Производството на електроенергия от началото на 2018-та е с 4,6% ПО-НИСКО от същия период на 2017-та. Потреблението е с 6,5% ПО-НИСКО. Износът също е по-нисък, независимо от положителните отчети на статистиката, заради административната ...

В краткото видео (1:22 мин.) ще видите залозите на ядрения бос Богомил Манчев, вице-премиера Томислав Дончев и премиера Бойко Борисов. Те са събрани в рамките на периода от 18-ти до 23-ти май 2018-та г., включително, което означава, че с...

По повод 24 май и Седмицата на библиотеките, на база всички мои срещи и разговори с библиотекари из цялата страна (прекрасни хора, силно отдадени на професията си) реших, че ще е полезно да съставя списък с книги, които смятам за стойностни, важни, маркери за съвремието ни, писани и издавани в последните години, които е добре (силно препоръчително) да присъстват за обществен достъп във всяка библиотека (или поне във възможно повече).

Списъкът включва само книги на чуждоезични автори. За българските автори и книги вероятно следва да се направи друг, макар (според скромното ми мнение) част от авторите ни и издателите им да правят доста усилия, за да са познати на четящи и библиотеките.

Списъкът е базиран на прочетено и споделено от видни четящи хора, както и от мен самата. Няма претенция за уникалност или изчерпателност. Включила съм основно автори от днешния ден, не познатите на всички класици, които и без това са достатъчно популярни. Списъкът не е класация, има препоръчителен характер.

Ако вие искате да дарите книга на библиотеката във вашия град или квартал, но не знаете какво точно да им купите – ето това са заглавия, които дори да имат в повече бройки няма да им навреди. Защото ако имат само 1-2 бройки тези книги не могат да се дават за домашно ползване, т.е. библиотеките имат нужда от няколко бройки, за да може повече хора да четат. Подарете им!

1. Sapiens и/или Homo Deus на Ювал Харари – фундаментални, двете силно допълващи се, няма как да сложа една под друга, слагам в едно. Да, за разлика от останалите заглавия в списъка това не е художествена литература, но ми се струва достатъчно важна, за да присъства тук.
2. Собствена стая на Вирджиния Улф
3. Изкупление на Иън Макюън
4. Тесният път към далечния север на Ричард Фланаган
5. Сол при солта на Рута Сепетис
6. Живот след живот на Кейт Аткинсън
7. Левиатан на Пол Остър
8. Черните кучета на Иън Макюън
9. Windows of the world на Фредерик Бегбеде
10. Кафка на плажа на Харуки Мураками
11. Човек на име Уве на Фредрик Бакман
12. Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна на Юнас Юнасон
13. 1Q84 на Харуки Мураками
14. Законът за детето на Иън Макюън
15. Баща на мъртвите на Балаж Дьоре
16. Има крокодили в морето на Фабио Джеда
17. Ру на Тим Кхуи
18. Асамтой на Етгар Керет
19. Майсторът на фиде на Ма Дзиен
20. Сияние на жена на Ромен Гари
21. Атлас изправи рамене на Айн Ранд
22. Името ми е Червен Орхан Памук
23. Никога не ме оставяй на Кадзуо Ишигуро
24. Американският любовник на Роуз Тримейн

Бих се радвала и други книжни блогъри да се ключат със свои подобни списъци.

Знам, че с тази публикация ще предизвикам много полемики и няколко поне приятеля автори, издатели, преводачи силно ще се засегнат, разсърдят или дори разгневят. Това е целта ми. Да има дебат. Да има говорене. Да има действие.

И да не забравите да дарите някоя от тези книги на библиотеката наоколо. Може и да попрочетете тези от списъка, които не сте чели. А библиотекарите – искайте да имате тези заглавия за отдаване в библиотеките си.

Класация на Ozone.bg – 14-20 май 2018 г. 1. „Първите седем“, Боян Петров, „Вакон“ 2. „Тънкото изкуство да не ти пука“, Марк Менсън, „Хермес“ 3. „Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс, „Бард“ 4. „И още нещо… Пътеводител на галактическия стопаджия (Шеста част от общо три)“, Оуън Колфър, „Бард“ 5. „Голяма книга на българските митове и...

Не бих продължил с предварителните коментари за несъстоялата се все още визита на премиера Борисов в Русия, оповестена господарски от Путин в присъствието на президента Радев в Сочи, който запази многозначително радиомълчание като пилот на самолет, прихванат от врага по време на разузнавателна мисия, оказала се постановка в рамките на чуждите планове за разкриване на съпротивителните сили на приземената ни ( според самия Радев) “бойната ни авиация” в политиката. Обаче външният министър Екатерина Захариева даде днес повод да продължа темата.

Екатерина Зхариева, убеден съм, казва истината пред БНТ днес, когато твърди, че Борисов не отива в Русия “по спешност” и че отдавна се е готвил за такава визита. Дори ще припомня, че Борисов е винаги готов да се срещне с Путин където и да е, когато е и да е, но по желание на Путин. И Путин не пропусна да демонстрира, че е инициаторът на предстоящата аудиенция.

Но дори да приемем и това унизително отношение към България в лицето на нейния премиер за нещо “нормално”, все пак сме длъжни да се запитаме: “само” газовата, нефтената, урановата ( обогатена и отработена в АЕЦ “Козлодуй”) зависиммост ли обуславят факта, че Борисов е основният стълб, около който се формира демонстративно безнаказаното маршируване на московската пета колона в България. Тя се изявява като всяка друга престъпност: при липса на противодействие, при пълното разоръжаване на държавата срещу проявите на тази агресия от името на чужда държава, за която НАТО и ЕС са врагове, резултатът е налице в нашата разоръжена европейска и натовска страна. 

Отговорността в личен план за това е изключтелно на най-овластената фигура в българската полтика през последното десетилетие. Дори и формално в опозиция, Борисов диктуваше проруски заповеди на назначеното от президента Плевнелиев служебното правителство на Близнашки, забранявайки му по телефона проектът на военното министрество “ Визия 2020” да регистрираше наличието на руска хибридна война срещу България. Така и стана.

Истинският началник в проруския проект АБВ Румен Петков беше човекът, който с ехидна усмивка обеща, че въпросният проект няма да бъде одобрен в неудобня за Русия откровен вариант. А в интервю за “Течна дружба 2” президентът Росен Плевнелиев отговори на въпроса ми защо Москва е премълчала констатацията в българския проектодокумент, че това не се налага, защото тя си има говорители в България. 

Г- н Плевнелиев в днешно време твърди, че ГЕРБ защитавали България от руския натиск. Това е единственият важен въпрос, по който се разминаваме с него, но ми е достатачен , за да кажа, че обвързването с ГЕРБ не прощава никому. Проверих го по частен път с въпроси към г-н Плевнелиев тъкмо в тази посока и получих мълчалив отказ за интервюто, за което се бяхме договорили очи в очи в рамките на новата ми книга “ИЗМАМАТА САН-СТЕФАНО”, планирана да се появи през втората половина на юни. Жалко, но факт.

Днес Румен Петков  е вече официално шеф на АБВ и все така е говорител на Кремъл, а Борисов “не се сеща” защо протестиращи срещу руския натиск искат тъкмо премиерската му оставка под прозорците във вечно празния му в такива случаи кабинет. Двамата с Петков са си на “Бойко и Румене” от много години и са двете лица на една и съща монета, едното от което изкрещява любовта си към Кремлъ, а другото “само” я одобрява. Няма ези и тура. Печеливш и в двата случая е Путин.

Колко още аплодисменти трябва да получи Борисов от московската пета колона, за да стане ясно на пристрастените към ГЕРБ, че тъкмо тези граждани за евразийски регрес на България имат основната заслуга за проруското статукво в България днес? С различна степен на френетичност, но достатъчно ясно, БСП, АБВ, “Атака” и паттриотарите-русофли ръкопляскат на Борисов при всеки негов проруски ход. И за АЕЦ “Белене”, и за отказа да се солидаризира с Великобритания по случая “Скрипал” и за пропутинското му “миролюбие” в Чено море ( за което с ирония пишат вече и руски автори в навечерието на аудиенцията му при Путин).

Самият Борисов избягва да се оправадава вече по тази тема. Преди го правише като ни навираше в очите спирането на проектите от “тройния шлем” на приятеля си Първанов като своя лична заслуга. Сега, когато вдъхва нов живот на два от тях, помпан от Кремъл за тази цел, предпочита други да го опрвдават. Доколкото изобщо е възможно.

В рамките на кампанията по заблуждване на удиторията за неговата политика на раболепно подчинение на Путин ще има още да чуваме “аргументи” от рода, че Меркел и Макрон също го посещават, а на Тръмп много му се иска ( но не му стиска да се издаде къде го стиска руският чепик и защо, по подобие на Борисов, изключително много се старае да не дразни Путин). Но никой от споменатите по горе лидери, при всичките си възможни недостатъци, не страда от комплекса  на подчиненост. Всеки един от тях и още много други се срещат ( евентуално) с Путин , но от позицията на тежестта на своята могъща държавата, спрямо която Русия е икономическо джудже и просител.

Борисов нито веднъж не ме е опровергал, че може да каже “не” в очите на Путин, в които пише онези три букви КГБ. Нямам основание да се надявам, че тепърва ще го направи очи в очи с човека, който – по изтекла от присъстващи на събитието френски източници ( преводачката) – е заплшвал брутално дори френския президент Саркози с разправа ( разполагайки явно с компрометиращи французина данни), след което уплашеният си е сменил позицията по ключов за Кремъл въпрос. 

В днешно време Саркози е подсъдим във Франция.  Дали са му задействали заради недостатъчно послушание някоя руска бомба със закъснител или френската държава сама е надушила следите, фактът е, че Борисов прави всико възможно да не се окаже никога в положението на Саркози.

За финал, още едно припомняне. Този път за посещенията в Русия на скарани български величия от близкото минало, по аналогия с визитите на Радев и Борисов по волята на руския им началник.

. Също от присъствали на събитието източници знам ( и го написах отдавна в една от книгите си), че в разгара на горещия спор около транзитирането на руски газ през България през лятото на 1996 г. бившият премиер Луканов и шефът на Мултигруп , най-могъщата корпорация у нас по онова време, буквално са се карали в Кремъл “гуша за гуша”. Известно е как приключи жизненият път и на двамата след това руско посредничество, последвано от политическо, финансово и и икономическо земетресения в България само месеци по-късно. А щом аз знам и вие знаете, представете си само какво знае най-информираният човек в държавата!

Share on Facebook

Авторът на „Дневникът на един дръндьо“ Джеф Кини се завърна от петдневно турне в Китай, съобщава Publishers Weekly. Между 26 и 30 април писателят обиколи три от най-големите китайски града – Шанхай, Гуанджоу и Шънджън. Китайската издателска къща Guangdong New Century Publishing House, пренесла Дръндьото в Китай през 2009 г., организира осем събития и мащабно...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-radev-v-moskva-glupava-piesa-za-glupava-publika

Театралната пиеса „Румен Радев на посещение в Русия” бе представена на европейската българска сцена тези дни.

Защо? – би попитал хлевоустият Бърнард Шоу в ролята си на театрален критик.

Защо, де? – настоявам и аз в ролята си на обикновен политически зрител.

За какво си говориха двамата с Путин, след като за нищичко не се разбраха? А по логика би трябвало да се разберат съвсем прекрасно – като офицер с офицера, като комунист с комуниста, като антиевропеец с антиевропееца, като антинатовец с антинатовеца, като руски император с обикновен български русофил…..

Е, нашият човек почака малко за срещата в Сочи, но умерено, де, 40 минути, не е като Станишев, дето чака с дни да бъде приет преди време – така че не може заради това да се е нацупил, да си е запушил ушите и да не е обелил повече дума пред Путин.

Нито пък мога да си представя, че учтив и изискан човек като Владимир Владимирович е казал на Радев: ти сега ще мълчиш, ще слушаш само какво аз ти говоря и ще кимаш разбиращо – пък нашият да не го е разбрал заради семплия си пилотски руски. Но не, това не е в характера и манталитета на руския президент, особено когато се среща със свой истински брат от православна България, дошъл да го помоли коленопреклонно за няколко простички неща.

Първо, да не се сърдят Путин и братският руски народ, че България няма да си купи пак руски МИГ-ове, за да се защитава от Русия.

Оказва се…..вече 14 години непрекъснато се оказва…..че заради козните на Запада и безсрамното предателство на предишни български управници, ние сме член на НАТО. Лоша работа, братя, но трябва да ни извините – в клещи сме, не можем да се измъкнем от гадните натовски стандарти.

Да-а-а, руските братя отдавна би трябвало да са наясно с този факт. Но ние сме длъжни всеки път да им се извиняваме, защото те са толкова добре предпазени от своята дебела пропагандна завеса, че още не знаят. Или защото са толкова тъпи, че още не могат да повярват на ушите си.

Втората молба на Радев, е за газ. За нова руска тръба през Черно море. За един велик бъдещ газопровод, наречен „Български поток”, който ще удави в синьо гориво не само България, но дори Балканите, а и самата Европа.

Забележете колко трогателно-патриотично е замислено това име – направо прогаря от радост душичката на всеки от онези български патриоти, дето започват да се кълчат, да се бият в гърдите и радостно да си показват срамотиите, щом чуят свещените думи – Русия, Путин, братска любов, самогон и блядки.

Така или иначе, логиката е следната: „Южен поток” изгасна безславно. „Северен поток 2” има проблеми. „Турски поток” също има проблеми. Поне един истински „Български поток” да им сътворим на руснаците, та да тръгне всичко гладко, като по кремълски учебник за придобиване и поддържане на геополитическо влияние.

Защо българският президент се е загрижил толкова за руското геополитическо влияние, убийте ме, не мога да ви отговоря смислено. Питайте или него самия или някоя служба, на която българският данъкоплатец плаща, за да има отношение към темата. И тя пак няма.

Но очевидно Румен Радев е наистина сериозно загрижен, след като предлага да ни бъде построен пак руски газопровод, за да се задълбочи още повече тежкият проблем, който България и без това има с диверсификацията на енергийните доставки. И за да помогнем на Русия най-после да заобиколи тая пуста Украйна, дето ѝ е застанала на пътя като кокал на гърлото, зинало към Европа.

Предполагам дори, че именно газопроводът е бил основната идея, с която Радев и екипът му са тръгнали за Москва. Целта е да се спечели предимство, като бъдат изненадани всички. Така и стана.

Както видяхме, руските домакини бяха толкова изненадани от идеята на Румен Радев, че и Медведев, и Путин, а дори и прочутите със своята независима информираност руски медии не знаеха какво точно да отговорят, освен да ехидничат по този повод срещу България.

Българският народ обаче също беше силно изненадан. Преди да тръгне за Москва, неговият любим президент Румен Радев и думица не обели за желанието си да се строи някакъв си „Български поток”. Нито, доколкото знам, е съгласувана идеята с премиер, правителство и Парламент, което значи, че и те са изненадани.

Да не говорим за изненадата, която настояването за нов газопровод е предизвикало сред европейските и американските ни партньори. Сигурен съм, че те са наясно с упорития характер на българина по принцип, но май досега се заблуждаваха, че магарешкото ни поведение се проявява само, когато става дума за наш личен или за общия български национален интерес.

Отнюд. Сега вече би трябвало да си дадат сметка, че българските русофили много повече са способни да се инатят и да преследват руския интерес, отколкото българския.

Третата тема, по която нищо не свърши Румен Радев в Русия, бе да покани Владимир Путин на посещение в България още преди края на тази година. Тази покана е нещо просто, ясно и елементарно. Правено е неведнъж през човек досега, сега се направи и лично.

В дипломацията обикновено такива ходове са предварително съгласувани, включително и отговорът, който ще се получи. Това е, за да се отчете още един положителен резултат от визитата. А ако няма да има положителен отговор, покана изобщо не се отправя.

Обаче ядец! Калесваме го с най-голяма тържественост, а Путин и този път нищо не каза. Не обеща. Не рачи да почете българския си колега, да го изчетка с една дори миниатюрна софийска визита и така да покаже на българската русофилска общност кой е основният кремълски човек, какъвто беше случаят с Първанов.

Ами ако се окаже, че сега, при предстоящото на 30 май пожарно посещение в Москва, премиерът Борисов вземе, та отправи същата покана и Путин я приеме от него, след като не я прие от Радев? Голям резил ще бъде и голямо разместване на русофилските пластове тук ще падне, гарантирам ви, граждани.

Нинова вече загуби доверието на Решетников, а значи и на Путин, Сидеров, както винаги, служи само за политически хлопатар, с който се вдига шум при необходимост, Румен Петков е  малък вятър през голяма уста, а от Ахмед Доган е останала само сянката на минало величие. Тогава КОЙ? Или Кой? А може би дори някакъв най-обикновен и все още никому неизвестен „кой”?

Това е въпросът. Важното в случая обаче са не страстите български, а намеренията московски, с други думи – въпросът е на кой кон ще заложи Москва, а не кой от наличните коне иска да ѝ служи по-вярно. Те всичките искат…..

Ако аз бях български президент, щеше да ме е срам да се прибера в България след такава некадърно проведена визита с нулев успех, което обаче влече след себе си ред отрицателни ефекти.

За пореден  път станахме за смях в самата Русия с таланта си да се държим като крепостни, без да сме крепостни.

С лакейското поведение на президента си докарахме нова порция недоверие сред нашите европейски и американски партньори. Начинът, по който Румен Радев премълча или дори неглижира европейската и атлантическата политика на санкции и изобщо интересите на свободния свят, не може да не остане незабелязан. И не може да остане ненаказан.

Най-вероятната реакция е Радев да бъде все повече изолиран от посещения и контакти в демократичния свят, ситуация, до болка позната ни от последните години на Георги Първанов. Проблемът е, че това, което е добро като мярка спрямо Радев лично, не е добро за България.

Най-отрицателният ефект от безславното президентско посещение в Русия обаче ще усетят всички българи в душите и разума си.

В случая Румен Радев ни даде сериозна възможност да осъзнаем като народ, че с избора му за президент отново сгрешихме. Или че пак ни излъгаха, което е едно и също. Обаче в такава ситуация нормалните хора си дават сметка, че да грешиш 30 години подред не е нормално. И че това няма как да е плод на случайност, а единствено на чиста глупост.

Е, на глупавата публика ѝ разиграват глупави пиеси, нали, мистър Шоу?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вълшебниците от Trouble Bakers подготвят поредната си изненада за читателите и ценителите на сладките удоволствия. Този път за вдъхновение ще им послужи поредицата за малкия магьосник Хари Потър и необикновените лакомства, описани на страниците й. Събитието за малки и големи ще се проведе на 27 май, неделя, от 12:00 ч. във FOX Book Café (София, ул. „Уилям Гладстон“...

Комуникация на благотворителността е новата книга на Евелина Христова, която прочетох с голямо желание и интерес. Не, не защото Ева ми е чудна колега от НБУ, не защото корицата на книгата е привлекателна, нито защото на корицата пише „Доброто съществува и има нужда да бъде подкрепяно„, макар силно да вярвам в това.

Прочетох книгата на един дъх, защото темата е повече от актуална, защото Ева е подходила много сериозно и е направила задълбочени проучвания, каквито нямаме до момента много правени, защото вярвам, че и бизнесът и хората тук имаме нужда да правим повече доброволчество и повече благотворителност, а последните без комуникация няма как да минат успешно.

Системно, подредено, аргументирано е подходила Евелина към работата си. Това прави и самият текст достъпен, а основните послания – ясни и еднозначни.

Силно препоръчвам книгата на всички колеги, които се занимават с комуникации, с маркетинг, с CSR, както и на собствениците на бизнеси, мениджърите, които взимат решения по тези теми в своите фирми, както и на студенти, разбира се и на хората от НПО сектора, които са силно замесени, когато се говори за благотворителност.

Да, доброто съществува и има нужда да бъде подкрепяно!

Браво Ева и благодаря!

Миналата година софийските магьосници на Мартин Колев се появиха с гръм и трясък на родния книжен хоризонт, завладяха столичните улици и площади и плениха сърцата на зорници и здрачници не само в София, а из цяла България. Симпатичните герои, дребните магически детайли и (не)познатата страна на града допринесоха за създаването на успешна история, но оставиха...