Morris MacMatzen |  NYT

На съвместната пресконференция на 30-ти май и президента Владимир Путин, и премиера Бойко Борисов, бяха ИЗ-КЛЮ-ЧИ-ТЕЛ-НО изчерпателни, подробни и пунктуални относно "успехите" по пистата ядрена енерГЕПИка, с едно малко изключение. Ето ви...

Вторият ден от международния литературен фестивал „Варна Лит“ 2018 завърши с вълнуваща среща с авторите публицисти Иво Иванов, Светослав Иванов и Георги Тошев. Срещата в морската ни столица протече под надслов „Разказване и истина“, а неин модератор беше писателят Захари Карабашлиев – член на организаторския екип на литературния фестивал, чието второ издание обединява писатели, журналисти, художници, музиканти,...

Advertorial Мария Конникова е родена в Москва, но едва на четиригодишна възраст се премества с родителите си в САЩ, където живее и до днес. Писането съпътства Мария през целия и живот. Написва първата си “книга” от пет страници, още като дете, а в четвърти клас създава и пиеса. Изиграването на постановката не се случва според...

Арабите имат поговорка: “С една ръка не се ръкопляска”, т.е. “ за танц са нужни двама”. Ръкопляскането с една ръка и соловия танц на българското ухажване в Москва очевидно не постигна желаните резултати.

Има един безпогрешен критерий за това доколко една външна изява на премиера Борисов се смята от самия него за успешна или не. Ако той я припознава за постижение, не губи нито миг да го зяви. Винаги лично. Пример: посредническите му балкански мисии, за които обича да разказва при всеки възможен случай.

Когато обаче не може да каже на черното бяло, пуска своите приближени политици или висши администратори да говорят вместо него. 

Така стана и с посещението на премиера Борисов в Москва, където на практика се срещна за първи път с Путин “ в леговището на звяра”. Няма как да знаем, дали е бил схрускан, но че самодържецът заплю България дори със самия факт, че не позволи на нейния премиер да запази достойнството си и сам да оповести визатата си, разбраха всички. С което Путин постигна целта си да предпостави мисията на Борисов като васална.

Както вече отбелязах, Борисов прояви чудеса от дипломатичност – така, както я разбира. Например с прегръдки по негова инициатива пред камерите, както се видя пред камерите. Акцентира върху топлото отношение към българската делегация и дори направи изпреварващо съобщение, че ще има разклонение от “турската тръба “ към България. Може би е искал този път той да стане източник на информацията, за чието разпространение Путин не бърза.

Във всички случаи не му позволиха подобна инициатива. И въпреки, че беше опроверган от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, днес трите телевизии с най-голяма аудитория в България бяха посетени от българските очевидци на преговорите в очевиден опит да приложат така наречения кризисън пиар. А щом има кризисен пиар, значи има и криза. Още Мечо Пух  го е казал пред дупката на Зайо : “щом някой казва, че няма никой, значи има някой”.

Путин далеч не е Мечо Пух, а е ярък продукт на руските мечешки нрави в политиката. Какво точно е сторил, за да постигне внушението, че Борисов е Зайо, побегнал преждевременно от Москва, може и да не научим. Но фактът е, че истинското събитие в рамките на това събитие не е просто, че Борисов няма какво да ни каже след него, но че спешно и предварително се прибра в България без това да се налага от никакъв пожар – нито в в буквалния, нито в преносния смисъл на думата. 

От това , разбира се, се възползваха от БСП ( то човек да не посмее да разкритикува премиера, веднага се “оказва” в един окоп с Нинова и с ехидните и реплики, според които Борисов се бил извинил за собствените си грешки на Путин). Излишно е да търсим оригинално обяснение за това лешоядство. То щеше да е в реда на нещата като чисто опозиционно поведение, полагащо се на една опозиция, ако не беше мръсната публична тайна, че напълно нереалистичните енергийни проекти бяха натрапени на България от др. Георги Първанов, с когото дори и тя днес не си казва “добър ден”. 

Проблемът на БСП е друг: как да се разграничи от ГЕРБ, аплодирайки  едновременн с това всеки жест на Борисов към Москва. Не е само въпрос на ревност. Въпрос на идентичност е. Утре ако има избори, избирателите все по-трудно ще могат да схванат разликите между ГЕРБ и БСП, която е “по управляваща от управляващите” що се отнася до реверансите към Русия.

И ако от ГЕРБ казват по този повод нещо като “няма как, трябва да го правим”, то от БСП тръбят, че властта не се старае достатъчно. В превод: ах, ако ние бяхме на власт, не само щяхме да клякаме пред Гундяев и да му целуваме ръката на българска земя, както др. Йототова, но направо…Да не продължавам с тази образност, че ще трябва да слагам червена точка при положение, че червеното и без това избива отвсякъде напоследък в рамките на българската политическа порнография. 

Share on Facebook

За отсяване на зърното от плявата събрах ДВЕ в ЕДНО - българоезичната и рускоезичната версии на заявленията на президента Владимир Путин и премиера Бойко Борисов, на съвместната им пресконференция от 30-ти май, по въпросите на сътрудниче...

Не бих хващал точно този бик за рогата. Бикоборци и тореадори по темата за Вапцаров има достатъчно. Защо да се тикам и аз на арената, когато едно негово стихотворение ( отново, впрочем, далеч не за първи път) е употребено в лековат жанр с развлекателна цел за онези, които имат склоност да се развличат по нанадолнището на примитивизма. 

Извън спора за безспорния кич, сътворен от една певица от областта на този жанр, и освен неминуемото възраждане на политическите оценки за биографията на талантливия поет, искам да дам съвсем друга гледна точка във връзка с днешното предаване по темата на БНТ. 

Че то направи реклама на тази певица, за която никога не бях чувал, също е безспорно. 

Че беше дадена дума на две различни гледни точки на познавачи на творчеството на Вапцаров, единият с призив да не се тръшкаме чак толкова заради злоупотребата с поезията, а другият с обратното становище, бях впечатлен от друго.

Оказва се, че БНТ няма проблем да бичува някаква теза, изява и личност в нейно отсъствие. Ни най-малко не съм на страната на кича – както в случая, така и по принцип. Но многократно съм се сблъсквал с уж желязното изискване в БНТ да се дава думата на двете страни.

Винаги съм иронизирал, че в такъв случай трябва да поканят и покажат гледната точка на педофилите, включително чрез онагледяване на “(не)гледната им точка”. Или в студиото трябва да бъде канен и убиеца, за да е с ненакърнени коментаторски права спрямо жертвата си. 

От днес вече знам, че няма нужда от толкова екстремни метафори. Една певица е извършила нещо недостойно, според авторите на предаването и това е достатъчно тя да бъде бичувана без дори да бъде споменато дали е направено усилие да й бъде дадена думата. Защото явно такова усилие не е било сторено. 

Такава е преценката на авторите и аз, повтарям, не я оспорвам. Напротив, на тяхна страна съм по принцип. Защото всеки автор има право също на своята гледна точка как да си сглоби предаването. 

Моя милост обаче упорито винаги е тикан във формата “дискусия” с обратната гледна точка по темата за безобразията на русофилите. И защо? Ами защото авторите на предаванията и техните началства не смятат, че русофилите вършат нещо нередно, както  в случая с въпросната певица. Нещо повече, те се позовават на факта, че русофилската гледна точка е доста разпространена и трябва да присъства задължително, за да не засегнем любовта на голяма част от аудиторията.

А чалгаджийската гледна точка? Тя не е ли всъщност доказано най-масовата? Някой оспорва ли този факт?

Да проявиш характер като откажеш на чалгаджия думата е бзопасно. Не и в случая с русофилите, жертва на чиято агресия ставам често в чисто физическия смисъл по улиците на София.

С извинение към колегите, с които се познавам от години, тази непоследователност, за да не използвам по-обидна дума, показва, че и в журналистиката  у нас е взела връх  руската максима “бий, за да те уважават”. Русофилската агресия стряска храбрата ни журналистика както и политиците, които искат да се подмажат на московската пета колона.

А русофилството е вид обществено-политическа чалга, която е далеч по-опасно обществено явление, включително поради своята прикритост. Не всеки русофил се кичи с георгиевска лентичка, но е готов винаги да застане на страната на неправдата при всяко оспорване на русофилските лъжи с вековна давност. Само че да поканиш в студото си двама българи, противници на русофилството,  у нас е немислимо. Къде по-лесно е да приложиш това свое право на избор как да представиш темата си на гърба на някоя певачка. Хем е безопасно, хем те извисява спрямо падналия ( по дефиниция) морал на отсъствщия обект на твоя коментар.

Share on Facebook

Днешният петък на Пролетния базар на книгата 2018 ще мине под знака на Международния ден на детето. Ето защо събрахме за вас някои от любимите ни детски книги от последните месеци, с които ви препоръчваме да зарадвате малчуганите си на празника :)   Габриела Кожухарова препоръчва: „Забранете тази книга“ (изд. „Софтпрес“) от Алън Грац – може би най-хубавият...

Докато от 2015 година насам Ислямска държава привлече медийното внимание, докато се опитваше да завземе територия в Либия, по-малко познати на света фундаменталисти тихо разширяват влиянието си в страната. Ултраконсервативното салафитско движение мадхализъм, постепенно набира сила в хаоса на следреволюционна Либия и налага своя прочит на религията с цел да подчини колкото се може повече хора. Движението вече има свои патрули в градове Повече [...]

The post Мадхалитите: фундаменталистите, които се сражаваха за Кадафи appeared first on Intidar.

Получавал съм сигнали, чe ivo.bg e в списъка на забранените сайтове в Русия, но все ми се струваше, че е било възможно желаещите да четат блога да са се натъквали на някаква техническа пречка. Вече не мисля така. При многократни опити да отворят блога ми насред Москва миналата седмица мои познати са се натъкнали на категорична забрана със съответния текст, който се изписва на екрана.

Ще приема за комплимент, че руската държава си е направила труда да забрани общуването с моите текстове на своята територия. При това го е направила без да декларира тази свинщина официално. Т.е. води срещу моя милост тайна хибридна отбранителна война. Каква чест! Предполагам, че поне на своите т.н. дипломати в София Кремъл не може да забрани болката да ме четат. И ако го правят, предавам им искрените си благодарности за тяхната препоръка да бъда заглушаван. Ако пишех безопасни или безобидни текстове ( по Георги Първанов, който ме нарече “безобиден журналист”), едва ли щяха да си правят труда да предпазват от моето слово когото и да било.

Ако имаше такова нещо като българска журналистическа солидарност, някой от сертифицираните български кореспонденти би могъл да прояви такава с въпрос на място към руските власти, онагледавяйки го с експеримента да му покаже какво (не) се случва , когато човек се опитва да отвори ivo.bg в Москва. Но това е като да искаш умрели ( от страх, а някои и от чупки в кръста) да напишат “кърваво писмо” до руската мечка.

Бившият посланик на България в Москва Илиян Василев е българинът, който беше откроен в списъка на забранените да посещават Русия като форма на контрасанкция срещу западните санкции. Това си е сертификат за качество в ситуацията, в която човек трябва направи избор между поклоните пред модифицираната империя на злото и един противоположен свят, който е далеч от съвършенството, но и в това качество е категорично за предпочитане. Формално и по документи ние живеем в него.

Заради факта, че сме част от този по-добър свят, за който огромна част от способните да работят, учат и мислят българи гласуваха с краката си, става все по-абсурдна напоследък навалицата от български молители на прошка пред високата кремълска порта. Изредиха се просители в диапазона между прекупвача на народна любов по бензинстанции и аптеки Марешки, вожда и учителя на няколко процента от българския народ Вален Сидеров, вечно хленчещия над клоаките на нашата действителност журналист Карбовски, та чак до конкурентите в това състезание по надбягване към Кремъл на колене Румен Радев и Бойко Борисов.   

Какво не им стига, че толкова обичат да ги обичат в Москва?

Това е част от мизерията на българските гласове и гласоподаватели. Обичат за лична консумация европейския напредък на България, виден навсякъде дори с просташко око, но като стане дума за обич към чужда държава мнозина избират да обичат онази, която се е гаврила и се гаври с България и българите от позицията на мащеха, претендираща да ни бъде Матушка. 

Началото на “побратимяването” между нашите народи поставя през 9 век варваринът Светослав, подкупен от византийския император Никифор Фока с 300 000 златни холандски гулдена ( рубли не е имало още), за да удари в гръб и да предаде на тепсия на Византия разгромената от него България.  Замисълът успява и България наистина престава да съществува, погълната за близо два века в рамките на визиантийската империя. 

Северният варварин се отчита с 20 000 ( двадесет хиляди) набучени на кол български военопленници след унищожаването на Филипопол, един от най-древните градове в историята на човешката цивилизация с поне 5000 г. собствена живот, който никога не е прекъсван от времето на своето основаване  с изключение на този апокалиптичен миг на руско разорение. В Манасиевата хроника пише, че  това зверство е нечувано и невиждано по своя мащаб варавство, наред с навика на руските нашественици да тренират стрелба с лък по живи, но вързани българи. 

За византиеца Василий Българоубиец знае всяко българско дете, което е ходило на училище. А за братушката Светослав?

Уникални са онези български граждани, които славят една държава и обслужват разколническите й спрямо европейската ни идентичност цели – държава, която още преди своето възникване е донесла по “роднинска линия” геноцид и масово разорение по българските земи. Става дума за (уни)калните (у)слуги към една политика в угода на политика, която дори основателят на социализма у нас Димитър Благоев определя в своя реч пред Нардното събрание през 1914 г. като “най-голямата пакост” за България. 

Share on Facebook

Щанд Б17 приютява две детски издателства на независими автори и първия в България магазин за книжни артикули „Читател“.  На щанда може да откриете всички книги от поредицата „Приключенията на мотовете“ (изд. „Мармот“) на писателката Радостина Николова, както и да се срещнете с нея и да си вземете автограф. Освен мотовете и елена Вундаба от „Моите красиви...

Днес Мира ще ни води до Велико Търново. Приятно четене:

На Великден във Велико Търново

Имам сантимент към Велико Търново, защото това е градът, където преминаха студентските ми години и винаги с радост се връщам там /с повод и без:)/. Обичам тесните калдъръмени улички, виещи се нагоре /или надолу:)/, възрожденската архитектура на някои от кварталите, ромонът на Янтра, гледката към паметника „Асеневци“, приятното оживление и магията на старите занаяти по Самоводската чаршия, залезите над Вароша и изгревите над Царевец…

Сега поводът бе Великденското излъчване на

спектакъла „Звук и светлина“,

който никой от семейството ми не беше виждал на живо. За онези, които не са го съпреживели, мога само да ги посъветвам: Гледайте го. Това е уникално лазерно шоу на крепостта Царевец, което чрез лазери, драматична музика, камбанен звън и дори човешки стенания, пресъздава по неповторим начин историята на България, ужасът на битките, еуфорията на свободата. Докато наблюдавате, има опасност от сърцебиене, настръхване на косите, прилив на национална гордост в душата, но си заслужава.

А сега, да дам и малко полезна информация, откъсвайки се от детинския си възторг по старата столица /който се надявам да извините/. Надписът пред портите на крепостта гласи следното:

„През ХІІІ и ХІV век, Търновград е сред най-значимите в архитектурно, художествено и културно отношение градове в европейски югоизток. Главната крепост се намира на хълма Царевец, в нея е разположен дворецът на българските царе. Върху най-високата точка се намира седалището на българската патриаршия. Патриаршеският замък е защитен с крепостна стена и бойни кули. В нея са разположени катедралния храм „Възкресение Господне“, патриаршеското жилище, канцелария, архив, библиотека. Второто основно ядро на средновековната столица е крепостта Трапезица. Тя е била плътно застроена с жилищни сгради, архитектурни комплекси, обитавани от българската аристокрация, църкви и манастири.“

Звук и светлина – една от снимките пред Художествения фактултет

А това прочетох на табелата пред първата порта, която за съжаление беше затворена /стигнахме твърде късно, а и затвориха по-рано заради шоуто/:

„Главният ход на Царевец се състоял от три последователно разположени порти. Първата, пред която се намирал подвижен мост, е възстановена през 1932 г.“.

И още малко за „Звук и светлина“ – това е уникална атракция за Европа, предизвикваща интереса на множество чужденци. Първото шоу е било през 1985 г. по повод 800-годишнината от въстанието на братята Асен и Петър. Излъчва се на празници, или по специална заявка. Най-доброто място за наблюдение е площада пред Царевец, носещ името на Иван Асен ІІ. От известно време, в близост до крепостта има и музей на восъчните фигури, който ще ви помогне да се потопите в атмосферата на средните векове и да видите интересни сцени от българската история, като пленяването на Балдуин Фландърски, или заседателна зала на Иван Асен ІІ, заедно със съпругата му.

По време на Звук и светлина

И една идея – бонус от мен, по пътя може да се отбиете в

Хотница и да се насадите на красотата на тамошния водопад

в защитената местност „Кая бунар“, разположена в карстовия пролом на река Бохот. Забележителността явно е популярна, защото сега бе пълно с ентусиасти, дошли да я посетят, някои май дори къмпингуваха там. За прежаднелите има и барче.

Е, това бе всичко от мен за днес, вашият виртуален гид. Която и дестинация да изберете за следващия уикенд, желая ви приятно пътуване:).

Автор: Мира Валентинова

Снимки: авторът

Ето къде можете да отседнете изгодно в района на Велико Търново:

Booking.com

Други разкази свързани с Великден – на картата:

Великден

Милата ни татковина ви очаква:

Booking.com

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Над 73 на сто от домакинствата в България имат общ доход под необходимия за нормална издръжка на живот. В същото време 53 процента от българите казват, че не е необходимо да четат много книги, за да живеят добре. Има ли връзка между тези резултати – темата обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, България продължава да е най-бедната страна в ЕС, а ръстът на доходите продължава да изостава от ръста на парите, необходими за нормален живот. Има ли изход от тази сякаш безкрайна спирала?

– Има няколко изхода, Фили, и нещата могат да се променят бързо. Но това няма да стане, поне не в обозримо бъдеще – така че засега човек може само да си мечтае. Да мечтае например да се сложи край или поне в значителна степен да се овладеят контрабандните канали, по които се търгува всичко – от китайски боклуци, до дрога и плът. По груби сметки, оттук в хазната ще влязат минимум десетина милиарда лева. Да се обложи хазартът с допълнителен данък, а не да получава облекчения, също е добра идея. Ако най-големите данъкоплатци като „Лукойл” започнат да си плащат данъците, а не всяка година счетоводно да излизат на загуба, би било чудесно. Ако се отпуши сегашната административно и съдебно запушена възможност за привличане на чужди инвестиции, това ще е сериозна глътка въздух. Ако се намали реално администрацията и нейната безумна издръжка, в хазната ще се появят още милиарди. Също – ако се овладеят амбициите за игра с големи корупционни проекти, от които общите пари текат към лични джобове. Класическият пример за това е АЕЦ „Белене”, проект, от който ефектът е нула при хвърлени досега 3.5 милиарда лева. Още много има, Фили, но ще спра, защото ако направим пълната сметка, ще излезе, че май България реално има два годишни бюджета, но консумира само един. Така че неслучайно си оставаме най-бедната страна в Европа. И неслучайно всяко тримесечие данните на Института за социална политика на КНСБ, който единствен се опитва поне да се доближи до реалността, стават все по-тревожни.

– Да, не е нормално 73 на сто от домакинствата да имат общ доход, който е по-нисък от нормалната издръжка за живот, както твърди последният доклад на синдиката…..

– 2 340 лева месечно са необходими за живот на семейство с двама родители и две деца през първото тримесечие на 2018 година. Това е ръст от 0.7 на сто спрямо предишното тримесечие и 2 процента на годишна база. Първият интересен въпрос по повод тези сметки е какво се разбира в случая под „издръжка на живот”. Както казват експертите от КНСБ, това означава „храна, поддържане на жилището, здравеопазване, транспорт и почивка”. Ами дрехи и обувки? Ами учебници и помагала за децата? Ами телефон и компютър? Ами книги, кино или бонбони? Защото бонбоните не са храна, нали, те са от непредвидената сфера на удоволствията. Да не говорим за такива неща като подкрепа за стари и болни родители, които не могат да се оправят с мизерните си пенсии, ремонт на печката и капещия таван или изплащане на заем например. Да, примерът с дълговете е особено интересен. Едно проучване на Евростат – това е официалната статистическа служба на Европейската комисия, който пък е изпълнителният орган на ЕС – сочи, че „една трета от населението на България е задлъжняло заради ипотеки, наем, сметки за комунални услуги или разсрочени плащания”. Средно за Европа този процент е едва 10. Зад нас с близо 50 на сто задлъжнялост на населението е само Гърция. Но тя все още не може да се оправи от дълбоката си финансова криза, а ние някак го постигаме без криза…..

– Пламен, от казаното оставам с впечатление, че всъщност данните на КНСБ за издръжката на живота са силно занижени, така ли е?

– Не знам мотивите, Фили, но – да. Много още плащания, с които човек се сблъсква буквално всеки ден, не са отразени в проучването. Какво да кажем например за таксите. За да ти свърши работа коя да е институция, тя протяга ръка – нищо, че я издържаш чрез данъците си. Таксата може да е лев – два, но и 300, както имах неудоволствието да се убедя наскоро. Най-често това са напълно измислени плащания по напълно измислени поводи. Ако възразиш, чиновникът има две стандартни реакции. Първата гласи: ама вие сега – за един лев ли сте. Втората – ако не платите, няма да ви обслужим. Да, Фили, това е същият чиновник, когото бедният иначе българин не просто издържа, а издържа с екстри. Веднага давам доказателство. Официално чиновниците в България са около 130 000 души, които имат близо 200 000 служебни мобилни телефони, тоест, пада се по апарат и половина на човек. Данъкоплатците не само им купуват тези апарати, но всеки месец плащат и безотчетните им сметки. Най-бедните европейци ги плащат. Така че – да, Фили, занижени са числата на КНСБ, но все пак са най-реалистичните, с които разполагаме. Иначе, ако се ползват официалните статистически данни, животът в България си изглежда направо като легло, постлано с рози.

– Пламен, българската държава има много недостатъци, но какво да кажем за самите хора – в едно свободно общество те би трябвало сами да се грижат за себе си, а не 73 на сто от семействата да са под минимума?

– Много болезнен въпрос е това, Фили. Изкушавам се да го свържа веднага и директно с едно проучване на „Галъп”, извършено в навечерието на 24 май, светлия празник на българската писменост и култура. Резултатът сочи следното – 53 на сто от хората в България смятат, че „не е необходимо да четат много книги, за да живеят добре”. И още 12 на сто не могат да отговорят еднозначно дали четенето помага на просперитета им или му пречи. Това за мен е изумителен резултат. Да не говорим, че самите социолози, както синдикалистите, май предварително са метнали един голям смокинов лист върху отговорите – защото ако вместо за „много книги”, бяха попитали дали е необходимо изобщо са се четат книги, процентите  щяха да бъдат същите. Но наистина е изумителното как 65 процента от един народ се оставят на безпросветното течение на живота и в същото време се надяват на нещо по-добро. Даже някои не само се надяват, а смятат, че имат право да получат това по-добро, без да положат някакви особени усилия. Веднага давам пример. Навсякъде по улиците, поне в Пловдив, София и Стара Загора, градовете, в които съм бил напоследък, се вижда нещо, което доскоро почти липсваше – обяви за работа. Търсят се хора за всичко – ресторанти, магазини, различни офиси и работилници, Интернет също гъмжи от възможности, включително за работа в някакви производства със съвсем нелоши заплати, дори без изисквания за особена квалификация. Обявите се множат, но българинът казва – абе за 1000 лева аз няма да си развалям рахата да им работя. Чувал съм го с ушите си неведнъж. И най-често се ориентира към далаверата, към сивата икономика на дребните хитреци или дори черната икономика на едрата престъпност. Да, в тези сфери наистина се въртят едни пари, дори не малко пари, но това са пари, които не са ефективни и до голяма степен точно те държат българското общество в спиралата, която се точи надолу, а не в онази, която се възвисява нагоре. С други думи – ние, българите, успяваме до голяма степен сами да си причиним онова, което не бихме искали никой друг да ни причинява.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Лятото на 2018-а вече е пред вратата ни и чака да го изживеем красиво. Книгата на Роуан Колман – „Лятото на невъзможните неща“, е първото предложение от издателство „Ера“, с което да откриете подобаващо сезона. Романът е един от първите примери за т.нар. „ъплит“ – новия модерен жанр в литературата. Неговият замисъл е да покаже на читателя,...

Ето ги събитията, които можете да посетите в рамките на Пролетния базар на книгата 2018 в петък, Международния ден на детето! 13:00 ч. Представяне на книгата/албумът „Невидена река“ на Мирослав Моравски „Невидена река“ разказва първата от историите в „Коренуване“ – авторски спектакъл на Мирослав Моравски, съчетание между концерт и представление. Историята споделя преживелиците на сладкодумния разказвач...