ЕСПЧ: полицейски разследвания и право на личен живот

Стана известно решение на Съда за правата на човека по делото Benedik v Slovenia (62357/14).

Според ЕСПЧ словенските власти са нарушили Конвенцията, като са позволили на полицията без съдебно разпореждане да издирва дистрибутор на детска порнография в партньорска мрежа.

През 2006 г. полицията в Швейцария информира свои колеги в Словения за динамичен IP адрес, който се използва в мрежа за споделяне на файлове от тип “peer-to-peer”, която включва споделянето на снимки или видеоклипове с детска порнография.

Словенската полиция изисква  от местния доставчик на интернет услуги информация за потребителя, на когото е предоставен съответния  IP адрес.  Полицията прилага разпоредба от Наказателно-процесуалния закон, която  позволява да изискват информация от доставчик на електронни данни за потребители на определени средства за електронна комуникация.

IP адресът първоначално идентифицира бащата на Игор Бенедик като абонат на въпросната интернет услуга, но впоследствие става ясно, че извършителят е Игор Бенедик. Той отрича да е извършил престъпление, но   е осъден за престъпление, свързано с  производството, притежаването или разпространението на детска порнография.

Полицията действа без издаден съдебен акт. ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и изяснява изискването действията да бъдат  “в съответствие със закона”: първо,   мярката трябва да има някаква основа във вътрешното право. Второ, вътрешното право трябва да бъде достъпно за съответното лице. Трето, засегнатото лице трябва да е в състояние да предвиди последиците от вътрешното право за него и четвърто, вътрешното право трябва да бъде съвместимо с върховенството на правото. [122]

Съдът също така подчертава, че националните органи, и по-специално съдилищата, трябва да тълкуват и прилагат националното законодателство    в съответствие с принципите на Конвенцията, тълкувани в светлината на практиката на Съда. [123]  В конкретния случай, ако се приеме, че получаването от полицията на абонатна информация, свързана с въпросния динамичен IP адрес, има някаква база в националното право, Съдът трябва да провери дали този закон е достъпен, предвидим и съвместим с принципите на правовата държава.

Съвместимостта с принципите на правовата държава изисква вътрешното право да осигурява адекватна защита срещу произволна намеса в правата по член 8. Следователно Съдът трябва да се увери, че съществуват адекватни и ефективни гаранции срещу евентуални злоупотреби. Тази оценка зависи от всички обстоятелства по случая, като например естеството, обхвата и продължителността на евентуалните мерки, основанията, необходими за тяхното разпореждане, органите, компетентни да разрешават, извършват и контролират тях, както и вида на средствата за защита.

Съдът би искал да подчертае, че Конвенцията за киберпрестъпленията задължава държавите да предприемат мерки като събирането на данни за трафика в реално време. Съгласно член 15 от тази Конвенция обаче такива мерки “подлежат на условия и гаранции, предвидени в националното законодателство на [страните по договора]” и   inter alia , включват съдебен или друг независим надзор”.[126]  Член 37 от Конституцията изисква съдебно разпореждане за всяка намеса в личния живот, следователно  разкриването на абонатна информация, свързана с определен динамичен IP адрес, по принцип изисква съдебна заповед и не може да бъде получена с обикновена писмена молба от полицията.

ЕСПЧ констатира, че правната уредба не отговаря на стандарта на Конвенцията, не  е ясна, няма предвидени гаранции  срещу злоупотреби от страна на полицията и независим съдебен контрол. Нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2018/05/16/echr_8-2/

Свързани новини: