Германия изкЪрти още ДВА РЕКОРДА по производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Първият е в производството на ел-енергия само от СЛЪНЦЕ, в рамките на един месец и той изглежда ето така (за по-добър преглед и...

Strasbourg Observers традиционно обявяват най-добро и най-лошо решение на ЕСПЧ всяка година.   За най-лошо решение от 2017 г. е обявено особеното мнение по делото Bayev v. Russia  относно закона за  анти-гей-пропагандата в Русия: “Хомофобският характер на несъгласието на съдията от Русия  относно така наречения гей пропаганден закон  беше толкова шокиращ  за нашите читатели, че спечели наградата за най-лошото решение, въпреки че технически не е самостоятелно решение, а само особено мнение”.

Това е добра причина да се представи решението на ЕСПЧ от 2017, така както е представено от Strasbourg Observers:

Делото се отнася до молбите на  руски активисти за правата на хомосексуалните, всеки от които е признат за виновен за административното нарушение на “обществени дейности, насочени към насърчаване на хомосексуалността сред малолетните и непълнолетните”. Първият жалбоподател е провел демонстрация пред средно училище с две знамена, на които пише “Хомосексуализмът е нормален” и “Гордея се с моята хомосексуалност”. Вторият и третият кандидат  демонстрират  пред детска библиотека с банери, на които е написано, че “Русия има най-високата степен на тийнейджърско самоубийство в света, вкл. хомосексуалисти  предприемат тази стъпка поради липсата на информация. Депутатите са убийци на деца. Хомосексуализмът е добър! ”  и  “Децата имат право да знаят. Големите хора също са понякога хомосексуални. Хомосексуалните  също стават страхотни. Хомосексуалността е естествена и нормална “.

Жалбоподателите твърдят пред ЕСПЧ, че руското законодателство нарушава член 10 от ЕКПЧ и е дискриминационно, тъй като не се прилагат подобни ограничения по отношение на хетеросексуалното мнозинство.

Решението

Намеса в свободата на изразяване съществува, чл.10.2 ЕКПЧ предвижда възможност за намеса поради причини, свързани с морала и здравето, ЕСПЧ прави оценка дали в случая намесата има легитимна цел.

ЕСПЧ не вижда причина социалното приемане на хомосексуалността да е несъвместимо с поддържането на семейни ценности. Както е посочено в решението по делото Kozak v Полша,  няма приет правилен начин за лицата да водят личния си семеен или личен живот.

Неприемливи са опитите да се правят паралели между хомосексуалността и педофилията. Дори мнозинството от руснаците да имат отрицателно мнение за хомосексуалността, би било несъвместимо с основните ценности на Конвенцията, ако упражняването на права от малцинствена група е   обусловено от приемането й от мнозинството.

Правителството твърди, че насърчаването на взаимоотношения между лица от един и същ пол трябва да бъде забранено, тъй като отношенията между тях са  риск за общественото здраве и демографското развитие. ЕСПЧ не вижда как подобен закон би могъл да помогне за постигането на желаните демографски цели или как  липсата на такъв закон би ги засегнала неблагоприятно.

Правителството не е доказало и как педофилията и порнографията сред малолетните и непълнолетните (независимо от сексуалната ориентация на засегнатите лица) са свързани с хомосексуалността и с този закон.

Въпросните правни разпоредби не служат за постигане на легитимната цел на защитата на морала,   защита на здравето и защита на правата на другите.  Чрез приемането на такива закони властите засилват стигмата и предразсъдъците и насърчават хомофобията, която е несъвместима с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на едно демократично общество. Нарушение на  член 10 от ЕКПЧ.

Особеното мнение може да се прочете на сайта на ЕСПЧ. Според него децата трябва да се консултират предимно с родителите си или близки членове на семейството, вместо да получават информация за секса от плакати  на улицата, а също се твърди, че ЕСПЧ   не е взел сериозно предвид факта, че личният живот на децата е по-важен от свободата на изразяване на хомосексуалистите.

В края на май Фейсбук публикува стратегията си срещу фалшивите новини.

Стратегията е в три части:

• Премахване на профили и съдържание, които нарушават правилата   или правилата   за рекламиране
• Намаляване на разпространението на неверни новини и  съдържание като clickbait
• Информиране

Повече за всяка част

Брюксел, 30 май 2018 r.,  прессъобщение на ЕК

Министерският съвет е внесъл в парламента Законопроект за киберсигурност.

Според мотивите законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз (ЕС), която до 9 май 2018 г. следва да въведе в националното си законодателство разпоредби и да създаде организация за изпълнението на Директива (ЕС) 2016/1148   относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в съюза (ОВ, L 194 от 19 юли 2016 г.)

Мотивите обясняват още, че

Киберсигурността се приема като функция на Министерството на вътрешните работи, което на практика не е така. Мрежовата и информационната сигурност е един от трите основополагащи стълба на киберсигурността съгласно Европейската стратегия за киберсигурност, заедно с другите два – правоприлагане и киберотбрана. Тази многоинституционална дисциплина води до различията в регулаторната рамка. Срещат се определени опити за регулация в Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за противодействие на тероризма, Закона за електронното управление, Закона за електронните съобщения, Наказателния кодекс, Наредбата за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност и др.

Предвижда се създаването на нови компетентни органи, като Национално единно звено за контакт, регламентира се управлението и организацията на националната система за киберсигурност, националния координатор по киберсигурност, секторни екипи за реакция при инциденти в киберсигурността (ЕРИКС), както и национален екип за реакция при инциденти в киберсигурността (създаден от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“).

Създаването на нов орган – Съвет по киберсигурност, като нещатен консултационен орган към Министерския съвет и определянето от министър-председателя на Национален координатор по киберсигурност няма да доведе до допълнителни разходи. Функциите на Съвета по киберсигурност няма да се дублират с функциите на вече съществуващи съвети или органи.

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Гласът на любовта“ от Мия Шеридан Издава: „Ибис“ Дата на публикуване: 29 май 2018 г. Превод: Диана Кутева Редакция: Стамен...

Елон Мъск споделя в Twitter идеята да създаде нова медия – “crowdsourced site”, наречен Pravda – който според Мъск би позволил на обществеността  “да оцени  истината във всяка статия и  доверието към всеки журналист, редактор и публикация.” Дори репортери са открили заявление за вписване на търговско дружество Pravda Corp.

Мнозина правят паралел между Мъск и Тръмп – заради определянето на негативни новини за тях като фалшиви  и отрицателната оценка за новинарските медии като цяло.

Pravda е много, много лоша идея, се казва в коментар на The Verge: Мъск, както и Тръмп, може да не харесва начина, по който го представят – или като жертва, или като провал – но вие не можете да законодателствате достоверността, нито да  я подлагате на гласуване – и да очаквате някакъв друг резултат, освен дистопия. Неинформираното общество е общество, което може да бъде подведено  да вярва в каквото и да е – че земята е плоска и че човек не е кацал на Луната –  и това е много опасно нещо в ръцете на мотивиран субект.  Особено ако се съчетае с ехо-ефекта на платформите, може да подкопае доверието във всеки източник, който си позволява  да влезе в конфликт с този субект.

Голямата тема не е Мъск,  голямата тема е манипулирането на общественото мнение – и възможното противодействие.

Обществена оценка какво е вярно  е на една крачка от  обществената оценка какво е правилно да се направи – и обяснява резултатите от някои избори и референдуми.

Правителството на Папуа Нова Гвинея  забранява Facebook за един месец, за да се справи с фалшивите профили и да проучи ефектите, които сайтът има върху населението.

Уникално: едновременно това е мярка – защото държавата ще филтрира – и експеримент – защото ще проучва. Остава да видим дали тази практика ще се разпространи и извън Папуа Нова Гвинея.

“Времето ще позволи да се събере информация за идентифициране на потребители, които се крият зад фалшиви профили, потребители, които качват порнографски изображения, потребители, които публикуват невярна и подвеждаща информация във Фейсбук, за да бъде филтрирано и премахнато това съдържание”.

The Guardian пише.

„Всеки носи в себе си родителите си.“ Ерик Бърн Сигурно всеки бъдещ родител поне веднъж в живота си е казвал, че няма да повтаря грешките на своите родители. Малко като тържествено обещание, което човек дава пред себе си, докато си спомня всички онези пъти, в които е чувствал мама и татко като врагове, а не...

Припомнете ми, че не помня нашите русофили на власт и в опозиция да са канили който и да било руснак по случай годишнина от гибелта на Ботев, честван у нас като ден на загиналите за свободата. Нали уж точно Русия била носител на българската свобода, защо не сподели поне малко ентусиазма на българите от припомнянето на Ботевия подвиг- колега по освобождение ( според тях) все пак?

Хайде, днес честваме “някакви си” 142 години от кончината на великия патриот. Не е като  “кръглите” годишнини 130 г. от подписването на мира в Сан – Стефано между Русия и Турция ( обявена по тази причина през 2008-ма за Година на Русия в България) или като 140 години от същото събитие, отново обявено за “кръгла годишнина” и повод да бъде канен Путин от бългаския президент Радев. Но и за “кръглите” 130 и 140 г. от гибелта на Ботев от страна на Русия и руското посолство  тук нямаше наплив на гости  и на никого, дори и на най – изявените слуги на Русия в България не му идва на ум да направи връзка между истинската борба за българската свобода и руското “освобождение”. 

Гузни са онези, които изповядват култа към мракобесната държава, водила 12 войни с Турция без нито веднъж да намекне победно за правата и свободите на потиснатите от османците българи. Едва когато българите си поискват свободата по Ботевски през Априлското въстание и цяла Европа се пробужда от безразличието си към българските писъци , Русия се хваща за възможността да води още една война за Проливите. Обличая я този път в дрехата на “освобождението”, за да се опита да заблуди не само самата Европа за поредния си опит да превърно Черно море в свое езеро, но и да порусначи съзнанието на българите за своите дългосрочни колониални цели.

Бащата на българското Националноосвободително движение Раковски, духовен родител и възпитател по родолюбие и революцинна дейност на Левски, се е произнесъл категорично против руската намеса в българските дела като капан за бъдещата българска свобода, зареден с ново поробване. Ботев не е правил изключение. За него Русия, е “блудница проклета”, която за последно посещава с неуспешна мисия да събере средства за оръжие в последната година преди своята гибел.

Българи обвиняват тогавашните българи за кончината на Ботев. Нещо подобно изрече и президента Радев днес, заявявайки, че не куршум, а безразличието е убило Ботев. А нима безрзличието към историческата истина, както се вижда от основателната гузност на русофилите днес, не е още по-убийствена? Още повече, че не е движена от страх за собствената кожа, разбираем за онази епоха и ситуация, а е продукт на дългогодишното пропагандно отровителство с новичока на русофилството у нас. 

Дори в годините на насилствената руска болшевизация на България не посмяха да отровят памета на Ботев с чисто русофилска връзка. Нямаше как. Той прекалено ясно се е произнесъл по въпроса в собствената си публицистика.  Ботев не е Вазов, убеден русофил преди да прогледне и да напише стихотворението за настъпващото руско иго по полята на Добруджа през 1916. Няколкото стихотворения на Вазов, плод на това проглеждане,  слугите на Москва успяха да скрият от поданиците на Живков в НРБ, късайки съответните страници от стихосбирките му в библиотеките. Но на Ботев не посмяха да посегнат чрез порусначване със задна дата.

Ботев “само” го боядисаха в червено. Обявиха го за Комунист номер едно на България заради подкрепата му за Парижката комуна. Покръствайки го посмъртно в комунизма, косвено го “приобщиха” към правята съветска вяра.  А когато комунизмът и СССР се споминаха от старческа несъстоятелност, българският му следовници му откраднаха безцеремонно названието на вестника и си залепиха на челото на своето уж отречено вече от тази правоверност отроче “Работническо дело”. С Ботев и неговата “Дума” на уста тези думбази превзеха първите плуралистични избори в България, когато Русия беше в такова разсипано насипно състояние, че и в най-смелите си видения не смееха да си мечтаят, че пак ще им бъде “освободител” и кумир един ден.

Днес залозите са обърнати. Русофилството е пътеводната евразийска звезда на носталгиците по съветското робство, а Ботев вече не им трябва като “комунист”. И като не могат да опровегаят неговата опозиция на своята русофилска позиция, просто го премълчават в това негово качество. 

И ни най – малко не смятат да се извинят за поруганата от тях  негова памет в годините, когато подмениха кръста на неговия паметник на връх Околчица с петолъчка. 

НА СНИМКАТА: Откритият през 1930 г. паметник на Ботев на връх Околчица сръста на върха.

НА СНИМКАТА:  Обезобразения с петолъчкта през 1947 г. по време на съветското робство паметник на Ботев на връх Околчица

Това “безразличие” не е ли убийствено, г-н русофлски президент Радев?

Share on Facebook

Събота винаги е най-пъстрият и оживен ден на Пролетния базар на книгата 2018. Ако искате да се присъедините към суматохата, ето кои събития са на ваше разположение днес: 10:00 ч. Представяне на „Принцесешки истории и други необикновени случки“ на Катя Антонова Книгата „Принцесешки истории и други необикновени случки“, пъстра колекция от детски приказки, в която ще...

Напоследък из медиите шества изследване на Симеон Дянков и Елена Николова от  University college London върху данните от The World Values Survey и отчета на Европейската банка за възстановяване и развитие „Животът в прехода“. Няма да цитирам конкретна публикация – просто напишете „Дянков православие“ в Гугъл и гледайте какво става!

Авторите стигат до извода, че „православието е направило от определени страни благодатна почва за комунизма и като цяло е формирало техния път, различен от страните, които са възприели западните християнски традиции“. Смятам, че такива твърдения могат да бъдат правени само от крайно некомпетентни хора, които се нуждаят от спешна корекция на представите си.

Ако Православието подготвя почвата на комунизма, то излиза, че най-православни би трябвало да са Китай, Северна Корея, Монголия, Куба, Венецуела и Албания. Комунизмът е западно изобретение, което няма нищо общо с Православието. Той се заражда в идеите на Мор и Кампанела и черпи сили от марксическата доктрина за класовата борба и за премахването на частната собственост върху средствата за производство. Православието не е против собствеността, то просто не препоръчва тя да бъде превръщана в кумир.

Комунизмът е чужд даже за Русия, въпреки всеобщото (неправилно) мнение, че тя е неговата люлка. Безспорно, СССР достигна до нечувани върхове на комунизма, доведе неговото изродство до съвършенство, но все пак комунизмът е роден на запад, в католико-протестантска среда. Той е доведен до крайност рационализъм, а рационализмът е идеологията не на някой друг, а на западното Просвещение. Комунизмът довежда до крайна богоборческа висота човекобожеството – хюбриса на Просвещението. По отношение на богоборчеството, човекобожеството (като бунтовен антипод на Богочовечеството) и своеволието (като бунтовен антипод на свободата) Православието по-скоро стои от другата страна на барикадата, нежели да подготвя някаква почва.

Вижте комунистическите страни след Втората световна война. Те са еднакви в общия признак, че принадлежат към сферата на влияние на Съветския съюз. По политическо устройство и по зависимост от Съветския съюз православна Румъния не се различава от католическа Полша или от протестантска ГДР. По времето на комунизма православна България приличаше много повече на католическа Унгария, отколкото на православна Гърция.

И какво точно разбират Дянков и Николова под „религиозна принадлежност“? Това, че на човек просто му се е случило да се роди в традиционно православна или католическа страна? Вижте какво пише:

„Западното християнство, от което произлизат католицизмът и протестантството, поставя акцент върху рационализма, логическото изследване, индивидуализма и отрицанието на авторитетите. Източното християнство, от което възниква източното православие, се асоциира с мистични и емпирични процеси и в по-голяма степен се основава на любов към ближния и общината, а също така отделя по-малко внимание на законите, разума и критичното отношение към властта. Трябва да се отбележи, че тези дългосрочни разногласия в позициите са се запазили и след почти 30 години след падането на комунизма“.

Първо. Наистина „западното християнство“ е по-светско, по-рационално и по-политическо, а източното е по-небесно, поради което и повече прилича на религия. Но е напълно грешно да се твърди, че западното християнство отрича авторитетите (разбирай тоталитарните диктатори) – достатъчно е да си спомним едно от базовите различия между двете, а именно догматът за непогрешимостта на папата. Това ли е „отрицание на авторитетите“? На запад през средновековието важи папоцезаризмът (папата помазва и по този начин легитимира властта на императорите и кралете), а на изток се практикува цезаропапизмът, при който императорът назначава и освобождава патриарсите. Следователно, Православието или католицизмът се интересува повече от политическите авторитети?

Второ. Източното християнство изобщо не се основава на „любов към ближния и общината“. Да, за него водеща е Любовта, но това е любовта между ипостасите на Троицата,  на Твореца към творението, на човека към Бога. Любовта към ближния е следствие от любовта към Бога, защото ближният е образ и подобие Божие, точно поради това го обичаме. Синтезът на Новия завет гласи: „Обичай ближния като себе си, а Бог – повече от себе си!“. Що се отнася до „общината“, то Западът е много по-колективистичен от Изтока, който от своя страна е съборен. Разликата е тази, че ако западният християнин мисли себе си като миниатюрна частица от една голяма и всеобхватна църква начело с папата (колективизъм), то източният християнин знае, че той не е частица от Църквата, а самата Църква в нейната цялост, парче от холограмата, което съдържа целия образ. Ето това е съборността, това е Православието. Това няма нищо общо с „любов към общината“.

Трето. Доколко Православието е безкритично към властта, се вижда от неговата най-опустошителна ерес – богомилството, което отрича всичко светско, начело с властта. Православието знае, че всяка власт е от бога, но властта не е Бог. Властта на царете (и по-специално Византийската империя, която задава тона на всички християнски монархии) е проекция на Царството Божие на земята, но само проекция, не самото Царство, което е нашето истинско обиталище, ние сме негови граждани, а тук сме временно пребиваващи чужденци. Така че Православието не е безкритично, а по-скоро безразлично към властта, което значи, че много лесно ще прояви несъгласие с нея, когато тя престане да бъде израз на волята Божия.

Четвърто. Че Православието „отделя по-малко внимание на разума“ е невероятна глупост (дано не ми се обидят Дянков и Николова). Напротив, Православието отделя огромно внимание на издигането на разума в култ (Просвещение и рационализъм) и обявяването му за единствен инструмент на познанието. Но Православието винаги е казвало, че разумът е важен познавателен инструмент на душата, наред с вярата. Вижте как наричат молитвата на исихастите – „умна молитва“. Чрез нея човек може да съзерцава проявлението на нетварните енергии в тварния свят, тоест, даденото на сетивата ни богопознание минава през ума. Още св. Григорий Палама през 14 век е посрамил калабриеца Варлаам, който абсолютизирал философията и светската ученост на основа единствено на разума. Православието не изпада в смешните крайности на схоластиката, мъчеща се механично да подражава на Аристотел; не се чуди колко ангела или колко демона могат да се съберат на върха на една игла и не доказва логически съществуването на Бог, защото съществуването на Бог е нещо, което не се нуждае от доказване. Самото желание да доказваш съществуването на Бог, за Православието е тежко отстъпление от вярата, липса на вяра. Така че в това отношение Дянков и Николова не би следвало да делят хората на един вид християни и друг вид християни, а на християни и не съвсем християни. Човек познава света с разум и вяра, с ум и сърце. Те са като двете ръце и да отсечеш едната от любов към другата – значи си последен глупак. Така мисли Православието.

Въпреки че признават гоненията, на които е била подложена Църквата от тоталитарните комунистически режими, авторите твърдят, че комунистите намират в християнството и доста полезни за себе си неща. И е така, и не е така. Комунизмът се опитва насилствено да наложи една псевдо християнска нравствена система, християнски морал, обаче без Христос. Именно затова Църквата е толкова ненавистна за комунистите – защото показва, че техният морал е менте. Именно затова я гонят и искат да я унищожат, именно затова атеизмът беше една от най-важните характеристики на новия, прогресивен комунистически човек. Е, кажете, каква точно почва за комунизма подготвя Православието!

Православните били мразели капитализма. Той бил свързан с протестантската етика и затова страни като Полша и Чехия се били обърнали по-лесно към него. Вижте сега, дами и господа икономисти и финансисти! Полша и Чехия са католически страни, а не протестантски. Разликата между католицизма и протестантството е по-голяма от разликата между католицизма и Православието. Очевидно за авторите на изследването протестантството и католицизма са едно и също, просто защото са „Запад“, а пък Православието е нещо друго, защото е „Изток“. Елементарно.

Православието не мрази капитализма. Неприязънта към капитализма идва от марксическата концепция за класовата борба и тя е еднаква и в православни, и в католически, и в протестантски страни. Където има комунизъм, там има омраза към частната собственост и капитализма и това няма нищо общо с Църквата и с религията.

Православните били по-малко доволни от живота. Дори да е така, то е по исторически причини, а не по религиозни. Страните им имат проблеми, които не произлизат от Православието. През т. нар. „Тъмни векове“ (6-8 и 10 век), когато западът е под опустошителния натиск на степните народи и изтерзан от междуособици между остатъците от Западната империя, дедите на днешните западняци са били рунтави варвари и последни мизерници в сравнение с византийците. За това католицизмът и папата ли са били виновни?

От цялото изследване става ясно, че авторите Дянков и Николова хабер си нямат от религии, от църковна (както впрочем и от обща) история, догматика и връзка между култура и политика. Очевидно трябва да им се припомни крилатата фраза Ne sutor supra crepidam (обущарю, не съди по-високо, не се изказвай за нещо повече от обувките). Гледайте си финансите и оставете религиите на други хора. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet