Претендирам за авторско право! Буквално през последните 24 часа го открих. По реакцията на болната маса към последното ми писание "Бедните руснаци! Още не знаят, какво ги чака?". Реакцията на подадената доза беше зашеметяваща. Ще припомн...

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Самотна пеперуда“ от Габриела Улберг Вестин Издава: „Ера“ Дата на публикуване: 14 юни 2018 г. Превод: Анелия Петрунова Редакция: Лилия...

Живеете в къща. Всичко е шест, докато съседът ви не монтира на стряхата си 2 куполни охранителни камери. С червен…

Прочетох втората книга на журналиста от bTV Светослав Иванов – „Чудовища и будители“ – след участието му в литературния фестивал „Варна Лит“ 2018. За вълнуващата среща с автора и други български публицисти в морската ни столица ви разказах тук, а сега ще споделя и рефлексия от събраните 75 коментарни текста в изданието на „Вакон“. Книгата събира...

Какво е общото между 17 юни 1990 г. и 17 юни 2001 г.?

Общото е, че в първия случай прегрупираната вече в руска бивша съветска пета колона в България спечели изборите за Велико народно събрание с абсолютно мнозинство на втория кръг ( за 18 места), а във втория случай през 2001 г. същото беше сторено от обновения инструмент за руско влияние у нас , но под формата на парламентарни избори, спечелени с идентични стойности от Симеон Сакскобургготски. 

В първия случай начело на победата на прегрупираната московска пета колона застана Луканов, а във втория – беше монтиран един лукав гастрольор, доведен за целта от Мадрид, който успя да презареди амортизирания руски ресурс в българската политика с още носталгия по миналото – този път с монархически телешки възторг. И ако не беше противодействието от страна на западните партньори, от които зависеше приемането на България в НАТО ( срещу което първоначално Симеон се възпротиви още от Мадрид), а после и в ЕС, телешкият възторг можеше да даде днешните проруски резултати още много по-рано. 

И в двата случая ставаше дума за употребената носталгия на наивните българи по миналото, но във втория случай мнозина повярваха, че така оставят в миналото носталгията по комунизма, гласувайки за неговия антипод по рождение, оказал се в “симбиоз” ( по Станишев) с наследниците на онези, които са го прогонили от България и са репресирали семейството му.

Творение на 17 юни 1990 г. стана мораториумът върху външния дълг и банковият срив като инструменти за ограбването на българските вложители ( да спомена “само” това). А във втория случай получихме като наследство на 17 юни 2001 г. монархосоциализъм, съпътстван от бандитски войни на терена на един  “велик шериф” на полицията, осребрил парадоксално своята професионална неспособност ( или нежелание?) да ги спре с политическа кариера на несменяем  управник на България. А в добавка получихме най-големия грабеж в историята ( може би и на света, ако се наложат на глава от нещастното население милиардите, “изчезнали” от КТБ), осъществен в условията на катастрофирало свободно слово. 

На днешния 17 юни 2018 г. осъмваме като държава, в която повече от всякога се разпорежда московската пета колона под благосклонното покровителство на най-големия виновник за това статукво , утвърдено през неговите 10 години слава, какъвто е премиерът Борисов.

Оставям на нумеролозите, астролозите, политолозите и прочее специалисти по гадачесто ( по Симеон Сакскобургготски) да преценят що за съвпадение е с разлика от 21 години на 17 юни да се случат споменатите две драматични метаморфози, върнали в крайна сметка на власт старите господари на съветизираната със сърп и чук България. Ако в първия случай това беше явно, то във втория стана ясно на всички след като  Симеон Сакскобургготски се оказа в коалиция с БСП, от каквато нямаше нужда по силата на парламентарна аритметика.

Share on Facebook