Стъклото, амбалажното стъкло (бутилки от бира, алкохол, всичко друго в стъклени бутилки, буркани от компоти, сладка, лютеници, друга зимнина) се рециклира. Рециклира се на 100%. Рециклира се на 100% ако се изхвърли разделно, преработи се – и се превръща отново в стъклена бутилка, буркан. Без загуби. Ако се третира правилно.

Ние (обществото ни) ежедневно използваме и изхвърляме много стъкло. Ако го изхвърляме разделно, в определените за целта цветни контейнери (зеленият на Екопак, например) има шанс планетата да издържи още малко на „цивилизационния“ напън на човека.

Снимката по-горе е от депото за начална обработка на стъклени отпадъци на Екопак, близо до София. Това са купчини сортирани по цвят стъкла. Защото има мощна инсталация, нова, която може да сортира много добре и подготвя за добро рециклиране изхвърлените от нас стъклени опаковки.

Ето я и машината и група любопитни блогъри, които бяхме поканени да посетим тази площадка за сортиране на стъклени опаковки на Екопак.

Шумна е. Работи с много малко човешка намеса. И има много по-голям капацитет от този, който се използва в момента. Това ще рече, че дори всеки буркан или шише да се изхвърля разделно – машината може да поеме. Значи е наш ред да се активизираме и да не допускаме стъкло да попада в общия боклук, а задължително да стига за рециклиране.

Нужно е, защото:

• стъклото е 100% рециклируемо, безкрайно много пъти.
• текущо около 80% от бутилките се правят от ново стъкло, не от рециклирано – уау! Това е нужно да се промени!
• стъклена бутилка, изхвърлена в общия боклук ще има нужда от 4000 години, за да се декомпозира!

Май и само тези факти са достатъчни. Надявам се.

Хайде. Да изхвърляме разделно и рециклираме!

Писах още:
Предизвиквам те да изхвърляш разделно поне една седмица

Моят начин да изхвърлям разделно

Тонове опаковки за рециклиране

Поредицата за костенурчето Фраклин неслучайно успява да се хареса на поколения деца и родители – авторката Полет Буржоа се е погрижила да предложи на малчуганите поглед към всяка житейска ситуация, в която може да изпаднат. Загубата в спортно състезание също е част от списъка с теми, разработени в серията за симпатичното костенурче, а изборът на футбола като спорт никак...

Във в.“Култура” се пови текст, който громи едни жалки нищожества, които заслужават само презрение, подигравка ( ако не и нещо по-лошо), според автора. Той изпада в шизофренното противоречие да ги обругава страстно с яростната жлъч на своето майсторско словоблудство, чрез което вирее(ше) десетилетия с претенцията да бъде гуру на десните хора ( и дори на самия Иван Костов) в България, макар да са му толкова противни, че направо не иска да ги вижда от висотата на своята интелектуална въздушна кула, превърната в амбразура за защита на посткомунистическото статукво по този начин. http://e-vestnik.bg/28007/d-r-nikolay-mihaylov-patologiite-na-svobodata-kak-beshe-upotreben-komunizmat/

Заради реципрочността няма да му споменавам името. Също така няма да му лепя етикети и да поставям под съмнение самомнението му, което не допуска и грам съмнение в правотата на своята морална екзекуция над избраните мишени.А защо точно окаяните днес антикомунисти, лишени от всякаква власт и влияние върху управлението са му най-злите врагове, достойни да бъдат овъргаляни в катрана на словото му, вместо да се бори с метастазите на самия антикомунизъм или с управляващата “дясна” камарила, мимикрираща като “проевропейска”, можем само да се досещаме. 

Каквато и да е мотивацията му, повече от недостойно е ритането на падналите, ако наистина говорим за паднали, а не за хора, които се опитват да държат главата си високо напук на психясалите от настървение да се харесат на господарите си бивши антикумонисти, които им я натискат в тинята на своето интелектуално високомерие, приспособено за проруска употреба в рамките на днешния реваншизъм. Високомерие, което има себе си за определящо кой има право да е против комунизма, кога и в какви дози му е позволено да го практикува. 

Тезата на гуруто е достойна за ГРУ. Руските разведчици биха се гордели с такъв боец на шумния им фронт. Основна, наистина червена линия на тази теза, е твърдението,  че днешните антикомунисти не само не са като вчерашните, които са били истински и праведни, а днес са вкупом жалки техни подобия, които проявяват нечуваното нахалството да (го) поздравяват на улицата. Някои от тях се имали дори за талантливи. И не ги е срам, гнуси се той.

Това е поредният палачинков интелектуалец, който се навърташе край трапезата на успешния антикомунизъм от 90-те години, но когато той се сгромоляса, не без съучастието да откривателите на величието на Путин у нас, се “преустроиха”. А някои се и устроиха на работа с аргумента, споделян в частни разговори, че имали деца да хранят ( защото презрените от тях българи, останали на губещите си позиции, нямат деца да хранят, така ли?). 

Кои са те ли? Ами четете изявите им на бивши крепители на антикомунизма, преквалифицирани в борци срещу “русофобията” ( а после не било вярно, че тъкмо путинофилията е разделителната линия, а не лявото и дясното). Не ви трябват откровено болшевишките “Дума”, “Поглед инфо” или “Епицентър”.

Въпросните са полезни много на същата пета колона, чието съществуване авторът на мизантропския залп отрича със сарказма на доверено лице на истината от най-първа инстанция. Полезни са за наследниците на Ленин, но никак не са идиоти. Не ми е известно да са се опълчили рисково на статуквото. Опасно е. И не е доходно.

Главният въпрос, който си заслужава да бъде зададен под формата на антитеза на толкова крещяща разправа с част от българското общество, опитваща се да не заприлича на въпросния автор, е как да си обясним факта, че презрените днешни, микроскопични по своето влияние обекти на омразата му, в същото време заслужават вниманието на такъв великан на мисълта, защитаващ (лили)Путин и Русия от почти безвредните, живуркащите, все още шаващи днешни български антикомунистчета. 

Винаги съм се чудил защо такива нашенци не оставят великата Матушка да се защити от пълзящите в нозете й мравки, а се мятат да я бранят от някакви си насекоми, които тя, с цялото си гигантско туловище, може и сама да смачка. То бива да се буташ като пале пред Матушката, но да си повече путинист от руснаците е картинка, която никое огледало не може да покаже ясно при замъгленото от злоба съзнание на стоящия пред него. 

Колкото до употребяваната от автора на високо интелектуалния пасквил терминология, е направо за чудене, че не е могъл да извади от склада с ефектни метафори, сравнения и конструкции на мисловния си промискуитет друго, освен най-елементарното обвинение в “русофобия”. Нима такъв претенциозен в изказа си главен психолог на прехода не знае, че фобията означава страх. В случая не става дума за страхливци, уплашени от неговата Русия, а за обратното – иде реч за някакви идиоти, които са се втурнали с главата напред срещу Матушката и Батюшката. Това усилие може да издава глупост, от гледна точка на удобно преобърналите се на страната на печелившите, но не и страхливост.

И ако в психиатричния му обвинителен акт все пак бичуването е само словесно, то в реалния живот някои неговите въображаеми “пациенти” са обект на преследване с физически заплахи и закани за убийство. Защото “няма” пета колона и агресивна русофилщина, обслужвана от него, нали така. 

Да, ” виновни” са всички, които не са били в архипелаг ГУЛАГ, но си позволяват да се възмущават, че го е имало. И все пак е по-добре да са такива, отколкото да служат на управляващия днес “архипелаг глупак”. И е особено гадно, когато умни хора го обслужват. Защото да си прост с простите е разбираемо, но да си слуга на агресивните глупаци, без да си един от тях интелектуално, е морално падение. За него няма извинение.

Да се заядеш с безобидни за теб хора не е голямо геройство – нито шамар ще ти извъртят, нито уволнение. Изчислил ги е майсторът на психологическия портрет. Нека този доктор опита да блесне в битка с мутрите във всичките им властващи разновидности. Само че не го прави. Защото е обикновен страхливец.

Share on Facebook

Новите снимки на астероида Рюгю , получени от разстояние 40 км , указват на страности в неговото въртене , голямо количество гравитационни аномалии и необичайна планина на неговия екватор.

Кралската обсерватория в Гринуич, която е разположена в юго-източната част на Лондон и която дава названието на нлевия Гринуички меридиан , отново ще се заеме с изучаването на звездното небе, след 60 годишно прекъсване, по информация от The Daily Telegraph.

Малко се замисля, когато я питат на колко години е – обикновено отговаря „17“ и чак после улучва правилното число (ще станат 44 в края на лятото). Книгите са неин живот и в преносния, и в буквалния смисъл, почти толкова важно значение имат и кучетата… Освен това едно време е пишела поезия, но казва, че вече...

Не би било пресилено да кажем, че мистериозните престъпления и заплетените случаи от векове пленяват въображението на читателите и са се наложили като основа на един от най-популярните и обичани жанрове в литературата. В негова чест решихме да организираме Седмица на трилърите и криминалната литература. Тя ще се проведе от 2 до 8 юли и се...

Той е син на Стивън Кинг, но не иска да върви по отъпкани пътища. Закърмен с любов към литературата, започва да пише още като дете, вдъхновен от книгите и филмите на своето време. „Първата ми „работа“ бе осигурена от баща ми и се състоеше в това, че записвах аудиокниги“ – споделя Оуен в свое скорошно...

Книгата “Измамата Сан Стефано” е в печатницата. Остава да се уточнят датата, часът и мястото на нейното представяне в София. Корицата говори доста за съдържанието й чрез заглавието, подзаглавието и руската нагайка, “джобният речник”, използван от руските “освободители” в общуването им с българите, по израза на един честен руско военен кореспондент през 1878 г.

Share on Facebook

Напоследък наблюдавам тенденция на книжния пазар у нас да се издават нехудожествени заглавия, които по достъпен начин синтезират дадена област от науката – „Седем кратки беседи по физика“, „Еволюция на всичко“, „Sapiens. Кратка история на човечеството“ и много други. Адмирирам напълно този стремеж към популяризирането й! Ако в училище си пропуснал да откриеш магията на...

Mark of today’s migration mini-summit that Bulgarian PM – Bokyo Borissov whose country is still holding the EU presidency – left the room to watch Japan v Senegal in World Cup. #JAPSEN #WorldCup

— Mehreen (@MehreenKhn) June 24, 2018

Mehreen Khan – Brussels correspondent @FT.

Bokyo Borissov – Bulgarian PM  whose country is still holding the EU presidency