Слънчева буря. Оса Ларшон

http://smiling.webreality.org/blog/?p=9016

IMG_7222

Ясно е вече, че ставам фен на скандинавската вълна криминални автори и като така ми бе много приятно да се запозная и с дебютния роман на шведската писателка Оса Ларшон – „Слънчева буря“.

Сюжетът е напрегнат, ясно е – като за криминален роман. В центъра му е убийството на пастор от църква в малко градче. А адвокатката Ребека Мартинсон се оказва въвлечена в случая. Това я връща в младежките й години и дълбоко забравени тайни.

Северното сияние е фон, наред с големия студ и заплетените човешки съдби.

Ще се оглеждам за следващите романи на Оса Ларшон.

Още за романа в Kafene.bg

40 милиона посещения в ivo.bg

http://ivo.bg/2018/09/16/40-%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%b5%d1%89%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-ivo-bg/

40,000,268

 

Това показва статистиката за посещаемостта на ivo.bg.

 

21.03 ч. , 15 септември 2018 г.

 

IMG_6804-225x300

Share on Facebook

Ахмед Доган докара зимата през лятото

http://gikotev.blog.bg/drugi/2018/09/16/ahmed-dogan-dokara-zimata-prez-liatoto.1627717

Уникално идиотска ситуация спретна политико-медийно-енерГЕПИйната мафия днес на енергийната борса, изстрелвайки България на ВТОРОТО НАЙ-ВИСОКО място, за цялата 2018-та година, за дневна цена на електроенергията, сред деветте наблюдавани ...

Моето различно Мароко

http://patepis.com/?p=84555

Мишо днес ще ни представи чувството Мароко. Приятно четене:

Моето различно Мароко

Имало едно време трима мъже и всеки от тях искал плод, въпреки, че никой дори не бил виждал плодове…

„За да усетиш едно място,

то трябва да успееш да видиш отвъд това,

което сетивата ти възприемат“

Тахир Шах.

Днес няма да разказвам история, нито пътеписи от пътувания. Днес ще Ви разкажа приказката за хората от онази земя – Магреб Ал Акса, базирайки се на книгата на Тахир Шах – „В хиляда и една нощ“, от където и черпя голяма част от информацията, като се опитам да се поставя на мястото на неговия герой, който е той всъщност. Казвам се Мишо Иванов и работя като екскурзовод в Мароко и Андалусия от години. Тези земи са люлки на две паралелно развиващи се култури и традиции, богати на история с различна днес и обща в миналото религия, сходни като двама братя, неволно разделени от съдбата, живеещи в далечни краища на света, изгубили контакт един от друг, правейки всичко възможно, за да се намерят и прегърнат. Такава е и същността на тези два народа, която ги обединява и за това обожавам факта, че работата ми е свързана с тях.

Бих искал да Ви разкажа за едно различно Мароко, за хората, за моята история по тези земи. Тя не е свързана със случка, а със сетивата. Запитвам се дали е възможно да притежавам собствената си история в тази страна, различна от това да водя само групи от един град в друг?

Туарег – Сахара, Мароко

„Берберите (местното съществуващо от векове население по тези земи, до идването на арабите), смятат, че всеки един от тях, когато се роди, носи в сърцето си собствената си история, която е заключена, а негово задължение е да я намери. Как ще стане това? Задачата му в живота е да я открие и да я намира във всичко това, което прави и вижда. Никой не може да ти помогне. Трябва да я намериш сам и това ще те промени.“ Така казва Тахир Шах в книгата си „В хиляда и една нощи“. Аз също я търся, обикаляйки земите на този забравен свят, наречен Мароко, изпълнен с фантазия и много красота. Дали я намерих?

Африка

е като онази история, която всеки би искал да чуе, но не всеки може да разбере. Тя е като оазиса в горещата пустиня, изпълнен с финикови палми и натежали вкусни форми, тиха и безмълвна вода, засищаща жадните камили и кози. Оазиса, който изгрява пред теб, като топло слънце след мрачна и студена нощ. Когато го откриеш, осъзнаваш колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив. Африка е като онази отрова, която бих искал да погълна, за да ми даде живот – вода за жадния и хляб за гладния.

Лагер в пустинята –Оурзазат – Из Мароко с велосипед

Спомням си когато

започвах първите си стъпки по пътищата на Магреб,

когато всичко, от малкото, което познавах бяха имена и исторически събития свързани с тази страна, географско положение и дежурните разкази по монументи. Нищо повече.

За мен Африка беше просто книга

Усещах обаче, че нещо ми липсва. Усещах се гол пред тълпа от зяпащи хора. Трябваше да намеря начин, за да успея да прогледна в този свят.

Пясъчни дюни – Мерзуга – Сахара, Мароко

Заглеждах се по кафенетата

и виждах мъже, облечени в чилаба, седнали на масички обърнати с лице към улицата, говорейки по между си на чаша кафе ноир или ментов чай, влезли в ролята на публика от турнир на Уимбълдън, гледайки на ляво и на дясно, ляво и дясно… и така без край, следейки пътя на хвърчащата зелена топка. Всъщност те наблюдаваха минувачите или минаващите жени, които всячески се опитваха да прикрият своето лице, а мъжете въртяха главите си в синхрон на ляво и дясно, като програмиран робот, при всяка преминаваща пред тях зуина (красавица), засуквайки мустак. От време на време пушеха по цигара, държейки я в пожълтели от никотина пръсти, вдишвайки дълбоко вредния тютюнев дим, показвайки гордо удоволствието, което изпитваха от това, докато отпиваха заедно с нея глъдка от силното кафе.

Маракеш, Мароко

До тук нищо особено, ще каже някой. Истината е че и аз така си мислех докато не затворих очи. Трябваше да разбера тези моменти, да вникна в тях, да ги усетя, за да не заприличат на онзи изтъркан от времето крайпътен знак, който си стои на същото място от години, място от където минавам всеки ден без да му обръщам внимание, тъй като не разбирам какво изобразява или какво е написано на него. Само го гледаш и нищо повече. Знак. И ето че започнах да търся моята история, за да мога да усетя същноста на този свят. Разбрах, че като говоря с местните хора и се науча да ги слушам попивам от техния опит и знания, позволявайки ми това да си взема част и от насъбраната с годините им мъдрост.

Сахара: Ризани и Ерфуд – Из Мароко с велосипед

Този момент в кафето за мароканеца е традиция.

Там се разказват всякакви случки… Там те комуникират. Ще каже някой „…и какво, при нас също е така?“ И този предполагаем въпрос има своя отговор. „Ние европейците сме свиканали да четем, да се учим от книги, учебници, да записваме бележки, фрази… Нашето образование зависи от тях.

В Мароко хората разказват приказки и случки

от които се учат на живота. Това една хилядолетна традиция още от времето на преисляма. Голяма част от населението на Магреб е необразовано, не знаят да четат и пишат, не са ходили на училище, но те използват всяка възможност, за да научат нещо от странника или приятел, обръщат внимание на всеки детайл, за да могат да го разберат и да го запазят в съзнанието си и някой ден да предадат тази история на поколенията.“ Кой знае! Това събитие се случва навсякъде по кафетата. Мъжете не само пият кафе или гледат жени, те се учат на живота. „Не пожелавай жената на ближния“ казват, но те се наслаждават на красота, колкото и просто да звучи, та макар и в Корана да пише, че трябва да наведат очи пред чуждата жена. Това е техния свят. Неразбираем за нас. Казват, че „жената е като прелестно цвете, което не трябва да цъфти самó.“ Много е важно е обаче по какъв начин „гледаш“ на това цвете, защото по света има всякакви хора.

Молитва – Рабат, Мароко

В централната част на източния марокански град Ужда, Мароко

Най-важното и обитавано място са площадите

(освен джамиите, разбира се), където се събират например разказвачите на приказките – истинските и автентични разказвачи, обиколили обширни далечни земи, срещнали всякакви хора, видяли небивали чудеса, радост и мъки, чули всякакви истории. Тяхната задача е да предадат всичко това на останалите, защото такава е традицията. Това е техния начин на живот. Отделно си изкарват и по някой дирхам. Тахир Шах казва в своята книга, че именно те са пазителите на древната мъдрост. А останалите? Те слушат. Слушат със сърцето си, защото разказвача успява да ги пренесе в отвъдното. Една стара поговорка гласи „Ако искаш да чуеш, наведи ухо и отвори сърцето си за да разбереш“. Това са те. Хора, които обръщат внимание на всички детайли, които могат да се наслаждават на нищо означаващ за другите откъс от разказа или дори някакъв безсмислен за нас предмет, защото според тях той също има своята история.

Дом в пустинята – Сахара, Мароко

Обичайното право при берберите

например е традицията и законите предавани устно от поколение на поколение. Успява да просъществува паралено заедно със законите в Корана наречени фигхт. Но точно обичайното право е това, което племената изпълняват до ден днешен, заедно разбира се с ислямските закони. Факта, че то е устно, запазено е от времето на преисляма, ни подсказва колко важно е за тях този вид комуникация.

Тахир Шах казва, че един камък, например означава много. Камъчето което намерим по време на пътешествие, което правим, не е просто камък. То може да служи за много неща. Да го хвърлиш по бясно куче, да го поставиш върху насъбрана хартия, за да не се разпръсне от вятъра, да го нарисуваш или просто да си го запазиш като спомен, който ти напонмя за онова камъче, което беше в реката, когато посетих онзи град….Така са те. А ние обикновенно ще видим само един камък.

Също автора на „В хиляда и една нощ“ казва, че килимите, които продават в отдалечените градове, не са просто килими, а много повече. Те са ИСТОРИЯ. История, защото вълната от която е направен, е вълна на овцете обитавали определена зона, а те са пасяли растителноста около крайбрежието на реката в тази зона. Цветовете са цветове създадени от плодовете на дърветата в тази зона, а умението да се създаде този шедьовър идва от древната мъдрост, уловено от племенната памет. А ние ще видим може би само един хубав килим. Ето какво означава, човек да може да „вижда“ отвъд това, което сетивата ти могат да възприемат.

Пазар в Маракеш, Мароко

Търсейки историята си разбрах, че

моята роля в Мароко е да бъда този разказвач,

та макар и европеец. Това мога да направя само ако успея да виждам този мистичен свят със затворени очи, защото Мароко е традиция, автентичност, красота, екзотика, контраст, арт деко, занаяти, номади, търговия, приказки, талисмани, символи, пустиня, оазиси, зелени гори, суша, сняг, мини, фосили, история….Ето това е есенцията, която хората трябва да получат, за да го усетят напълно. Имам още много неща, които бих искал да споделя, но си ги запазвам за туристите с мен в Мароко.

Знаете ли, в книгата на Тахир Шах намерих една приказка разказана от него. Тя ме навя на мисълта, за всички онези хора, които бълват всякавки вредни и абсурдни коментари свързани с представата им за Мароко и неговите обитатели. Било цигания, отвратително, тъпо, мърсотия и какви ли още не изказвания. Това е тяхно право, а аз го уважавам като такова, но не го споделям. Учуден от този вид мислене и неразбиране на света реших да публикувам неговата история за трима мъже в търсенето на дървото с плодовете, а изводите всеки един може да си направи сам.

Асилах – Мароко с велосипед

Приказка:

„Имало едно време трима мъже и всеки от тях искал плод, въпреки, че никой дори не бил виждал плодове, защото били голяма рядкост в тяхната страна. Така станало, че тръгнали да търсят това почти непознато нещо, наречено плод. Случило се така, че почти по едно и също време всеки от тях открил плодно дърво.

Първият човек бил невнимателен. Стигнал до плодното дръвче, но бил прекарал толкова много време да мисли за посоките, че не го познал. Пътуването му било похабено.

Вторият мъж бил глупак, който взимал всичко буквално. Когато видял, че плодовете по дървото били вече далеч от идеалното си състояние, той си рекъл: Е, видях плод и не ми харесват изгнили неща, така че за мен плодовете не съществуват повече. Продължил нататък и пътуването му било похабено.

Третият човек бил мъдър. Той откъснал няколко плода и ги огледал. След известно обмисляне и като изтормозил мозъка си да се сети за всички приложения на този загниващ деликатес, той открил, че във всеки плод има костилка. След като разбрал, че там е семето на плода, всичко, което трябвало да направи, било да го посади, да отгледа дървото и да чака плодове“

Източник – „В хиляда и една нощ“ от Тахир Шах

Автор: Мишо Иванов

Снимки: от пътеписите в Patepis.com

Изгодни нощувки в Казабланка:



Booking.com

Други разкази свързани с Мароко – на картата:

Мароко

Още изгодни нощувки и цяло Мароко:


Booking.com

Япония отложи стартът на тварния кораб Kounotori7 към МКС

http://www.spacenewsbg.com/news/16/September/2018/5066

Япония отложи планираният за 16 сутринта старт на тежката РН H-IIB с безпилотния товарен КК Kounotori7, който трябва да достави на МКС товарии оборудване .

Георги Марков за неподписания президентски указ: Драма може да има, но няма конституционен проблем

http://nakratko.bg/category/42/164286/


Драма може да има, но няма конституционен проблем, каза депутатът от ГЕРБ и бивш конституционен съдия Георги Марков по повод неподписания от президента указ за освобождаването на Младен Маринов, което стана пречка за промените в кабинета.

Колко хитра е руската сврака, загазила пак с двата крака?

http://ivo.bg/2018/09/16/%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be-%d1%85%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%b0-%d0%b5-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b2%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%b7%d0%b8%d0%bb%d0%b0/

Имаше знаменит виц за американските шпиони, които моментално се проваляли на съветска земя. Колкото и да се усъвършенствали в езиково отношение, в облеклото и поведението  си щом стъпвали в СССР още при първата си среща със съветски граждани била разпознавани като американски шпиони. Най после поредният разконспириран не издържал и в отчаянието си попитал колхозника, който му казал в очите, че е шпионин и няма да разговаря с него.  “Че как няма да те разпозная, у нас негри не живеят”, осведомил го колхозникът.

Този сюжет сега се разиграва сега пред целия свят, но с обратен знак. Посочените като руски шпиони двама руски граждани Александър Петров и Руслан Боширов ( на снимката от тв екрана, публикувана в e-vestnik)), отровители на семейство Скрипал, не били никакви шпиони, ангажира се с твърдение лично Путин. Били проверени от руските власти, а и те самите така казвали. Били готови да се явят по телевизията. Което си е заповед, издадена след като стана ясно, че Москва силно е подценила самозащитните функции на Великобритания, известна като световен шампион по наситеност на своята градска среда с охранителни камери. 

boshpet

 

 

 

 

 

В резултат на това двамата злополучни ” туристи”  Петров и Бошаров се явиха пред камерите – този път телевизионни и руски. И се издъниха точно като “негрите” във вица. Наговориха глупости ( много искали да видят катедралата в Солсбъри) и което е по-важно, не можаха да обяснят елементарни разминавания с реалността. Например лъжейки, че така и не отишли до катедралата заради снега, какъвто в деня, когато са заснети многократно от видеокамери, не е имало. Пък и руснак да се респектира от снежеца в отопляваната от Гълфстрийм Англия е също като “негър” да бърка палма с брезичка.

Апропо, малко отклонение по аналогия…

В най-новата си книга “Спецназ” Виктор Суворов се надсмива над прикритието на “кубинците”, воювали в Африка. На вид мургави хора, говорещи свободно испански, но като седнат на маса със съветските инструктори става ясно, че жулят водка и псуват също като тях. Защото са деца на испански бегълци от гражданската война в Испания, вербувани и обучени в СССР за бъдещи диверсионни действия. Т.е. чисти съветски граждани под кубинско прикритие, каквито осигуряват под формата на лична охрана и надмощието на Фидел Кастро в неговата гражданска касапница в края на 50-те и началото на 60 – те години на миналия век. 

За факта, че руските началници не са подсигурили на разобличените си подчинени правдоподобно алиби, с което да уличат британските служби в лъжа – поставяйки в ролята на лъжеца самия Путин, може да има само едно обяснение: една голяма руска мърлящина, необятна като Сибир и нахална като руски окупатор, който се самообявява за освободител. Случвало се многократно на най-високо ниво в лагера на съветското и руското лъготене. 

Спомнете си само наглите думи на Молотов пред нациите през 1939 г., където заявява, че съветските самолети не бомбардират Финландия, а пускат колети на гладните финландци.Това го превръща в кръстник на “коктейлите Молотов”, с които финландската съпротива започва да “черпи” в отговор на подигравката му съветските танкове.

Петров и Бошаров, двамата млади, очевидно спортни типове ( били фитнес инструктори?), модерни мъже в разцвета на силите си, обикалящи Запада с лекотата на граждани на света като да са в задния си двор, всъщност нямат “история” не само във Фейсбук, но и където и да било другаде в руската публичност. Училище, казарма, университет, съседи, приятели, роднини, професионална биография – нищо. Нищичко! Просто били двама туристи, влюбени в една катедрала в третостепенен по своята атрактивност туристически обект в Англия, която в край сметка така и не посещават. И “влюбени” помежду си?

И някой си мисли, че ще му мине номера с намеците, че тези “гълъбчета” може и да са гейдвойка, с което в очите на упорито подковаваните с хомофобия руснаци да бъдат изключени като доблестни руски разузнавачи? 

За отровените със “старичока” на родната пропаганда ( стара като “ руския свят” ) лековерни руснаци нескопосаната постановка може и да е убедително доказателство за невинност, но на западняците, събудени най-сетне от нирваната на своите надежди някак по инерция днешна Русия да стане демократична страна, този номер не минава. В родината на Шекспир пошлият театър беше посрещнат с подобаващ сарказъм относно руските “отпускари” с напомнянето, че пак “отпускари” окупираха Крим и от близо три години се бият с хиляди ( в района на Донбас – поне 4 хиляди, според самохвалството на покойния им командир Захарченко) на украинска земя на страната на местните сепаратисти. 

Ето как се развива ( и разбива) историята около двамата руски “туристи”, чиято съпричастност към руското военно разузнаване на практика беше потвърдена косвено от реакцията на говорителя на руското външно министерство, фамозната Мария Захарова, провокирана да опита контраатака срещу едно журналистическо обвинения в хакерство, без обаче да оспорва резултата от него.

 

Журналисти от ABC News и в. “Independent” се обадиха на телефонен номер на единия от заподозрените за отравянето на Скрипал – Александър Петров, а на позвъняването отговориха от руското военно министерство.

Всеки от журналистите – Патрик Ривъл от ABC News и Оливър Керъл от в. “Independent”, е позвънил отделно на номер, който е посочен за контакт с Петров в базата на Федералната миграционна служба на Русия. И в двата случая от другата страна са отговорили, че това е Министерството на отбраната. Телефонният номер е предоставен в рамките на разследването на групата “Bellingcat” и “The Insider”. Номерът се намирал в московския Хорошевски район, където е разположена щаб-квартирата на руското Главно разузнавателно управление. Ривъл и Керъл съобщиха за експеримента си в социалната мрежа Туитър.

Съвместното разследване на “Bellingcat” и “The Insider” доведе до извода, че руснаците Александър Петров и Руслан Боширов, които бяха заподозрени от британските власти за покушението срещу Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри, са служители на руските спецслужби. Първата част на разследването беше публикувана на 14 септември. Първите пет цифри от номера, посочен в досието на Петров с ремарка “да не се огласява”, е на разположение на редица подразделения на руското министерство на отбраната.

По-рано говорителката на руското външно министерство Мария Захарова обвини групата “Bellingcat”, че е проникнала в базата данни на Федералната миграционна служба и оттам е получила информация за Петров и Боширов. В своя публикация във Фейсбук тя дори обвини разследващата група, че е свързана с шпионски служби, но не уточни за службите на коя държава има подобни подозрения.

В отговор на обвиненията, от “Вellingcat” контрираха, че с изявлението си Захарова само е потвърдила достоверността на информацията, че отровителите са свързани с ГРУ. “Тя ни обвинява в проникване в базата данни на Федералната миграционна служба, но по този начин показа, че знае че файловете са реални.” – се казва в съобщение на страницата на разследващата група в “Twitter”.

От “Вellingcat” опровергаха думите на Захарова за участието им в хакерска атака и поискаха да бъдат предоставени доказателства, които да покажат на какво се основават обвиненията й. https://faktor.bg/bg/articles/novini/svyat/zhurnalisti-pozvaniha-na-ediniya-otrovitel-na-skripal-telefona-vdignaha-ot-ruskoto-voenno-ministerstvo

Share on Facebook

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване