Сеул и Банкок

„Уорнър Брос“ разработва анимационен филм по фентъзи новелата „Леденият дракон“ (изд. „Бард“) на Дж. Р. Р. Мартин, съобщава Variety. Самият автор потвърди новината на официалната си страница във Facebook и разкри, че ще влезе в ролята на продуцент. Мартин написва „Леденият дракон“ още преди да създаде легендарния си епос „Песен за огън и лед“. Детската приказка излиза през 1980 г. и...

Миналата седмица в предаването „Панорама“ беше зададен забележителен въпрос: „Ако наистина, както твърдите, духовно българите са на изток, обаче политически за на запад, то не е ли това шизофрения?“. Аз продължавам да твърдя, че духовно обитаваме Изтока (с всичко хубаво и лошо), а политически – Запада (с всичко хубаво и лошо), но признавам, че елементът с шизофренията ме завари неподготвен. Шизофреници ли сме? За да си отговорим, нека видим кое у нас е Изток и кое – Запад.

По отношение на християнството (а Европа винаги трябва да бъде мислена първо от тази гледна точка) всичко що е в сферата на Константинопол е Изток, а всичко около Рим – Запад. И двата центъра продължават по някакъв начин Античността и за простота е прието да се смята, че западното богословие развива традицията на Аристотел (схоластиката и особено Тома Аквински), а източното следва Платон и се развива към исихазъм (от Псевдо-Дионисий Ареопагит до Григорий Палама). Доколкото от двамата велики антични философи Аристотел е материалистът, а Платон – идеалистът, отново съвсем опростенчески може да се каже, че Западът е по-рационален и по-земен, а Изтокът – по-мистичен и по-небесен. Затова понякога източните хора изглеждат по-мърляви и по-изостанали от западните – защото земното не ги интересува чак толкова, те, дори и да не го осъзнават, живеят с нагласата, че са в този свят временно, а истинското им обиталище е другаде, те не искат да строят рая на земята (тоест да оставят след себе си един по-добър свят), защото знаят, че раят е вече приготвен и ги чака. Разбира се, за това как изглеждат източните и западните хора, има и редица исторически причини.

Оттук следва и една важна психологическа разлика – западният човек е човек на „златната среда“, докато източният е човек на крайностите. Западният човек е корпоративен, умее да се организира в общности и чрез тях да решава проблемите си, има отговорност към другите и е склонен да нагажда индивидуалните си интереси към интересите на общността. Източният човек е или нихилист, или апокалиптик. Той живее непрекъснато в някаква екстремност, в някаква извънредна ситуация, в която законите на ежедневието са без значение. Такъв човек не общува нормално, а води битки. Мрази институциите, защото е сигурен, че го мамят.

Българинът е още по-специфичен източен човек, защото на всичкото отгоре е магьосник и богомил и се гордее с това. Той живее в Радичковски свят на тайни и вълшебства. Магьосническа е музиката му, магьоснически са легендите му, магьоснически са и ритуалите му. Българинът обича да ходи по врачки и по ходжи, за да надникне в бъдещето, да забременее или да спечели от лотарията. Ако пък е по-модерен и прогресивен гражданин, за когото врачките и ходжите са бабини деветини от село, той се насочва към екстрасенси, енергийни кристали, отпушване на чакри и други духовни дейности. Но при всички случаи вярва, че има паралелен свят (дали ще е астрал, друга галактика или мисъл форма) и ако въздействаш върху него, ще получиш резултати в твоя свят. Това е магията. Тя е вид гордост и пустославие.

А за нихилизма на българина още повече помага богомилското наследство – това зло, тази ерес, която на запад предизвика появата на кръстоносните походи и инквизицията. Богомилите са дуалисти. Те изповядват, че не Бог е творец на света, а сатаната, който според тях Му е син. Всичко материално, включително и обществените отношения, са от лукавия. Всичко материално, включително държавата и институциите (а може би най вече те) трябва да бъде мразено и отричано като нещо, което спъва онтологичната реализация на човека. Човек, докоснал се до подобни убеждения, много трудно може да бъде обществено позитивен, да уважава институциите и да работи за просперитета на държавата. Такъв човек ще мрази и ще презира (ще хейти) всичко около себе си и при това ще вярва, че постъпва правилно. Някой ще каже, че повечето хора днес „хейтят“, без да са запознати, камо ли да изповядват идеологията на богомилството. Но със сигурност още повече хора изповядват принципите на обществения договор, върху които се градят съвременните общества, без да познават идеите на Хобс, Лок и Русо. Идеите са опасно нещо – те могат да живеят у нас, без да ги разпознаваме и без да знаем откъде сме ги прихванали.

Гордостта, че и ние нещо сме дали на света, а именно богомилството, е ужасно вредна. За нея е виновен комунистическият режим. За комунистите богомилството е удобно по няколко причини. Първо, то е богоборческо. Не ми казвайте, че богомилите били кротки и чисти християни. Самият факт, че отричаш на Твореца творчеството на творението, вече е богохулство. Второ, богомилството е антицърковно, а това е мехлем за душата на комуниста. Комунизмът се мъчи да наложи християнски морал без Христос (типично за антихриста) и в това начинание няма по-голяма пречка от Църквата. Трето, богомилството е антидържавно и с това чудесно се вписва в парадигмата на класовата борба и историческия материализъм – по времето на комунизма децата изучаваха богомилството като форма на борба на експлоатираните срещу експлоататорските класи, при това първа в света класова борба: гордей се, българино! Най-сетне богомилството е удобно и за възпитаването на национално самочувствие – в последните си години всички тоталитарни режими в източния блок заложиха на някакъв изчанчен национализъм, за да се легитимират идеологически след очевидната дискредитация на комунистическия интернационализъм. У нас този странен национализъм беше приел формата на Людмило-Живковизъм с развети конски опашки, траки и по детински идеализирано средновековие на фона на агни йога и други теософски и антропософски глупости.

Като към всичко това прибавим и имперския манталитет – първо византийски, а после и османски – манталитет, по-близък до йерархията, отколкото до демокрацията и дълбоко в себе си приемащ административната корупция за нещо съвсем нормално, манталитет, който успешно беше наречен „фасадна демокрация“, ще завършим стилизираната скица на българския Изток.

Що се отнася до българския Запад, той парадоксално започва в светите православни дебри на Атон с популярното съчинение на св. Паисий Хилендарски „История славяноболгарская“ – манифест на българския национализъм и опит за еманципация от всичко, което по онова време се е приемало за „Въсток“. Цялата ни национална идея е западна, особено в кулминацията си – идеологията и дейността на Левски, Великият Апостол на „Млада България“. Третата българска държава също е западна със своето парламентарно многопартийно устройство и със своята знатна западна монархическа династия. Става отново източна чак през 1944, но това е друг вид Изток, доколкото е прието да се наричат комунистическите държави в съветската сфера на влияние след войната „Източен блок“.

Но именно този друг вид Изток затвърди окончателния български политически Запад. През този близо половин век между 1944 и 1989 борбата за нормалност, за истина и справедливост, за свобода на словото и мисълта и за гражданско общество беше наричана с името „антикомунизъм“. Естествената идеология на антикомунизма беше либерализмът, което си е чист „Запад“. Той се гради върху хуманизма и индивидуализма, човешките права, плурализма, свободата на икономическите взаимоотношения, демокрацията и върховенството на правото (закона). Когато през 1989 се „обърна палачинката“ (нека го наречем така, защото май все още не знаем какво точно се случи тогава), либералният възглед победи тоталитарния и ние всички дружно се гмурнахме в капитализма. Днес ние всички имаме многопартийна парламентарна система (тоест, демокрация), свобода на словото (колкото и да се мъчат да изкарат, че нямаме),  членуваме в Европейския съюз и се ползваме от структурните му фондове (както и от много други неща). Всичко това е Запад.

И така, видно е, че по манталитет българинът е „Изток“, а по политическо устройство е „Запад“. Шизофренично ли е това? Аз си мисля, че не е. В някои отношения дори може да се разглежда като богатство, защото всяка изчистена система е склонна да изпада в крайности, докато смесените системи винаги се оказват по-мъдри и по-устойчиви. Знаете ли кое е шизофренично? Най-новото лабораторно идеологическо противопоставяне „Изток-Запад“.

Ангажираните в хибридната война знаят – от едната страна имаме един загниващ Запад на узаконените перверзии, от другата страна имаме Русия – богоносния Трети Рим, живата Византия, която се бори за доброто. Първото почива на преекспонираната идея на индивидуализма, водеща до самота, отчуждение и безпътица, идея, тръгнала от ренесансовия хуманизъм и достигнала върха си в Просвещението, след което бавно деградираща към алиенация и екзистенциализъм. Второто почива на славянофилството, изкуствено създадено по поръчка на руския император Александър I от историка Карамзин и (забележете!) савойския дипломат Жозеф дьо Местр. Славянофилството е проект на западния консерватизъм в противодействие на западния либерализъм в защита на монархията и аристократичните традиции срещу републиката и демокрацията, на Романтизма срещу Просвещението, на клерикализма срещу секуларизма. Тъй че в модерната хибридна война воюват една западна доктрина срещу друга западна доктрина, а не Изтокът срещу Запада. Ето това е шизофрения.

В този шантав свят на измислен сблъсък между Изтока и Запада ние, българите, сме си много добре, защото гледаме и едното и другото, разбираме и едното, и другото. Добре е да се възползваме от това рядко обстоятелство. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Отмъщение“ („Лолес“ 3) от Лекси Блейк Издава: „Ибис“ Дата на публикуване: 22 май 2018 г. Превод: Диана Кутева Редакция: Стамен...

Основателят на SpaceX Илон Мъск в своя Твитер е показал официалния дизай на пилотираният КК Crew Dragon (Dragon 2), който ще се използва за доставка на астронавти до МКС .

Ново развитие в ревизията на авторското право в ЕС – става ясно от  съобщенията на българското председателство, участници в ревизията и Юлия Реда – защото тя имаше много ясен възглед какво иска да се промени в правната рамка (общ режим на изключенията, актуализиране – за да имаме правна рамка, адекватна на технологичното развитие) – и сега следи ангажирано законодателния процес.

Правителствата на държавите от ЕС  са приели позиция  относно реформата на авторските права  без съществени промени по чл.11 (новото право за издателите)  и чл.13 (филтрите на входа), проектът е на сайта на Реда,  Politico дава измененията, засягащи правото на издателите, в цвят.

Сега Парламентът трябва да ги спре, пише Реда.

 Сега имате шанса да окажете влияние – шанс, който ще изчезне след две години, когато всички “изведнъж” ще се сблъскат с предизвикателството да се  внедряват филтри   и link tax.  Експертите почти единодушно се съгласяват, че проектът за реформата на авторското право е наистина лош.

Update: Member State governments have just adopted their position on #copyright, with no significant changes to the #CensorshipMachines and #LinkTax provisions. It is now up to Parliament to stop them and #FixCopyright. https://t.co/1JwNvQn24n pic.twitter.com/KAgqV3YYG1

— Julia Reda (@Senficon) May 25, 2018

https://platform.twitter.com/widgets.js

Две графики от сайта на Реда – за двата текста,  против които се събира подкрепа (вж и преподавателите) – за  отношението по държави и по партии в ЕП:

Следвайки вековната традиция на Русия никога да не си признава без многогодишно протакане отговорността за очевидните убийства, масови или поединично извършени, руският външен министър Сергей Лавров задейства този автопилот и катапултира отново в света на руските лъжи. Не е вярно, че Русия е виновна за свалянето на малайзийския самолет ( с 298 души на борда) над Украйна през юли 2015 г., зааяви той след публично оповестените резлтати от международното раследване, довели вече и до официалното обвинение срещу Русия от страна на Холандия и Австралия, двете държави с най-много свои градани, жертви на масовото убийство.

На Лавров това обвинение му приличало на случая “Скрипал” поради същата, според него, липса на доказателства. Нека конспективно, ей така , по памет, припомня на какво всъщност прилича поредната порция руско нахалство на принципа на автоматичното отричане на вина. 

Митът за освободителния по отношение на българите мотив за Руско-турската война 1878 г. е опроверган още преди тя да избухне ( след огромни усилия от страна на руската дипломация на я избегне на всяка цена) е основополагащата лъжа, върху която и днес се гради руското влияние в България. Читетелите ще могат да се уверят в това в рамките на стотиците страници цитати от руски дипломати и други меродавни източници в новата му книга “Измамата Сан-Стефано”. Казано с думите на руския посланик в Лондон граф Шуваловблизо половин година, преди Бисмарк да убеди Русия все пак да воюва с Турция , “пет пари не даваме за българите…, нашата цел са проливите”. 

Договорът от Сан-Стефано е еманацията на руските лъжи, събрани в невъзможен по дефиниция за осъществяване документ, обречен на ревизия поради тайните руски договорки с Австро-Унгария и Англия да не бъде допусната голяма България. Ръководителят на руската дипломация княз Горчаков го одобрява с подписа си с пълното съзнание, че така поставя основите на интригата българите, измамени преднамерено от Русия, да вярват, че европейците ще са виновни за несъстоялия се данайски подарък. В тази съзнателно скроена измама се намират корените и на съвременното българско русофилство, което отказва да “забележи” фактите, които признават вече и някои български историци с дълбоки корени в комунистическата историография.

Днешна Русия продължава да отрича гневно каквато и да било вина за подпалването на Втората световна война чрез съглашателството с нацистка Германия, което я тласка към прегазване на половин Европа. С особен цинизъм Русия продължава да твърди чрез Путин, че този сговор от 1939 г. се наложил с цел да се отложи германското нападение над СССР, макар цял свят да знае, че Русия се възползва от него именно, за да нападне и окупира от своя страна трите балтийски страни, част от Финландия и половин Полша. Т.е. Русия била “отложила” германската агресия срещу себе си на цената на поощрената по този начин германска агресия срещу останалата част от Европа, която Хитлер и Сталин се споразумели да си поделят. И на цената на свободата на други народи, поробени от Русия.

В частта за България в рамките на лъжите от онзи исторически период, в днешна Русия масово и вдъхновено лъжат, че ни били освободили от фашизма и дори, че е тяхна заслугата за спасяването на българските евреи, а не на българския народ. Защото българският народ, както излиза, се е повлиял от победите на Червената армия и се изплашил от наближаващото руско възмездие. С други думи българите целокупно са страхливци и не може да са спасили своите евреи по собствени благородни подбуди, а само от страх пред Русия. Ето защо българите са били спасени дори от собственото си демократично правителство на Муравиев, което вече е скъсало с Германия от страх пред Русия и на практика й обявява война, докато Русия окупира освободително царството.

Нито дума никога не сте чули от страна на Русия за факта, че тя окупира България без повод за война дори след като през цялата Втора световна поддържа пълни димопломатически отношения с една “фашистка България”, т.е. Русия си дружи дипломатически с “фашистка държава” по изключение само за България сред германските сателите, но решава да скъса тези отношения тъкмо, когато България ги скъсва с Германия, която не е окупирала България, а си изтегля частите от българска територия преди нахлуването на Червената армия. За капак на тази лъжа България , която е изключение от правилото сред съюзниците на Германия и не е воювала срещу СССР с изпращане на свои войници срещу него, нито е убила поне един червеноармеец на своя земя, е осеяна с огромни, построени по време на руската окупация паметници на благодорност за лъжата.

Русия лъжеше за свалянето на южнокореския пътнически самолет на своя територия през есента на 1983 г. После постепенно призна, но с уговорката, че това било наложително заради предполагаема шпионска мисия на боинга. Т.е. за Русия е напълно в реда на нещата да убие стотици невинни ( чужди) граждани, ако сред тях има поне един виновен ( по руските стадарти). 

Десетилетия наред болшевишка Русия лъжеше вдъхновено, че нацистите са избили цвета на полското офицерство в Катин. Чак при управлението на Елцин Москва си призна за масовото зверство. В днешно време Путин прави опити да ревизира и това крайно необичайно за руските традиции признание, белязано от смъртта на полския президент Качински в поредна “мистериозна” самолетна катастрофа на руска територия. Полските следователи твърдят, че става дума за взрив на борда, но Русия не признава.

Като става дума за удобни катастрофи във въздуха, вероятният наследник на Елцин, изключително популярният през 90-те години на миналия век сред руското население армейски генерал Лебед, също загина удобно в паднал хеликоптер. Удобно за онзи, който всъщност наследи Елцин след това от позицията на шеф на службата, наследник на КГБ.

Борис Немцов, другият възможен наследник на Елцин, който дори не му беше конкурент по влияние ( като генерал Лебед), а се радваше на одобрението му като приемник, също загина, но не във въздуха. Беше разстрелян на мост в Москва пред прозорците на Путин. Обвинение получиха някакви жалки чеченски изпълнители, а не онзи, когото екзекуцията  освободи от страховете от най – големия му критик сред оцеляващите остатъци от руската опозиция, отказал да избяга от Русия. Случи се дни преди Немцов да изпълни обещанието си да съобщи скандални истини за властта на Путин.

Лично Путин лъжеше без да му трепнат трите букви КГБ в окото, че “вежливите хора”, окупиращи Крим, били някакви доброволци без опознавателни знаци на униформите, които сами си купили ( както самолетите, корабите и прочее руски атрибути на окупацията, мобилизирални за целта?). Само месец по-късно, когато операцията по окупирането на Крим приключи успешно за окупаторите, Путин гордо пое отговорността за превземането на Крим. Той надмина в това отношение своите предшественици в болшевишка Русия, които поне се опитваха да излъжат, че руските войски били поканени във Финландия, балтийските държави, Афганистан, Унгария или Чехославакия да спасяват съответните народи от “реакцията” и “контрареволюцията”. От същото руснаците се бяха опитали да “спасят” и Полша през 1919 г., но този първи опит за износ на руска революция се натъкна на полския военен отпор под командването на генерал Пилсудски. Отмъстителтият Сталин, лично ръководещ от дистанция похода на Червените ескадрони към Варшава, трайно позиционира на водещо място Полша и поляците в списъка на бъдещите си жертви. Заедно с българите, които през 1916- 1917 -та разбиват руските агресори на своя земя и подписват капитулацията на Русия в Брест – Литовск на 3 март 1918г. , за което си получават за наказанието под формата окупация през 1944 г.

Ами ядрената лъжа на Русия, която убеди Украйна да й предаде ядрените си оръжия срещу обещанията да защитава националния й суверенитет, след което окупира Крим с пълното съзнание, че Украйна е достътъчно разоръжена, за да окаже опасна съпротива?

Ако за Лавров днес нямало доказателства за руската вина по “случая Скрипал” или за свалянето на малайзийския пътнически самолет, то за всичко споменато по – горе доказателствата са отдавна известни на целия свят.  Което прави също така реакцията на Москва предизвестена: след като са били в състояние толкова дълго и наедро да лъжат, защо да не продължат и днес за “някакви си” 298 жертви в небето над Украйна. Да не говорим за онзи “човечец”  в Солсбъри ( по израза на видния български русофил Любомир Коларов) и дъщеря му. Те отгоре на всичко се измъкват живи от опита за убийство. Ето това вече е “доказателство”, че Русия не била виновна.  Изтъква го днес отново лично Путин. Иска да каже, че неговите убийци не са замесени, тъй като те не биха допуснали подобен неуспех ( доказателство за което вероятно е отравянето на Литвиненко, мъждукал също в мъки между живота и смъртта, но все пак умрял накрая). 

Не случайно от византийската традиция Русия е избрала да наследи символиката на двуглавия орел. Отиват й “византийските номера”. Но щеше да й подхожда още повече да си сложи на герба двуликия Янус. 

Share on Facebook

Когато започвах тази книга, нямах представа с какво се захващам. Не бях чела нищо от автора, анотацията ми звучеше сравнително общо и нямах никакви очаквания. След като прелистих последната страница, се оказа, че пак не съм абсолютно наясно какво точно прочетох. Tова обаче ми създава по-скоро положителното впечатление, че съм се сблъскала с нещо необикновено.  ...

Как решавате проблем като този с руската пропаганда? Как  предпазвате от намеса в изборите? c|net информира за нови стъпки на интернет компаниите.

Отговорът на Facebook и Twitter е повече прозрачност относно политическата реклама: двете компании предприемат мерки да се вижда кой плаща политическа реклама. Google също се подготвя за подобна политика на прозрачност.

Facebook създава и архив на данните за политическа реклама на адрес facebook.com/politicalcontentads . Подобен  Ads Transparency Center  предстои да бъде създаден и в Twitter.

В САЩ има проект за закон –  the Honest Ads Act –  ако бъде приет,  прозрачността на политическата реклама онлайн ще е законово задължение.

Текст и обяснение от сайта на Конгреса, мотивите: Законът за честните реклами би попречил на чуждестранните участници да повлияят върху нашите избори, като гарантира, че политическите реклами, продавани онлайн, ще бъдат обхванати от същите правила като рекламите, продавани по телевизията, радиото и сателита.  Въвежда

•  изискване на цифрови платформи с най-малко 50 000 000 месечни зрители да поддържат публичен архив  – всеки файл  ще съдържа цифрово копие на рекламата, описание на аудиторията, която рекламата цели, броя на генерираните показвания, датите и часовете на публикуване, таксуваните тарифи и информацията за връзка на купувача;
• изискване  онлайн платформите да положат всички разумни усилия, за да гарантират, че чуждестранни физически и юридически лица не купуват политически реклами, за да повлияят на американския електорат.