По-правилно е да се каже Коефициент на използване на установената мощност (КИУМ) на дъщерния на Росатом концерн Росенергоатом, който е оператор на всички 10 руски АЕЦ, с общо 35 действащи блока/реактора в тях. Но сами виждате, че така ня...

В Русия са се върнали към разглеждане на проекта за използване на междуконтиненталните балистически ракети РС-12М 'Топол' за извеждане на орбита на космически спътици.

РКК 'Енергия' е замразила разработката на транспортен товарен космически кораб с повишена товароподемност , по информация от РИА Новости

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

Watch video: How to make: pap see more:  

На 16 май 2018 г. Народното събрание е приело на първо и второ четене изменението на Закона за радиото и телевизията, внесено от народни представители, за заличаване на разпоредбата, предвиждаща решението на парламента и указът на президента за избиране, съответно назначаване, на членовете на Съвета за електронни медии да влизат в сила едновременно.

С промени, влезли в сила на 22.6. 2010 г., съставът на регулатора се намалява от 9 на 5 члена и двете квоти на регулатора се предвижда да се обновяват през различен период от време (2 години за квотата на НС, 3 години за президентската квота). Тогава не е заличено изискването актовете на Народното събрание и президента да влизат в сила едновременно – което е направено сега.

Изменението има връзка и с образуваното конституционно дело 7/2018 г. с докладчик Константин Пенчев, свързано със съответствието именно на заличената разпоредба с Конституцията.

КС в сходни случаи  е констатирал, че едно твърдение за противоконституционност е основателно или не “до извършването на последвалото изменение на закона, с което противоречието е отстранено и оспорването остава без предмет.”

*

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (Вносители: Вежди Рашидов, Станислав Иванов, Емил Димитров, Тома Биков, Евгени Будинов, Иво Христов и Данаил Кирилов, 3.5.2018 г.).

• Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията 854-01-31
• Доклад – Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията 853-13-9

Advertorial Обичате ли пътешествията? Разходките сред старинни градове или забързания нощен живот на метрополисите? А знаете ли, че можете да изпитате всичко това, че и повече, от уюта на собствения си диван, по пижама и без да се налага да събирате багаж, да търсите кой да полива цветята и да храни котката… Достатъчно е само...

Още помня първия път, когато посегнах към любовен роман. Беше в началото на тийнейджърските ми години, четеше ми се и хванах първото непознато заглавие в семейната библиотека. Оказа се една от от онези тънки книжки от поредицата на издателство „Арлекин“, от които всяко домакинство има поне по една. Някой от възрастните обаче видя какво чета...

Има само един аналог в нашата история с днешната кулминация на българското председателство на ЕС, в рамките на която София е домакин на лидерите на съюза и на отделните държави, заедно с лидерите на страните от неинтегрираната в него част от балканските ни съседи. На същото място, построено ударно за целта и наречено тогава Людмила Живкова, в София се изсипаха през 1981 г. делегации и вождове на всевъзможни компартии, техни соцварианти, движения и прочее кандидати да гостуват на гостоприемната ни ридина ( за наша сметка) по случай 100 години от раждането на Георги Димитров, “вожд и учител на българския народ и видеен деец на международното комунистичско движение”. 

Далеч съм от мисълта да слагам знак на равенство между двата случая, както и между държавно-партийното прахосничество от онова време, когато идеологията командваше не само икономиката, но и здравия разум изобщо. В днешно време на власт е н.в. величество интересът и ние наистина имаме интерес да бъдем поне за миг важни партньори на най-развитите държави в Европа, за да се срещнат с най-изоставащите съседи по – континент. 

За да си дадем сметка от какви абсурди сме се отървали, не е лошо да си спомним за онова грандоманско българско домакинство на другари и другарки от много континенти, приласкани с многогомилионни разходи за тяхното транспортиране, изхранване, настаняване и забавляване с надеждата да ги възхитим с постиженията на развития ни социализъм. 

Както мнозина други колеги от БТА и подобни ведомства, в които работата изискваше владеене на чужди езици, бяхме мобилизирани почти във военния смисъл на думата да придружаваме безбройните гости и да им превеждаме мъдрите мисли на простоватите ни партийни лидери по темата за неоценимия принос на др. Георги Димитров за развитието на международното работническо движение, комунизма и дружбата между народите. На моя милост се падна тежката задача да си говоря на арабски с другари от Йемен – бедни като църковни мишки, не като някои други арабски другари, които извън официалната програма обикаляха недостъпни за българското простолюдие тогавашни нощни заведения, в които разплащането ставаше в западна валута. 

В най-добрите традиции на параноичния тоталитаризъм делегациите се радваха на някаква йерархична подредба по тяхната важност. Не всички бяха канени на всички събития. Когато работата опря до лична среща с др. Тодор Живков, на придружаващите преводачи беше подшушнато под секрет къде и кога да доведат своите питомци. Великата чест беше оказана и на моите йеменци, вероятно като много важна бойна единица от общия фронт срещу империализма в най-затънтенния край на Арабския полуостров, където на практика прогресивните сили от нашия приятелски юг водеха война срещу реакционото правителство на Севера, базирано в Сана.

Покрай тази случайност зърнах за пръв и последен път от близо нашия непрежалим ( за баш европееца Борисов например) Пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков. За целта ни доведоха конспиративно в южната зала ( номер не помня кой) и ни затвориха там да чакаме, подредени надлежно на маси с плюшени покривки. Жегата се покачваше с всяка секунда, за коото допринасяха и постоянно включените прожектори в и без това ослепително осветяваната от слънцето  клетка от алумний и стъкло.

Протоколът при особено важни срещи като тази, явно е смятал за особен шик, пред гостите да има сервирани кристални чаши с коняк. В зверската пещ това изглеждаше като подигравка с нормалността, но пък с какво да се чукнат другарите и другарките, когато др. Живков вдигне наздравица?

Времето напредваше мъчително бавно, минутите се нижеха, напрежението растеше. Някои делегати, зачервени като партийното знаме, видимо негодуваха и дори започна да се чува ропот. Моя милост, нагласен с вълнения си сватбен костюм в керемиден цвят ( единствен, какво да се прави), не правеше изключение от общото усещане да бъдем раци в тази тенджера. Поне една жена припадна ( не знам дали беше преводочка или репортерка, но беше българка). Това не можеше да бъде скрито, защото просто се строполи на пода.

Най-накрая самият Той се появи и прие аплодисментите на облекчение сред подложениете на принудителната сауна жертви на тази приумица. Колко бяха припадналите, така и не разбрах. Което не знам, не знам.

И какво мислите каза вождът – слънце по адрес Г. Димитров, автора на великата глупост за дружбата с СССР, необходима като“слънцето и въздуха” за нас? Ако някога сте се питали изобщо какво ли се обсъжда на такива места от такива хора, нека да ви информирам: “ Добре дошли…радвам се да…да живее дружбата между народите…да пием за… “ и довиждане. Толкоз. “Ефективност и качество, качество и ефективност”, както се казваше в онзи вездесъщ транспарант, отразяващ мърдостта лично  на др. Живков. 

Е, после имаше ядене на печено прасе, сервирано с лимочне в зурлата  в резиденцията в Бояна, както и нова конспиративна среща – вече с цяла група другари от Политбюро в отделна зала за избрани гости. Този път се разбунтувах и заявих на моите йеменски питомци да се оправят вътре сами. Ако щете вярвайте, но предадох доверието на партийното и държавното ръководство, което ми беше гласувано като преводач на глупостите им. 

Истинският ми бунт обаче се състоя на една софра в японския хотел, както наричахме “Ню Отани”. Бяха събрали на едма маса заедно делегации от двете части на Йемен – партизани от Севера и управляващи техни другари от Юга, да похапнат в най-добрия за времето си хотел в столицата ( а вероятно и в страната). Да ги впечатлим, демек. Северняците си имаха преводачка, едно младо момиче, което някакъв деец от ОФ, прикрепен към нас да обядва с гостите, нападна просташки с думите “ не си дошла тук да ядеш, бе”. Момичето си беше позволило да опита от сервираната пред нея храна, но буквално се задави и млъкна. Заби, както се казва на днешен компютърен език.

Наложи се да поема превода на двете делегации до момента, в който същият простак се обърна към мен с ново заяждане, защото съм се бил усмихнал. “ Не се смей, бе, шопе”, подвикна ми той. Кипна ми. Спрях да превеждам и се обрнах към него със следното предупрежние: още една такава реплика и я превеждам така, сякаш се отнася до арабите.

Въпросният замръзна и измърмори нещо от рода на “чакай бе, ти чие момче беше”. Светкавично бях задействал защитната му система, според която такъв род съпротива е възможна само от страна на човек, който е близък с някой важен човек от ранг, по-висок от неговия. 

Цялата тази грандиозна манифестация на социалистическтата ни грандоманщина, ненавиждана от хората заради мерките за сигурност, основателните предположения за огромните харчове и досадното натрапване на Георги Димитров с помпозните “мероприятия” за хилядите хрантутници на държавата ни, все пак приключи като всяко чудо: за три дни. Дойде време да си поискам хонорара за превода. Оказа се, че плащането става в касата на ОФ на бул. “Витоша” .

В скоби казано:  там пък малко преди това се наложи да превеждам на члена на политбюро др. Пенчо Кубадински на среща с отделен делегат, явно йеменски негов аналог. Едва настанил се след ръкостисканията в мекото кожено кресло на затъмнения като в нощен бар началнически кабинет, Кубадински захърка на средата на изречението на госта. Видях се в чудо как да го събудя. Реших просто да млъкна и това подейства. Хъркащият като глиган ловец номер едно на републиката се сепна и вдигна със заучен автоматизъм кристалната чаша с коняка ( голям любител бил, казват – искал си коняка и в най-ранните часове на ВИПа на летишето в 5 сутринта, сподели веднъж една стюардеса). На следващия ден в органа на ОФ се появи дописка, в която се изреждаха темите за сътрудничеството между нашите социалистически родини, които били обсъдени от др. Кубадински, който не каза всъщност нищо повече от “добър ден и хайде наздраве за…”.

Посещавайки централата на ОФ с цел законно обогатяване с тлъст хононар ( нещо от рода на стотина лева и отгоре) се срещнах с моя познайник, който се беше държал свински на онзи обяд в японския. И какво мислите направи? Дали ми извъртя един шамар като на пикльо, който си е позволил да му противоречи и да го излага пред чужденците? Точно обратното. “Ей, огън момче си”, произнесе се той на висок глас в коридора с надежда повечко другари да го чуят. Явно трайно му бях внушил, че съм момче на някоя важна клечка, на което е по-добре да се подмазва.

Пояснявам: не се подмазвам с този текст никому и днес. Само показвам какъв късмет имаме все пак да бъдем в наши дни домакини на една несравнимо по-цивилизована компания от чужди гости, макар някои наши държавни ръководители да не се различават съществено по манталитета си от описаните по-горе другари. 

Нали искахте веднъж и аз да напиша нещо положително, а не само да критикувам? Ето ви я положитебната ми статия във връзка с епохалното международно събитие, на което България е домакин.

Парадоксално на пръв поглед, но профанското възклицание “да живее международното положение” , с което навремето иронизирахме помежду си тъпоумните идеологически изблици, този път си идва на мястото. Ако не беше “международното положение”  нямаше да посрещаме гости от цяла Европа. Тъкмо по международни съображение ни приеха в това семейство. Поканиха ни, за да не правим бели в предверието на Общия европейски дом, какъвто Горбачов, нашият освободител от Живков, имаше желание да гради, но осъмна в обичайната руска килия на враждебното самозатваряне. За наше щастие, ние се измъкнахме от нея в последния момент.

Share on Facebook

Становище в подкрепа на петицията за отмяна на § 6, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-silata-na-ludostta-koyato-ni-obgrashta-otvred

Не знам дали напоследък идиотите са се ентусиазирали да се множат в геометрична прогресия, граждани, или нормалните хора са се вече предали и намаляват със същата скорост, но който и от двата процеса да е в сила, работата не е читава. Още повече се страхувам да не би процесите да вървят паралелно, щото тогава съвсем ще я оплескаме. Е, не толкова ние с вас лично, но бъдещите поколения…..

Владимир Путин встъпи в длъжност и светът е шашнат от няколко новини, които научи покрай това.

Първо – Медведев пак е неговият пророк. Тия двамата са като Пижо и Пенда. Даже всички знаем кой е Пижо и кой – Пенда, но да не изпадаме в неприлични вицове, а като европейци да се придържаме към принципите на политическата коректност.

Второ, от церемониалното изказване на Путин научихме, че „Русия е силен, активен и влиятелен участник на международната сцена”. И това – казано с гордост, без да се изчерви от срам заради срамния характер на споменатата руска активност и резултатите от нея.

Дали е вярно казаното от Путин обаче – питат се мнозина. Според мен ако от това негово изречение махнем думите „силен”, „влиятелен” и „участник”, останалото я вярно.

Освен в самата Русия, силна и влиятелна Русия изглежда само в България, Сърбия и някои азиатски сатрапии. И точно в политиката на тези страни тя наистина участва, казано без грам кавички. А иначе, по отношение на нормалния демократичен свят, Москва може да се определи единствено като „силен и активен натрапник”. Което е коректен начин да се каже „досадна конска муха”.

Третата важна новина, която чухме на церемонията за коронясването на Путин, е наистина вдъхновяваща: „Новото качество на живот, благополучие, сигурност, здраве на човека – това днес е главното. Това е в центъра на политиката. Нашата цел е Русия за хората”.

Златна ти уста, императоре! Даже вече няма нужда специално да се изброяват имената на въпросните хора – американците ще го направят по закона „Магнитски”. Е, така онези, които в мизерната Русия наистина се радват на качествен живот, благополучие и здраве, няма да могат да се радват и на „сигурност” в същото време – но, както знаем, няма пълно щастие, дори в руската социална сфера.

Смущава ме само едно – че с тези думи на Путин, Русия поема по един стар български път, който не води до никъде. Да, в тоталитарните времена тук имахме практически същия лозунг: „Всичко за човека, всичко в името на човека, всичко за благото на човека”. И ние тогава мълчахме, нищо, че също знаехме кой е Човекът…..

Като си спомня обаче, че Путин е на власт вече почти 20 години, чудя се най-откровено – кому к…а е държал досега, та не се е погрижил да постави горките руски хора в центъра на руската политика, а ги е оставил мизерни, несигурни и болни.

Но нека, де, да имаме теми за мислене – няма само да слушаме императора със зяпнала уста, както прави сръбският президент Александър Вучич. Неотдавна той си призна, че е „много, много благодарен на Путин” заради помощта, която онзи безрезервно оказвал на Сърбия по отношение на Косово.

Кой не знае за таз руска безрезервност, кой не е чувал за нея. Затова в България казваме: „Е-е-е-х, да не бяха ни безрезервно освободили, нямаше сега да ни се налага чак толкова безрезервно да сме им благодарни!”

Ама сърбите не се учат от българската история…..Всъщност, нормално – след като и българите не се учат от българската история.

Така или иначе, Сърбия лиже черджето на Кремъл, защото онези хитреци не просто им играят по сверката, а ги надъхват допълнително за статута на Косово. За разлика от Европа и САЩ, които принципно казват – Сърбия да признае Косово, защото иначе Белград ще гледа Брюксел през крив макарон.

Надявам се, че точно тези думи ще се чуят за пореден път и съвсем ясно по време на предстоящата среща на върха в София, в която ще участват представители на страните от Западните Балкани. Някак не мога да си въобразя как Сърбия ще бъде оставена да си разиграва коня и да не се съобразява с общите правила.

Това се отнася, впрочем, и до сръбското членство в НАТО, което трябва да предхожда членството в ЕС. Сегашното желание на Белград да смуче от Европа ползи, докато прави руски военни бази на европейска земя, няма как да се реализира. Но те се опитват – балкански хитреци мамини!

Това е един особен вид хитрост, която граничи с пълната тъпота и моралната мизерия. Даже не само граничи, а направо е вкоренена там.

Също като Роджър Уотърс, дето с глупостите в руска полза, които надрънка насред София, доказа, че стената е не другаде, а в неговата собствена глава. И че тя очевидно тежи повече, отколкото той може да понесе.

Не знам дали Уотърс страда от това, че публично си плю в лицето, но аз със сигурност страдам.

Вече всеки път, щом си пусна „Пинк флойд”, вместо гениална музика, ще чувам декларацията му, че шибаняци, които искат да унищожат планетата, ни карат да се бием с руснаците.

Забележете – карат ни. Те, западните шибаняци. Не Москва атакува нормалния свят, в който Уотърс, независимо от всичките му лиготии и капризи, е считан за гений, а обратно – горките московци са насила въвлечени в конфликта и ние, миролюбците, няма да се бием срещу тях, за да може те да ни спасят.

Как не им омръзна тази песничка на полезните за Русия идиоти на Запад. То не бяха антивоенни, зелени и пембени движения по време на Студената война, то не бяха женски протести срещу ядреното оръжие край базата Грийнъм комън, то не бяха интелектуалци, които с мъдри мисли оправдават нахлуването на съветските танкове в Унгария, Чехия и Афганистан, то не бяха ред философии, ред сълзи и сополи за основанията на разните „Червени бригади”, Фракция „Червена армия” и палестински терористи да тероризират света, то не бяха чудеса.

Но никой от въпросните полезни идиоти не отиде нито веднъж в самата Москва да протестира срещу безогледния начин, по който Съветският съюз унищожаваше до дъно както природата, така и хората. Никой дори не гъкна срещу огромното производство на  съветските ядрени оръжия – сякаш те се трупаха там за мирни цели…..

И сега не ходят в Русия да протестират срещу политиката на Кремъл, протестират си пак в полза на Кремъл и пак тук, на лесното, в демокрацията, където никой няма да ги арестува, бие, прати в лагер или бутне по невнимание от терасата.

И ето ви го музикалният гений Уотърс – държи се в София почти като политическия гений Волен Сидеров в Крим. Или като политическия гений Явор Нотев пред „Известия. Ру”.

Излизане на България от НАТО и ЕС, плюс сближаване с Русия им се приискало на тези умни момчета.

Със сигурност им се иска също да чукат до откат, така че България да изпревари Китай по население, да участват като комисионери в схема, по която „Газпром” ни продава скъпо енергия от най-близката Черна дупка, да колонизират Марс и да изчислят числото Пи със силата на собствените си светли умове…..

Големи български герои. Ма слушайте ги внимателно, бе, граждани. И следвайте ги – що им се хилите, когато публично си признават съкровените мераци, хората!

В интерес на истината, тези техните мераци са нищо пред мерака на комай всички български политици в момента – и управляващи, и опозиция – пак да ни построят АЕЦ „Белене”.

Руснаците не ни я построиха, само ни пробутаха старо желязо за милиарди и ни гледат сеира. Сега наред са китайците да ни изработят. Някои избягваме китайски обувки да купуваме, пък нашите хора искат цяла китайска ядрена централа да ни пробутат. Но ако и това не стане, накрая ще дойдат северните корейци, помнете ми думата. Ние никога няма да се хванем за нещо читаво, защото тогава откъде ще дойдат комисионите. А без комисиони защо изобщо…..

„Китай търси възможност да използва свои технологии, за да направи експанзия на европейския пазар” – чистосърдечно ни уверява „експертът” Атанас Тасев. Явно това на него самия му звучи като солиден аргумент – ми да им дадем въпросната възможност за експанзия на китайските другари, иначе ще вземат да се уморят от търсене.

Ама дали и останалата Европа е съгласна да им дадем, Тасев геройски мълчи.

„За пет години централата ще излезе на плюс. След 10 години централата ще донесе мощен паричен поток” – твърди набеденият експерт. Но и в този случай не казва откъде ще текне въпросният мощен финансов поток.

Премълчава, че той ще е пак от моя джоб, но фактите са си факти. Веднъж аз ще платя за изграждане на централата или поне за прилежащата инфраструктура, която не съществува; втори път ще платя за изграждане на депо за ядрените отпадъци, защото с Козлодуй сме в заварено положение, но от една нова централа, според европейските правила, вече не можем да изнасяме отработеното гориво, трябва да си го складираме сами; и трети път ще платя за мерките по закриване и обезопасяване на централата. Ако нещо не гръмне и доживея дотам, де.

Не ми е приятно да го кажа, но – повръща ми се от подобни илюстрации за силата на лудостта, която ни обгръща отвред.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Книгите се раждат по много различни начини. „Докога ще чакаме бащите“ (изд. „Софтпрес“) например е плод на едно необичайно пирятелство, започнало пред камерите на „Фермата“, което продължава и в реалния живот. В неделя, 20 май, Калоян Димитров-Ballan и Иван Сапунджиев ще се срещнат с приятели, почитатели и читатели в Starbucks Ring Mall от 16:30 ч. Ние пък се...

Вера Йоурова, член на ЕК – Антонио Таяни, председател на ЕП – и брюкселска журналистка обменят мисли в Туитър.  Зукърбърг пристига в Брюксел “вероятно следващата седмица” – но няма да има публично изслушване, казва Йоурова.  – Не е ваша работа, казва Таяни.  – Гласувани сте от нас, наша работа е, пише Дженифър Бейкър (@BrusselsGeek) – Говоря на Йоурова, пояснява Таяни.

.

Glad that Mark Zuckerberg accepted invitation from @Europarl_EN and will come to Brussels to answer European questions on privacy. Pity this will not be a public hearing. There are more EU users on FB than there are in the US & Europeans deserve to know how their data is handled.

— Věra Jourová (@VeraJourova) May 16, 2018

This is a decision of the Conference of Presidents .It is not your job to control and criticize the @Europarl_EN

— Antonio Tajani (@Antonio_Tajani) May 16, 2018

MEPs are voted in by the citizens, so ultimately it actually IS up to us to control the @Europarl_EN and you have done us a disservice with this stitch up. Personally, as a journalist it IS my job to criticize @Europarl_EN and on this I do! Strongly.

— Jennifer Baker (@BrusselsGeek) May 16, 2018

The answer was for @VeraJourova

— Antonio Tajani (@Antonio_Tajani) May 16, 2018

1936 г. Немците търпеливо чакат започването на нова война, за да отмъстят на света и да си върнат достойнството. Егон фон Бьотихер също е в очакване да разбере дали му е отреден втори шанс. Насред междувоенното безвремие той се заема с обучението по фехтовка на младата и амбициозна Яна. Учителят е обаятелен със своята тайнственост,...