Русофилите ни маршируват в крак с поредната московска мода

04/30/18 09:45
(http://ivo.bg/)

Русофилите ни маршируват в крак с поредната московска мода

Както е известно, метаморфозите на българското русофилство следват линията на Москва и се нагаждат към нея по всички стратегически и тактически въпроси. Имаме актуален повод да си припомним криволиците им в крак с правата московска линия.

По време на гражданската война в Испания, когато съветска Русия и нацистка Германия на практика воюват помежду си на чужд терен и изпробват своите оръжия на чужд гръб в подготовка за назряващата голяма война, разпалена наистина от самите тях само три години по-късно, българските русофили се изживяват като антифашисти. Сталин вече е наложил италианското обозначение на националсоциализма, за да не звучи толкова кощунствено споменаването на социализма като основна съставна част от тази разновидност на тоталитаризма.

Прегръдката между Сталин и Хитлер през август 1939 г., която детонира мира в Европа и отприщва агресията на двете тоталитарни държави в договорените между тях направления, кара веднага българските русофили да забравят антифашизма си. В съветска Русия описват цели две години германския режим като власт на германските работници и селяни, побратими на съветските руснаци. Българските русофили козируват и мируват на “антифашисткия фронт”.

Нападението на Германия над съветска Русия през юни 1941 г. отменя двугодишния мораториум и българските русофили отново се чувстват длъжни да бъдат антифашисти.

През септември 1945 г. българските русофили не само славят руските окупатори като освободители на България от фашизма ( защото от нацизма няма как да са освободители – германците напускат преди нахлуването на руснаците бившата съюзническа България, в която не са играли в ролята на окупатор), но в угода на руската мода се обявяват и за борци срещу капитализма.

През 1989 г. капитализмът ( казано схематично отново) побеждава руския комунизъм и той изостява антикапиталистическата реторика. Българските русофили изчегъртват послушно от табелките си антикапиталистическата част от своята идентификация.

В перода на възродения руския капитализъм, див и варварски отново в днешното му инкарнация, в килията на българското русофилство никой не говори за въжето на Ленин, с което той обещава Русия да обеси капиталистите.

Днес българските русофили дефилират като борци срещу несъществущия, отдавна разгромен до основи ( италиански) фашизъм, но дума не обелват за борбата срещу капитализма, за да не дразнят Путин, построил държавен капитализъм от евразийски тип, според който разни овластени руски типове грабят с милиарди от трудовия народ, готвещ се да празнува своя празник на 1 май. Ако лицемерните защитници на работническите права не бяха толкова подли съглашатели с Кремъл, трябваше да развеят червените си знамена на Празника на труда срещу Капиталист номер едно в тяхната любима Русия. Казва се Владимир Владимирович Путин. Българските русофили го обожават.

Владимир Владимирович обаче измисли начин да го обичат всички руснаци: с паради, шествия и безброй чествания изстисква нови и нови емоции от огромната руска травма от времето на същата онази война, разпалена от побратимите Сталин и Хитлер, за да поддържа усещането за общоруска солидарност поне по един въпрос.

Българските русофили се включиха с ентусиазъм и в тази пропагандна мода, която Путин възроди, изкарвайки на показ последните живи участници във война, от чийто гняв в тяхната младост в съветската Русия режимът се боеше толкова, че ги беше осъдил да забрава. Днес те вече не са милиони ядосани ветерани, с които Родината се е отнесла като с ненужна, амортизирана човешка маса. Накичени с медали, те кретат в челото на иницитивата “Безсмъртен полк” – наистина са останали колкото за един полк и Путин ги командва за целите на помпания от неговия режим помпозен национализъм, единственото убещище на имперската гордост. С какво друго да се изпъчи пред строя на народите – с висок жизнен стандрат ( като на победените Германия и Япония), постигнат в ролята на суровинна база на развития западен свят ли?

Българските русофили веднага се подредиха и под тази наредба. Тази година се заканват да организират подобни шествия в близо 50 града в България в чест на 9 май, който отчита руската победа над Германия в Европа, но не и края на самата Втора световна война, сложен с подписа на Япония под нейната капитулация на американския кораб Мисури в Токийския залив на 2 септември 1945 г.

И къде ще бъде демонстрирано символичното начало на шествията на “Безсмъртия полк” от българските русофили? Не, не познахте. Няма да е пред Монумента на окупационната червена армия МОЧА, издигнат в София в прослава на руснаци, никой от които не загинал от българска ръка на българска територия. Русофилите са избрали Паметника на незнайния войн за отправна точка на своята демонстрация на привързаност към всичко руско без оглед дали е царско, болшевишко или капиталистическо по своя мимикриращ генезис.

Правилно са решили! Истинските български антифашисти, избити от германци и от руско-български политкомисари с десетки хиляди в края на Втората световна война по фронтовете на Европа нямат паметник. Имат само една паметна плоча в София, сбутана в дъното на “Такевата градинка” на ул. “Солунска” ( наречена допреди 30 години “Васил Коларов” на името на втория по важност български слуга на Сталин в Коминтерна, който обаче през 1935 г. громи по заповед на Сталин в предговора си към книгата “Авантюрите на руския царизъм в България” русофилството на българите и българофобията на царските руснаци). Плочата е надписана по руски маниер в памет на загиналите в Отечествената война, както в Русия наричат своята си част от Втората световна. Изписани са само няколко десетки български имена. Предполагаемо това са били “правилни” за споменаване по времето на комунизма жертви, щом все пак са ги почели.

Понеже загиналите за освобождаването на Европа от националсоциализма десетки хиляди българи на практика нямат свои паметник, поклоните към тях се извършват анонимно на паметника на незнайния войн.

Незнайно защо българите не протестират срещу тази продължаваща с десетилетия подигравка.

ЗАБЕЛЕЖКА ( във връзка с моя дългогодишна грешка): отказвам повече да разделям обитателите на империята на злото на руснаци и на съветски граждани. Това е подвеждащо. Основна мантра на днешните български русофили, особено на онези с уж “десни виждания”, е твърдението, че Русия не е СССР и не трябва да се слага знак на равенство между тях.

Трябва, трябва…Че и по-зле става в наше време, когато руският шовинизъм не само не признава международните граници, но и ги гази без дори да си прави труда да изисква “покана” от местнана си проруска агентура, както правеше обичайно съветска Русия във Финландия през 1939 г., в Унгария през 1956 г., Чехословакия през 1968 г. и в Афганистан през 1979 г.

Пък и самите руснаци днес се изживяват все повече като продължители на политиката на Съветския съюз. Защо да им противоречим, като им отказваме тази ( срамна ) самоидентификация?

НА СНИМКАТА ( направена от автора): Тази плоча в памет на няколко десетки, от общо хиляда пъти повече загинали за освобождението на Европа от националсоциализма българи, е единствената почит, изразена монументално в столицата София към истинските български освободители на Европа от кафявята чума. Сравнете мащаба й с този на МОЧА и ще разберете до каква степен България продължава да бъде производна величина на руската политика, налагаща своите интерпретации на историята чрез покорното българско русофилство като основно оръжие за поддържане на своето влияние тук.

Снимка на това място, свърталище на клошари, няма да намерите в интернет. Тайната е прекалено срамна, за да бъде “забелязана”.