Вчера държавната корпорация демонстрира УЛТРА-МЕГА-КЛАСИЧЕСКИ пример за отразяване на новина, показваща самата нея в най-бляскавата и свитлина. Новината беше публикувана на сайта на корпорацията в неделя вечер, което НЕ Е обичайна практи...

БСП и ГЕРБ се състезават в театрални умения при  изборите в села като Галиче и Беден, каза в предаването "Нещо повече" Юлий Павлов – социолог от Центъра за анализи и маркетинг.

На 29 май (вторник) по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и в навечерието на Международния ден на детето започва най-голямото пролетно книжно изложение в България – традиционният Пролетен базар на книгата, на който „Аз чета“ е медиен партньор. Тази година за първи път пролетният панаир ще се проведе на...

От 29 май до 3 юни (вторник – неделя) в парка пред НДК ще се проведе Пролетният базар на книгата. Заповядайте в шатра №12, където ще можете да закупите книгите на издателска къща „Хермес“ с 20% отстъпка и да си вземете автограф от българските им автори. Сред акцентите на  „Хермес“ за Пролетния базар на книгата са...

Петко Венелинов е роден на 26 октомври 1988 г. във Враца. От малък иска да стане актьор и през 2012 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова. Част е от трупата на Младежки театър. За повечето българи стана популярен с ролята си на Станислав в сериала „Скъпи наследници“ по bTV, но в живота...

Още една от малките-големи цели в литературния ми живот е постигната, а именно: произведенията ми да са достъпни за всички, включително и за незрящите, при това – напълно безплатно! Мотивацията ми е проста: имам интересна история за разказване, ще ми се да я разкажа на повече хора. Ако го правех „край огъня“, по маси и по софри, както са се разпространявали историите от памтивека, трябваше да обиколя света и да си разваля черния дроб. Сигурно две прераждания нямаше да ми стигнат… Хартиените копия до известна степен са решение, но струват пари и не всеки може да си ги позволи, докато за незрящите са абсолютно непотребни. Страстният разказвач просто иска да си разкаже историята и това е! Няма нищо сложно за разбиране. За щастие, имаме „Читанка“, имаме и „Ютуб“. Едни благородни хора положиха тежък, невидим за очите труд, за да бъдат книгите ми на два клика разстояние от вас, при това в отличен вид: редактирани, коригирани, в разнообразен формат, с цел да можете да ги четете на всякакви устройства: от старата нокиа, през смартфона и таблета, до чисто новия електронен четец. Възползвайте се. Ето и кратък анонс за незапознатите, плюс необходимите линкове:

„Аварията“ в „Читанка“ 

„Аварията“ на аудио в Ютуб     

Адам е на път да се ожени за дъщерята на заможното семейство Чобанови, с която са гаджета от години. Главата на фамилията му е приготвил бляскаво бъдеще в своята компания. Цената е абсолютна лоялност – към компанията и към дъщеря му. Всичко щеше да бъде наред, ако две седмици по-рано Адам не беше срещнал любовта на живота си в лицето на млада и привлекателна художничка на име Юлия. Подтикван от нея и от най-добрия си приятел, той избира любовта пред парите, решавайки най-после да се отдаде на мечтата си да стане писател. Година по-късно е доведен до просешка тояга от влиятелното семейство Чобанови, което има връзки навсякъде, включително и в издателския бизнес, а Юлия го е изоставила заради друг мъж, с когото заминава чак в Индия. Сломен от наркотиците, алкохола, от депресията и от самосъжалението, Адам прави неуспешен опит за самоубийство. Събужда се в свят, където електричеството на цялата планета е прекъснато внезапно – без никой да знае защо. Цивилизацията се разпада буквално за няколко дни и човечеството регресира до първобитния си корен. Настъпва нова „Тъмна епоха“, в която важи единствено правото на по-силния. Ще успее ли Адам да се спаси и да открие Юлия на другия край на планетата, ако все още е жива?

„Ново небе и нова земя“ в „Читанка“

„Ново небе….“ на аудио в Ютуб 

Сагата продължава. Читателят най-после ще разбере какво се е случило със Земята и ще се запознае с максимата: “Има различни нива на оцеляване”. Ще открие нови харизматични герои. Те ще го отведат в атмосфера на постапокалиптичен ужас и съвършенство, които могат да съществуват заедно в един свят, променен до неузнаваемост. Любовният роман между Юлия и Адам се оказва тясно обвързан със съдбата на цялата планета и на нейните (нови) обитатели. На сцената излиза Хулио Алварез, който има намерението да разкаже играта на всички. В духа на поредицата изненадващите обрати и неочакваните сюжетни развръзки са по-скоро правило, отколкото изключение в тази книга. Желателно е да се чете след “Аварията”.

Тихомир Димитров 

Има литературни герои, за които колкото повече четеш, толкова повече ти се иска историите им да не свършват. Преминали сте заедно през безброй приключения, имате общи спомени и срещата след дълга раздяла е като със стар приятел. Точно такъв герой е джентълменът-детектив с посребрен кичур в косата Ераст Фандорин, който продължава да води своята неуморна...

Българският паспорт отваря вратите на притежателите си до 169 държави в света без да им се изисква специална виза. През миналата година броят на свободните за пътуване дестинации с български паспорт е бил 153.

Това показват новите данни от ежегодното проучване на Henley Passport Index  , цитирани от Klub Z.

В своята прослава на великото ( за тях) тоталитарно минало българските носталгици винаги имат готови отговори и за най – тъмните страни на “светлото минало”. Какво ли могат да отвърнат на факта, че в днешно време, благодарение на демокрацията ( който ни била отнела много, според Корнелия Нинова ), България се нарежда на 16-о място в класацията на страните, чиито лични документи са най-ценни. В пъти по-напред в тази класация от любимата им Русия, която е на 47 място. Нейните граждани могат да пътуват без визи в 118 държави без визи. 

 

 

Да припомня, че паспортите, издавани от НРБ ( на снимката), практически не значеха нищо. Не само тези за вътрешна употреба ( каквито в СССР т.н. граждани дори нямаха, а колхозниците си бяха крепостни селяни без право да напускат селото без разрешение от милицията и партийното началство). 

На чуждите студенти в столицата на победилия комунизъм Москва също беше забранено да напускат града без специално разрешение от милицията. Което теоретично означаваше, че на път за летище Шереметиево, далеч извън пределите на Москва, всеки такъв чужденец можеше да бъде арестуван по формален признак като нарушител на разпоредбите.

За да се пътува където и да било в чужбина, включително при сълагерниците от соцлагера, всеки български гражданин ( сред огромното мнозинство правонямащи) трябваше да получи изходна виза от милицията. Това, както вече отбелязах, напълно обезсмисляше наличието на международен паспорт. Освен за правоимащите , както тържествено и официално се наричаше една каста от самозначили се помежду си с връзки несменяеми управници на държавата. 

 

В този смисъл резултата е 153 на нула в полза на днешния български паспорт, ако изобщо може да се сравнява с онази гротеска от времето на НРБ.

Признавам си във връзка с това, че въображението ми не може да роди евентуален що-годе смислен аргумент в полза на пълното безправие на отделната човекоединица по времето на тоталитарното ни процъфтяване. Което не значи, че желаещите да упорстват в своята носталгия не могат да извадят нещо от универсалния си арсенал, богат на глупости. Като “ да, ама сиренето  струваше стотинки”.

Така е. Сиренето в капана е направо безплатно. 

Share on Facebook

Share on Facebook

 

 

Интервюто пред БТВ на на известния напоследък у нас ( сред интересуващите се от политика българи ) генерал от КГБ Леонид Решетников не остави място за съмнение вчера, че той и началниците му определно ни смятат и днес за идиоти.

Смея да твърдя, че се разпознавам в пледоарията на Решетников с днешна дата. Защото съм го направил герой в книгите си далеч преди да се прочуе с намесата си в българските президенски избори, довели на власт Румен Радев, когото Решетников издаде сега, че много се е натискал да бъде приет от Путин. 

Решетников казва, че не е имало подготвени документи за обсъждане ( ! ). Откъде знае, след като преди година и половина беше отстранен от поста си начело на шпионската централа РИСИ ( Руски институт за стратегически изследвания)?   

Радев е получил аудиенцията си, научаваме сега еднозначно от Решетников, който буквално го натопи колко много е искал това да се случи. Т.е. награден е с личното внимание на Путин без конкретен повод от страна на онзи, който го направи президент на България с помощта на своите колеги от КГБ и техните подчинени български другарки.

Радев си получава наградата близо две години след проявеното старание. Явно се намира доста ниско в списъка на наградените с благоволението на самодържеца, щом са го карали да чака толкова дълго. 

Решетников използва също популярната българска медийна трибуна да призове зрителите да не вярват на журналистите, които го разсмивали с твърденията си, че той идвал да инструктира проруските сили в България. А да вярваме ли тогава на внушенията от онова интервю в “Дума” от 11 октомври 2009 г. г., в което журналистката пресъздава сълзите му, когато говори с умиление за любовта си към България, което препубликувах преди 7 години в първата книга от своята поредица “Течна дружба”? 

В него Решетников лъже през сълзи ( за които свидетелства авторката на интервюто) следното:

“Русия не е държава, тя е цивилизация, с талантлив народ, с огромна територия, и войни за територии ние никога не сме водили, вървели сме и сме стигали до Тихия океан – с Христос и с Божието слово напред”.

Решетников изрича лъжата за миролюбието на Русия преди Русия да окупира част от територията на Украйна през 2014 г.  Така е правела винаги, когато е била в състояние да си присвои цели държави и да пороби населяващите ги народи – от Централна Азия, до Централна Европа. 

Явно едни анализатори в България предизвикват Решетников да се смее, а правилните журналисти го карат да се смее. Или по-точно, да им се надсмива заради факта, че са изтикани в ъгъла на медийната среда, доминирана от русофилщината. 

Да се посмеем тогава заедно.

Особено смешно е, че Решетников отрича руските служби имат влияние върху българските. Това било нереалистично. Нима? Фактът, че самият той се разхожда из България като в свой заден двор и се изказва бащински по адрес на службите, които допускат това, само подчертава доколко е уверен, че има съответната протекция да пришпорва своя български троянски кон. 

В интервю за “Течна дружба” служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов зяви пред мен през 2014 г., че всичко свръхсекретно, което се говори в министереството на отбраната, става достояние на руското посолство в рамките на един час. С други думи, този факт е безпомощно известен на българските институци, но те не правят нищо срещу него. 

Избирам да вярвам, че не могат, защото не искат. Който не е в крак с тази “липса на воля” за съпротива срещу руския контрол, си отива от властта. Както самият Шаламанов или Росен Плевнелиев, който го назначи за министър на отбраната. 

Друга смешка.

Според Решетников “определени сили” в България ( освен онези , които пишат за него и го разсмиват – твърдение, което ме кара да се чувствам като хуморист за негово лично ползване), решили да създадат от него заплаха и да използват това, за да плашат гражданите на България.

Да се разберем за две неща.

1. Гражданите на България вкупом обичат Решетников и Русия, според собствените му многобройни твърдения ( да не цитирам пак, за да не досаждам). Как така ще ги плашат с него и с Русия тези преизпълнени с любов към него и към Русия граждани? По логиката на Решетников българските граждани направо трябва да са във възторг от неговите усилия да ни вкара в правия евразийски път.

2. Кои са тези “определени сили”?

За журналистите, на които Решетников умолява през българския телевизор българите да не вярват, се досещаме. Понеже никак не са много. Обаче какви “определени сили” визира той в безсилната да му противостои политически и институционално България? 

В службите, както вече отбелязах, цари пълно подчинение на руския шпионаж. Да не би Решетников да говори за Народното събрание, в което процъфтява дружбата с Русия под формата на голяма навалица в групата за приятелство с Русия, най-едрата подобна група за приятелство с чужда държава в днешнотото ни Народно събрание? 

Остава да се вгледаме в извънпарламентарната опозиция в търсене на споменатите от Решетников “определени сили”. Те ли са тези, които които създават страховете от него? Де да беше вярно…

Но поне е откровено от негова страна да ни потвърди факта, че Русия заиграва с всички възможни партии и изброява конкретно ( в този ред) ГЕРБ, БСП, “Атака”, ВМРО “ и дори СДС” . 

Смешно е. До сълзи.

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-reshetnikov-otnovo-se-nadsmya-nad-lipsata-na-balgarska-volya-za-saprotiva-sreshtu-ruskata-namesa/

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Днес Боряна ще ни води в Узбекистан. И ако досега сме били в само в Ташкент, и то отдавна, то днес ще обиколим из цялата страна.

Приятно четене:

Узбекистан

през Азербайджан

Баку – Губистан – Ургенч – Хива – Хорезм – Бухара – Сармишки каньон – Нурата – Самарканд – Ташкент

април 2018

Като кажа отивам в Узбекистан, срещам празни погледи. Никой не свързва тази екссъветска република с Пътя на коприната, да не говорим за Самарканд и Бухара.

Пътят на коприната е мечта за всеки пътешественик. Трудно ми е да си представя как на времето са прекосявали пустини и планински вериги. И то без gps! Този път е предизвикателство и днес. Няма годишно време, подходящо за всички климатични пояси, докато в пустинята е 50-60 градуса, в планините снегът все още прави проходите непроходими. Затова решихме да го направим на етапи.

И така, през Москва или през Истанбул? Нито едното, нито другото – през Баку, за да видим и Азербайджан като бонус. Освен това имаме 2 полета по 2.5 часа, вместо 2 х 4.5 часа.

Бат Бойко договори от нова година нискотарифната Бута да лети веднъж седмично София-Баку-София.

Визите:

• За Узбекистан се иска пригласително писмо. Хотелът, който букнахме в Ташкент се съгласи да ни направи тази услуга. На летището доплатихме минимално за групова виза. Бяха ни предупредили, че при влизане описваш, какво внасаш, на излизане, какво изнасяш, изискват се всички регистрации от хотелите, в които сме спали. Нищо подобно. Намаше никаква проверка, нито декларации.
• За Азербайджан – онлайн, но внимавайте, само в правителствения сайт https://evisa.gov.az/en/ ! Всички останали или те цакат, или са некоректни, изобщо – изнервиха ни. Азербайджан се води асоцииран член на ЕС и е крайно време да си промени визовата политика. Наистина, за международни прояви, като евровизия или, както ние се случихме по време на Формула 1, те пускат срещу показан билет, но това не е решение.

Азербайджан

Азербайджан е една от най-бързо развиващите се икономики в момента.

И как не , с това черно злато. Наричат Азербайджан страна на огъня и вятъра и тя е точно това. През повечето време ни брулеше немилостив вятър откъм Каспийско море. За последните 25 години азерите са успели да забравят руския, но за сметка на това не са научили английския. Няма и да го научат, докато помпите вадят петрол от земята . Азербайджан не е туристическа дестинация и това също е причина.

В Баку

има бум на строителството, но не както у нас. Социалистическите традиции са се запазили повече отколкото азерите искат да признаят. Цели квартали се изравняват със земята и на тяхно място се строят нови сгради в стила на най-добрите европейски традиции. Всичко е стилно, в тон, браво на тях.

В Баку си бяхме наели апартамент, какъвто всеки би искал да има. Бяхме си уговорили и кола, с която да посетим

Губистан – прочут със скалните си рисунки

Градът се намира на 60 км южно от столицата, а недалеч от него има и кални вулкани, още една забележителност. Въпреки, че България се слави с богато минало, точно такива рисунки нямаме. /Тези в Магурата са съвсем различни/. Тур Хейердал на няколко пъти ги е посещавал, подозирам, че е било по причина на лодките.

Столицата беше почти блокирана , издигаха ограждения заради Формула 1, (и заради ниските цени на горивото, естествено). В Стария град – едно приятно място, слава Богу нямаше достъп на автомобили.

Другите забележителнсти,

които посетихме на връщне от Узбекистан бяха нa север – Горящата планина Янардаг, Атешгах – Зороастрииско светилище с непрекъснато горящи огньове и

Джамията Мир Момсун Ага

– един сравнително млад светец ,/ роден 1890 г./, която отвътре е цялата в огледални апликации, нещо, което може да се види в Иран.

Огледалните плочки, ако мога да ги нарека така, са поставени по начин, че да не отразяват, но в същото време създават невероятното усещане за пространство в тази сравнително неголяма джамия. Освен това на нашия шофьор му стана много приятно, че знаем за това място и каза , че обича да ходи там с цялото си семейство.

На връщане спахме в хотел на брега на морето – до Аквапарка, който, естествено , още не работеше. Отвън изглеждаше прекрасно. Отвътре – ужасно. Коридорите бяха оформени като патио, с прозрачен таван и още отсега беше парник. Прозорците гледаха към една стена, на по-малко от метър, очевидно строена по-късно. Вратите бяха изметнати, от предишните посетители си стояха шампоаните,/а сигурно и чаршафите/. ТОЛКОВА ЗА АЗЕРБАЙДЖАН.

Узбекистан

Решихме да го правим хронологично – от най-древната част към столицата –

от Хива, през Бухара – Самарканд , до Ташкент.

На летището в Ургенч

ни посрещна страхотен парад с духова музика и всичко по протокола. На нашите въпроси отговориха, че очакват президента на Туркменистан на визита и правят репетиция. Причина за посещението – след 25 години им е светнало, че визовият режим е съвсем излишен. /По времето на СССР между становете е имало кольцо за подаване на ел. енергия – през зимата я произвежда Киргистан и подава на Узбекистан, през лятото обратното. Сега тази връзка е разрушена и Узбекистан страда от липса на вода, а Киргистан има режим на тока. Дано им светне и по този въпрос/.

Най-голямата забележителност на Ургенч е 34 км тролейбусна линия с Хива.

Тролей не можахме де видим, защото по цялото трасе течеше преасфалтиране. Посещението било отложено с 4 дни, според мен именно за да довършат въпросните ремонти.

В Хива

също не спираха да мият площадите, а групи с национални носии танцуваха в стария град. Новият град, както и Ургенч и другите градове в Каракалпакстан са с ниско 1 – 2 етажно строителство.

Хотелчето ни се намираше на най-хубавото възможно място – на входа на Хива. Отвън изглеждаше чудесно – с огромни тераси на първия и втора етаж, откъдето, като от трибуна се виждаше всичко. Отвътре беше пълна мизерия – малки /ама наистина малки/ стаички , почти без прозорци, което стана повод за разправии. Но така беше и в Бухара. Прозорците не са на почит в този пустинен сват – правят ги повече да има някаква светлина. За сметка на това стените се дебели по един метър, че и повече. Казаха ни, че този хотел ще бъде съборен /изобщо няма да се учудя/. На негово място ще построят някое петзвездно чудовище, но ние имахме късмет.

Нашата първа дестинация беше

Хорезм

Смята се, че тук се е зародил Зороастризма и Хорезм е бил Египет за Средна Азия.

За съжаление дъждовете /колкото и да са малко/ не са оставили много от крепостите, строени от кирпич. Денят беше слънчев и ветровит – с леден вятър, направо мъчение. Затова оценихме изключителния уют на юртите. Тихо и спокойно място, приятно прохладно, просто рай след екстремните условия отвън.

Вечерта и следващия ден посветихме на

Хива

Лично за мен това беше най-прекрасното място в Узбекистан.

Далеч от основните пътища градът се е запазил някогашното си великолепие, единственото място, където можеш да си създадеш цямостна представа за онова далечно минало. А и подготовката за посрещането на Гурбангули Бердимухамедов допринасяше за празничното настроение.

Следобед трябваше

да потегляме към Бухара,

но блокираха пътя и едвам се добрахме до колите. Шофьорите се бяха подготвили с дъвки и семки, защото дългия 480 км път е ужасно еднообразен, направо те приспива.

Така

прекосихме пустините Какорум и Казълкум

/черната и червената пустиня, на техните осолени почви нищо не вирее/, излезнахме от областта Каракалпакстан, хвърлихме едно око на

Амударя – на другия бряг беше Туркменистан

Пътят е нов, старият е останал в Туркменистан, само последните стотина километра ни измъчиха.

Бухара

– хотелчето се намираше на една пресечка от центъра и още се строеше. Хазаите бяха изключително гостоприемни. Уредиха ни гид, който да ни покаже стария град. Много приятно място, но ми бледнееше след Хива.

На другия ден се отправихме към Навои. Идеята беше

да видим скалните рисунки в Сармишкия каньон

Обаче нашите шофьори казаха, че ще ни трябва специално разрешение от полицията в Навои, защото том има златни мини.

Денят беше дъждовен и ветровит, и когато ни предложиха да ни покажат скални рисунки, които са ни по пътя ние се съгласихме. Те изглеждаха съвсем различно – изображенията бяха 20 – 40 см, за разлика от азерските , които са в естествен размер.

После влезнахме в

Нурата,

където освен крепостта, останала от времето на Александър Македонски, има и ислямско светилище , свързано с извор. Там, както и на другите им светилища, които посетихме, беше пълно с народ /въпреки, че беше средата на седмицата, имаше и сватби/.

Узбеките на всяка джамия имат часовник с часовете за молитви, но не забелязах да са ревностни мюсюлмани, нито пък ги привикват с високоговорител.

От Нурата до Самарканд

минахме между две планински вериги, в подножието на които се бяха сгушили селца – явно там има вода. Извън Бухара се намира

светилището – пещера на Давид,

почитано от три религии – христянство, ислям и юдаизъм.

Дотам се качихме на коне, стопанисвани от таджики. Изобщо целия този район е таджикски. Вътре в пещерата беше страхотен задух и не можах да влезна докрая, въпреки, че нас като бели хора ни позволиха да предредим тълпата.

Самарканд

Хотелчето беше добро , но закуската беше наполовина на тази в Бухара, а вратите на стаите не бяха уплътнени и нощем от лобито на хотела нахлуваха кълбета цигарен дим в стаите.

Тук също взехме гид . Цялата история на Узбекистан е формирана около

техния велик пълководец Тимур /Тамерлан/

което значи куц. Той е стигнал даже до Константинопол през 1402 г. и даже стреснал европейските велможи. Да се чудиш, защо се е юркал.

От Самарканд направихме еднодневен излет до Шахризабз – родния град на Тимур.

Повечето екскурзии минават оттук и има защо. Пътят минава през планина и т.нар. Дяволска долина, където е сниман филмът Апахи, когато ДЕФА правеше индиански филми (DEFA Deutsche Film-Aktiengesellschaft – киностудията на ГДР, а ГДР е Източна Германия преди да падне Стената през 1989г, а Стената е Берлинската стена – бел.Ст.) В долината са разпръснати камъни с причудливи форми, като най-прочутите влюбените динозаври, се виждат и от шосето.

В самия

Шахризабз

спряхме за кратка почивка и ядохме най-вкусния и сочен кебап, който съм вкусвала през живота си. Самият археологически комплекс е в чудесен парк, а останките от медресето са най-големите в цял Узбекистан. Този комплекс обаче не е реставриран, защото , както ни обясниха, не се знае , как е изглеждал първоначално.

Пътят от Самарканд до Ташкент

искахме да го минем със скоростния влак Афросиаб, за който обаче билетите се свършиха още в деня на пускането им /40 дни преди датата на пътуване/ и пътувахме с Шарк. Това беше най-голямото мъчение. Мислехме последния ден да отидем с влак до Ферганската долина, но този влак ни отказа.

Ташкент

си е съвременен град, много зелен, презастроен след земетресението през 1966г. Беше голяма мъка да открием стария град, който едва ли ще го бъде още дълго. В цял Узбекистан не видяхме информационен център за туристи / само в Бухара имаше, грижливо скрит зад сергиите и без никакво обозначение/. Нямаше и кафяви табели.

Направихме еднодневен излет до язовира Чимкент, който се намира на североизток от Ташкент и вече навлиза в планините на Киргизстан. Там също има скални рисунки, но за нашите шофьори беше по-важно да ни набутат в един наистина ужасен ресторант. На връщане си купихме пресни ягоди, продавани както у нас, край пътя.

Малко е обработваемата земя в Узбекистан

Там , където я има се отглеждат по две реколти, над ягодите се извисяваха ябълкови дървета, а след пшеницата садят ориз. Затова е пресъхнало и Аралско море, водите на Амударя и Сърдаря не стигат дотам.

Последния ден, отреден за самия град, температурата беше 35 градуса и едвам успяхме да стигнем до близкия парк.

Автор: Боряна Йовкова

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Бухара:

Booking.com

Други разкази свързани с Узбекистан – на картата:

Узбекистан

А също и в Хива

Booking.com