Премиерът Борисов си общува на руска тертория с лъжливия си домакин Путин без да забележи какви ги плещи руския самодържец.

Ето един акцент от лъжите на Путин, изречени в присъствието на нашия премиер Борисов, който не е в състояние дори да ги регистрира, какво остава да ги контрира.

На записа от видеото от пресконференцията на двамата единомишленици, домакинът Путин заявява пред разсеяния си гост една лъжа (малко след четвъртата минута), а Борисов клати глава кичозно с блуждаещ поглед като ( бистришко) тигърче на задната седалка на москвич.

Путин заявява пред на априори съгласния с него Борисов:

“Изразих към господин министър-председателя признателност за внимателното отношение и към нашите воински мемориали на българска земя, където са погребани десетки хиляди руски и съветски воини, загинали в боевете за освобождението на България.

Договорихме се с господин министър-председателя, че ще бъде подготвено специално споразумение за сътрудничество за опазването и охраняването на погребенията”.  https://www.youtube.com/watch?v=0lvOZCDSEP8

Нито един съветски войник не е загинал в България. Не и в боеве “ за освобождението на България” на българска територия. Ако има погребани червеноармейци тук, то те не са загинали в боеве в България. Още по – малко пък за нейното “освобождение”.

Путин или не знае това, или знае, но опакова лъжата за загиналите за “българската свобода съветски воини”  в рамките на митологията за руските жертви в Руско-турската война близо век и половина по-рано. Но дори и тези руски жертви, повечето от които са украинци, наборници от тогавашната южна част на руската империя, са доста по – малко от “десетки хиляди” (  макар това да не прави ничия смърт маловажна). 

А може би трябва да отбележим все пак с благодарност регреса в лъжите, според които до неотдавна руснаци и българи лъжеха солидарно, че имало загинали 200 000 хиляди руснаци за българската свобода, т.е. повече от целия състав на руския балкански корпус във войната на Русия с Турция?

Какво налага ново споразумение за опазване на съветските монументални светини в България при положение , че в договора между Русия и България от 1992 г. този въпрос е уреден и без това изключително в полза на руската трактовка на историята с формулировката “взаимна защита” на паметниците ( сякаш в Русия има паметници на българска окупация на Русия с реципрочна стойност)?

Да, това е въпрос, който е прекалено сложен ( и неудобен) за нашия премиер, привикан на аудиенция от Путин по друг дневен ред, но пуснат по пързалката на историческите руски манипулации на историята, върху която Русия гради хлъзгавото си влияние у нас по липса на друга писта, върху която това влияние може да се състезава с конкурентната привлекателност на толкова омразния за Москва евроатлантически свят.

Върху пластелин като Борисов Путин може да оставя какъвто отпечатък иска.

Share on Facebook

Ще бъда кратък, защото не смятам, че трябва да отделям незаслужено голямо внимание по темата:

Днес съдът в София ме оправда на първа инстанцияа по всички обвинения, които атакистът Илиян Тодоров, назначен миналия май за областен управител на София, ми отправи, настоявайки ду му платя за обида и клевета баснословна сума.

Дали ще обжалва, предстои да узнаем.

В същото време получих призовка да бъда съден за същото ( обида и клевета) от подобието на Илиан Тодоров на име Георги Жеков.

Това е същият Георги Жеков, когото трябваше да дам под съд миналия октомври, когато в “Макдоналдс” в подлеза на Ректората в София ме нападна вербално с крясъци, въвличайки и 10 годишната ми дъщеря в истерията си, причинявайки й невероятен стрес ( той се повтори вчера, когато тя присъства при връчването на призовката да се явя на съд заради “същия злобен чичко, който ни нападна в “Макдоналдс”).

Жеков твърди в жалбата си, че отразяването на тази истина в моя блог отключило негово тежко болестно състояние и призовава съда да ми наложи “справедливо наказание”. Делото е насрочено за 7 юни.

Особено нагло е, че на тъжителя му се било стъжнило много от това, че съм го снимал, при положение, че многократно и целенасочено ме е издебвал да се появя на публични места, за да ме снима с камерата си и да ме провокира с въпросите си ( от рода на онези, които го доведоха до физически сблъсък с президента Петър Стоянов).

Къде е логиката? Ако с една публикация в своя защита от неговата ( дългогодишна спрямо мен) агресия съм отключил тежка болест у Жеков,  както твърди той в жалбата си, не е ли по – добре за неговото здраве да се поуспокои, вместо да търси “ужаса” на прекия сблъсък с причинителя на неговото тежко състояние?

Какъв синхрон между моите преследвачи в предаването на щафетата само!

НА СНИМКАТА: Георги Жеков крещи в “Макдоналдс” срещу мен и дъщеря ми

Share on Facebook

“Да влезе убитият” е стара шега  от криминалния фолклор. Но днес тя беше илюстрирана във възможно най-буквалния смисъл с появата на “убития” вчера в Киев руски журналист Аркадий Бабченко на пресконференция в украинската столица, от която стана ясно, че московците са надхитрени.

НА СНИМКАТА: Бабченко като живо доказателство за успешната акция на украинските служби, застанал между шефа на украинските служби и главния прокурор на страната на пресконференцията в Киев днес.

Поръчали са убийството му, но украинците са им направили постановка, за да хванат наемника, купен за мръсната поръчка от руските специалисти по избиване на противници на Путин. https://www.youtube.com/watch?time_continue=10&v=xQGglrOBb-c

Не ми се вярваше, че толкова опитен военен кореспондент, като Аркадий Бабченко, преминал като боец през месомечалката на войните на Русия в Чечня, който си е “сложил главата в торбата” като остър критик на Путин, е бил застрелян толкова лесно в гръб в дома си в Киев вчера. Изчаках половин ден за подробности, преди да пиша по темата.

  Ден по-късно повярвах. Както целият свят. 

На въдицата се хвана и лицемерната Москва, която започна да оплаква руснака Аркадий само защото е руснак. Вече няма значение каква политическа позиция е заемал той, заяви председателят на Съвета на федерациите Валентина Матвиенко, която изрази соболезнования на семейството на Бабченко, цитирана от ТАСС. Тя дори предложи помощ на съпругата и децата му преди да стане ясно, че Русия, чрез своите служби, е вече доказано разкрита като поръчител на това убийство, което в крайна сметка е предотвратено от операция на украинските служби. 

Бабченко благодари на украинските си домакини, че са му спасили живота и се извини на съпругата и приятелите, повярвали, че е мъртъв. 

Беше нещо като интуиция, когато отказах да повярвам в убийството на Бабченко в Киев, отлагайки реакцията си по случая. Това е случаят, в който интуицията не ме е подвела. Желащите да ме обвинят в предварителна информираност, са свободни да си вярват на конспиративните теории, че съм “знаел”.

Фактите, изнесени на днешната пресконференция в Киев от ръководителя на Украйнската слижба за сигурност Василий Грицак: 

Убийството на Бабченко е поръчано от руските спецслужби. 

Нает е за целта ( и вече е арестуван) украинец, воювал на страната на проруските сепаратисти в Донбас.

Получил е 15 000 долара и са му обещани още 30 000. Посредникът в мръсната сделка е получил своите 10 000 долара.

Най – интересното предстои да научим. Защото хитрата руска сврака е хваната с двата крака от съседите, които я познават както никой друг никъде другаде по света. 

Многократно съм твърдял, че руската имперска надменност си е намерила майстора, създавайки от Украйна най – големия си враг, който никога и по никакъв начин не могат да прегазят, както Русия на Путин направи с миниатюрната Чечня. Ще имат да патят московските тарикати, които “ на баламите вода носят”, според българската поговорка.  

Share on Facebook

„Цветна бъркотия“ е първата книга на художничката, видяла бял свят през 2012 г. Подходяща за малки слушатели, които обичат рими и учат цветове и животни, изданието със сигурност излиза отвъд границите на тази аудитория и пленява по-големите читатели със свежестта на идеите, изчистените картини и посланията за приятелство и равенство, които струят от текста на Евгения...

Американската компания Virgin Galactic във вторник проведе поредното успешно изпитание на своя туристически суборбитален космически кораб SpaceShipTwo модел Unity, по съобщение на Virgin Galactic в Твитер

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-nostradamusat-na-putin-ili-pak-konfuz-do-konfuza-mila-moya-mayno-lyo

Човек и добре да живее, винаги може да бъде до дъно изумен от мнението на някой галфон.

Чета онзи ден например, че НАТО със сигурност ще се разпадне само. При това съвсем скоро ще се разпадне, още докато е жив любимият на целия български народ генерал от КГБ Леонид Решетников.

Твърди го самият Решетников. Нали се сещате – онзи тип, дето в Кремъл отговаря за братската любов към Русия и нейното все по-широко разпространение сред народите на Балканите и специално българския. За разлика от обичайния си менторски плащ обаче, този път генералът е наметнал мундира на врачка.

„Нострадамусът на Путин” бихме могли да го наречем – спира ни само фактът, че  прогнозира в проза, а не в четиристишия, като великия французин.

Не съм го опознал дотолкова отблизо, но ми се струва, че е голям мечтател тоз човечец. Не знам в КГБ специално ли ги произвеждат с такава богато развинтена фантазия или на Решетников лично си му идва отвътре. Но каквото и да кажем по тази тема, пак ще сбъркаме по-малко, отколкото той бърка с прогнозата си за НАТО.

Е, чудеса все пак наистина стават, де, и то не само по Коледа – свидетели даже сме били на някои от тях. Помня как преди години мнозина смятахме рухването на комунизма и разпада на СССР за чист блян, ама то взе, че стана. По тази логика, защо пък някога да не се разпадне и НАТО…..

Нали знаете, според квантовата физика, ако дадем достатъчно време всяка частица да се комбинира по всички възможни начини с всички останали частици, все някога ще се случи така, че една маймуна, която седи пред пишеща машина, ще натрака пиесите на Шекспир едно към едно. Та горе-долу от този порядък, само не чак с толкова висока степен на сигурност, е и бълнуването на гениалния Решетников за НАТО.

Друг е въпросът защо една уж национална медия като БиТиВи се прави на „Алфа” и предоставя трибуна за руски хибридни атаки срещу България и НАТО. Или не е друг въпросът, а е съвсем същият?

Може би непрекъснато канят тази тип, защото и Решетников, като всеки друг нормален човек във всяко нормално демократично общество, има право на мнение и трябва да му осигурим безплатна трибуна, за да го гарантираме. Ами тогава и аз искам!

Може би той има приоритет, защото мнението му е в тесен синхрон с българските национални интереси и тези на общото ни европейско семейство? Някой да е забелязал такова нещо – щото аз не съм, ама може пък просто да не знам българските интереси що значат.

Или може по някакъв незабележим за мен начин мисълта на този човек да е изключително ценна, някакъв своеобразен връх на мъдростта, оформен в брилянтен изказ, а не плод на руската образователна кампания „Ако троглодитите можеха да говорят”. Айде, ша въ замолъ!

Обаче цялата работа с говоренето тук в руска полза упорито продължава. Като слуша и чете някои – дори повечето, ако не и почти всички – български медии напоследък, човек няма чувството, че България е пълноправен член на НАТО вече от 14 години, че я засягат общите интереси и цели, че мисли и работи в синхрон със своите партньори – включително като им дава думата по важни общи въпроси, които имаме да обсъждаме в евро-атлантическото ни семейство.

Напънете се, граждани, спомнете си и ми кажете – колко настоящи или бивши натовски генерали сте видели през последните месеци да се появяват в дълго интервю по някоя българска национална телевизия, за да анализират нещо. Или поне да обяснят на заблудените от руската гьобелсова пропаганда българи каква точно е заплахата от руска страна за свободния свят и какво трябва да правим, за да избегнем последствията от тази заплаха? Нито един – точно колкото помните…..

А сега си спомнете и колко руски муцуни се протегнаха и ви се навряха право в главата през това време от българския екран.

Колко българи научиха напоследък, че НАТО обмисля промяна на член 5 от базисния си договор, промяна, която да обхване и формите на хибридната, а не само тези на традиционната война? С други думи – ангажиментът за обща защита да се включва вече и в случаите, когато врагът използва кървавите си червени човечета, прикрити като добродушни зелени, плюс цялата си огромна машина за лъжи и манипулации, за да атакува дадена страна от алианса.

Колко българи напоследък научиха, че Полша е готова да плати милиарди евро, за да има постоянна американска база на своя територия, тоест, гарантирана военна защита от руската агресия.

Какво – поляците са по-глупави от нас ли? Или не толкова добре познават богатата руска душевност? А може би просто се е случило така, че спрямо Полша руснаците са винаги агресивни, пък спрямо България са кротки като агънца, при тях проливат кръвта си, за да ги владеят по братски, а при нас – за да ни освободят по братски?

Ако някой живее в такива фантазии, да се ощипе, че да се събуди. А ако някой ви разправя такива фантазии и вие му вярвате, значи ви е приспал с тояга по главата и пак по същия метод ви държи вечно заспал.

От друга страна, граждани, признавам, че в един, макар леко извратен смисъл, ценно е да се дава думата точно на Решетников. Той или наистина не може да си държи езика зад зъбите или просто одеялото на българо-руските отношения е толкова късичко, че като го дръпнеш да ти стопли носа, отвива ти се задника. И генералът, в желание да сътвори ползи за Русия като запуши някоя зейнала дупка, веднага отпушва друга.
В същото интервю например той потвърди еднозначно два факта, за които досега имаше само предположения – да, обосновани, но предположения.

Първо, Решетников призна, че в България руснаците „работят” с хора от всички основни партии, тоест, по начин най-опортюнистичен. Те очевидно не се притесняват от някакви си принципи, не се ограничават от идеологически разделения, на тях не им пука за самите хора, които използват – стига само да продължават да поддържат влиянието си.

„Ние смятаме, че не трябва да отделяме една единствена партия като наш сътрудник” – твърди човекът, който малко преди това в същото интервю отрича да е кремълски емисар за специални поръчки. И добавя същината на разсъждението си: „Познавам привърженици на тесните отношения с Русия и в ГЕРБ, и в БСП, и в Атака, и във ВМРО, дори в СДС. България е демокрация, днес на власт е ГЕРБ, утре може да дойде БСП, в други ден – друга, а ние сме избрали една партия. Какво ще правим тогава?”

Наистина сакрален въпрос – какво ще правят. Та те не могат и никога не са могли да се държат като нормална държава и да развиват нормални отношения с другите, те винаги трябва да влияят, да натискат, да дрънкат оръжие, да използват местните си маши…..

Знаете ли защо е така? Много е просто – защото руските интереси винаги противоречат на интересите на всички останали хора и народи, така че при нормален диалог, никой няма да е съгласен да им се изгърби доброволно. Това продължава вече столетия и те са се озлобили до болка – затова вечно някой друг им е виновен, затова и вечно водят ненормален диалог.

Второто истинско откровение на Решетников се отнася до скорошния дипломатическия инцидент, един феномен, за приличие все още наричан в България „посещението на Румен Радев в Русия”.

„Президентът Радев искаше да се състои това посещение и затова бе приет от президента Путин. За пръв път имаме такава среща, за която нямаше никакви подготвени предварително документи, но той беше приет само, за да може да приключи тази абсурдна ситуация”.

Цитирам, с професионална молба към Бога на журналистиката никога да не ми се налага пак да цитирам подобно унизително за страната ми нещо.

Да-а-а-а, ситуацията наистина е абсурдна отвсякъде. Да те приемат, само за да те приемат. Да те приемат, без документи, без смисъл от срещата, ей така, за черните ти очи…..Срам!

Ако аз бях Румен Радев, щях вече да съм поискал Леонид Решетников да бъде обявен за персона нон грата в България. Президентът обаче мълчи, не казва нищо – което ме навежда на мисълта, че на него не му пука, че той си се чувства добре и по-високо цени дори подигравките на кремълския господар и неговите верни слуги, нежели такива глупости като българския национален интерес и достойнството на българската президентска институция.

Нищо, че на 24 май, току-що завърнал се от заветното пътуване, самият Румен Радев заяви по повод свободата на духа: „Нея никой не я получава даром и завинаги. Тя се отвоюва ден за ден със знание срещу невежеството, с кураж срещу лъжата, с характер срещу натиска”.

Съвсем по български – не ме гледай какво правя, слушай ме какво говоря.

Ама така не става, щото и другите говорят, а това поражда конфуз. И като се наредят – конфуз до конфуза, мила моя майно льо…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Неотдавна проведохме тематичната ни Седмица на романтичната литература, по време на която ви представихме най-хубавите съвременни любовни романи и поредици, които сме чели, както и любимите ни авторки в жанра. По случай Пролетния базар на книгата ви споделяме още няколко препоръки, които да имате предвид, когато посещавате щандовете на издателствата.   „Жената на поета“ (изд. „Софтпрес“)...

Никой не е стъпвал на Земята от векове – досега. След края на опустошителна ядрена война човешкият род живее на космически кораби далеч над радиоактивната повърхност на Земята. Сто непълнолетни нарушители, без които обществото спокойно може да съществува, са изпратени на опасна експедиция: да колонизират повторно планетата. За тях това може да се окаже втори шанс...

Дългоочакваният Пролетен базар на книгата е вече факт и ще продължи да радва книжните ентусиасти в продължение на шест дни до неделя, 3 юни. В отвореното пространство на Парка на НДК ще намерите специално изградена сцена за събития, а около нея – множество малки и големи шатри, пълни с най-ценното съкровище – книгите! Издателство „Парадокс“ ще очаква посетители...

Акцентите в селекцията на издателство „Еднорог“ за Пролетния базар на книгата 2018, който за първи път се провежда на открито пред НДК, по традиция включват както заглавия на най-популярните и обичани автори на издателството, така и силни предложения от нови за българския пазар писатели. На щанд Б8, разположен до самия вход на Шатра Б, читателите...

Около година вече президентът Румен Радев се позиционира като опозиционен субект към това управление и противоречието се засилва в последните няколко месеца.

Производството, потреблението и износът на електроенергия в и от страната, от началото на 2018-та година продължават да падат, по сравнение със същия период на миналата 2017-та г. За сметка на това, обаче, борсовата и цена бележи невижда...

Ако обичате мрачния психологизъм и заплетените загадки, разгледайте последните трилъри и кримки, които ни впечатлиха и ви съветваме да потърсите на Пролетния базар на книгата 2018!    Ася Ангелова препоръчва: „Не се сбогувам“ (изд. „Еднорог“) от Борис Акунин – страшно много харесвам Борис Акунин, затова и излизането на последната (засега) книга, която проследява приключенията на Ераст Фандорин,...

Слънце, фонтани, детски смях и усмихнати хора – единственото, което може да направи лятото в града още по-вълнуващо и цветно, са книгите. За първи път тази година базарът на книгата излиза на открито, а паркът на НДК се превръща в кокетно книжно царство. Там е и шатра 9, приютила най-пъстрата и шарена селекция от заглавия. Тук...

Убиха в Киев Аркадий Бабченко, един от най – ярките критици на Кремъл,  руски журналист и блогър. Бил е свидетел като руски военослужещ на руските зверства в Чечня, която Путин смаза с асиметрична спрямо миниатюрната република военна сила, за да се превърне по този начин преди 18 години в пълководец на руския шовинизъм.

НА СНИМКАТА: В Русия “патриоти” създадоха видеогра, в която желаещите могат да бият Бабченко за удоволствие.

Публикувал съм много негови текстове в блога. Като тази негова реакция на аншлуса на Крим през 2014 г. http://ivo.bg/2014/03/23/руският-райх-преди-и-след-аншлуса/

Чувствах го близък и не ми се искаше да вярвам, че му се е случило същото, като на Анна Политковская: разстрел в предверието на собствения му дом ( ще запомня завинаги убийството й, защото стана в навечерието на моето телевизонно “отстрелване” на 8 октомври, ден след нейната смърт, когато зъврших последното си предаване “В десетката” по БТВ с призив за минута мълчание в чест на храбрата журналистка и правозащитничка). 

Забавих този текст, писан снощи по горещите следи на новината, с надежда да не е истина. Или може би поне да се изясни до сутринта с доказателства кой е убиецът. 

Бабченко беше принуден, както мнозина други критици на Путин, да емигрира след многобройни заплахи за живота му в Русия. Избра да живее в близката в много отношения на Русия в исторически план Украйна, където продължи през 2017 г. активната си журналистическа дейност като телевизионен водещ.

Аркадий Бабченко не се вписва в стандартната схема да подлежащите на убиване “предатели”  спрямо руския режим, като бившите руски офицери от тайните служби Литвиненко и Скрипал. Нито е сред избягалите от Русия под натиска на путинизма олигарски като Березовски, намерен удушен в Лондон след разрива му с клана на Путин. 

Бабченко е бивш, но не шпионин, а боец от руската армия, отвратен по съвест от видяното в Чечня. И ще остане в настоящето  и бъдещето с текстовете си, с които предизвика дългата ръка на късокракото зловещо джудже да прекъсне младия му живот. 

Смъртта на Аркадий Бабченко е загуба, равносилна на онази, която сполетя Русия с ликвидирането по същия начин на журналистката Анна Политковская на 7 октомври 2006 г. в московския й дом. Или на алтернативния на Путин руски демократ Борис Немцов, убит пред прозорците на Путин на мост в Москва на 28 февруари 2015 г.

Московските лицемери вече пуснаха в пропагандната си медийна пералня любимата си самозащитна версия, че украинците са убили Аркадий, за да набедят руснаците. Каква мерзост ( употребявам този русизъм съзнателно)! 

Десетки са ярките противници на Путин и режима му отстреляни, отровени в чужбина, убитите от побоища в затворите на Русия ( като адвокатът Магнитски, увековечен със специален закон на неговото име в САЩ, вбесил Путин до стпенен, че отвърна с контразакон срещу правото на американците да осиновяват руски изоставени дечица). И как нито един виден слуга на Путин не е станал подобна жертва на “гениалната” идея по този начин да се завърти интрига срещу самия него като му се вмени вина с цел дискретитиране на украинците, грузинците, англичаните, американците и прочее!

Един ден, когато днешният режим на преродения капиталистически Сталин се срине под собствената си несъстоятелност, както се разпадна СССР, на името на Аркадий Бабченко ще има наречени улици и площади.

Фанатичните почитатели на путинизма веече тръбят, че Путин няма интерес да бъде разстрелян толкова изявен негов критик и дори лицемерно скърбят в социалните мрежи за убития си сънародник. Циничните говорители на тази теза я повтарят всеки път, когато Путин ликува ( тайно) над гроба на своите политически противници. С всеки нов труп това оправдание звучи все по-абсурдно. Обратното би означавало да приемем, че приятелите на мъждукащата демокрация в Русия гасят сами най-ярките й свещи само и само това да навреди на доброто име на злодея, който обаче ни най-малко не се чувства разколебан да властва.

“Иван Грозни убива сина си” е картина, която е специфично руска. Няма как да бъде приписана на външните врагове и това ще става все по-ясно на самите руснаци.

Не всички от избиваните методично противници на Путин могат да бъдат определени като най-добрите синове на Русия. Бабченко обаче е точно такъв и въпреки яростната му критичност към Кремъл и неговия самодържец, обичайните руски злобари днес поне не смеят да се изгаврят с паметта му, включително за да не потвърдят по този начин обосноватите предположения накъде водят кървите следи.

Share on Facebook

Гръмките заглавия обикновено предизвикват известен скептицизъм у читателя в мен, но се научих да не съм крайна в този си уклон, след като преди години се доверих на книгата на Виктор Франкъл „Смисълът в живота“. Да му се не види, какво по-амбициозно заглавие от това? Трудно обаче се намира човек, който да я е прочел...

Продължаваме пътуването из Грузия с мотора на Владимир. Първият етап беше преходът през Турция, после влязохме в Грузия и спряхме в селцето Местия,направихме преход от Местия до Тбилиси,разгледахме Тбилиси, после поехме към Казбеги, наричан днес Степансминда, за да достигнем границата с Русия в Дарялските теснини. След това направихме неуспешен опит изкачим Омало в Ташетия, разгледахме Сигнахи и продължихме в посока Аджария. Днес ще разгледаме Вардзия и ще изкачим превала Годердзи на път за Батуми и Кобулети.

Приятно четене:

Вардзия и Кхуло

Квабисхеви – Вардзия – превал Годердзи при Кхуло – Кобулети

377 км

част девета на

Грузия: човек с мотоциклет

12-ти ден. 5-ти август

ано сутринта потеглих към

Ахалцикхе,

а от там щях да свия надолу на югоизток към Вардзиа

Поглед от центъра на Ахалцикхе

Църквата в Ахалцикхе и монумент на царица Тамара

От тук, както вече писах тръгнах към скалните жилища и църкви на Вардзия. Тук някъде по този път

бях свидетел на тежка катастрофа

Някакъв грузински състезател излизал с десен завой от второстепенен път перпендикулярен на главният. Явно е дал повече газ, не е успял да вземе завоя, за да застане на главният път, изскочил от пътя и се покатерил по склонът отсреща. Склонът не беше отвесен, но доста стръмен с поне 60 градуса наклон. Продължил с десният завой по склона, изкъртил пътьом няколко камъка и скали, смачкал тук там колата, и от там паднал на главният път по таван с гумите нагоре.

Аз, когато пристигнах на мястото колелата му още се въртяха във въздуха. Явно цялата тази работа беше станала минута – две пред мен. Спрях. Спряха и други коли.

Събрахме се 5 – 6 мъже, бутнахме колата и я обърнахме пак върху колелата и. Онзи беше вътре притиснат на седалката на шофьора. Вратата на шофьора се беше заклинила и не можехме от там да го извадим. От противоположната на шофьора врата също не можехме да го измъкнем, защото той беше притиснат от волана и от смачканият таван на колата. Самата кола беше някакъв Мерцедес с четири фара, автоматик. Интересно, че въздушните възглавници не бяха се надули. Нито една.

Изкъртихме задната врата зад шофьора и това ни позволи да отклиним шофьорската врата и да го измъкнем този състезател. Имаше тук там кръв, драскотини и натъртвания по него, но си стоеше на краката, и беше адекватен. Беше силно пребледнял, но това е в следствие на шока. За сега си стоеше на краката сравнително стабилно. Ако е имал някакви вътрешни травми, то това в последствие докторите щяха да кажат. Не беше някакъв тинейджър, а мъж поне на 40 години. Мерцедесът беше станал за скрап. От счупения двигател на пътя течеше масло и антифриз. Този ломотеше и обясняваше нещо на грузински, вероятно как е станала катастрофата, но аз нищо не разбрах от обясненията… Видях, че повече няма нужда от мен и от моята помощ, запалих мотора, и си тръгнах по пътя.

Към 9 и нещо сутринта по едно дефиле на река започнах да наближавам

Вардзия

Това е скален комплекс от 12 – 13 век.

Пред комплекса съм

Част от Вардзия

На паркинга под комплекса паркирах. Не ми дадоха да се кача с мотора до горе, защото някакви камиони сновяха наоколо и се извършваха някакви ремонтни работи. Освен това с едни други ранни посетители, като мен ни накараха да чакаме до 10 часа. Чак тогава отваряли комплекса. Стана 10 часа, купихме си билети по 3 лари и пеша започнахме да се катерим нагоре към скалите.

Началото на комплекса

Действаща скална църква още в началото на комплекса

Килии, скални жилища и други помещения

Голяма трапезария

Монашеска килия с олтар

Голяма съвещателна зала

Поглед отвън към главната църква на комплекса, която също е действаща. Не можахме да влезем вътре, защото беше заключено

Части от главната църква

Проходи и стенописи, около главната църква

Голямата трапезария до църквата

Склад до кухнята за жито, брашно, ориз и други насипни продукти

Апартамент мезонет сигурно за владиката

Изгледът от прозореца на монашеска килия

Страничен изглед на част от комплекса. Вижда се мястото на главната църква

От Вардзиğ тръгнах пак обратно пак към град Ахалкцикхе

От там смятах да продължа на запад към Аджария и да мина през прохода на Кхуло, който също е път с офроуд. Стигнах Ахалкцикхе и продължих нататък. След по-малко от 20 км слязох от асфалта и отново стъпих на черно. Започнах да изкачвам

прохода към Кхуло в Аджария

Някъде из прохода

Напредвам

В същност тук

градчето се казва Кхуло, а самият превал е Годердзи на 2 025 м.н.в.

Това е

Малък Кавказ

Аз специално тук се чувствах точно, както в нашите Родопи. Планината е почти същата, а и жителите и тук също ходят с такета, като нашите помаци. Пейзажите са подобни. Пътят е черен, и лош, но е много по-лек от този към Омало. Тук бръмчеха всякакви леки коли, бусове и камиони, и даже се разминах с един ТИР по едно време. Разбира се,

пътят е много грозен и е с много дупки,

на места коловози, и камъни, но си е път, шосе с нормални размери, и плавни завои, нормално стръмен. Много мръсен и прашен обаче. Напълниха ми се дробовете и въздушният филтър на мотора с пепеляци и прах. През този проход бяха минали Дъг Уотке и Митьо Питона с чопъри, а Ники Китанов и Силвия с туристически шосейни мотори. За Омало това не мисля, че е възможно.

Май, че това е въпросното населено място, Кхуло

Части от Кхуло

След известно време стигнах

превала Годердзи

на върха на прохода. От тук започваше спускането надолу.

Превал Годердзи – 2025 м н.м.в.

Гледка от върха на превала

Времето беше мрачно и даже се опитваше да пръска дъжд, така че стоях само няколко минути тука. От тук, както вече писах започваше спускането надолу.

До Батуми, от тука имах точно 212 км, като част от тях 60 – 70 км още бяха по черно.

А пътят беше все така грозен и прашен

След известно време минах и през

курорта Годердзи

Видях лифтовете и влековете, но не спрях да снимам. Имаше даже кабинков лифт с едни малки кръгли червени кабинки. Бързах да избягам от дъждът. Доста по-надолу вече ме огря слънце и спрях да снимам.

Аджария. Малък Кавказ.

Аджария

Вече бях на асфалта. В началото, когато свърши черното и самият асфалт също беше много грозен, и на дупки. И когато се стигнеше някакво населено място асфалтът пак изчезваше, и си ставаше, пак черен път в самото населено място. На тези с такетата, това явно не им пречеше. Подскачаха с колите си по дупките и вдигаха прах, а имаше, и доста кал на места. Защо не си оправят пътищата тези хора не мога да разбера? Какви управници са си избирали, и къде отиват парите от данъците им?

Лека полека пътят стана по-широк, а асфалтът все по-хубав, колкото повече се приближавах към Батуми. На 55 км преди Батуми се намира този стар мост

Мостът с арката пред Дандало от 11 век

Дължината му е 20 метра, широчината 3,3 метра, а височината му над водата е 14 метра

По някое време рано вечерта влязох в

Батуми

Лудница започна и жегата също. Зададох на навигатора

посока Кобулети,

за да си разпъна там палатката до плажа. Започваше вече да се смрачава, когато тръгнах по крайбрежната улица на Кобулети, за да търся място, където да спя. Преди това изядох една салата и един пилешки шашлик в едно заведение, че пак бях пропуснал яденето през деня. После подминах предишното място, на което бях разпънал по-рано и сега гледах да съм по-далече от дискотеки, и ресторанти.

Вече се мръкваше. Карах, до като излязох от града и продължих нататък към Поти. Вече беше тъмно. Тук с изненада установих, че ми е изгоряла късата светлина на фара. Сигурно от джаскането, около Кхуло. Имах само дълги и габарит. Неприятно. Страничните ми китайски фарчета също отдавана бяха изгаснали, някъде още преди седмица в Местия. Там проблемът сигурно беше в бушон, или в самият ключ.

Както и да е, сега имах само дълги, за да си избера място за спане. На габарит нищо не се виждаше. Дългите пък светеха малко на високо, поради багажът ми. Видях някакъв черен път да отбива в страни. Свих по него. Карах няколкостотин метра към плажа и изведнъж попаднах на мек пясък. Едва удържах мотора да не падна. Изрових се от пясъка и след няколко метра, пак стъпих на твърдо. Видях някакви големи дървета на 50 – 100 метра в страни от мен. Под много от тях имаше палатки и коли, а отпред беше плажът и морето. На 5-6 метра от мен имаше голямо дърво с поне 60 – 70 см диаметър, а около него нямаше никой. На близо не се чуваше думба-лумба от дискотеки и ресторанти. Реших, че тук ще разпъна.

Паркирах мотора на 50 см в страни от дънера на дървото, а до него светейки с челника си разпънах и палатката с входа към плажа. Устроих се. Това беше за днес.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Чорбаджийски

Снимки: авторът

Около Вардзия има къде да се отседне изгодно:

Booking.com


Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия

Нощувки из цяла Грусия

Booking.com

Ето ги събитията, които имате възможност да посетите през втория ден на Пролетния базар на книгата 2018. В сряда издателствата са подготвили много срещи с автори: 15:00 ч. Представяне на „Огледало за сънища“ на Златина Бахова Романът „Огледало за сънища“ е един от 12-те финалисти в първия етап от предаването „Ръкописът“ по БНТ. „В романа...