Краткото видео (2:18 мин.) е дело не на кой и да е, а на щатския Институт за ядрена енергия (NEI - Nuclear Energy Institute) и с едно изречение може да се преразкаже, като "Носете си новите дрехи". Аз само му сложих български субтитри.

Планетолози от Калифорнийския университет в Лос-Анджелис са открили причината за възникването на дъгообразната облачна структура в атмосферата на Венера. По думи на учните , рази структура представлява устойчива гравитационна вълна , сформирана при сблъск на ветрове с планинска верика на планетата.

Руската компания S7 Space , на която принадлежи 'Морски старт' планира да възобнови производството на ракетните двигатели НК-33 и НК-43 за създаването на РН 'Съюз-5SL' с възможност за многократно използване. Това е съобщил генералния директор на компанията Сергей Сопов.

Макар да изгубихме важна битка днес, войната, която водим вече 2 години, още не е приключила.

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-zashto-kremal-izbra-valchiya-obraz-za-talisman-na-svetovnoto-po-futbol

Напоследък наистина всичко живо е игра, граждани.

Имам предвид футбола, разбира се. Но също и политиката.

А какво да кажем за живота като такъв? Нима не виждаме с очите си как Господ и Сатанаил, на които там, горе, явно им е скучно само двамата да си погаждат номера, си играят постоянно с човешките съдби. Ако не искаме да зърнем този феномен, защото сме твърдоглави православни фундаменталисти, поне да четем собственото си свето писание – там нещата отдавна са описани в мъдрата библейска книга „Йов”.

И така нататък, както казваше Вонегът.

Мен например особено ме вдъхнови играта, свързана с мача Русия – Саудитска Арабия. Признавам, още повече щеше да ме вдъхнови, ако в откриващия първенството мач саудитите бяха победили, а не загубили с 5:0, но това е друга тема.

В конкретния случай имам предвид онази, другата игра по въпроса: Как пък не се паднаха руснаците в една група с Бразилия, Аржентина или Германия? С Мексико, Белгия, Франция или Англия? Тогава щеше да им се наложи да играят откриващия мач с някой от тях, а за самочувствието на мистър Путин усещането, свързано с резултата, нямаше да е никак приятно. Щото като гледам, руските футболисти може би са по-добри на крикет, отколкото на футбол…..

Но ще ви кажа как стават тези игрички в урните на ФИФА – случайно стават, ето как!

Напълно случайно е също, че останалите отбори в групата на Русия са Египет и Уругвай. Е, с Уругвай може би все пак сбъркаха малко. На географската карта страната изглежда като джудже и, дето се вика, стига само да се грабнат дотам руските доброволци от Донбас и веднага ще я бият в играта на война. Обаче на футболната карта нещата не са съвсем така и с Уругвай Кремъл може да бере ядове – трябваше да им се падне Панама…..хем тях като ги бият и канал можеха да си вземат…..

Между другото, граждани, забелязахте ли колко правилно е подбрала Русия талисмана си за световното по футбол – вълк. Вълк, не друго. Горките руснаци, те очевидно много си харесват въпросната животинка и я смятат за прекрасен символ, но изключително голяма фройдистка грешка е това, казвам ви.

Първо, в представите на света, вълкът няма никаква трайна символична връзка с Русия, както например петелът с Франция или драконът с Уелс. Това, че гадинката често е персонаж в руските народни приказки може и да е вярно, обаче кой ти слуша руски приказки, всеки предпочита шума на петрол, газ, в краен случай – думите на красиви руски девойки. Ама руските приказки – наслушали сме се…..

Второ, поне аз и моите връстници, израснали отсам, в страните от бившия съветски блок, със сигурност асоциираме руския вълк с онзи от анимационната поредица „Ну, погоди!” – грозен и комичен образ на квартален бандит, който постоянно вдига шум, показва мускули и се пъчи пред всички, опитва агресивно – и същевременно подло – да тормози по-слабите от него. Но накрая винаги губи болезнено, както, впрочем, заслужава.

Този бабаитски образ напълно съответства на представата, която светът днес има за Русия на Путин.

Това е вълчият образ, за изграждането на който кремълската върхушка работи усилено вече 20 години, но той се получава жалък и карикатурен, защото тази върхушка е разкъсвана между неистовото си желание за величие и жалките умствени, морални и материални възможности, с които разполага, за да го постигне.

И трето – появява се непременно и асоциацията, поне тук, в България, с поговорката за вълкът, дето козината си мени, но нрава – не. Впрочем, същото гласи тази мъдра мисъл и в Сърбия, така Путин може да пита приятеля си Вучич какво означава. Да не говорим, че ако му беше истински приятел, Вучич досега трябваше да му е казал да не се излага пред света с вълчия образ…..

Тази балканска поговорка обаче някой трябва да вземе и да я разтълкува не само на президента Путин, но и на президента Тръмп. Ако не знае как, да си помогне с английския аналог, който гласи: „Леопардът не може да промени петната си”.

За разлика от мнозина европейски политици и коментатори, аз лично приветствам повечето стъпки на Тръмп в международната политическа игра, предприети напоследък. Включително срещата с Ким в Сингапур и подписването на „всеобхватен документ”, каквото и да означава това.

Обаче абсолютно не одобрявам приказките на Тръмп след тази среща – колко готин пич бил въпросният Ким, как двамата изградили „много специална връзка”, как режимът му вършел „лоши неща”, но „и други са вършили лоши неща” и как всички проблеми, свързани със Северна Корея, ей сега ще се решат. Явно се очаква Ким, вместо зловеща диктатура, оръжия и смърт за народа си, да започне да произвежда хотели, забавления и весел живот за всички.

Не, че не съм сигурен в това. Сигурен съм в обратното – че Ким е по-доволен от тази среща и продължава черпи по този повод. Той се появи в Сингапур, наметнал малка овча кожа и успя да заблуди егото на Тръмп, като в крайна сметка получи точно онова, което искаше – отсрочка, глътка въздух, време да си продължи ядрената програма на по-тайно място, след като сегашният му комплекс – случайно или не – малко гръмна.
Казвам това, не защото е особено важен Ким, това въоръжено до зъби джудже може да плаши наистина само гаргите в собствения си двор. Важното е, че по същата или подобна схема Тръмп смята, че е способен да се разбере с Путин – истинският вълк в кошарата на световната политика.

„Много по-добре е да се разбираме с Русия, вместо да не се разбираме” – заяви американският президент онзи ден на ливадата пред Белия дом.

Много правилна мисъл, изключително точна и прецизна, бих се подписал под нея. Има обаче само един проблем – и той се нарича Русия. Не Путин или поне – не само Путин, проблемът е самата Русия – тя не иска да се разбира с нас, хората от свободния свят, защото не ни разбира. А като не разбираш нещо – страхуваш се от него. А като се страхуваш – атакуваш го, за да не те атакува то първо.

И така нататък, както казваше Вонегът.

Ние, имам предвид свободният свят, искаме да се разбираме с Русия. Доказахме го на дело с поведението си в годините след падането на комунизма, когато Москва беше на колене и, вместо да я довършим, помогнахме ѝ да се изправи. Но дори тогава, когато беше здраво гушнала просешката тояга, Русия пак само се правеше, че иска да се разбира с нас, а всъщност, точно както сега другарят Ким, искаше да печели време и да изкяри колкото може повече от нашата наивност, не и да смени имперската си вълча козина с нормална.

Не искат, бе, мистър Тръмп! Не искат с добро, не разбират от естествена човешка дума, не им пука за принципи и договорки, държат се точно като всеки страшен на моменти, но всъщност жалък и подъл квартален бабаит.

Да, в Щатите това може и да не се усеща така силно, обаче ние, дребните държави от Изток-а на Свободния свят като България, Полша, Литва и други, го усещаме и знаем прекрасно. И знаем също, че нещата няма да станат така, както си ги представя Тръмп и както заяви на последната среща на Г-7: „Ако Владимир Путин седеше до мен на масата, щях да кажа: Ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Сирия? Ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Украйна?”

Истината е, че ако Путин беше на онази маса в Канада, след подобни думи всички негови бандити в Кремъл щяха да се пукнат от смях. И само той, шефът, щеше да остане сериозен и да отговори с цялото достойнство на трезвен руски кагебист, на което е способен: „Добре, приятелю Тръмп! Ами вие ще ми направите ли услуга и ще напуснете ли Черна гора, та да добием и ние мъничък излаз на Адриатика? А също и България да напуснете, че май напоследък там много сте потиснали православните ни славянски братя и те вопият още веднъж да ги освободим?”

Да, истина е твърдението на Доналд Тръмп, че президентът Обама има огромна вина за сегашното състояние на нещата, свързани с Русия. Обама в своята очевидна слабост буквално развърза ръцете на Путин, даде му възможност за такива своеволия, които ще имат негативен отзвук в световната политика още десетилетия, ако не и столетия наред. Анексирането на Крим е само един от най-ярките примери и това съм го писал неведнъж още тогава, когато му беше времето и Обама си беше президент.

Но да се възстановява сега форматът Г-8 би било само легитимация на всичко гнусно, сътворено от Путин и режимът му поне от 2014 насам, а в същото време възможностите за контрол върху него в този формат биха били точно такива, каквито и преди 2014, тоест – нулеви.
Подозирам, всъщност – силно се надявам, че самата американска администрация и другите отговорни фактори в страната прекрасно разбират това и няма да позволят на патрона си да сгреши пак, като продължи публично да твърди, че Крим е част от Русия, че разумният разговор с Путин изобщо е възможен или че има друг начин Кремъл да остави света на мира, освен да бъде поставен на колене. Това са опасни и излишни експериментални политически игрички.

Всъщност, с руския квартален бабаит успешно се справи преди време знаменитият предшественик на Тръмп, наречен Роналд Рейгън. Затова призивът ми е – хора, дайте да се учим от постиженията си, а не непрекъснато да повтаряме провалите си, като настъпваме една и съща мотика.

И така нататък, както казваше Вонегът.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

На 20 юни в Бургас за четвърта поредна година ще се проведе събитие, което дава поле за изява на вдъхновените поети у нас. Форматът #ПрочетиМи – Лична поезия вече се превръща в традиция. Досегашните му издания в партньорство с културен клуб HashtagSTUDIO са привлекли повече от 45 участници и над 200 зрители. Целта, която организаторите си поставят, е...

На 20 юни в Бургас за четвърта поредна година ще се проведе събитие, което дава поле за изява на вдъхновените поети у нас. Форматът #ПрочетиМи – Лична поезия вече се превръща в традиция. Досегашните му издания в партньорство с културен клуб HashtagSTUDIO са привлекли повече от 45 участници и над 200 зрители. Целта, която организаторите си поставят, е...

Article 11, the #LinkTax, has just been adopted by @EP_Legal with a 13:12 majority. We will take this fight to plenary and still hope to overturn the plan. #SaveYourInternet #SaveTheLink pic.twitter.com/XoXx8c5OQl

— Julia Reda (@Senficon) June 20, 2018

#Article13, the #CensorshipMachines, has been adopted by @EP_Legal with a 15:10 majority. Again: We will take this fight to plenary and still hope to #SaveYourInternet pic.twitter.com/BLguxmHCWs

— Julia Reda (@Senficon) June 20, 2018

We can still win! Next steps for the #CopyrightDirective https://t.co/UcYZWbEdWw #SaveYourInternet #FixCopyright #CensorshipMachine pic.twitter.com/UpH0Ib8Hy4

— EDRi (@edri) June 20, 2018

Човек трябва да види лично прекрасен ( в централната си част) украински град, като Одеса, за да си даде сметка чрез сравнение с постигнатото у нас в инфраструктурно отношение в подобен по големина град, като София. Благодарение на членството ни в ЕС поне столицата ни не прилича вече на изстискан от съветското господство лимон. Но за впечатленията ми – малко по-късно…

Като гост, поканен да направи изказване за ситуацията в България, участвах в еднодневна международна конференция в Одеса на 18 юни. Темата беше “ Руският неоимпериализъм: източници, генезис и последици за страните от Югоизточна Европа”. Имаше говорители по въпроса и от Грузия, Сърбия, Молдова, Босна и Херцеговина.

В отсъствието на официални лица, специалисти представиха различни аспекти на руската хибридна война срещу съседите на Русия и се обединиха в едно: че без обединени усилия няма да се справим с нея. Млад експерт от неправителствена организация ми предложи да обясня защо българският премиер и българският президент се състезават по сервилност пред Путин и то в рамките на седмица. Поиска и да му разтълкувам учудващата ( за него) позиция на премиера Борисов срещу обединени усилия на натовските черноморски държави като мярка за противопоставяне на руската милитаризация на региона.

Писал съм многократно по темата и е излишно да цитирам коментарите си за нюансите в проруското поведение на нашия политически “елит”. Но е за отбелязване, че украинските наблюдатели много внимателно следят (не)ставащото в България във връзка с “руската тема”. И мога да отбележа със съжаление, че българското съглашателство с Кремъл изглежда като жалко умилкване на фона на украинската решимост за противопоставяне на московската агресия.

Украинците и останалите гости на конференецията знаеха за унизителното поведение на двамата ни “най-видни мъже” пред Путин, на когото се надпреварваха да се извиняват миналия месец, но тактично ми спестиха упреците си. Погледите им обаче ми бяха достатъчни, за да се почувствам зле като българин при споменаването на това българска сомоунижение. 

За компенсация използвах броените часове свободно време да посетя паметната плоча на Христо Ботев на ул. “Новосельского”, поставена да напомня, че българският революционер е преподавал в местната гимназия.

А че Украйна е страната с най-голяма българска общност в чужбина усетих на заминаване, когато на летището в Одеса униформена млада красавица се поинтересува при паспортната проверка на чист български дали живея в София и ми пожела приятен път.

Забележителното за забележителностите в Одеса е това, че не са съветски- нито по дух, нито в архитектурно отношение, а за съветска пропаганда, да не говорим. Явно доболшевишка Русия е била толкова достатъчна в оформянето облика на града, че съветските другари не са имали какво да добавят. В резултат на това усещането в центъра е като връщане с машина на времето към царското време по отношение на архитектурното наследство. 

НА СНИМКАТА: Авторът на фона на сградата на операта в Одеса, архитектурната гордост на града.

И още едно сравнение се набива на очи. Ако ние се гордеем със спасяването на евреите в Царство България, то в Одеса определено са спасили културното им наследство. Без да броим синагогата, в София трудно може да се види нещо подобно на Одеса, където се цени еврейското чувство за хумор. Можете да видите кафенета с надпис “ При евреина” или да си купите сувенири със смешни фигурки на евреи без помен от антисемитизъм.

Ехото от съветската епоха се усеща само в индустриалните части на града, както и от картината на пъплещите лади между автобуси и тролеи, в сравнение с които софийският обществен транспорт изглежда като последен писък на западния прогрес.  Сравнението е отрезвяващо напомняне за нашето вечно мърморене и се питам с какво сме заслужили европейските подаръци ( като метрото, каквото в Одеса изобщо липсва) повече от борбените украинци. Просто имаме късмета да сме по – далеч от руската мечка и по – близо до западната част от Европа, осребрявайки стратегическото си положение на кръстопътя с Азия. 

“Откритията” ми по време на пътуванията обаче имаха и турски акцент. Установих, че на дисплея на предната седалка в самолета на турските авиолинии, с които пътувах, се мъдри туристическа информация за София, в която се съдържа русофилската лъжа за 200 000 хиляди загинали руснаци в Руско-отоманската война 1877 – 1878 г.( макар руските войски на Балканите да не са наброявали толкова, както знаем ).  Поводът за това преписване от българските официални лъжи е препоръката към туристите да посетят катедралата “Александър Невски”, втората по-важност забележителност в българската столица след джамията Баня Башъ, според този туристически указател. 

След като нашите русофили са превърнали дори съвременните турци в жертва на русолюбската дезинформация, да не се чудим за заблуденото българско “стадо”, склонно да пасе фалшивите руски новини, срещу които в България, за разлика от Украйна, няма никаква съпротива на медийно и особено на институционално ниво.    

Share on Facebook

Ако искате да допринесете за развиването на нови знания и умения при децата, настанени в бежанските лагери в България, можете да го направите, като се включите в съвместната инициатива на „Аз чета“, UNHCR Bulgaria, сайта „Детски книги“ и Mo•tif. От 20 до 30 юни всеки желаещ може да занесе детска книга на български, английски, френски...

Когато говорим за книги, има няколко азбучни истини. Една от тях е, че новината за нова книга от Георги Господинов предизвиква вълнение сред всички измерения на литературния живот у нас, а все по-често и отвъд мисловните граници на българското, които нямат нямат нищо общо с географията. Вълнуват се четящите Господинов – заради срещата с писането му,...