Предлагам на вниманието ви видео, кратко, под 10 минути, където са събрани всички известни до сега факти за "най-големият" китайски инвеститор, който не могат да го удържат да си изсипе парите в гьола на площадката на АЕЦ "Белене".

В първият час на миналата нощ един "журналист" ми е откраднал и публикувал от свое име на Фейсбук стената си разкритието ми за новата китайска Гинка Върбакова, пак приятел(ка) на министър енерГЕПИка Теменужка Петкова, като свое. В същото...

Над 130 ученици от 33 класни стаи и 22 населени места ще вземат участие във финалното събитие на програмата за ученическо лидерство Голямото приключение „От мен зависи“, на която „Аз чета“ е медиен партньор. Конференцията ще се проведе на 9 юни, събота, в сградата на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София. Целта на събитието е...

Класация на Ozone.bg – 28 май – 3 юни 2018 г. 1. Колекция „Бележити българи“, Колектив, „Световна библиотека“ 2. „Вещерът 6: Кулата на лястовицата“, Анджей Сапковски, „Ciela“ 3. „Гласът на любовта“, Мия Шеридан, „Ибис“ 4. Колекция „България – загадки от вековете“, Колектив, „Световна библиотека“ 5. „Малка каменна топка“, Никола Крумов, „Пощенска кутия за приказки“ Класация на книжарници...

Ако може да се намери нещо положително от поредното разкопаване на руския проект АЕЦ “Белене”, то е в еволюцията на критиците му.  Като един от участниците в групата на тези критици,  допусната по закон до медиите по време на кампанията преди референдума от 27 януари 2013 г. , познавам процеса от първа ръка в най-концентрирания му вид. Защото многократно сме заседавали и обсъждали в една от залите на Народното събрание тактиката на общото ни говорене. 

Без да споменавам имена, защото не е нужно да превръщам и съмишлениците си във врагове, на практика бях единственият,  който застъпваше тезата, че АЕЦ “Белене”  е руски проект за московска геополитическа употреба и този факт трябва да бъде изтъкван приоритетно от нас, противниците на проекта, в медийните ни изяви. Но останах в такава изолация, че ми идеше да се откажа от участие в кампанията. Въздържах се само заради нежеланието да навредя на каузата,  а и на себе си. Защото щеше да прилича на “фасон”. 

Днес с удовлетворение констатирам колко променена е позицията на най-видните критици на АЕЦ “Белене”.  С изключение на някои експерти, повечето вече опонират на управленско-опозиционното единство в обслужването на руския интерес в контекста на руските планове за енергийно заробване на България.  Нещо, което,  меко казано , никак не правеха преди 5 години в името на илюзията, че така излишно се политизирал въпросът и така сме щели да отблъснем широката публика. Само че вече аудиторията на критиците на руския проект така се стесни в резултат на това отстъпление, че сега си хвърляме шапките от радост, че изобщо я има все още, че и е тръгнала да се обединява дори.

Несъстоялият се дебат на плоскостта на руското проникване обслужи московската пета колона. Критиците на проекта на практика съдействаха на противника, съгласявайки се да го принизят на битово ниво от гледна точка на мислещата част от аудторията, на която беше сервирано обичайното меню от кръчмарски сметки без кръчмаря, вместо за се засегнат въпроси като заплахата да имаме още една руска ядрена база на наша територия. Витаеше страх или поне нежелание от конфронтация с московската пета колона. В резултат на което тя изкласи до сегашната бетонирана от общото проруско статукво “коалиция Белене” в парламента, правителството и президентството. 

Интересното беше, че българите, които не бяха подложени на пропагандна обработка в страната, гласуваха на референдума против инкарнацията на руския ядрен Франкенщайн и на практика срещу мегаломанските ядрени амбиции на ядреното лоби на Русия у нас посред рязко засиления скепсис на японците и европейците спрямо перспективите на ядрената енергетика изобщо. От гласувалите в чужбина български граждани 47,2% бяха „за“ развитието на ядрената енергетика чрез нова централа” ( както беше формулиран въпросът за референдума). „Против“ бяха  50,8% от гласувалите. Резултат, който беше почти огледален на гласуването в самата България, където референдумът иначе се провали заради ниската избирателна активност. 

Не бива да забравяме, че той така или иначе се състоя по инициатива на БСП и Борисов играеше по тази причина “опозиция”, нареждайки да се гласува “против”. Дори в самия ден на референдума на 27 януари 2013 г. той заяви, че това се налагало, защото ГЕРБ били “последовлна партия”,  т.е. щом той е спрял проекта на 28 март 2012 г., значи и на референдума трябва да се гласува против възстановяването на централата. 

Както се вижда, ГЕРБ проявяват последователност само в лъжите за своята последователност.  Партията вече се бори да победи БСП на терена на русофилството като по-правоверенна трансмисия на плановете за увековечаване и засилване на зависимостта от Русия.

Днес паякът на “коалицията Белене” е властелин в царството на дезориентираните насекоми. Изтъкал си е мрежите за лов на “мухи без глави” сред лековерната част от бългаската фауна с помощта на контролираната от власта проруска пропагандна и може да си позволи да хитрува тактически. Прави го единствено, за да не каже някой в Брюксел и Вашингтон, че проруската позиция на партиите в Народното събрание е 100 процентна. Съответно на ДПС беше поверена ролята да имитира “плурализъм” под формата на скетицизъм относно успеха на начинанието с разкопаването на Беленския атомен труп.  С това ни най-малко не беше попречено на НС да вземе вчера решението операцията по вдъхването на нов живот на мъртвеца да бъде пренесена в правителствената лаборатория, където дори и по формал(ин)нен признак няма условия за опозиционност. 

Същият номер сред най-видните защитници на АЕЦ “Белене” върти сега социологът Андрей Райчев. Аз ли не знам нюансите в позицията му? Та нали ми беше позволено, за огромно неудоволствие на ядосаните от моята публична изява,  да споря с него в “Панорома” в навечерието на референдума през януари 2013 г.! Беше им ужасно неприятно, че не могат да ми откажат участие, защото бях предложен като представител на коментаторската група, конституирана по закон. Водещият Бойко Василев буквално се извини, че се е наложило ми бъда допуснат в студито. Сблъсъкът ми с Райчев беше среща на две противоположни позиции, особено по въпроса за руския произход на онова, което се опитват да ни пробутат като български национален интерес.

Днес Райчев се изказва скептично за необходимостта от възстановяване на строежа за баланс на все по-френетичните възгласи “ура” за властта и опозицията, които дружно се надпреварват в реанимацията на спасяват руския труп с дишане уста в уста. На практика червеният шаман е отстъпил ролята си на пропагандаторите от ГЕРБ, като министър Теменужка Петкова и подобията й.  Дори вицепремиерът Томислав Дончев, рисуван в медиите като нещо по-различно, по-европейско и атлантическо от шефа му,  не смее да направи и най-малка крачка встрани от партийната линия по въпроса.

В ГЕРБ няма такива глезотии като демонстрация на някакъв плурализъм. Там или следваш указанията на Началника,  или той те изхвърля от тепиха с един от неговите брутални суплекси. Тези номера с имитация на плурализъм, който изобщо не застрашава общата партийна линия, са характерни повече за техните партньори от БСП. 

Същевременно, макар и със закъснение,  явната безпардонност на петата колона събуди най-сетне “отломките” на българската демокрация от приспивната песен ( това за “приспивната песене” е по Каракачанов и антиевропейските му изказвания) за уж ненужното политизиране на въпроса.  Да, основателно и много важно е да се говори за корупционата същност на АЕЦ “Белене”, за липсата на икономическа обоснованост, за парите, цените и прочее истини, но приоритетът трябва да бъде в разобличаването на основната причина за целия напън. За целта трябваше да бъде победен витаещият страх от  противопоставяне на марширващия руски фактор. 

Този страх вече е преодолян, но трябваше да се стигне дотам Борисов да бъде привикан в Москва и да задвижи механизма на ревашизма под московска диктовка лично. За което, както и за всичко останало, споменато по-горе, трябва да благодарим на Путин. Под неговия натиск “отломките” ( по ББ) от истинската опозиция на проруското статукво се освобождава от България от илюзиите си, че могат да умилостивят самодържеца и поддръжниците му  у нас.

Путин вече освободи Грузия и Украйна от русофилството.  Чудех се какво може да направи и за нас в това отношение, при положение, че явно не е в състояние да помогне за българското изтрезнавяне с пряка военна агресия поради членството на България в НАТО.  Но таланливият самодържец намери начин да се изяви и в това отношение.  Благодарение на него ”отломките” имат обединителна кауза. 

Путин на практика изобличи Борисов. Пет години той се отбраняваше срещу всеки плах намек за зависимостта му от Кремъл. Главният му коз беше тъкмо спирането на проекта АЕЦ “Белене”. Путин сега му го отне и истината лъсна.  Борисов млъкна гузно, пращайки на талази в медиите своите камикадзета да обслужват победоносно пораженито му на този фронт с аргументите на БСП, Атака, ВМРО и прочее явни инструменти на руското влияние у нас. 

А дали Путин ще пати на български терен, това изглежда съмнително все още. Но поне се открива шанс за това. 

Share on Facebook

На 6 юни 2018 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията потвърдиха предварителното политическо споразумение, постигнато на 26 април 2018 г., относно ревизията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.

След като бъдат официално потвърдени от Съвета и гласувани на пленарно заседание на Европейския парламент, новите правила ще трябва да бъдат въведени в националното законодателство.

Засега са видими общите контури на ревизията. До 6 юни 2018 все още е имало “последни  недоизяснени технически детайли“. Окончателният текст ще стане ясен, когато бъде сложен на масата за одобрение от Съвета и ЕП.

Cпоред EK споразумението открива пътя към по-справедлива регулаторна среда на аудиовизията.

Over 100 MEPs from across the EU and its political spectrum agree: the #LinkTax must go. We told copyright rapporteur @AxelVossMdEP in an open letter this morning. If your MEP is not on the list yet, give them a call and ask why! https://t.co/WmeLJuB7uE #SavetheLink #FixCopyright pic.twitter.com/Q2At2fPV22

— Julia Reda (@Senficon) June 7, 2018

https://platform.twitter.com/widgets.js

Директива за авторското право: член 11,  за  правна уредба  на сродно право на издателите.

Повече от 100 от членовете на ЕП са против член 11 – нито един от българските депутати не е между тях – засега.  

Член 11 трябва да отпадне – ето малка част от аргументите, изтъквани от MEP и експерти, вж становището на  група експерти и преподаватели  от цяла Европа : 

• Член 11 е неефективен:  той е опит да се възпроизведе на европейско равнище една идея, която  е доказано неуспешна в Германия и Испания.
• Член 11 ограничава  свободата на изразяване и достъпа до информация:  не само на бизнеса, но и на отделни лица,   които публикуват новинарски фрагменти, напр. блогъри.
• Член 11 ограничава споделянето  – включително на качествена журналистика. Качествената журналистика трябва да се насърчава, но не чрез „данък връзки“.
• Член 11 обезкуражава иновациите в новинарството  и търсенето на нови бизнес модели.
• Член 11 застрашава правото на свободно използване на защитени произведения.
• С член 11 Европейският съюз се намесва в  противопоставянето на Аксел Шпрингер и  големите издатели  срещу Гугъл и големите платформи  – и заема  страната на издателските концерни, обясни при идването си в София Юлия Реда, МЕР. Подкрепа на качествената журналистика не означава подкрепа на  мощни лобисти, дори когато са  от ЕС. Ако приходите от реклама вече са у интернет платформите, това не се дължи на авторските права, проблемите са в друго и те трябва да се решават:  личните данни-> таргетираната реклама и т.н.

Чл.13   също остава в центъра на вниманието.#CensorshipMachines

Какво можем да направим в оставащите дни до гласуването на 21 юни – Юлия Реда

Може би ви се е случвало да попаднете на разговор от типа: „Ако можеше да се върнеш назад във времето, би ли променил историята? Би ли спрял Хитлер? А щеше ли това да спре войната?“. Аз лично съм срещала подобни дискусии в много филми и книги и сама съм участвала в няколко, но романът на...

Конституционният съд в заседание на 4 юни 2018 г. отклони искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр. 138/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 44/2018 г.) и прекрати производството по делото.

Пълният текст на определението:

Конституционният съд в състав: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста Кристина Енчева разгледа в закрито заседание на 4 юни 2018 г. конституционно дело № 7/2018 г., докладвано от съдия Константин Пенчев.

Производството е по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Образувано е по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)(Обн., ДВ, бр. 138/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 44/2018 г.), съгласно която актовете на Народното събрание и на президента, с които се попълват съответните квоти от Съвета за електронни медии (СЕМ) влизат в сила едновременно.

Твърди се в искането, че изпълнението на тази разпоредба е невъзможно, тъй като с промяната от 2010 г. на чл. 29, ал. 1, изр. 2 ЗРТ, квотите на Народното събрание и президента се обновяват през различен период от време – две и три години и следователно актовете на тези два органа не могат да влизат в сила едновременно. Нарушено е изискването за прецизност, недвусмисленост и яснота на закона, което противоречи на принципа на правовата държава, прогласен от чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Поддържа се още в искането, че оспорваната разпоредба противоречи на принципа на разделение на властите – чл. 8 от Конституцията, защото, без да е налице споделена компетентност при сформиране на състава на СЕМ между Народното събрание и президента, действията на актовете на двата органа са взаимно обвързани.

С определение на съда от 17 април 2018 г. искането на президента е допуснато за разглеждане по същество. Като заинтересувани институции са конституирани Народното събрание и Съветът за електронни медии. Отправена е покана за правно становище и до проф. д-р Нели Огнянова.

Със Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, приет от 44-то Народно събрание на 16 май 2018 г. (Обн., ДВ, бр. 44 от 29 май 2018 г.) разпоредбата на чл. 24, ал. 2, чието обявяване за противоконституционна се иска, е отменена. Делото пред Конституционния съд остава без предмет и съгласно чл. 19 от Закона за Конституционен съд и чл. 22, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд искането следва да се отклони и върне на подателя, а производството по делото да се прекрати.

С оглед изложеното Конституционният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКЛОНЯВА искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.24, ал.2 от Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр.138/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 44/2018 г.).

ПРЕКРАТЯВА производството по конституционно дело № 7 от 2018 г.

ВРЪЩА искането на подателя.

Председател: Борис Велчев

*

Контекст: На 16 май 2018 г. Народното събрание  прие  изменението на Закона за радиото и телевизията, внесено от народни представители, и отмени разпоредбата, предвиждаща решението на парламента и указът на президента за избиране, съответно назначаване, на членовете на Съвета за електронни медии да влизат в сила едновременно.

Конституционно дело 7/2018 г. с докладчик Константин Пенчев беше с предмет установяване на  съответствието  на заличената разпоредба с Конституцията. КС в сходни случаи  е констатирал, че едно твърдение за противоконституционност е основателно или не “до извършването на последвалото изменение на закона, с което противоречието е отстранено и оспорването остава без предмет.” Краткото определение по дело 7/2018 сочи, че делото остава без предмет.