Каракачанов призова на “излезнем от присписвата песен” ЕС, а не чак от ЕС, засега

06/04/18 09:16
(http://ivo.bg/)

Каракачанов призова на “излезнем от присписвата песен” ЕС, а не чак от ЕС, засега

Следейки криволиците на Бойко Борисов в политиката може да изпуснем от погледа си на кого всъщност подражава той по своята всеядна “прагматичност”, демонстрирана от години и довела до голям успех по внедряването му във властта. Това е Красимир Какарачанов. Участвал е в толкова политически комбинации и конфигурации, че в сравнение с него Борисов игзглежда направо като праволинеен фундаменталист на “дясното” ( говорене). Защото за Каракачанов отдавна “няма ляво, няма дясно”. Има само нагаждане към обстановката и усилване на народното мърморене в посока, която носи дивиденти под формата на все по-голяма чуваемост сред избирателите. Борисов изглежда в това отношение негов младши партньор в коалицията на популистите.

Дано да не прозвучи като комплимент, защото не е похвала. Въпреки успешната хибридност на зиг-загите му. Каракачанов, когото дълго не взимахме насериозно, изкласи до вицепремиер и министър на отбраната на България ( от собствените й съюзници, изглежда, щом не признава Русия за заплаха). Постигна го от позицията на популиста, който спечели най-много от крясъците срещу несъществуващата мигрантска заплаха срещу България. До степен, че мереше рейтинг с основните двама претенденти за държавен глава на последните президентски избори. Почти като Сидеров през 2006 г. за малко да стигне до балотаж.

Поводът да припомня този възход на политика, за когото няма каузи, недостойни за обслужване, ако носят рейтинг и одобрение от московската пета колона у нас , е днешната му поредна медийна изява на вълната на добре напипания пулс на изнервения от дебнещата го европейска демокрация българин. Този път на българина му посягат на нещо рално и наистина застрашено да пострада, като превозваческия бизнес, развит в България по времето, когато държавата беше превърнала международния транспорт в най-голямото предприятие от този род в Европа, макар и с двойно шпионско дъно, свързано с контрабандни канали.

Каракачанов не е единственият, който яха вълната на страха от вкарването на превозваческия бизнес в коловоза на високите европейски изисквания и заплашва основния коз на българските превозвачи: по-ниските разходи за нощувки , командировки и заплати, с които се славим в борбата с луксозната европейска конкуренция.

Всяка успешна пропаганда се базира върху истини, па макар и частични. И този случай не прави изключение, дори никак. Защото шофьорите на кабимиони в българските фирми действително могат да загубят основното си предимство, а именно да живеят закотвени седмици наред в кабините на камионите си, съгласявайки се при това на по-ниски заплати и командировъчни, за да може фирмата им да извърши услуги на неустоими за поръчителя цени. В резултат на което техните работодатели могат да фалират.

Оставям на лично засеганите да си признаят безмълвно, дали виковете за побощ обслужват работодателите им или лично техния “пролетарски” интерес да бъдат наети от победоносната конкуренция, която да им плати повече и да ги принуди да работят при несравнимо по-добри условия. Да, има истина и изтъкнатото от Каракачанов обстоятелство, че шофорите ще се присъдинят към българите, обърнали се за по-висок жизнен стандарт към по-богатите европейски държави и това не е добре за българската държава. А дали е зле за самите шофьори и с какво те се различават по правото си да потърсят по-добър живот от медицинските сестри?

Апропо, паричните преводи в България от работещите в чужбина България са най-големият финонсов поток към към България. Той надхвърля по обем европейските траншове. При това говорим само за преводите по банков път. Какво пристига у нас “на ръка”, не знаем. Знаем само, че българската енергетика, водещата индустрия в страната, е тотално зависима в суровинно отношение от руското снабдяване и това измуква от България милиарди евро в полза на руския бюджет, но подобни писъци срещу този постколониален грабеж на руските монополи няма да чуете от Каракачанов и компания.

Всъщност на принципа на евтината рпаботна ръка е построена цялата привлекателност за чужди инвестиции у нас, доколкото изобщо ги има. Защо обаче се оказа, че евентуалната промяна в правилата в превозаваческия бизнес за страните от ЕС предизвика толкова остра реакция, че министърът на отбраната напусна любимите си окопи на приказването за възстановяване на наборната служба, сътрудничеството с Русия в поддържането на авицията и пр., за да се заеме с “цивилните” камиони?

Как защо? Защото в тази тема има голям политически келепир. Спор няма.Трудно някой ще повярва на Брюксел, че не става дума за лобистки натиск срещу конкуренцията ( като българската) от страна на бизнеса в Европа, който не желае да гледа повече безучастно как бедните съседи му подбиват цената. В резултат на това у нас настана политичска надпревара кой да яхне по – категорично вълната от евроскептицизъм. Точно както при надвикването срещу мнимата мигрантска заплаха, от което Каракачанов спечели най-видимо.

Ето че Каракачанов се опитва да оседлае тази вълна с призиви да “излезнем от приспивната песен” ( да “излезнем” – само илюзията на този етап, а не още да излизаме от самия ЕС) за европейското доброжелателство към нас и да ударим по масата като втвърдим тона към Европа- същата, благодарение на която той е във властта като коалиционен партньор в правителство, генерирало своята легитимност в съюз с партията, която дефинитивно се определя като проевропейска. Без нея Каракачанов щеше да си стои в кресливия миманс на търсачите на силни усещания в търсене на слабите страни на демокрацията ни за силова употреба от страна на русофилската му организация.

Страничен продукт на това търсачество на баланси и противовеси стана и днешната част от изявата на Каракачанов, който май за пръв път се самоопредели в прав текст, заявявайки, че не бил русофил. Просто искал да развиваме отношенията си с Русия и бил против това авиацията ни да се приземи само заради това, че има на въоръжение руски самолети.

В същия контекст обаче Каракачанов не посмя да посочи поименно Русия и да я свърже с нашата история, когато заяви следното:

“Световната история не познава случай голяма и силна държава да се е трогнала от воплите и от интересите на по-малка държава, освен ако няма интерес за нещо друго”.

Който не е чел истинската история на България едва ли си дава сметка за бездушното отношение на Русия към българските вопли в продължение на пет века. В нито една от безкрайните й войни с османците Русия нито веднъж не поставя въпроса за правата на българското население – нито в договора от Одрин през 1829 г., когато Турция е капитулирала и е готова на всичко, за да спре руското настъпление, нито дори в договора от Ункяр Искелеси от 1833 г., когато благодарният султан Мамуд II, спасен от руското оръжие от разбунтувалия се негов египетски васал Мехмед Али, сбъдва мечтата на Петър Първи да превърне Черно море в руско езеро ( за цели 7 години, преди европейските сили да отхвърлят в Лондон тази евразийска двустранна спогодба за руската екслузивност в преминаването през Проливите .

Русия също така не подкрепя нито едно българско въстание. Нито с пари, нито с дипломация, нито с оръжия, нито с поощрение дори. Тъкмо напротив, тя прави възможното да препъня в зародиш всяка българска самоосвободителна инициатива чрез интриги, подкупи и заплахи към българските революционери – не случайно обесването на непримиримия с тезата за “външната помощ” Левски е било посрещнато с одобрително мълчание от Русия. Тя решава да действа сама и да дари българите със свобода по руски образец, но само след воплите, достигнали до Европа от пожарищата на Априлското въстание, след което видният московски славянофил Иван Аксаков възкликва: “сега вече ще си вземем Проливите”. Дори по-късното му възклицаи във вестника му “Рус” , “всяко тържество за България е смърт за Русия”, е издайническо със задна дата за истинските мотиви на руските “освободители” да водят поредна война с Турция.

Не може да се очаква от Каракачанов, макар и историк по образование, да разкаже тази истина. Но очакванията, че ще услужи отново на руските интереси, макар и декларирайки дистанцираност от русофилството на думи, на практика се сбъдват. Защото основната цел на руската политика не е да окупира натовска България, както постъпи с Крим. На Путин му трябва ако не български таран, то поне български антиевропейски вирус за целите на европейското разединение. Така че Каракачанов предписа днес антидот срещу “европейската зараза”, инжекция с бавно действаща руска отрова в съзнанието на българите. А уж не бил русофил…

На това разграничаване от нищо незначещата на точно този кантар дума “русофил” може да повярва само дебил.

НА СНИМКАТА: Вярвате ли, че Каракачанов казва на руския посланик Макаров “аз не съм русофил”?