За правата на вибраторите и други неща

Често съм укорявал сам себе си, когато съм говорил, че живеем в пиеса на хуморист-социопат. Казвал съм си, че това е хипербола, че светът не може да е толкова идиотски, че дори в него да се раждат малоумници, то тях не ги допускат да го управляват, разрешават им единствено да шумят безобидно из медиите и толкоз, нищо повече. Но дискусиите в Европейския парламент не са безобидна шумотевица на идиоти във Фейсбук.

Миналата седмица попаднах на телевизионно предаване, в което двама души (единият – мой добър познат, затова и попаднах) обсъждаха философско-правните измерение на идеята за предоставяне на човешки права на роботите. Участниците, както и водещият, бяха изключително задълбочени и сякаш се отнасяха съвсем сериозно към темата си. В един момент с удивление започнах да прозирам, че не става дума за пореден конгрес на фенове на „Стар Трек“, а за напълно сериозна инициатива, съизмерима по дълбочината си с правите краставици и политкоректните детски приказки.

Реших да се поинтересувам. От информационния сайт „Вести“, цитиращ ZDNet, научих, че действително „Европейският съюз обсъжда законова рамка, която да даде своеобразни „човешки права“ на роботите“, чрез които „да се гарантира сигурността на изкуствения интелект“. Правилата ще бъдат валидни за всички членове на ЕС и по този начин ще се „даде пример на останалия свят“. Грандиозната идея ще се осъществи като „се създаде нова агенция, която да е за роботика и да има правомощия да управлява и етичните въпроси по темата“. Тази администрация ще създаде (естествено!) и „подобаващи застраховки и регулации“. Ще се въведе „статут на „електронна персона“, която да има своите права“. Така пише.

И ако е така – логично: който каже „а“, рано или късно казва и „б“. Който разпознава над 30 пола, рано или късно ще даде права и на вещите, за да има кой да ги защитава и кой да бъде преследван. Нали си представяте какви инспектори ще плъзнат из всички заводи, които са внедрили роботизирани производствени линии? То ще има плач по нечовешките (пардон – нероботските) условия на експлоатация, то ще има хленч за лишените от свобода на личностна самоизява роботи… Сегашната трудова медицина, която ни глобява, ако не сме инструктирали писмено секретарката си как се работи с кафе машината, ще ни се види романтична ретро мелодия!

И ако продължим нататък, не виждам защо да мислим, че който е казал „б“, няма да каже и „в“. Съвсем скоро на роботите ще им организират синдикати, които да се борят за осемчасов работен ден и петдневна работна седмица. Ще поискат роботите да гласуват. Ще поискат да издигат свои кандидати в местната и законодателната власт. Ще поискат да създават семейства, след като сами свободно определят джендъра си – ако една сокоизстисквачка се чувства микровълнова печка, кой би ѝ попречил да се самоопредели!

Така стигаме до правата на всички електроуреди, включително и домашните. Защо роботите да са личности, а пък съдомиялните да не са? Нима те не са роботи? Нима не изпълняват програми? Нима не взимат решения, когато водата спре? За техните права няма ли някой да помисли?

Ами вибраторите? Вече виждам фондации и фондацийки, които скачат за техните права, щедро финансирани по някоя международна конвенция за еротичните играчки. Ах, вибраторите! Ах, тези сексуални роби, заключени в тъмни нощни шкафчета, откъдето ги вадят, само за да блудстват с тях! Вече чувам как потъпканите личности на вибраторите една по една надигат унизени глави и скандират: „Me too! Me too! Me too!“…

Какво, струва ви се прекалено ли? Струва ви се твърде гротескно? Струва ви се абсурдно вибраторът, сокоизстисквачката и съдомиялната да са личности? Но те са точно толкова личности, колкото и най-съвършения робот – тоест, николко. Предметите могат да бъдат персонифицирани (оличностени) единствено в литературата. Само там Терминатор има благородни чувства и само там оживява шоколадената къщичка на кокоши крака. Само там автомобилчетата и самолетчетата имат характери и само там танцуват нощем цветята на малката Ида.

За да ти мине през ума, че предмет или машина може да бъде личност като човека, та чак да му учредяваш и защитаваш права – значи безвъзвратно си забравил какво е „човек“ и какво е „личност“. Сега се мъчат да дефинират човекоподобността на роботите. Спорят дали могат да се самообучават. Спорят дали могат да взимат решения. Спорят даже дали могат да изпитват чувства, да се привързват към човека, да се разочароват от него…

Да, тази фантазия е вълнуваща и гъделичкаща, както е вълнуващо и гъделичкащо четенето на талантливите романи на Айзък Азимов. Но това са само романи, фикция. Ако тръгнем по този път, ще вкараме в затвора и вятърните мелници, за да осигурим справедливост (и равни права) за Дон Кихот.

Личността е по-висше качество на индивида и това не се отрича нито от материалисти, нито от идеалисти. Дали роботите се самообучават, дали взимат решения или имат някакво отношение по въпроса за изключването си от захранването (забравих да кажа, че това май се очертава първото право на роботите, за което ще се борят защитниците им – да не ги изключват от контакта) – това не ги прави личности, това са празни приказки. Дали могат роботите да мислят абстрактно – също. Някои твърдят, че сега не могат, но един ден ще могат и то до такава степен, че ще се научат да различават добро от зло. Но дори и тогава роботът няма да е човек, няма да е личност (προσοπων, υποστασις), защото природата, същността му (ουσύα) не е такава. Природата на човека е уникална, божествена. А който не е съгласен с това, свободен е да се самоопредели като тостер, има това неотменимо ПРАВО.

За да улесня спора за правата на роботите, предлагам следното: турете настрана всички признаци на природата „човечество“, които се мъчите да откриете у машините и предметите, и се концентрирайте само върху два –

безсмъртната душа и свободната воля.

Когато откриете у предметите и машините безсмъртна душа и свободна воля, тогава ги признайте за личности и излезте на бой за погазените им права. Дотогава е разумно да ги разглеждате като неодушевена материя и да спрете да се занимавате с глупости. Има толкова по-тревожни проблеми, които се правите, че не забелязвате.

„Роботи от цял свят – съединявайте се!“ – ще се провикне Жан-Клод Юнкер от гроба на Карл Маркс. Аз пък, подпрян на някоя плачеща върба наоколо, кисело ще промърморя: Картаген трябва да бъде разрушен…

Tweet

Прочети цялата новина http://sulla.bg/2018/05/09/4256.html

Свързани новини: