слаб, че само да видят пиячка да аванта, се овъртолват до самозабрава и си причиняват тежък махмурлук на следващия ден. А пък вече ме е страх да си представя какво са преживели във фантазиите си младите активисти и бъдещи политици при вида на полуголите танцьорки. Цялото това безобразие въпросният младеж Алварадо определя като „ясен знак за патриархалните стереотипи“ и подчертава, че баядерките са били повикани, въпреки че по време на конференцията е имало специална сесия, посветена на равенството между половете и овластяването на младите жени. Чудя се кое нарушава тук равенството на половете – липсата на полуголи танцьори ли? Или че танцьорките, бидейки танцьорки, не могат всички до една да са евродепутатки?

Алварадо, след като мрънка още известно време за неуредици и несправедливости, обобщава: „Възмутително е, че публичните пари на ЕС се харчат по този начин. Това не е ЕС, за който младите хора, които аз представлявам, се борят.“ Без да знам кого точно представлява той (предполагам някакви казионни организации за безделници и превъзбудени активисти), ми се ще да науча как представляваните от него „се борят за ЕС“ и срещу кого се борят. Срещу други казионни активисти? Срещу националните правителства, които не им плащат самолетните билети, а вместо това ги напиват с безплатен алкохол и възпламеняват фантазиите им с полуголи танцувачки? С кого се води борбата за един по-добър ЕС? Кой е врагът? Кой не позволява на добрия ЕС да е още по-добър?

И още един-два въпроса. С какво точно успя да се занимае този младежки форум? Да, знам, знам… Пише го в програмата на председателството: „Целта на конференцията е да послужи като платформа за ефективна работа между младите хора и представителите на институции, отговорни за изпълнението на младежките политики в Европа“, както и че „ще бъдат обобщени 11 тематични области, които ще се превърнат в Европейски младежки цели и ще послужат като конкретна препоръка към Европейската комисия“. Добре, ама какво ще произведете? Какъв ще бъде продуктът на експертните ви усилия, за които трябва да се харчат публични средства, вместо за питиета и танцьорки? Кое е онова безценно, което ще създадете и без което ЕС няма да е същият? И накрая, ако трябва да подходя съвсем егоистично, като истински тъмен патриархален балкански субект: с какво моят живот ще стане по-различен от това, че вие бяхте тук (макар и на свои разноски), изказвахте се, разменяхте папки с презентации и други рекламно-информационни материали, оплакнахте окото с полуголите танцьорки и се нацепихте на аванта с безплатен алкохол, та ви боляха на другата сутрин главите? Как това подобрява моя живот, как усъвършенства душата ми? Хайде, оставете ме мен и кажете: как вашето съществуване и вашите занимания подобряват живота на който и да е европейски младеж, решил да се занимава с нещо истинско като образование, кариера, семейство, творчество? Дали този младеж има нужда от вашата борба и вашата „грижа“ за него? Не ми отговаряйте…

Странен е не младежкият форум – такива като него сигурно са десетки в рамките на нашето председателство и десетки хиляди в печалната практика на европейската бюрокрация. Странно е вниманието, което му отделиха българските медии. Някакъв младеж дошъл тук на мероприятие и решил да се възмути – голям праз! Медиите му отделиха внимание не заради съдържателността на неговото възмущение, а заради комуникационния канал, по който изтече то. То изтече под формата на журналистически материал от някой си Сарантис Михалопулос, който пише за „Юрактив“. Какво е „Юрактив“? – ще попита тъмният и патриархален балкански субект. Това е специална платформа за онлайн публикуване на статии за европейски политики. Създадена е през 1999 и е една от няколко компании, фокусирани върху европейския дебат в Брюксел. Финансира се от Генералния директорат за комуникационни мрежи към Европейската комисия. Сайтът си има и европейска мрежа, чиято българска секция представлява разделът „Европа“ на „Дневник“. Вие кога за последен път четохте „Юрактив“?

Не ме интересува Луис Алварадо. Не ме интересуват форумите на активистите – в тях не намирам никакъв смисъл, никаква полза за никого, освен за структурите, усвояващи съответното финансиране – такива форуми най-много да родят някаква нова регулация, нова директива или конвенция, дето да отрови живота на всички, само и само да създаде работа на още стотина чиновника. Честно казано, не ме интересуват и мероприятията в рамките на българското председателство. Интересува ме обаче радостта, с която медиите приемат всякакви несъстоятелни поплювки по държавата: ето, пак се изложихме, ето, пак ни зашлевиха шамар от Брюксел, ето, пак се провалихме, за нищо не ставаме… Ако не бяха нашите медии, вие никога нямаше да чуете за Луис Алварадо, за Сарантис Михалопулос и за „Юрактив“. Нямаше да знаете колко жалък е „българинът“ и как едно председателство не може да направи като хората. Понякога си мисля, че всички ще са по-доволни, ако връз Парламента пише не „Съединението прави силата“, а Славейковото „Не сме народ, а мърша“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet