„Измамата „Сан Стефано“ от Иво Инджев – какво е истинското значение на трети март?

Българският журналист и блогър с мащабно изследване за ролята на Русия в „освобождението“ на българите по време на Руско-турската война.

Санстефанският мирен договор е предварителният мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава. С неговото подписване е свързан и националният празник на Република България – 3 март. 

Каква обаче е ролята на руснаците в Руско-турската освободителна война, особено тази на граф Николай Игнатиев, и какъв е характерът на това временно споразумение? 

В новата си книга „Измамата „Сан Стефано” журналистът, политически коментатор, бивш вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и блогър Иво Инджев прави опит за мащабно и безкомпромисно изследване, уповаващо се на редица български и чужди източници от епохата – руския военен кореспондент Евгений Утин, имперския хроникьор Газенкампф, включително статии на самия Николай Игнатиев и на друга добре позната ни историческа фигура, Иван Аксаков.

В 480 страници дългогодишният водещ на телевизионното публицистично предаване „В десетката“ прави прецизна дисекция на периода, разглеждайки детайлно фактите и заблудите, дали основа на представата за т.нар. вечна дружба между България и Русия, между СССР и НРБ и между двата „уж вечно влюбени през вековете“ народа.

Разбивайки митове, но и заемайки непоклатима позиция, Иво Инджев маркира онези аспекти от руската политика, които оставят трайна следа не само в българската и руската история, но и окончателно променят световната карта.

Премиерата на книгата ще се състои от 18:30 часа на 9 юли 2018 г. в бар Street Lounge в хотел „Маринела”. Самият автор ще разкаже повече за работата си с документите от архивите. 

Входът е свободен. Заповядайте!

„През декември 1876 г. руският посланик ми издаде доста недискретно Руския план: Шувалов ми каза, че Русия пет пари не дава за България или Босна, или която и да било друга страна – това, което истински я интересува, са Проливите.“

Лорд Биконсфилд до лорд Дерби, 1876 г.

„Аз се опасявах от войната, защото смятах, че да се залавяме с нея, без да стигнем до логичен край, т.е. до завладяване на Проливите, е напразно проливане на кръв и загуба на пари.“

Николай Игнатиев, „Записки“, 1875–1878 г.

„Всяко тържество на България е смърт за Русия.“

Иван Аксаков, вестник „Русь“

Възвеличаваният в днешно време от руската пропаганда „граф“ Игнатиев, обявен за „баща на българската нация“, далеч не е бил разглеждан по този начин от съвременниците си и историческите сведения от края на XIX век. Когато наслояването на пропагандата бъде премахнато, образът, който изплува, е съвсем различен – на един праобраз на днешната путинистка политика на омраза към Запада и възвеличаване на Русия като единствен играч на Балканите. Игнатиев не крие, че съдбата на българите изобщо не го интересува, а още по-дълбоко вглеждане го разкрива като автор на най-тежките антисемитски закони в Русия, предшестващи с половин век нацизма. Друг руски „герой“ – лидерът на московските славянофили Иван Аксаков, също прославян в България, е автор на редица злобни забележки, например циничната реакция на новината за кланетата след Априлското въстание, че сега вече Русия ще има повод да си „вземе“ Проливите. Неговият антисемитизъм не отстъпва на този на Игнатиев.

Могат ли тези руски реакционери, учители на нацистите в Германия по държавно практикуван антисемитизъм и систематично заявяващи липса на интерес към съдбата на българите, да продължават да бъдат издигани на пиедестала на преклонението у нас?

Иво Инджев

Share on Facebook

В нито една европейска страна пазарната цена на електроенергията за юни НЕ Е по-ниска от 40 евро/МВт.ч, докато в България тя е едва малко над 36 евро/МВт.ч. След като пазара диктува най-ниска цена, защо политико-медийно-енерГЕПИйната маф...

Много хора са чели за моите дигитални диети (разказвах за тях предните години по-подробно – моята дигитална диета) и ме питаха за детайли, как издържам, имам ли несподелени хитринки и как се подготвям за успешна диета. Е, тук ще разкажа.

Известявам най-близките. Около седмица-две по-рано се чувам с най-близките хора (роднини, приятели близък кръг), че планирам в този период да съм без достъп до телефон / Интернет. Важно е да знаят, за да не се притесняват като нямаме връзка.

Известявам и по-широк кръг заинтересовани. Това са приятели, колеги, клиенти – добре е да знаят кога няма да съм налична. Ето, тази публикация играе подобна подгряваща роля.

Поразчиствам дигиталните задачи. Разчиствам поща, поподреждам нещата така, че да мога да съм съответния период (седмица, две, четири) без дигитално време или със силно лимитирано такова.

Осигурявам си голяма доза аналогови забавления. Набавям си книги, които ще чета поред, както и други чакащи отдавна или спонтанно появили се забавления извън екраните. Дори филмите са лимитирани в този период, защото и те се гледат онлайн. А, да, медитация, разходки, време сред природата, тичане също са сред силно позитивните аналогови забавления с по-голяма интензивност в този период.

Много срещи с истински хора и пълноценно време. Това е идеалното време за пълноценно общуване с много хора, които не съм успяла да видя друг път или да си се набърборим до насита. Координацията с тях е по-сложна, предвид изключените телефони и месинджъри, но ако е планирано от преди началото на диетата и всички са сериозни – получава се.

Самодисциплина. Да, онова тънко досадно любопитство, дето ни кара постоянно да висим във фб и да скролваме до безкрай е нужно да бъде разкарано напълно. Ако книгите, забавленията, срещите с хората не са достатъчни да го подтиснат или отметат напълно – значи нещата не са на добре. Но по-скоро е реалистично да се справи всеки с това.

Още малко от мен – в тези периоди си позволявам да няма време. И това е най-чудното. Получава се. Аналогово безвремие. Човек започва да се усеща по нов начин, да диша по-спокойно, да отпочива реално.

Ами, пожелавам ви го

Какви нелепици са ни представяли за истина, какви измислици, какви басни:

Валерия Велева в известния портрет на Цветан Василев: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.”

Лютви Местан, тогава председател на ДПС:  Г-н Пеевски няма вестници, но ако приемем, че тези на семейството му са и негови, те да имат дял от не повече от 5-6% от пазара на вестниците в България, това е едва около 1% от медийния пазар изобщо. А дали може да се оказва натиск чрез разпространителските фирми е въпрос от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията.

“Не финансира медии чрез банката” – вече не е така, вече е иначе: ето същият Цветан Василев, вече от Сърбия:

 Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.

“24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял. Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в “Стандарт”?

Пеевски, кой.

В такъв контекст говорим за лоялна конкуренция и за защита на конкуренцията. Защита на конкуренцията? Когато са дадени 300 милиона за ТВ7  и десетки милиони необезпечени кредити за вестници – къде са, в кой анализ?

Ще има секторен анализ на конкурентната среда, когато се изяснят действителните, а не номиналните собственици;  действителните фактори, от които зависи медийното съдържание.

Секторният анализ без истината за фактите може да се отнася за някакъв  имагинерен свят, но не и за този тук.

• 2013 година

КЗК се занимава с конкуренцията на медийния пазар. Заради Пеевски. Комисията има  две решения  от 2013 г. по темата  –  секторен анализ и разрешение за концентрация:

Решение 1454/2013 (секторен анализ) – налице е концентриране както на хоризонтално ниво (между разпространителите), така и на вертикално между разпространители и издатели, но няма данни, и  самите участници нямат точна оценка за разпределението на пазарните дялове, дори и по отношение на собствената им пазарна позиция.

Решение 1455/2013 –  няма данни,  но КЗК приема, че  операцията Лафка / Цигари и преса на всеки ъгъл няма да възпрепятства конкуренцията.  В допълнение  КЗК препоръчва стартиране на дискутиране по бъдещи подходящи мерки.

•  2018 година

КЗК се занимава с медийния пазар  пет години по-късно, отново заради Пеевски.

Междувременно КТБ мина на нашата сметка, междувременно избраха Пеевски за  шеф на ДАНС, Вежди Рашидов в опозиция наруга журналистите (Всички ли сте роби на такъв изрод! Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години!), после ГЕРБ отново  дойде на власт, Вежди Рашидов също е на власт –  и   за всеки случай  наруга журналистите – този път, че много говорят на държавна ясла, но вече не пита как е станал този боклук мултимилиардер. А може да пита, да изисква отговори, да упражнява парламентарен контрол.

И отново   КЗК  гледа конкуренцията на медийния пазар.

Отново ще имаме две решения за конкуренцията на медийния  пазар,  едното отново  е секторен анализ, а другото ще е становище по законопроекта на Пеевски и другари.

Първото решение – 717/2018 –  с дата 28 юни 2018 г. – вече е известно,  секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар.

Какви са изводите – под индиго известните ни изводи от 2013 г.: липса на надеждна информация относно тиражите на печатните издания. В допълнение: КЗК счита за уместно да препоръча – какво?  стартиране на дискутиране с цел предприемане на политики. Регистър. Регистър има от 2010 г., декоративен.   При наличието на регистър  г-н Пеевски нямаше вестници доскоро според регистъра. Когато пожела, се вписа за каквото пожела.  Нищо не  последва от публичното му признание, че има вестници по времето, когато твърдеше, че няма.

КЗК, орган за защита на конкуренцията:   това ли е анализ на конкурентната среда, вие сериозно ли.

"Приключенията на Лукчо“! Героите на тази любима на всички творба на Джани Родари оживяват на сцената на Кукления театър, за да ни поведат със себе си в необятния лабиринт от жив плет в градината на Замъка.

Комунистическата идеология и нейната пропаганда десетилетия наред пророкуваха гибелта на “загниващия капитализъм”. В наши дни същото се случва с прогнозите за уж неминуемото да се случи всеки момент разпадане на ЕС, най-могъщия икономически съюз в света.

Вместо да се разпадне обаче, както си мечтаят в Кремъл и в прокремълските филиали от коминтерновски тип в самите европейски страни, общността на държавите от евросъюза непрекъснато разочарова лешоядите, накацали край брега на река Москва в очакване трупът на европейското единство да мине покрай тях ( по Лао Дзъ). Но пак и мина котка път,, доказвайки, че не е важно какъв цвят е тя, а е важно да лови мишки. ( по Конфуций).

Дни след като Брюксел затвори страницата на гръцката сага, преодолявайки агонията на дълговата й зависимост, от централата на съюза дойдоха нови лоши новини за техните прибързани приносители. Защото на среща на върха, приключила снощи, лидерите на организацията постигнаха уж невъзможния за постигане напредък по другата “вечна” криза от последните три години, каквато е разнобоят спрямо прииждането на мигранти на континента.

За целите на сближаването на позициите си европейците извадиха най-силното си оръжие: парите. ЕС развързва кесията за милиардни траншове за създаване на центрове за мигранти, за Турция и дори за Африка като форма на превенция срещу нови големи мигрантски вълни от рода на онази през лютото на 2015 г., която се насочи към Европа.

Покрусата сред оплаквачите на европейското единство над въображемия му гроб обаче смълчава балалайките им по още по-неприятната за тях тема, каквато са санкциите срещу режима на Путин. Въпреки мърморенето с руски акцент на редици популисти в Европа, в Брюксел единодушно беше одобрено тяхното продължаване с още 6 месеца. Остава в сила отказът от европейски визи за 150 души от близкото обкръжение на Путин, както и забраната за инвестиране и кредитиране на цели сектори от руската икономика, свързана с милитаризацията на страната и с онова, което я храни- добивът на петрол.

Докато смъртта на ЕС се отлага отново, за лешоядите има една утешителна награда, стига да могат да дочакат търпеливо: Меркел ще  прекрати успешното си управление та Германия. Рано или късно. По-скоро късно за нетърпеливите весталки, които от три години се хранят с фалшивите  си очаквания всеки момент тя да се махне от кормилото в Берлин. Този момент все не идваше и пак се задава в мечтите на превъзбудените от тази сладка перспектива наблюдатели и гадатели.

Само един им е проблемът: как ще оправдават увековечаването на автократичната власт на самодържци, като Путин и приятеля му Ердоган, които биваха сравнявани по своето управленско дълголетие  с Меркел. “ Тя може да управлява мандат след мандат, а Путин и Ердоган не могат, така ли?”, репчат се те независимо от факта, че нейният успех често е на ръба на провала в рамките на реалната демокрация в Германия, която няма нищо общо с контролираната имитация на демокрация в Русия и в Турция.

Нароилите се борци срещу либерализма от всякакви цветове в диапазона от кърваво червеното до намирисващото на нацистки метастази кафяво, открито са седнали заедно на трапезата и баят на боб колко дни остават на омразната им Меркел. И тя няма да ги разочарова ( вечно). Смъртна е, като всеки нормален политик в нормална демократична държава.

Да му мислят крепителите на “безсмъртните” вождове – да се замислят как така един толкова “вреден” лидер гарантира лидерството на страната си не просто по количествени икономически показатели, но и по жизнен стандарт спрямо живота в побратимените евразийски автокрации от двете страни на Черно море.

Share on Facebook

След като на 21-ви юни в "На кой вожд служи Владимир Путин?" ви показах и разказах за по-най-по-силният човек в Кремъл и, че той е български журналист, бивш служител в БНР, а днес представлява ЕС у нас, същият скоропостижно реши да замет...

#copyright vote will take place on Thursday, July 5 at noon, the Parliament administration has just informed us! Make sure that your representatives who want to #SaveYourInternet will be present for the vote, some MEPs tend to skip the Thursday vote. #Art11 #Art13 pic.twitter.com/THEj3KS4uq

— Julia Reda (@Senficon) June 27, 2018

*

Как ще гласуват българските членове на Европейския парламент?

#copyright vote will take place on Thursday, July 5 at noon, the Parliament administration has just informed us! Make sure that your representatives who want to #SaveYourInternet will be present for the vote, some MEPs tend to skip the Thursday vote. #Art11 #Art13 pic.twitter.com/THEj3KS4uq

— Julia Reda (@Senficon) June 27, 2018

*

Как ще гласуват българските членове на Европейския парламент?

Битката за бъдещето на Върховния съд е в ход след съобщението на съдия Антъни М. Кенеди в сряда, че ще се пенсионира, пише Ню Йорк Таймс.

Графиката показва, че  мнението на съдия Кенеди попада в идеологическия център при вземането на решения от ВС.  Много публикации напоследък показват по-конкретно позициите на съдия Кенеди  по теми.

Той е номиниран от президента Роналд Рейгън през 1988 г.

Европейският съюз е  съюз на ценности,  член 2 от Договора за Европейския съюз.

Европейският съюз се основава на три стълба: основни права, демокрация и принципи на правовата държава.

Основните права се прилагат за всички. Спазването им е от ключово значение, за да се гарантира, че ЕС е място, където хората могат да преуспяват, да се възползват от свободите си и да живеят без дискриминация.

Основните права обаче са подложени на изпитание в ЕС през 2017 г. Застрашена е независимостта на съдебната система, която е ключов елемент на принципите на правовата държава и предварително условие за ефективното прилагане и упражняване на основните права. Поради това Комисията за първи път предложи на Съвета да приеме решение съгласно член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз . Освен това работата на организациите на гражданското общество, осъществяващи дейност в областта на основните права, е подложена на съмнение и затруднена.

Зачитането на Хартата на основните права не е по желание, а е задължение за институциите на ЕС и държавите от ЕС  при прилагането на правото на ЕС.

COM(2018) 396 final –  доклад за 2017 г.