БЪЛГАРИЯ Е РЕГИОНАЛЕН ЛИДЕР В КОАЛИЦИЯТА НА НЕЖЕЛАЩИТЕ БАЗИ НА НАТО

Големия провал на руските опити да държат Балканите колкото е възможно по-далеч от НАТО се превръща в история с продължение. Черна гора, любимото балканско дете на руската дипломация от 19 век насам, избяга от руската опека и се присъедини към Алианса, което се оказа заразителен пример и за Македония.

Още преди да е приета Македония обяви тази седмица, че ще предостави на НАТО военната си база в Криволак. Премиерът Зоран Заев заяви това в Скопие на среща с командващия Съвместното командване на силите на НАТО в Неапол адмирал Джеймс Фого.

Така, недалеч от Неготино, на разстояние един артилерийски изстрел от България в Източна Македония възниква поредното доказателство за това що е то практическо доказателство за проатлантическа политика. През 2016 г. в Румъния, отново край българската граница, беше построена базата в Девеселу на стойност 800 милиона долара. Т.е. точно в България все така няма натовски бази, но на един “марш на скок”  от нас ( както се наричаше еднодневен преход на пехотата в нашата съветизирана родина), те се множат. Компенсират някак си българския вътрешен “неутралитет” спрямо по-високата степен на ангажиране на България.

За съответните бази в Гърция и Турция да не говорим – тях всеки българин, преминал през казармата по времето на НРБ, ги е чувал като главни мишени на Българската народна армия.

От 2015 г. насам редовни военни учения на НАТО на домакински начала организира и друга наша съседка, но по-море. Грузия предоставя базата си Вазиани за учения с натовски части. И тази година имаше такива в началото на август с участието на над 3000 военнослужещи от 13 държави ( без български пратеници).

Ако добавим към картината и разбираемия стремеж към подобно сътрудничество на терен от страна на реално нападнатата от Русия днешна Украйна, ще се окаже, че България е единствената държава в региона, освен самата Русия, в която няма готовност за постоянно военно присъствие на съюзници от западния военен съюз. Макар учения да се организират и тук за всички е ясно, че София много внимава да не предоставя земята си за натовска база, както направи вече споменатата Румъния в рамките на общата противоракетна отбрана на алианса.

В това отношение днешна България напомня на НРБ, на чиято територия по изключение нямаше войски на Варшавския договор, но не поради “опърничавост” от румънски тип, а тъкмо обратното: поради извънредната преданост на режима на Живков към Москва, тук не се налагаше българското население да бъде “респектирано” от съветски войски. Тази работа работа вършеха “братушките” им.

Този български отказ да се включи активно чрез натовска база в отбранителните ангажименти на алианса е най-видимото потвърждение на факта, че ако не се брои Сърбия, България е най-спокойното пристанище на руското влияние на Балканите. Именно заради него властите ни не проявяват никакъв ентусиазъм по натовска линия и винаги се опитват да “минат метър” – било по въпроса за общо натовски черноморски флот, било за включване на противоракетния щит на алианса.

На пръв поглед тук няма яростни прояви на нетърпимост към НАТО, както имаше да речем в Гърция по време на войната в Косово през 1999 г. Там демонстранти изпровождаха с протести натовски военни колони, запътили се към театъра на бойните действия в бивша Югославия, но това с нищо не промени официалното гръцко съдействие за общите усилия по възпиране на сръбския режим. У нас е обратното: няма видима, а “само” тиха съпротива, но не на гражданско, а на институционално ниво.

Иначе казано руският натиск е взел страха на “когото трябва” в България и тази тактика е очевидно най-добре работещия механизъм за осъществяване на московското влияние в региона. България остава остров на руското спокойствие, заобиколена отвсякъде от коалиция на желаещите да бъдат наистина ефективни участници в колективната отбрана на най-могъщия военен съюз в света.

Share on Facebook

Международният опит в разсекретяването на архивите на тайните служби, травмите върху обществото, нанесени от доносничеството, и правилните стъпки за тяхното преодоляване бяха сред много теми, които обсъдиха участниците в дискусията „Как се отваря архив на тайните служби?“. Тя се проведе на 13 декември в НДК в рамките на тазгодишния Софийски международен литературен фестивал. Сред панелистите на разговора, модериран от журналистката...

Десетки почитатели на писателката, поетеса и преводачка Яна Букова уважиха представянето на последната ѝ стихосбирка „Записки на жената призрак“ (изд. „Жанет 45“). Събитието беше част от културната програма на тазгодишния Софийски международен панаир на книгата и се проведе на 13 декември в зала 4 на НДК. Модератори на срещата бяха Силвия Чолева и Марин Бодаков. Чолева и...

Бела Чолакова е журналистка с двайсетгодишна практика. В продължение на дванайсет години тя работи в списание „Всичко за жената“, а днес пише за няколко медии: „Аз чета“, „Детски книги“, „Момичетата от града“, „168 часа“, „24 часа“. Преди тринайсет години започва рубрика, посветена на осиновени, осиновители и биологични родители, като събира десетки вълнуващи истории. За поредицата...

 Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Министърът на отбраната Красимир Каракачанов поиска ревизия на Договора за приятелство с Македония и предупреди, че България може да блокира пътя на Скопие към членство в ЕС и НАТО. Защо се стигна дотук и докъде могат да доведат подобни заплахи – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, доколко реална е заплахата България да блокира македонското членство в основните европейски структури?

– Съмнително е подобно нещо да се случи, Фили, по няколко причини. Първо, самото българско правителство подготви и миналата година с фанфари сключи Договора за приятелство с Македония. Разбираем успех, след като през 1992 България официално призна независимостта на Македония, но нито един български кабинет досега не можа да сключи подобен Договор. Второ, като част от управлението, министър Каракачанов беше сред най-активните застъпници на Договора и твърдеше, че той слага край на измислените от Коминтерна в интерес на Сърбия македонска нация, македонски език и фалшива македонска история. Трето, за тази решителна стъпка България получи сериозно международно признание от демократичния свят, който видя в Договора за приятелство стъпка към намаляване на напрежението на Балканите. И четвърто, този Договор се оказа катализатор за споразумението между Македония и Гърция, което 30 години блокираше пътя на Скопие към ЕС и НАТО. Така че един български министър с няколко по-агресивни думи сега едва ли ще успее да зачеркне всичко това.

– Добре, но защо Красимир Каракачанов изобщо предприема подобен ход, защо се обръща срещу собствената си позиция от миналата година?

– Неотдавна пред депутатите в Скопие македонският премиер Зоран Заев каза, че Договорът с Гърция „дава идентификация за наличието на македонски език и никой няма право да противоречи на това”. Това беше поводът, по който пък Каракачанов заяви пред депутатите в София: „Заев да не злоупотребява с темата за македонския език, за да не се прости страната му с членството в ЕС и НАТО”. По-късно той повтори това с твърде цветист език: „Да не стане така, че Македония да гледа НАТО и ЕС през крив макарон”. От Македония последва отговор, който обаче е доста по-дипломатичен: „Изявлението на вицепремиера Красимир Каракачанов е отлична възможност за контра отговор и създаване на отрицателни нагласи, които ще ни отдалечат едни от други и ще създадат враждебност, вместо приятелство.” Но в текста се уточнява, че Скопие няма да подходи по този начин, а „ще продължи и в бъдеще активната си, конструктивна и добросъседска политика, в духа на Договора с България и европейските ценности, зачитани от двете страни”.

– Добре, Пламен, но няма ли право Каракачанов да настоява за истината по темата за македонския език, а и за различни исторически факти, които често се изкривяват?

– Има право, Фили, но нека направим някои уточнения, за да изясним ситуацията. Според българо-македонския договор за приятелство, решаването на подобни трудни въпроси в историческите отношения, е предоставено на смесена двустранна комисия от учени. Идеята е политически да се върви напред в момента, а не миналото да ни дърпа назад, тоест, да развиваме приятелски отношения между нашите народи, а паралелно с това да изясняваме какви са били тези отношения през 10-ти, 19-ти или в средата на 20-ти век. От тази гледна точка изказването на Зоран Заев за македонския език е политическо изказване. Какъв да е езикът на държавата Македония, която толкова настойчиво се бори за своята независимост, освен македонски?

– А не е ли ситуацията например като с немския език в Австрия?

– Различни са нещата, Фили. Да, в исторически план македонският и българският език имат общи корени и дълго общо минало, но днес се различават, и то не малко. Ходил съм доста в Македония и аз, по различни причини, разбирам езика, но това е много трудно например за жена ми. Обратното също не е лесно. Някои македонци нямат проблеми с българския, защото, както казват, слушали са този език от майка си в къщи. Но за повечето хора там българският си е чужд език, нещо като руския за българите – виждаш ред прилики, но ако не си го учил специално, всъщност не го разбираш, питай всички млади българи. Това обаче е само една илюстрация. Истината е, че по принцип става дума за македонски език в чисто политическия план. Как искаме една нация, едва от 30-тина години обявила своята истинска независимост и още бореща се да я наложи, да започне да се чуди – ама сега езикът ни български ли е, северно-гръцки ли или пък южно-сръбски. Защото, нали се сещаме, че не само България, но и всички други околни страни, с повече или по-малко основание, имат претенции към македонската история и език. Така че в случая най-добрият подход ми се струва следният – ако можем да помогнем на македонците, да го направим, ако не – поне да не им пречим.

– Пламен, но защо Красимир Каракачанов все пак предприе изобщо тази акция със заплахите срещу Македония, какъв е интересът и каква е целта му?

– Обяснението, което ми идва наум, е свързано с европейските и местните избори следващата година, Фили. Основните партии в България вече се стягат за тях, но точно в този момент коалиция „Обединени патриоти”, в която ВМРО на Каракачанов участва, е в разпад. Така че той е длъжен да стегне редиците на собствената си партия. А какъв по-добър начин за това от една шумна, показна акция, прицелена в самото сърце на партийната политика – македонският въпрос. Разбира се, това поведение е укоримо като проява на партиен егоизъм, която може да навреди на общонационалните интереси. Но в България май сме свикнали политиците да действат всеки за себе си, без да им пука за общия интерес. Силно укоримо е обаче това поведение и от друга гледна точка, защото недопускането на Македония до членство в ЕС и НАТО е от изключителен интерес за Русия и приоритет в руската балканска политика. Дали в случая Каракачанов обслужва руските интереси съзнателно или по случайност, защото има съвпадението с неговия партиен интерес, не мога, а и не е моя работа да кажа. Важното обаче е, че, както и да се погледне ситуацията, акцията му не е в полза на Европа, на мира на Балканите и на самата България.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Стартира набирането на номинации за Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“. Призът ще бъде връчен за осми пореден път на 11 май 2019 г. от Националният дарителски фонд „13 века България“, а условието е предложените заглавия да са издадени през 2018 г. Тазгодишното жури е в състав проф. дфн Амелия Личева ― председател, Владимир Зарев, Марин...

След Съкровище, пищови и южни морета беше ясно, че историята ще има продължение и очаквахме Ателие за българска детска литература Upper earth books и Калоян Захариев да ни въвлекат отново в приключенията на Надя и Мартин.

Изчетох с интерес и споделям с радост, че имаме хубави истории, изпълнени с неочаквани и забавни моменти за деца, тийн и не само от наш млад писател. Отново, както и в първата книга, приключенията нямат граници, читателят надниква из различни места по света, научава много за тях. Разказът умело преплита и исторически събития и места, което е голям плюс.

Няма да издавам подробности от сюжета, но е ясно, че между кориците се крие истинско злато.

Книгата е идеална за подарък! Препоръчвам.

Ето ги и събитията от културната програма на 46. Софийски международен панаир на книгата и 6. Софийски международен литературен фестивал в НДК, които можете да посетите днес. Очакват ви много срещи с автори, любопитни дискусии и ексклузивни представяния, за които ще ви съобщаваме всеки ден до края на седмицата в рубриката ни „Днес на Панаира“.   11:00 ч. СЦЕНА НА...

Преди време, когато през 2013 г. писах за трамваите и тревната настилка, почти никой не беше оптимист, че подобно нещо може да се случи в София. И все пак – година по-късно се направи проект, а още през лятото на 2015 г. пуснаха „зеления трамвай“ около Руски паметник – да, броени метри, но все пак – нещо.

Ето защо днес ще напиша една друга моя отколешна идея – монорейл. Всеки път, когато мина по пешеходния надлез над бул. Цариградско шосе в района на Sofia Tech Park, си казвам, че има място да се направи едно бързо влакче-совалка, движещо се между автомобилите.

В последните години трафикът по бул. Цариградско шосе много се натовари – главно заради The Mall, Sofia Tech Park, Megapark, Capital Fort и редица по-малки сгради и шопинг-зони, нароили се около тях. Реално всички тези сгради и комплекси нямат хубава релсова връзка с центъра на града и всички можете да видите какво се случва на Цариградско шосе в 8-9 ч. сутринта и 17-18 ч. вечерта. А такава може да бъде изградена с минимум средства, ако сравняваме цената на метрото и евентуалния пътникопоток. София расте на юг и това ще даде нова възможност за развитие на ж.к. Горубляне, вилна зона „Лозен“, парк-музей „Враня“ и ще даде по-добра свързаност между кварталите. Но за тази идея все още никой не е говорил (или поне аз не намирам информация към момента).

Изображенията в тази публикация са набързо скалъпени с малко фотошопване и използване на такива от монорейла в Дубай.

Историята на монорейла започва още от 1820 г. в Русия, като първите вагони са били дърпани от коне. Първите електрифицирани се появяват през 1901 г. в Германия – в градовете Дрезден и Вупертау (все още работи), а през последните 20 години такива са се появили в 22 града по света. Към момента над 70 града по света имат монорейл и се подготвят проекти (или вече са в строеж) за поне още толкова. Най-голямата монорейл мрежа е в Чунцин, Китай – към момента с 64 станции.

Колкото до моето предложение, мисля си, че една почти права линия, свързваща центъра с парк-музей „Врана“ и общо осем станции, ще оптимизира транспорта ни изключително. Ето и предложението за станции:

1. Софийски университет – връзка с метрото;
2. Борисова градина, ж.к. Яворов;
3. хотел „Плиска“, ж.к. Изток, ж.к. Гео Милев;
4. Sofia Tech Park, Арена „Армеец“, БАН;
5. The Mall, Мегапарк, ж.к. Младост-1;
6. Интер Експо Център, Capital Fort, Metro Cash & Carry, Sofia Outlet – връзка с метрото;
7. НПЗ Изток, ж.к. Горубляне, ж.к. Дружба-2, ж.к. Експериментален;
8. Парк-музей „Враня“, участък на МВР.

За съжаление, аз не съм нито с транспортно образование, нито съм строителен инженер, нито пък имам нужните знания – но участъкът е сравнително равен и прав, трасето може да се изгради между двете платна на бул. „Цариградско шосе“, а най-бързият такъв влак развива над 600 км/ч, така че може би има хляб в идеята хората бързо да се придвижват по Цариградско шосе с релсов транспорт… Ще видим!

Ще се радвам да пиша, че през 2020-и-някоя и това се е случило.

Материалът Монорейл в София? Защо не! е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.