Национална, а не националистическа стратегия за туризма ни е нужна

Ако позволите да се пошегувам: разликата между туризма и тероризма понякога е само в една-две букви. Защото това, което за туристите е рай, а за местните хора е било предполагаема златна мина, вече се е превърнало в терор за “туземците” на много места по света. На принципа “внимавай какво си пожелаваш”, когато си решил да развиваш туризма.

Да бъдеш “желана дестинация” се е превърнало в проклятие за най-лелеяните от тях, като Венеция, от която повечето коренни жители отдавна са прогонени от огромните стада чужденци по улиците на някогашната процъфтяваща република, завещала на поколенията уникални архитектурни забележителности. 

Транспортирането по суша, море и ( все по – евтино ) по въздуха на огромни маси хора, желаещи да инвестират в своята емоция от допира с близки и далечни чудеса, превърна туризма в едно денонощно преселение на народите, от което домакините се обогатяват на пръв поглед, но вече изнемогват и търсят начини да вкарат потока от туристи в някакво приемливо русло, за не ги помете напълно и да обезсмисли цялата идея от туризма да се печели.

Ограниченията са вече в ход в споменатата Венеция, а в Испания възникна и спонтанна съпротива със смъртни заплахи срещу туристите по стените на градове, като Барселона. Във Валенсия пък готвят забрана към собствениците да дават под наем на туристи апартаменти с хубави гледки защото това вдига цените на недвижимата собственост и гони коренните жители в покрайнините. 

В Берлин също са постъпили социално. Градската управа забранява даването на апартаменти под наем на туристи, освен ако … не стават за живеене, т.е. са бивши магазини и партерни помещения, в които не биха се заселили постоянно нуждаещите се от жилища берлинчани. Усещането от нощуването в такова място е като да си попаднал в магазин с преспиване, разделян от улицата от една витрина и завеса.  

За първи път се сблъсках с непонятното по онова време за мен враждебно отношение към чуждите туристи в Гърция. Беше преди много години. Един барман в хотела в прав текст ми каза, че чужденците са превърнали народа му в обслужващ персонал. Видя ми се анархистично ( и даже “малко нетактично”, та нали бях чужд турист!).

Тази крушка обаче си има опашка и за да не свършим работата като под “кривата круша” ще трябва да се поучим от чуждия опит, но не като чакаме с въпроса да се оправя един вицепремиер, изпаднал в противоречие по темата за регулацията. Защото вицепремиерът Симеонов цели едно: повече туристи. Това е идята му, свързана с грижата за мнозинството от тях, на които какафонията от вечерни звуци пречи, а същевременно пак той се бори пушачите да могат да пречат на непушачите, защото това си било тяхно право.

Време е за национална стратегия по въпроса, а не да се прилага тактиката на малките стъпки – някои приемливи ( според скромното ми мнение, като ограничаването на рекламите за хазарт и на шума в заведенията, а други определено са продиктувани от егоистичния интерес на кръчмарите да угодят на пушачите.

“Простичкото решение” на тази наистина сложна регулация в претеглянето на ползите и негативите е в спазването на законите. Те никога няма да се харесат на всички – в крайна сметка и престъпниците не харесват опитите на полицията да им пречи, което не значи, че обществото трябва да се разоръжи и да капитулира пред грабителите, изнасилвачите и убийците. 

В България на власт в най-широкия смисъл на думата обаче е лицемерието. За едни законите важат, за други не. И тъкмо пушенето в заведенията е сред най-миризливата публична тайна за ширещото се пренбрежение към законите.  

Освен това трябва да си изясним: с пиене на ментета и с пушене ли ще се борим за място под туристическото слънце и изобщо искаме ли съдбата на превзетите от огромни тълпи туристи “дестинации”, като споменатите по-горе. По време на “развития социализъм” беше сложено началото на бетонирането на възникващите курорти с цел печелене на пустата мечтана западна валута. Сега трябва да се мисли и да се действа, докато все още сме сред недостатъчно развитите “дестинации”. Защото вървим с бързи стъпки към пренаселването на курортите ни ( където пътната инфраструктура не е строена като за “частници” с лични автомобили и на много места две коли не могат да се разминат).

В противен случай ще осъмнем като собствениците на жилища ( за чието изплащане не рядко плащат с труда си през по-голямата част от трудовия си живот) в кварталите в големите градове у нас, проектирани също като за обитатели на панелния социализъм, “дръзнали” обаче в наши дни да се сдобият масово с автомобили, които се провират по тесните улички ( например в софийския “Младост” ) с още по-големи затруднения, отколкото в централната градска част. Т.е.  намираме се в ситуацията хем да имаме “дадености”, хем да не можем да се възползваме пълноценно от тях – не само поради обективно възникващите противоречия, свързани с трудното съжителство между големи групи хора, а поради хаоса в главите на едни управленци, разсъждаващи с категориите на днешната печалба. 

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител