Защо занемарих „Писателския блог на Тишо“

05/04/18 02:09
(http://asktisho.wordpress.com/)

Имаше период, в който се мислех за по-хитър от Дявола и за по-бърз от Сатаната.

Ежедневно „плющях“ статии в рубриките „ТВА ДА / ТВА НЕ“ и бях на всяко гърне похлупак.

Бях духовит глупак с привлекателен чар – да разказва убедително, симпатично, дори харизматично.

Бях интелектуален клоун. Качествен сеир. Устат до безспир…

Канеха ме в телевизионни студия да обяснявам крайните си гледни точки.

(Например, че мързелът и егоизмът са добродетели)

В блога ми влизаха по няколко хиляди души на ден.

Издавах книги. Публикувах в печата. Бях „зад кадър“ като сценарист и рекламист.

Буквално слагах в устата ви нещата, които ще ядете довечера и лайната, в които ще вярвате утре.

Би било уместно сега и точно тук да ви споделя как животът ме е прегазил и ме е научил по „трудния начин“ на умереност…

Но това не е така. Аз съм човек, роден под щастлива звезда.

Просто спрях да настоявам други хора да приемат истините, които са покълнали в моето сърце.

Междувременно.

Получих един промил мъдрост и приложих в живота си един промил от нея.

Напълно достатъчно.

Разбрах, че и да има КАКВО да споделя, почти вече няма с КОГО да го споделя.

Заради контекста. Всички сме погълнати от контекста.

Не ни помагат масмедиите, социалните мрежи, 15-те минути слава.

Не ни помага вглеждането в собствения пъп.

Разбрах, че „Насила хубост не става“.

Разбрах, че не е „хубост“ това, дето ще става.

Разбрах, че „Керванът си върви, а кучетата си лаят“.

И разбрах, че всеки по Пътя си е сам.

Затова занемарих „Писателския блог на Тишо“.

Излезте от контекста, мама ви… да е жива и здрава!

Бързи връзки