У-НИ-КАЛ-НА изцепка е поставила на Фейсбук стената си държавната корпорация Росатом вчера, с която твърди, че при ежедневно поглъщане на НЕ НАЗОВАНО КОЛИЧЕСТВО чипс в продължение на една година ще получим 100 ПЪТИ по-висока еквивалентна ...

Идеята на лидера на партия „Воля“ Веселин Марешки за референдум за излизане на България от НАТО не е учудваща за политическа формация и човек, които са периферни, популистки и които печелят политическа подкрепа благодарение на подобни фойерверки.

След Peзолюция на Европейския парламент относно свободата на печата и на медиите по света  (2013 г.)  днес ЕП   гласува   Резолюция на ЕП относно  плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (488 гласа “за”, 43 “против” и 114 въздържали се).

Като има предвид, че […]

във всяко едно демократично общество медийният сектор изпълнява ключова роля; като има предвид, че отражението на икономическата криза, съчетано с едновременното разрастване на платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти и изключително селективните рекламни приходи, драстично повиши нестабилността на условията на труд и социалната несигурност на работещите в медиите лица, включително на независимите журналисти, водейки до драстично понижаване на професионалните и социалните стандарти и качеството на журналистиката, което може да повлияе отрицателно на тяхната редакционна независимост;

като има предвид, че Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа осъди възникването на цифров дуопол на Google и Facebook, представляващ до 85% от целия растеж на пазара на цифрови реклами през 2016 г., което застрашава бъдещето на традиционните финансирани от реклами медийни дружества, например търговските телевизионни канали, вестници и списания, чиято аудитория е много по-ограничена;

като има предвид, че в контекста на политиката на разширяване Комисията е длъжна да изисква пълно спазване на критериите от Копенхаген, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите, поради което ЕС следва да дава пример за най-високи стандарти в тази област; като има предвид, че когато станат член на ЕС, държавите са длъжни да спазват постоянно и безусловно задълженията в областта на правата на човека по силата на Договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС, и като има предвид, че зачитането на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в държавите членки следва да бъде обект на редовен контрол;

като има предвид, че ЕС може да се ползва с доверие на световната сцена единствено ако свободата на печата и медиите се защитава и зачита в рамките на самия Съюз […]

отправя над 60 препоръки към държавите и ЕК, всяка от които е самостоятелно важна.

В  резолюцията са записани препоръки  като:

47.  предлага с оглед на ефективната защита на свободата и плурализма на медиите да се забрани, или най-малкото да стане напълно прозрачно, участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава също така и медийно дружество;

предлага държавите членки да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии;

подчертава, че лица, които са били осъждани или признати за виновни в извършване на каквото и да било престъпление, не следва да бъдат собственици на медии;

48.  подчертава, че всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени;

49.  припомня, че държавите членки следва да намерят начини за подпомагане на медиите, например като осигуряват неутралността на ДДС, както се препоръчва в неговата резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС и като подкрепят инициативите, свързани с медиите;

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; […]

51.  призовава Комисията да наблюдава и да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки и да анализира отблизо случаите на нарушаване на основните права на журналистите, като същевременно спазва принципа на субсидиарност;

52.  подчертава необходимостта от засилване на споделянето на най-добри практики между регулаторните органи на държавите членки в аудио-визуалната сфера;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

54.  насърчава държавите членки да активизират усилията си за укрепване на медийната грамотност и да насърчават инициативите за обучение и образование сред всички граждани чрез формално, неформално и информално образование от гледна точка на ученето през целия живот, също и като обръщат особено внимание на първоначалната и текущата подготовка и подкрепа на учителите и като насърчават диалога и сътрудничеството между сектора на образованието и обучението и всички съответни заинтересовани страни, включително работещите в сферата на медиите лица, гражданското общество и младежките организации; отново потвърждава необходимостта от оказване на подкрепа за съобразените с възрастта иновативни инструменти за насърчаване на овластяването и онлайн сигурността като задължителни елементи в учебната програма на училищата и от преодоляване на цифровото разделение както чрез специални проекти за технологична грамотност, така и чрез подходящи инвестиции в инфраструктурата, за да се гарантира всеобщият достъп до информация;

55.  подчертава, че развиването на чувство за критична оценка и анализ по отношение на използването и създаването на медийно съдържание е от съществено значение, за да могат хората да вникват в актуалните проблеми и да оказват принос за обществения живот, както и за да бъдат те запознати с потенциала за промени и със заплахите, присъщи за все по-сложната и взаимосвързана медийна среда; подчертава, че медийната грамотност е основно демократично умение, което овластява гражданите; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки с цел насърчаване и подкрепа на проектите в областта на медийната грамотност като пилотния проект „Медийна грамотност за всички“ и да разработят цялостна политика за медийна грамотност, насочена към гражданите от всички възрастови групи и всички видове медии като неразделна част от политиката на Европейския съюз в областта на образованието, която да бъде целесъобразно подпомогната чрез съответните възможности за финансиране от ЕС, например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“ [..]

 

 

Миналата събота всички руски, световни и даже български медии се надпреварваха да съобщават за отплаването на първата плаваща АЕЦ от пристонището в Санкт Петербург към Мурманск, за първо зареждане с ядрено гориво, и после към работното с...

Илюстраторката Капка Кънева, чиито корици красят книгите на множество български и съвременни чуждестранни автори на пазара, представя новата си изложба на хартиена пластика. Откриването на „Облак, сянка“ ще се състои на 10 май, четвъртък, от 18:30 ч. в галерия „Ракурси“ (София, ул. „Хан Крум“ 4А). Желаещите да я посетят могат да го направят до 26 май включително. Изложбата...

Велосипедизмът не е просто някой да кара колело. Де да беше! Вярно, има хиляди хора, които използват велосипед, за да си свършат някоя работа, да отидат по-удобно и по-евтино от едно място на друго. Ние обаче не говорим за тях. Има също така хиляди хора, които спортуват с велосипеди, както биха спортували и с всичко останало – тренират, състезават се и прочие. Ние обаче и за тях не говорим. Най-сетне, има хиляди деца, които карат малки и големи велосипедчета, за да си играят и да се забавляват – разбира се, ние не говорим и за тях. Говорим за велосипедизма като търсене на личностна реализация и социална идентичност. Оттук нататък и до кая на текста, като кажем „велосипедисти“, ще разбираме точно такива и единствено такива велосипедисти.

Повод за тези приказки ни дава една новина от миналата седмица. От нея научаваме, че велосипедистите се бунтуват задето се предвиждат изменения в Закона за движение по пътищата, според които ще трябва да се явяват сред другите участници в движението с каски и светлоотразителни жилетки. Това, изглежда, по някакъв начин ги обижда, унизява ги, прекършва крилата на волния им полет, пречи им да търсят и да изразяват себе си.

Но нека видим (както би казал Теофраст) какъв човек е велосипедистът.

Той е борец за граждански права и свободи, воюва за строги правила за всички. Когато обаче на него някой се опита да наложи правила, реве като ранен лос, защото са накърнени свободите му. Именно тези свободи го тласкат да се държи ту като пешеходец, ту като автомобил според това как му е угодно – кара по тротоара, по пешеходните зони и пътеки, но в следващия момент е на улицата сред автомобилите, очаквайки да му оказват нужното зачитане. Преминава кръстовищата на червено и през цялото време гледа другите участници в движението свъсено, предизвикателно, с чувство на недооценено достойнство и трагизъм от погазени права.

Често съм го виждал из малките еднопосочни улички в квартала. Ако не кара по тротоарите, то върти педали срещу движението, мятайки гневни погледи на автомобилите. Вечер често няма светлини на велосипеда си. На кръстовище изскача от обратната страна (защото се движи в нарушение) и без да намали или да се огледа, профучава пред отчаяно набиващите спирачки автомобили. Държи се като приказен елф в гора пълна с кални глигани.

Може да бъде видян с ярка и причудлива каска (но само по желание, без никой да го задължава), върху която мигат диоди или пък кой знае защо има камера. На устата си е сложил хирургическа маска, за да не диша отровите на автомобилите (калните глигани), а понякога отзад на багажника има и столче с бебе в него, като бебето няма нито каска, нито маска.

Кой е този велосипедист? Той е сравнително млад, модерен човек, тъкмо усетил сладостта от кариерата. В повечето случаи е служител в офис, където му плащат повече, отколкото е очаквал. Създал е семейство и е родил деца. Може би ги е родил не в болница, а вкъщи, защото така е по-природосъобразно. Когато пораснат, може би няма да ги прати на училище, а ще ги обучава сам, за да не се повредят от порочната система в клас, където ходят децата на шофьорите на автомобили и където от малки ги учат, че на червено не се пресича.

Дошъл да покори големия град и да се осъществи в него, велосипедистът е започнал да гледа на себе си като на следващо (и вероятно последно) еволюционно стъпало. Живее здравословно, храни се с био продукти, дори може да е веган, сигурно ходи и на йога – с две думи: готви се да живее вечно. И не просто вечно, но вечно, качествено и екологично. Политическата му енергия е фокусирана върху това да се възмущава от нови хотели по морето, нови лифтове в планините и от потискането на възможностите за себеизява на най-различни неформални групи и малцинства.

Велосипедистът не е просто човек, който си върши работата или се забавлява с колело. Той е специална порода човек от бъдещето. Ето защо е възмутително, когато някой се опитва да го ограничава, да го вкарва в рамки и клишета като го кара да си слага каска и жилетка и да се съобразява с правилата за движение по пътищата. То е все едно да назначиш на Икар РВД (ръководство на въздушното движение)!

Но нека бъдем благодарни, защото това, че въпросният човек от бъдещето се придвижва с велосипед, е просто една щастлива случайност. Можеше да изрази себе си, като се придвижва с кану или с каяк и тогава щеше да иска от нас да му изкопаем канали по улиците.

Велосипедистите не са принудени да карат велосипеди от някаква нужда. Правят го от каприз, който ние трябва да търпим и го търпим, защото сме по-толерантни от велосипедистите (ето тук ще е най-големият плач и скърцане със зъби от тяхна страна – как може някой да е по-толерантен, по-цивилизован и по-коректен от тях!). Искаме просто да се държат като отговорни участници в уличното движение. Да спазват светофарите, да спазват знаците, включително и онези, които им забраняват да се появяват на една или друга улица, в една или друга пешеходна зона, както правят, да речем, мотористите. Ако (не дай, Боже!) се появи каруца на централна улица, където е забранено това, надига се вой и смрад до небесата. Когато обаче се появи велосипедист, трябва да затаим дъх и да го аплодираме. Да си регистрират велосипедите и както ние слагаме предпазни колани, и те да слагат каквото там им е предписано. Нали уж са най, ама най-цивилизованите и отговорни членове на обществото! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Най – ярката илюстрация на сговора между леви и крайнодесни у нас е фактът, че си сътрудничат услужливо, макар и в повечето случаи мълчаливо. Защо нито един ляв политик, депутат, пропагандист, “бунтар” и пр. мутанти на постколониалната ни действителност нито веднъж не възрази срещу присъствието на български политици на крайнодесни сборища в Европа и на гостуванията на съответине крайнодесни политици в България?

“Остри” червени пера у нас си упражняват тъпоумието с измисляне на всякави обиди срещу български “психодесни”, т.е. хора, които имат дързостта да дразнят Путин и неговите слуги у нас с факта, че не се отказват от либералните идеи. Но  същите нямат нищо против срещу родеещите се с нацизма политици и тяхната българска връзка.Такъв е самият Жан – Мари Льо Пен, принуден да отстъпи лидерството на Националния фронт на Франция след негово одобрително изказване по адрес на нацистките концлагери ( в които, за сведение на “мегапатриотите” у нас, са били изгаряни наравно с евреите и “подчовеци” от славянски произход).

 

 

Основателят на Френския национален фронт Жан Мари льо – Пен на два пъти подкрепяше Сидеров в неговите предизборни кампании в София : за президентските избори през юни 2006 г. ( на снимката горе)и за изборите за Европарламент през есента на 2007 г. Сидеров беше редовен гост на крайните националисти във Франция, вкл. на шествието им за 1 май през 2011 г. ( на снимката с Марин льо-Пен от 2011 г.). Но т.н. левица у нас нито веднъж не възрази срещу тази дружба. 

Сега “изведнъж” Марешки се настанява на мястота на Сидеров на форум на крайно десните в Ница.

 

 

 

 

Дали е заради това, че не е удобно за коалиционното управление на Бойко Борисов съуправляващият с него Сидеров да продължава тази своя френска афера? Едва ли. От провокацията на Сидеров с посещението му в Крим, при която той натовари Борисов с отговорност, “издавайки”, че предварително го е информирал, стана ясно, че лидерът на “Атака” не се съобразява с удобството на ГЕРБ, а по-скоро шантажира партньорите си с демонстрация на всепозволеност.

Много е вероятно потъващият рейтинг на Марешки, чиято партия “Воля” не би останала в парламента при скорошни предсрочни избири, да е провокирал тази рокада по негово собствено желание. Той просто няма какво да губи и търси скандална популярност сред себеподобните си в България. С какво ще се отплати на “Атака” за тази изтъргувана  рокада, не беше ясно до днес. Но ето че търговецът на горива, лекарства и политически дивиденти внесе яснота по въпроса.

Отколешната идея на Сидеров за референдум за излизане на България от НАТО, която той замете под червения килим на участието си във властта с ГЕРБ, вече е лансирана от парламентарната трибуна с днешна дата. Честта на изпълни този ангажимент към Кремъл се падна на Марешки. Така “Атака” ще може просто да се присъедини на някакъв етап към лансираното от един “опозиционер” предложение на Москва без да търпи упреци, че е инициатор на провокацията и чрез нея вкарва колегата Борисов в затруднение пред европейските донори. 

Тази комбина е видна с просто око и от най-простите сред нас, които не желаем да си затваряме очите пред очевидностите. Но питам отново: що за слепота проявяват т.н. леви в България относно топлите връзки на българските любители на крайната европейска десница?

Това си е кокоша слепота в страната, на която руснаците обичат да се подиграват, че “България не е чужбина така, както кокошката не е птица”. Когато хибридният двуглав орел нареди, кокошките в български курник и изпълняват без оглед на това коя трябва да замине в теджерата, а на коя се пада да продължава да снася руските яйца в българския полог. 

Share on Facebook

Share on Facebook

„Краят на войната на Корейския полуостров означава едно ново начало”, каза Соломон Паси в студиото на „Тази сутрин”.

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, улиците на Латинския квартал, Марé и Операта. Днес сме в Монмартър и ще се разходим с корабче по Сена
Приятно четене:

Назад към Париж

част четвърта

Монмартър и мостовете на Париж

с кораб по Сена

Дойде ред и на

Монмартър

Един от съветите, които последвах, бе да отидем по-рано, за да избегнем тълпите. Доколко ги избегнахме не зная, но в най-туристическите места едва се разминавахме с хората.

Взехме автобус до гробището на Монмартър и оттам тръгнахме

пеша нагоре по rue Lepic

Не зная защо, но това е една от улиците, които останаха най-дълго в очите и сърцето ми. Може би защото заради наклона виждахме сградите в цялата им пълнота или защото нямаше коли. Вървяхме бавно, минавахме покрай още неотворени кафенета, ресторанти, галерии. Улицата криволичеше, ние гледахме през витрините как собствениците подреждат столове или стока и премитат падналите през нощта листа…

Виждайки, че се спираме пред витрината му, един галерист ни заговори – не предлагаше „стоката си“, а просто бе любопитен. Попита ни откъде сме и се зарадва, когато разбра – беше чувал за България и нашите художници. И после допълни учудено: „Много рядко идват българи в Париж!“. А на мен ми стана тъжно – българи в Париж има и непрекъснато обикалят „туристическите обекти“, но явно предимно гледат през прозорците на автобуса и рядко се разхождат по не толкова популярните улици и места. Жалко.

На rue Lepic № 54 през 1887 година заедно с брат си Тео

е живял и Винсент ван Гог

– имал е собствено студио и прекрасна гледка към града. Ето това той е виждал през прозореца си.

А пред една от галериите си пожелах да мога да купувам – Galerie Atelier на улица Lepic 102. Добре, че беше затворена!

… И ето, че сме пред

ресторант Moulin de la Galette, а над него е вятърната мелница „Раден“,

построена през 1717 г. – една от тринайсетте вятърни мелници на Монмартър. Останалите оригинални вече ги няма. През ХІХ век около нея всяка неделя парижани отивали да хапнат ароматен хляб, да пият чаша топло мляко или вино.

Мястото е вдъхновявало много художници – Реноар, Тулуз Лотрек, Ван Гог, Пикасо го правят митично име в историята на изкуството.

Видях картината на Реноар Bal du Moulin de la Galette и „на живо“ в музея „Орсе“. Абе, друго е да си Париж – където и да погледнеш – изкуство.

През 80-те години на ХХ в. тук правят ресторант, в който постоянни посетители са живеещите наблизо Далида, Клод Льолюш, Жан Маре. Ресторантът още го има.

И отново по стълбите – в колко ли филми съм ги гледала!

35 Rue du Chevalier de la Barre, 75018 Paris, Франция

До

базиликата Сакре Кьор – Sacre-Coeur,

може да се стигне и със зъбчат лифт, който спестява 360-те стъпала към върха на хълма, но ние минахме по задните улици, а не по туристическите. (8480)

В подножието на църквата слушахме и улични музиканти.

Ето ги кривите павирани улички, красивите къщи, дворчета и дървета. Минахме през

Place du Tertre, наричан още „Сърцето на Монмартър“

– той напомня за времето, когато тук е била Меката на изкуствата и наоколо са живели Модилиани, Утрильо, Пиер Огюст Реноар, Сюзан Валадон, Пикасо, а днес на него излагат картини, картички и сувенири уличните художници.

Наоколо са музеят на Монмартър, музеят на Салватор Дали – предимно скулптура и рисунки. Ето го площадът през погледа на Жан Лазар – точно толкова шарен е, но сега е винаги пренаселен.

Бистрото Le Consulat

е на най-старата улица в Монмартър – Rue Norvins. Ако се вярва на рекламата, която е отстрани, на тези маси са сядали Тулуз Лотрек, Моне, Утрильо, Пикасо…

Отляво е

кафене La Bonne Franquette,

стар хан на повече от 400 години. През миналия век се е казвало Aux Billards en Bois и е носело емблемата на първоначалните си собственици де Мутон. Защо ли са го преименували, дали не са махнали билярда – не знам, не влязох. И в него са сядали художници – на някои помним имената, на други – не. Разбира се, оттогава много неща са се променили, но калдъръмените улици с тесните платна и още по-тесни тротоари са си все същите, макар и затрупани със сувенири.

Разходката е като връщане назад във времето. В жилищния район е по-тихо и уютно, а къщите са изумителни със старите си балкони, ажурени огради, бръшляни – да ти се прииска поне за кратко да поживееш тук.

Слизаме по Rue Cortot и стигаме до Rue de l’Abreuvoir,

а там са слънчевият часовник и по-надолу – розовата къща. Градската легенда гласи, че преди много, много години собственикът й, художник, след като се почерпил хубаво в близкото бистро, взел боите и за една нощ я боядисал – в розово.

И така влязъл в историята не с името си, а с къщата си, рисувана след това от много творци – ето как я е видял Морис Утрильо.

Довиждане, Монмартър!

––––––

Да се разгледат улиците на Париж има и още един начин –

с корабче по Сена

Кораби има всякакви – по-големи, по-малки, само за туристическа обиколка или с ресторант… има билети за пълна обиколка, има билети и с прекъсване: слизаш, разглеждаш и после вземаш следващото. Непрекъснато има всякакви промоции, така че не се колебайте. Един общ поглед от необичайна гледна точка никога не е излишен. А и мостовете…

Обикновено

пътуването започва от Понт Ньоф, Pont-Neuf,

мост от две части, който свързва левия и десния бряг на Сена, минавайки през най-западната точка на остров Сите. За да бъде по-устойчив, двата му участъка са построени под лек ъгъл.

И въпреки че името му означава „новия мост“, то всъщност това е най-старият мост на Париж и първият каменен с обособени тротоари. Открит е в присъствието на Анри ІV през 1607 година. През 1614 г. неговата вдовица Мария Медичи поръчва статуя в чест на убития си съпруг, но по време на Френската революция тя е унищожена. Днешната скулптура е изработена през 1814 г. и е поставена в средната част на Понт Ньоф.

Мостът е рисуван от Реноар, Търнър, Писаро, Моне, Пикасо – и всеки го вижда по различен начин. А през 1985 година Кристо Явашев и Жан-Клод представят на света една от най-интересните си творби „Опакованият Понт Ньоф“, за чието обгръщане са използвани 41 000 кв.м. златиста материя.

За 400 годишния му юбилей е основно реставриран. На преден план на снимката се виждат прочутите парапети, където влюбени от цял свят закачат своите „любовни катинари“ и хвърлят ключа в Сена, за да бъде любовта им вечна.

Pont Alexandre III (мост Алексндър Трети)

свързва Дома на инвалидите и Айфеловата кула с „Шанз-Елизе“. Построен през 1896 – 1900 г. заедно със сградата на Гран Пале и е открит по време на Парижкото изложение. Носи името на руския император Александър ІІІ. Украсен е с множество позлатени херувими, нимфи, пегаси. Гледали сме го във филмите „Полунощ в Париж“ на Уди Алън, „Ангел-А“ на Люк Бесон и др.

Pont des Invalides – мостът при Дома на инвалидите

е строен в началото на ХІХ век, като многократно е преустрояван. Фигурата на централната подпора на моста символизира победите на Наполеон по суша и вода, а медальоните на страничните – военни трофеи.

Мостът на изкуствата, Pont des Arts,

е първият железен мост в Париж. Построен е по заповед на Наполеон Бонапарт и е свързвал Лувъра, наричан тогава Дворецът на изкуствата, с левия бряг. Бил е особено популярен и едно време парижани даже са си устройвали пикници на него.

Рисуван е от много художници – Огюст Реноар, Кес ван Донген, Пиер Бонар. А тази картина с поглед към Сите и Нотър Дам е на Пол Синяк.

А ето го и

Passerelle Debilly – пешеходен мост,

издигнат като временно съоръжение за Световното изложение в Париж през 1900 година. Заедно с Айфеловата кула той е символизирал инженерните постижения на епохата. И нещо любопитно – след падането на Берлинската стена и отварянето на досиетата, се оказало, че е бил любимо място за тайни срещи на агентите от Щази. Сигурно затова Брайън де Палма снима сцена от трилъра „Фатална жена“, Femme Fatale, с Антонио Бандерас и Ребека Ромейн-Стамос именно тук.

Pont de la Tournelle

– свързва площад „Турнел“ с остров Сен Луи и е украсен с 15-метров стълб със статуята на Св. Женевиев, покровителка на Париж. Особено известен е сред феновете на сериала „Шотландски боец“, тъй като на кея до него главният герой Дънкан Маклауд привързва шлепа си.

Приятна разходка!

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

Къде да отседнет изгодно в района на Монмартър и Сакр Кьор:

Booking.com

Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:

Париж и Павлина Д.

Франция ви очаква!

Booking.com

Обичам да предизвиквам сама себе си и да си търся малки или по-големи провокации. Четенето не е изключение от моето правило. Слухът, че познатият ми от филмовия сайт OperationKino.net и издателство „Deja Book“ Благой Д. Иванов издава сборник с разкази, отдавна стигна до мен. Като добавка дойде и мълвата за съвместен проект с друг млад български...

НАСА и Лос-Аламоската национална лаборатория ( занимава се с ядрени технологии) , успешно са тествали компактен ядрен рекатор - Kilopower, предназначен за лунни и марсиански пилотирани мисии. За това бе обявено на прес-конференция от представител на НАСА.