Неизбежното започна да се случва! Гигантската държавна корпорация Росатом стартира изграждането на първата си вятърна електроцентрала. Можете да се запознаете с параметрите на проекта от краткото видео (3:17 мин) най-долу.

Началото на компоста от цитрусови обелки и кори – зима 2018

Компостът в началото на лято 2018

От няколко години компостираме у нас (писах за компоста тук). И споделих и какво да компостираме. Защото използваме компоста за зеленчуковата градина не изхвърляме в него цитруси, както и други силно третирани (според нас) кори и обелки на плодове.

Експериментално тази зима решихме да опитаме и за цветна градина, не за зеленчуци, да направим компост от цитруси. Сковахме голям сандък и го сложихме на терасата. В него намериха своето място обелки от банани, лимони, портокали, киви, авокадо, подарени купешки цветя, пръст от купени в саксия цветя (т.е. такава със съмнителен произход). По класическите правила добавяхме пръст, клони, изсъхнали цветя за разнообразие, още малко пръст и компостът се получи! Вероятно не по учебник, но идеален на практика.

Някои смятат, че компостирането е миризливо и не става за тераса. Нашият никак дори не миришеше. А днес ухае чудно от всички цветя, които се намериха посадени в него.

Така спестихме транспортиране и изхвърляне в общия кюп на доста кила и обем отпадък, който отделно в общия боклук нямаше да види полезност. А у нас се превърна в хубава основа за терасна градина.

За финал (едно си баба знае – едно си бае) – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.

Темата за футбола изглежда безкрайна, но книгите по нея, подходящи за деца и издадени на български, не са никак много. Ето защо се зарадвах на луксозния албум „Футболът. Цял един свят в снимки“ (изд. „Хермес“). Твърдите корици, гланцираната хартия и възможността да се потопя в необятния свят на спорта чрез визуално преживяване вдигнаха сериозно летвата...

На 31 май премиерът Борисов обеща на Путин в Москва да се грижи за съветското монументално наследство в България и ето, че на 21 -ви юни коалиционният му партньор Сидеров премина към действие с поредното зрелище, организирано пред Монумента на окупационната червената армия ( МОЧА) в центъра на София. 

Ако не беше съобщението на пресцентъра на Атака, можеше и да не разберем, че в 4 сутринта, подобно на това как др. Шаренкова нареди посред нощ да бъде чистен МОЧА от оцветяването му като американски комикс с цел да бъдат финтирани медиите, Сидеров и компания, плюс руски другари, са решили да поднасят цветя в най-малките часове на денонощието. Досущ в стила на техния кумир Сталин, любител на среднощните акции – както по арестуването на политически жертви на режима, така и по запои с тесния му кръг съучастници в престъпното управление на огромната държава.

В търсене на скандала с цел съживяване помръкналия образ на управленския съглашенец, Сидеров използвал случая да призове за реабилитиране на Сталин, научаваме от преразказа на пресцентъра му. И заедно с това прехвърлил със задна дата вината за войната на Запада. Не Хитлер и Сталин, които се прегръщат през август 1939 г. и започват да си другаруват интензивно в изграждането на германската военна машина ( с помощта на огромни съветски суровинни доставки, с предоставяне на съветски полигони за обучение – самият Гьоринг тренира с германски пилоти там), а Западът бил виновен за всичко, кълне се Сидеров пред съветския тотем в София.

Освен това Западът не се биел достатъчно сериозно срещу Германия, повтаря папагалски Сидеров старата мантра на съветската пропагандна на нов глас.

Възраждането на най- мракобесната съветска версия за причината за Втората световна война, която стоварва вината на “капиталистите”, вади от контекста действителни факти за оперирането на чужди фирми на германския довоенен пазар, за да запуши голямата пробойна в съветската интерпретация на истината: без Сталин да му гарантира гърба, Хитлер не би се осмелил да се разправи с Европа, срещу която Москва го насъсква с надежда буржоата да се омаломощят взаимно и след това СССР да се намеси с гигантската си армия, дебнеща подходящия момент на границата с Германия, вкл. по средата на взаимно поделената с нацистите Полша. 

Ясно е едно: след кратка мимикрия  в позата  на “улегнал политик” Сидеров отново се бори за водещото място в състезанието по скандализираща русофилщина в България. В случая е намерил ниша да изпъкне. Иначе се губи някак си в многотията от негови подобия при поклоненията на петата колона пред МОЧА. Този път се е изхитрил да осъществи солова акция и да се открои. Решетников сигурно пак ще похвали своя питомец.

Ами Борисов, който го играе прозападен политик? Той пак ли ще се прави на умрял лисугер на финала на прозападното си председателстване?

Чудно политическо семейство ни управлява: може да се скарат по всякави вътрешни въпроси, но спрямо Матушката синовно са се прегърнали и разбрали да я обичат безрезервно, за да не ги напляска за пореден път, когато не слушкат ( достатъчно). 

Ето как бившият офицер от съветското военно разузнаване Владимир Богданович Резун, подписващ се като Виктор Суворов в книгите си, описва в “Денят “М” фактическата ситуация около  взаимното надхитряване между Хитлер и Сталин кой първи да нападне “другарчето” си през 1941 г. Читателят Васил Милев припомня цитата от книгата в ivo.bg:

През 1927 г. Сталин твърдо застава на върха на властта в СССР и започва подготовката за предстоящата война. Започва създаването на индустриална база за производство на оръжие, планирана и управлявана от петилетни планове. В началото на първата петилетка Червената армия е имала 92 танка , а в края – 4000. През 1933 г. полковник Хайнц Гудериан, след посещението си в Харковския локомотивен завода казва, че като странична продукция се правят 22 танка всеки ден. По същото време Германия не е произвеждала танкове.

“Хитлер ударил пръв и затова Сталиновата подготовка за войната се превърнала за Сталин в катастрофа. В резултат от войната Сталин получил само Полша. Източна Германия, Унгария, Югославия, Румъния, България, Чехословакия, Китай, половин Корея, половин Виетнам. На толкова скромен резултат ли се е надявал Сталин?

* * *

Да направим равносметка.

Началото на тайната мобилизация било фактическо включване във Втората световна война. Сталин разбирал това и съзнателно дал заповедта за започване на тайната мобилизация на 19 август 1939 година. От този ден при всякакъв развой на събитията войната не можела да бъде спряна.

Затова 19 АВГУСТ 1939 ГОДИНА Е ДЕНЯТ, КОГАТО СТАЛИН ЗАПОЧНАЛ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.

Тайната мобилизация трябвало да завърши с нападение срещу Германия и Румъния на 6 юли 1941 година. Едновременно в Съветския съюз трябвало да бъде обявен Денят „М“ — денят, когато мобилизацията се превръща от тайна в открита и всеобща.

Тайната мобилизация била насочена към подготовка на агресия, за отбраната на страната не се правело нищо. Тайната мобилизация била толкова колосална, че нямало как да бъде скрита. На Хитлер му оставал само един шанс — да се спасява с превантивен удар. Хитлер изпреварил Сталин с две седмици.

Ето защо Денят „М“ не настъпил.”

Виктор Суворов

“Денят “М”

Share on Facebook

Русия и ОАЕ разглеждат възможност за редовни полети на космонавти на МКС с използването на руските кораби "Съюз" след 2020г.

Специалисти от РКК Енергия са създали специално покритие , което ще позволи да се защитят надвуните модули за МКС от попадане на малки метеороиди.

Сопециалисти от РКК 'Енергия' разработват нов елетроракетен двигател , работещ с йод, като неговите изпитания са запланирани за края на юни. През 2022 се планира да се проведат изпитания на двигателя на борда на МКС и на товарен кораб 'Прогресс', това са съобщили от прес службата на предприятието.

Корпорацията 'Роскосмос' е започнала изпитания на термозащитата на модула за десантиране 'ЕкзоМарс-2020' в условия на имитация на атмосферата на Марс. По информаия от прес службата на Росксмос.

След участието си в поредицата „Поети в кадър“и премиерата на книгата „Проект за прекрасен живот“ поетът Манол Глишев отново гостува на Читалище.то. Тази вечер от 20 часа в клуба на ул.Лом 1 той ще представи някои от най-новите си стихотворения, които ще бъдат включени в стихосбирката „Извънсезонни наблюдения“. Очаква се тя да излезе наесен с...

СТАНОВИЩЕ на Българския хелзинкски комитет по предложения за обществено обсъждане проект на постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“

Предполагам знаете, но нека вметна обобщаващо още в първото изречение на кратката си реплика: Румъния се отвори към света и големите инвестиции в резултат на факта, че затвори поредица от фигури, които са недосегаеми в други страни. Като България.

Поводът за тази констатация е този път присъдата над лидера на управляващата в Румъния Социалдемократическа партия Ливиу Драгня. Той получи три години и половина затвор за ( забележете) “подстрекаване към злоупотреба със служебно положение”.  А колко ли щяха да му дадат за злоупотреба, каквато у нас се наблюдава като за “добър ден” на всякакви властови етажи?

Подстрекаването на Ливиу Драгня е довело , според обвинението, до фиктивно назначаване на две служителки в дирекция за социална помощ в затънтен провинциален град.  Фиктивно назначените получавали заплати, без да работят.

Присъдата му не подлежи на обжалване. Докато България определено подлежи на ожалване, познавайки себе си в сравнението като обречена да бъде най-бедния роднина в ЕС.

За сведение: румънската марка автомобили Дачия надмина по популярност на взискателния германски пазар японската Тойота. Има ли нужда от допълнителни коментари за връзката между политиката, гарантираща средата за бизнеса?

Share on Facebook

Не сме религиозна нация, макар почти половината българи да се определят като вярващи в някой бог. Дали от десетилетията социалистическа пропаганда, дали заради рационалното начало, дали заради сериозните усилия от страна на църквата да се отдалечи от хората, религията все по-рядко остава опора за обществото ни (харесва ли ми това, или не, не е тема...

Достатъчно стар съм, за да помня, че в детството и юношеството ми за Западна Германия в СССР и в поробената от Червената армия България се говореше и пишеше като за “реваншистка Германия”. Щом са западни и капиталистически, германците биваха задължително подозирани, че искат “фашизмът да се повтори”.

Нищо не (беш)е по – далеч от истината. Както знаем, ако имаше на символично ниво напомняне за  “желязния ред”, политическите репресии и дори външни прилики с Вермахта в стегнатите военни маршове и униформите, то наподобяването на нацисткия райх се наблюдаваше тъкмо в съветската зона, наречена по едно време ( временно, за радост) ГДР. 

Победената Германия не само никога не е ревизирала факта на своята вина, но и до днес е най-пацифистката държава ( поне в Европа). В Германия се преследва наказателно всеки опит за възхваляване на нацизма.

За сметка на това руските победители не могат да се наситят да интерпретират отново и отново резултатите от войната по начин, който превръща трагедията в  практически единствения източник на национална гордост. 

Едно отклонение: гордостта от космическото величие на СССР се е спихнала в днешна Русия, която вече е изместена в това отношение от “новодошли” на терена на космическата надпревара, като ЕС и Китай. Делът на Русия в изстрелването на нови спътници вече е по-малък от този на новите му конкуренти, да не говорим за САЩ. От територията на една шеста от планетата днес се изстрелват едва около една шеста от спътниците, извеждани на орбита. И няма как да е иначе при положение, че руската икономика е по-малко от 3 процента от световната.

Компенсирайки руското изоставане във всякакви области в световното съревнование между народите и държавите, Кремъл систематично подклажда кампанията по ескалиращо възвеличаване на съветската роля във войната ( наричана “отечествена” в СССР и Русия в опит да се избегне фактът, че СССР предизвиква Втората световна война заедно с Германия през септември 1939 г., която обаче се превръща в “отечествена” през юни 1941, когато Хитлер изпреварващо нахлува в СССР). В резултат статистиката в Русия отчита рязко преобръщане в нагласите на руснаците относно признаването на очевидни факти. Преди 30 години населението е разбирало вината на съветската диктатура за катастрофалните загуби на СССР в тази война, но днес е склонно да оневини почти напълно Сталин и камарилата му. https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/06/22/3203324_rusnacite_spriaha_da_obviniavat_stalin_i_komandvaneto/?ref=home_layer2

Режимът на Путин в голяма степен реабилитира вече Сталин за репресиите му срещу милиони граждани на СССР чрез преследване на историци и просто граждани, дръзнали да разкриват тези престъпления. Наред е реабилитацията му и за отговорността, която носи за страховитите поражения на СССР в първата фаза на войната Германия. Пропагандната машина на Кремъл е успяла да внуши на повечето днешни руснаци, че по – доброто въоръжение на германците, вероломството на изненадващата атака и всичко друго, но не и безотговорното подценяване на противника от страна на московския режим е причината за милионите руски военнопленници  и смазването на огромни количества съветска военна техника, изнесена на границата с Германия в навечерието на германското нападение.

А защо изобщо е трябвало да бъде изнесено там и поднесено на тепсия на противника в такова беззащитно състояние, това дори днешните кремълски йезуити не могат да обяснят с друго, освен с подготовка за нападение, направила неизбежна изпреварващата германска офанзива ( планирана отдавна, разбира се, в това също няма съмнение).

Когато един човек прогресиращо започне да обвинява целия свят за мизерното си съществуване, това може да се приеме като деградация на личността, неспособна да осъзнае отговорността за ставащото в собствения му организъм, доведен до изтощение от извършените глупости. Но когато на един народ от стотина милиона започне да му се привиждат виновници за несгодите му със задна дата, това определено е свързано с управлението му. И не престъпленията на Сталин, а престъплението на днешния руски режим, който създава предпоставки за повторение на руската форма на фашизъм, какъвто е болшевизма от времето на Сталин, е реалният проблем в създавания изкуствено нереален свят в рамките на т.н. Руски свят.

Share on Facebook