Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Барбара Стрейзанд“ от Нийл Гейблър Издава: „Hybrid books“ Дата на публикуване: 21 юни 2018 г. Превод: Евелина Пенева Редакция: Кремена...

Франция била на път да се превърне в на-големия враг на Италия, твърдят новите управляващи в Рим. Моля? Що за неблагодарници? Те не помнят ли, че дължат свободата си на Франция, без която едва ли щяха да се обединят ( не и още през 1860 г.)?

Пиша горното с ирония и по аналогия. Антинаучният подход в историята под мотото “ако не беше, щеше ли” е любим “аргумент” за обосноваване на сляпата за истината българска русофилщина. “Ако не беше Русия, щяхме сега да говорим турски”, обичат да казват русофилите. Те  оправдават с това предположение своето гузно, невиждано у друга нация чуждопоколничество. А заедно с това оспорват единодушния стремеж на най-великите български възрожденци и революционери към автентична българска свобода, каквато не са могли да донесат въоръжените руски довчерашни роби, наричани крепостни селяни.

Не е само Италия, която извоюва обединението и независимостта си с помощта на чужди войски. Самите Съединени щати дължат доста на Франция, която се включва пряко на страната северноамериканските заселници срещу британското владичество. Но нито в САЩ, нито в Италия ( съседна на Франция и тясно свързана с нея географски, културно, исторически, верски, етнически, езиково по линия на общия романски произход на езиците и т.н., т.е. е много повече родствена страна, отколкото България е близка на Русия) има следи от безпрекословно преклонение пред чуждата държава, изиграла роля на един етап от зачеването на тяхната държавност.

Факт е, че Наполеон III разбива австрийските войски в Северна Италия след тайно споразумение от 1858 г.  с малкото кралство Пиемонт и така отприщва съпротивителните сили на италианците. Щяха ли италианците сами да се справят с австрийското иго? Какъвто и да е отговорът със задна дата, днес Италия гордо се репчи н най-могъщата в продължение на векове в континентална Европа държава. Благодарностите са си благодарности, но никому в Италия не хрумва да се влачи по корем век и половина пред потомците на “френските освободители”. При това италианците ( също) първоначално са боготворели французите, но само до момента, когато разбират, че те си имат свои цели в противопоставянето на Австрия. Тогава настъпва рязък отлив в италианската емоция и тя се обръща в обратната посока – точно както става и в България спрямо Русия след Съединението, когато тя скъсва отношенията си с младото балканско княжество за наказание, че е нарушило Берлинския договор , както изрично изтъква цар Александър III.

Да, Русия не е Франция. Веднъж захапала “освободената” си жертва, тя никога не я изпуска от хватката си и изисква подчинение и в наши дни на базата на претенцията да е родителка – строга, но несправедлива. Тази претенция щеше да е просто поредният руски белег върху нечия национална  снага, ако същинската рана на националното (само)унижение не се поддържаше отворена от същата прослойка нашенци, които съдействаха за такъв вариант на руска окупация на България през 1944 г., който изключи необходимостта руснаците сами да избиват и репресират българи, след което да ги съветизират насилствено в продължение на десетилетия.

Позорът на това българско съучастие продължава в наши дни с нарастваща сила и главната отговорност за него носят онези, които не му се противопоставят, начело с “Вожда и учителя на българската народ”, управляващ България с гумена ръка – такава, която подпечатва бездействието на държавните институции срещу вихрещата се руска хибридна война.

Share on Facebook

Роман като Тетрис – стилното книжно тяло от „Scalino“ и без това е подобно на онези игрални кутии, които държахме в ръце. Но защо изглежда именно така? Ами защото, както играта от романтичните години на 90-те ни пускаше различни ръбати фигурки, за да ги наредим с мисъл и рефлективност, така и авторът М. Б. Йонеску-Лупянуни...