Който разбрал разбрал:

Що е то? За да си отговорим на тази гатанка ще се обърнем към световния №1 анал(л)изатор на (д)риска Иван Костов, а още по-точно към любимата му мумия и председател на (из)родния енерГЕПИен регулатор (КЕВР) Иван Иванов (над 72 години). Т...

На 2 юли , КК Dragon на компанията SpaceX успешно се скачи с МКС . По информация от офицалната страница на станцията в Твитер

Преди няколко години в разцвета на формата „Читатели четат поезия“ участваха в ролята на читатели съмишленици на поезията, които по-късно събраха увереност и започнаха сами да пишат и публикуват. Теодора е един от тези участници, които следях по силата на социалните мрежи. От младите хора с дух, интелигентност и борбеност, с които продължава да ме впечатлява....

Руският товарен КК 'Прогресс МС-09' , според плановете, за първи път ще полети към МКС по така наречената свръх-кратка схема с две завъртания около Земята , при което корабът ще долети до станцията за по малко от четири часа.

„Измамата „Сан Стефано“ от Иво Инджев – какво е истинското значение на трети март?

Българският журналист и блогър с мащабно изследване за ролята на Русия в „освобождението“ на българите по време на Руско-турската война.

Санстефанският мирен договор е предварителният мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава. С неговото подписване е свързан и националният празник на Република България – 3 март.

Каква обаче е ролята на руснаците в Руско-турската освободителна война, особено тази на граф Николай Игнатиев, и какъв е характерът на това временно споразумение?

В новата си книга „Измамата „Сан Стефано” журналистът, политически коментатор, бивш вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и блогър Иво Инджев прави опит за мащабно и безкомпромисно изследване, уповаващо се на редица български и чужди източници от епохата – руския военен кореспондент Евгений Утин, имперския хроникьор Газенкампф, включително статии на самия Николай Игнатиев и на друга добре позната ни историческа фигура, Иван Аксаков.

В 480 страници дългогодишният водещ на телевизионното публицистично предаване „В десетката“ прави прецизна дисекция на периода, разглеждайки детайлно фактите и заблудите, дали основа на представата за т.нар. вечна дружба между България и Русия, между СССР и НРБ и между двата „уж вечно влюбени през вековете“ народа.

Разбивайки митове, но и заемайки непоклатима позиция, Иво Инджев маркира онези аспекти от руската политика, които оставят трайна следа не само в българската и руската история, но и окончателно променят световната карта.

Премиерата на книгата ще се състои от 18:30 часа на 9 юли 2018 г. в бар Street Lounge вхотел „Маринела”. Самият автор ще разкаже повече за работата си с документите от архивите.

Входът е свободен. Заповядайте!

„През декември 1876 г. руският посланик ми издаде доста недискретно Руския план: Шувалов ми каза, че Русия пет пари не дава за България или Босна, или която и да било друга страна – това, което истински я интересува, са Проливите.“

Лорд Биконсфилд до лорд Дерби, 1876 г.

„Аз се опасявах от войната, защото смятах, че да се залавяме с нея, без да стигнем до логичен край, т.е. до завладяване на Проливите, е напразно проливане на кръв и загуба на пари.“

Николай Игнатиев, „Записки“, 1875–1878 г.

„Всяко тържество на България е смърт за Русия.“

Иван Аксаков, вестник „Русь“

Възвеличаваният в днешно време от руската пропаганда „граф“ Игнатиев, обявен за „баща на българската нация“, далеч не е бил разглеждан по този начин от съвременниците си и историческите сведения от края на XIX век. Когато наслояването на пропагандата бъде премахнато, образът, който изплува, е съвсем различен – на един праобраз на днешната путинистка политика на омраза към Запада и възвеличаване на Русия като единствен играч на Балканите. Игнатиев не крие, че съдбата на българите изобщо не го интересува, а още по-дълбоко вглеждане го разкрива като автор на най-тежките антисемитски закони в Русия, предшестващи с половин век нацизма. Друг руски „герой“ – лидерът на московските славянофили Иван Аксаков, също прославян в България, е автор на редица злобни забележки, например циничната реакция на новината за кланетата след Априлското въстание, че сега вече Русия ще има повод да си „вземе“ Проливите. Неговият антисемитизъм не отстъпва на този на Игнатиев.

Могат ли тези руски реакционери, учители на нацистите в Германия по държавно практикуван антисемитизъм и систематично заявяващи липса на интерес към съдбата на българите, да продължават да бъдат издигани на пиедестала на преклонението у нас?

Share on Facebook

Когато стане дума за трилъри и криминални романи, в съзнанието на читателя неминуемо изскача името на издателство „Ера“ и завидния им каталог с тематична литература. Бихме могли да изреждаме с часове заглавията на незабравимите книги, държали ни будни и под напрежение до последния ред в малките часове на нощта, когато единственият шум е тишината, а...

Ако фантастиката от миналото предвиждаше близкото бъдеще да е белязано от колонизация на други планети и развитие на роботиката, то действителността се оказа малко по-различна. Все по-ясно става, че човечеството е насочило взор към видоизменяне и допълване на своето битие. Такава се оказва и визията на романа „Warcross“ (изд. „Прозорец“) от Мари Лу. Младият гений Хидео...

Ако фантастиката от миналото предвиждаше близкото бъдеще да е белязано от колонизация на други планети и развитие на роботиката, то действителността се оказа малко по-различна. Все по-ясно става, че човечеството е насочило взор към видоизменяне и допълване на своето битие. Такава се оказва и визията на романа „Warcross“ (изд. „Прозорец“) от Мари Лу. Младият гений Хидео...

Себастиан Курц може да свърже всичко с миграцията, заяви в интервю за БНР австрийският политолог проф. Петер Филцмайер.