Рекорден брой заети електронни книги отчитат библиотеките през 2018 г.

http://azcheta.com/rekorden-broj-zaeti-elektronni-knigi-otchitat-bibliotekite-prez-2018-g/

Читателите, които са заели електронна книга от библиотеката през изминалата 2018 г., са станали част от една изключително благоприятна тенденция, съобщава Goodereader. Те са допринесли за рекордно нарастване на потреблението на дигиталното съдържание и са оказали неоценима подкрепа на обществените библиотеки. OverDrive, водещият снабдител на дигитално съдържание за повече от 43 000 библиотеки, разпространи статистиката си за потребителското поведение...

По време на войната аз не прозрях, започнах да про­зрявам по-късно. Из „Цинковите момчета“ от Светлана Алексиевич [откъс]

http://azcheta.com/po-vreme-na-vojnata-az-ne-prozryah-zapochnah-da-pro-zryavam-po-kasno-iz-tsinkovite-momcheta-ot-svetlana-aleksievich-otkas/

„Цинковите момчета“ от Светлана Алексиевич е дългоочакваното заглавие, с което издателство „Парадокс“ завършва т.нар. литературно Петокнижие на носителката на Нобеловата награда за литература. Предишните книги от него са „Време секънд хенд“, „Войната не е с лице на жена“/„Последните свидетели“ и „Чернобилска молитва“. „Цинковите момчета“ е издадена за първи път през 1989 г., а през 2013...

Благо(у)родия като граф Игнатиев са ни посочили пътя към решаването на “циганския проблем”

http://ivo.bg/2019/01/09/%d0%b1%d0%bb%d0%b0%d0%b3%d0%be%d1%83%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84-%d0%b8%d0%b3%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%b5%d0%b2-%d1%81%d0%b0-%d0%bd%d0%b8-%d0%bf/

Предисловие като за предсказуеми комента(то)ри: не се кандидатирам за нищо – както и през всички изминали десетилетия , белязани от избори – нито за баснословната заплата на евродепутат, нито за поста на “бедния” в сравнение с него местен роднина в туземното ни Народно събрание, нито за местен управник. Не ми пука,  че мнението ми не печели толкова любимата на публичните плямпачи “всенародна” подкрепа.

Става дума отново за еврейския, пардон – циганския проблем в България, в която толкова се гордеем със спасяването на българските евреи от концлагарите на смъртта, но е пълно с желаещи при първа възможност да натикат циганите в газовите камери. Вкупом и без остатък, че каквито са плодовите тези нечовеци не бива да им се оставя шанс да ни застрашават с бебетата си.

Сред бойците на антициганския фронт тече “патреотично” състезание с пълното съзнание, че да правиш обобщения срещу “циганската наглост” по повод конкретно престъпление да отделни индивиди е печеливша ( предизборна) тактика.

Търсенето на виновника за несгодите ни като народ и държава у нас ескалира и без повод, но когато той се появи, какъвто е побоят, нанесен от двама цигани над българин в пловдивското село Войводиново, афектираните откриватели на универсалното зло у нас моментално предлагат варианти на “окончателното решение” ( както в нацистка Германия наричат плана за унищожение на евреите и циганите).

Кой е предизвикал инцидента във Войводиново ще се изяснява тепърва, но за хиляди наблюдаващи ( по телевизора) случая прокурори и съдии всичко е ясно по отношение на вината. Както обикновено, когато са замесени цигани. А и да не са замесени, щом има престъпление, те са обичайните заподозрени. Друг е въпрпосът, че когато българи отмъкнат 4 милиарда чрез фалирането на една банка държавата не бута къщите на заподозрените, а прави възможното да обезщети пострадалите от падението на бившия банков възход, от който ловко са се възползвали приживе на КТБ.

Фашизоидите в България не се свенят да говорят за престъпност по етнически признак. Не се притеснявам и аз да определям като фашизоидно това поведение и склонността към подобно обобщение.  Защото това подвеждане под общ знаменател е пропагандна стратегия, върху която цели партии си прокараха пътя към парламента.

Циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко дни набиха полицай, преди два дни бият военен. Това не може да продължава повече и търпимостта на българското общество се изчерпа”, отсече в рамките на неофициално започналата вече предизборна кампания бившият кандидат за президент Красимир Каракачанов, който вкуси от сладостта на изборния успех, достигайки чрез брутални лъжи във връзка с очаквана многомилионна бежанска вълна до втори тур на президентските избори през 2016 г. 

За такова изказване в нормална държава с демократични традиции всеки управляващ политик щеше да бъде принуден от обществения натиск да си подаде оставката. Но у нас няма такъв – имам предвид обществен натиск. Защото омразата по колективен признак срещу цял етнос отдавна е превърната в политическа норма, която не само е приемлива за мнозинството българи с арийско самочувствие за етническо превъзходство, но и е платформа за израстване в политиката на спекуланти, които не се гнусят да сеят омраза в нарушение на самата конституция.

Знам всички отговори на така поставения въпрос и те варират в диапазона от аморфните призиви за усмиряване на “циганската престъпност” , през уж умерените предложения за насилствени мерки за налагане на образователен ценз чрез финансови репресии, ограничаване на избирателните права и раждаемостта, до …Да не продължавам с разнообразието на човекомразието, съсредоточено върху най-низшата каста от обществото.

Фашизоидността на призивите за разправа с най-уязвимата част от българските граждани, както вече отбелязах, контрастира рязко със самочувствието ни на нация, спасила своите евреи от газовите камери на Хитлер, в които той е изпратил повече от милион цигани. За последните обаче тук никой не споменава. Защото са последните, които биват споменавани у нас, когато става дума за съпричастност и толерантност към различните човешки същества.  

И друг път съм питал и пак ще повдигна въпроса: къде са русофилите, изживяващи се като антифашисти, да се възмутят от тази фашизоидност? А че тя вирее ( не само ) у нас, можем да се уверим по аналогия с тъмния пример на “братска Русия”, за която правозащитничката Анна Политковская отбелязва в своя дневник ( издаден след убийството й в отделна книга)  на 23 декември 2003 г. във връзка с намерени в Москва в кофи за боклук отрязани глави на мургави кавказци, жертва на масираната расистка пропаганда в Русия срещу кавказците:

“Такива са резултатите от расистката пропаганда в предизборната кампания. Нашият народ е много податлив на фашистка пропаганда и реагира веднага. По-рано този месец Родина, партията на Дмитрий Рогозин, спечели в москва 15 процента”. ( Анна Политковская “Руски дневник, стр. 56)” http://ivo.bg/2016/10/25/московската-група-на-20-те-г-20-срещу-отбо/

Знам също, че разгневените от моята позиция любители на омразата срещу циганите ще се опитат да ме заковат на рендосаната на техните компютри дъска на позора с най-трудния въпрос: какво предлагам!

Какво ли? Ето какво. 

Предлагам да си гласуваме антицигански закони, че поне да узаконим ставащото в главите ни, вместо да нарушаваме масово конституцията, забраняваща пропагандирането на омраза на етническа основа. 

Имаме пример как се прави това с първото в света антиеврейско законодателство, прието в Русия през 1882 г под формата на т.н. майски закони. Автор: министърът на вътрешните работи Николай Игнатиев, ярък представител на крайния руски шовинизъм, антисемитизъм и прочее мракобесни характеристики на руските традиции в преследването на всяко свободомислие, но любимец на българските русофили заради ловкостта, с която успява да ги излъже, че Русия ни е дарила свобода и земи.

У нас си имаме готови прототипи – като граф Каракачанов, граф Сидеров и прочее благоуродия.

В помощ на търсещите “окончателно решение” цитирам част от въведението в книгата “Измамата “Сан Стефано”, посветена на това кой е бил наистина Игнатиев.

Всяка прилика между отношението на Игнатиев към евреите и на Каракачанов към циганите не е случайна.

“Игнатиев е награден за заслуги към руското мракобесие от новия император Александър III с поста министър на държавното имущество. Броени седмици след като на 1 март 1881 г. загива при атентат царят Освободител ( на крепостните роби в Русия) Николай Игнатиев става по волята на новия император министър на вътрешните работи. 

Генерал Игнатиев е издигнат за заслуги в борбата му срещу евр(оп)ейското влияние като най – виден представител на руското мракобесие. Доказал се е като върл реакционер още като дипломат на Балканите, воювал  “ с болка на сърце” срещу проникването на европейско влияние сред народите на полуострова. Натоварен е в ролята на водещ руски православен фундаменталист и радетел на идеята за подчиняването на славяните на руските имперски интереси да бди в самата руска империя да не покълне европейско влияние. Това го прави особено актуален за реанимирана употреба от страна на съвременната кремълска пропаганда в България за нуждите на московската антиевропейска и антизападна доктрина в усилията на Москва да насъсква България срещу нейните западни съюзници. 

Николай Игнатиев се самоопределя като заклет антисемит в интервюта с меродавни автори. Сред тях е английският журналист Чарлз Марвин, който познава Русия от 16 годишен. Живее там с баща си, нает като инженер по проект на река Нева. Научава руски по време на своя 6 годишен престой, продължил до 1876 г. От в. “Глоуб” го наемат като кореспондент за година и половина в Санкт Петербург. Завръщайки се в Лондон е приет на работа във външното министерство. Доверяват му на 29 май 1878 г. да направи копие от тайната сделка на Великобритания с Русия, подготвена за подялбата на плячката от Руско-турската война ( за сметка на българите), обявена по онова време. Чарлз Марвин предоставя още същата вечер резюме на документа на в. “Глоуб”. Скандалът принуждава премиера Солсбъри да заяви на 1 юни в камарата на лордовете, че публикацията е лъжа. На 14 юни “Глоуб” публикува пълния текст на срамната сделка с Русия ( за българска сметка). Храбрият журналист Чарлз Марвин е арестуван на 26 юни, но три седмици по-късно е освободен поради липса на доказателства за извършено престъпление. След това журналистът публикува пълни разкрития как Англия и Русия тайно са се договорили на 31 май 1878 г. за подялбата на балканското наследство на победената от Русия Османска империя.

Чарлз Марвин интервюира министъра на вътрешните работи на Русия Николай Игнатиев през 1882 г. и му задава въпрос за отношението му  към евреите. На което Игнатиев отговаря:

„Евреите сами се обявяват за общност. Те имат свои собствени обичаи и навици и не биха следвали тези, установени в Русия. Те са държава в рамките на държавата. Как бихме могли да се справим с подобен чужд елемент?“  

  Чарлз Марвин пита за уточнение:

„Но недоволството е, че Вие няма да позволите на евреите да се възползват от привилегиите на останалите граждани на Русия”. 

На това министър Николай Игнатиев отвръща с кратка лекция по отношение на “мръсния евреин”, който  “угнетява хората” и заслужава да бъде изгонен от Русия ( както и става с 1 милион евреи след погромите от май 1881 г. в руската империя):

“Ако сте живели в Южна Русия тогава ще знаете какво е евреинът. Той е мръсен, облича се различно от всички останали, организира свое собствено общество и угнетява хората. Както отбелязах преди време пред една делегация, която ме чакаше – да уважаваме изгонването на евреите от определени градове и територии – как бих могъл да накарам хората да те приемат ако ти правиш всичко по силите си, за да ги накараш да те мразят и отлъчват?“  (Чарлз Марвин, „Руското настъпление към Индия“, разговори със Скобелев, Игнатиев и други изтъкнати руски генерали и държавници, централно азиатския въпрос, Лондон, Законът Сампсън, Марстън, Съърл и Ривингстън, 1882, стр. 233.)

За същото свидетелства и Уйлям Томас Стийд, известен и като писател, предвидил катастрофата на “Титаник”, загинал отгоре на всичко въпреки пророчеството си в катастрофата на борда на същия този кораб през април 1912 г..

“Генерал Игнатиев има често посещения от равините, когато е Министър на Вътрешните работи, и в своите интервюта с делегациите той се изказва по обичайния си начин. Той им казва, че когато равините ревизират Талмуда и  прочистват пасажи, които учат евреите, че вярата не трябва да се поддържа чрез идолопоклоничество, те самите могат да се върнат и да помолят да им бъдат възстановени и да споделят именно привилегиите на идолопоклоничеството. „Ние страдахме под робството на Египет,“ казват равините. „Но“, язвително отвръща Игнатиев, „ако е така, защо не си излязохте от Египет? Къде беше вашия Моисей? Аз бих бил твърде доволен да му дам всичката власт да заведе вашите хора в земите на Ханаан. Фараонът не би ви пуснал; аз, от друга страна ще изпитам задоволство да ви дам всяка възможност да заминете.“ W.T. Stead, “Truth About Russia”, London, 1888, Cassel and Company, Ltd, pp. 305”.

Както се вижда, има решение на въпроса с циганите. Подсказва ни го самият “граф”, т.е. един руски благуородник, който явно е впечатлил своите германски следовници, създали също толкова благоуродно ударно в Германия антисемитските закони за прочистване на нацията. Колко му е да се възползваме от този богат опит!

 

НА СНИМКАТА: Бившият руски посланик Юрий Исаков скланя глава пред паметника на антисемита Николай Игнатиев в София – един блогоуроднически, достоен за копиране жест, продължен и от сегашния посланик Макаров

images-1

Share on Facebook

De Profundis: ПРОКУРАТУРАТА ДА КАЖЕ ЦЯЛАТА АЗБУКА ПО СЛУЧАЯ С РУСКАТА ВРЪЗКА НА НИКОЛАЙ БАНЕВ

https://asenov2007.wordpress.com/2019/01/09/de-profundis-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%ba%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%b6%d0%b5-%d1%86%d1%8f%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d1%83%d0%ba/

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-prokuraturata-da-kazhe-tsyalata-azbuka-po-sluchaya-s-ruskata-vrazka-na-nikolay-banev

Много ми се ще, граждани, един ден да се събудя и в медиите да не видя нито една, ама нито една, тревожна за нормалния свят новина, свързана с Русия или произтичаща от Русия – само светли и празнични вести да са дошли от Изток.

Е, не мога да дам пример като как точно биха звучали подобни добри новини, защото досега такова нещо не се е случвало, но, както се твърди сред заклетите оптимисти – за всяко нещо има първи път. А и всеки има право да мечтае.

Но като няма каквото искаме, принудени сме да работим с каквото имаме, нали, та и аз така.

Честно казано, с голям интерес прочетох новината, че българската прокуратура е констатирала руската връзка на лицето Николай Банев. Както твърди заместник-главният прокурор Иван Гешев, в килията на белобрадия комсомолец е открит таен телефон, чрез който той е осъществявал връзка с руски другари и е уговарял в своя защита доста любопитни неща.

„След като се направи експертиза, се видя неговата комуникация с руски лобисти, с която се предполага сформиране на Евразийска партия в България, която да защитава чужди интереси. Така той ще иска политическо убежище в Русия. За мен това е предателство към собствената държава” – каза Иван Гешев.

Заместник-главният прокурор добави също, че отсреща са обещавали на Банев защита от руски адвокати, „хибридна война и медийна кампания в Русия в негова защита”, плюс медийна атака срещу българската прокуратура.
Какво да ви кажа, оказва се, че в този конкретен случай напълно вярвам на българската прокуратура. Странно ми е да го призная, но е факт – за някои неща може би наистина има първи път.

Събитието е знаменателно, защото, поне според мен, досега толкова официален български орган на толкова високо ниво не е обсъждал толкова открито негативното влияние на Русия в българския живот, не е говорил за руската връзка като фактор, който дестабилизира България и не е използвал квалификации като „предателство към собствената държава”.

Разбира се, много бих искал, след като е започнала да казва „а”, прокуратурата да продължи с „б” и цялата останала азбука.

Например, като назове имената на въпросните руски „лобисти” и „руски граждани”, за които става дума в изявлението на Гешев. Да назове също споменатия „конкретен, известен български журналист”, представен като човек, готов да започне руската медийна кампания срещу българската прокуратура. Да узнае обществото ни с кои хора Банев се е канил да прави „Евразийска партия”, защото, в края на краищата, това засяга целия български политически живот.

Ето такива неща ми се иска още да каже прокуратурата, за да ѝ повярваме ние, гражданите напълно и безрезервно, за да я подкрепим в нейната битка за истината, справедливостта и законността.

В това отношение има и още по-добри възможности. Например покрай случая с Банев, прокуратурата може да започне да разплита чорапа на цялата мрежа от руски подлоги в България, които по един или друг начин през годините работят за руските интереси и вредят на българските. Още повече – голямата част от тези хора са публични, те не се крият, напротив, открито демонстрират връзката си с Москва и желанието си да служат на Кремъл.

Ние всички ги знаем, но е важно прокуратурата да ги узнае и назове. И после съдът, евентуално…..

От цялото изявление на прокурор Иван Гешев, не съм сигурен само дали думите му за „предателство към собствената държава” имат реална правна стойност или са по-скоро недобре изразена мисъл пред телевизионната камера.

Имам предвид факта, че никой човек в демократичния свят не дължи никаква лоялност към „държавата” като такава. Държавата е абстрактно понятие и ако се настоява да ѝ бъдеш предан, това означава, че се иска да си лично предан или на някаква безлична администрация, или на управляващия в момента екип.

Струва ми се, че по-правилно в случая, пък и по принцип, би било да се говори за предателство спрямо българските национални интереси, които имат съвсем конкретни измерения. Най-общо казано, свеждат се до това да държим Русия максимално далеч от нас и нашите дела, като се противопоставяме открито и адекватно на всеки неин опит за намеса.

А не да просим от Кремъл пари, политическа подкрепа, правна защита и т.н.

Защо не бива да просим от Кремъл, ли? Ами поне по три причини. Първо, Кремъл няма пари, нормална демократична политика и нормално, демократично законодателство, та да ги раздава. Второ – затова парите, които ще даде на някои от нас, ще открадне от всички нас, а подкрепата и защитата си ще превърне в политическо и правно острие, с което да ни нарани.  И трето, защото Кремъл възприема всяка чужда готовност за сътрудничество като форма на подчинение и се държи съответно.

Така че с Русия трябва да се работи открито, последователно и с истината напред. В това отношение през последните дни поне Дания ни показа как се прави. Датчаните отрязаха руските мераци „Северен поток 2” да мине през тяхна територия, защото, както заяви премиерът Ларс Расмусен, проектът не е чисто икономически, нищо, че Меркел и Путин го представят за такъв, а политически.

Толкоз. Не може Русия да трупа заплаха върху заплаха срещу света, а да очаква той да отговаря с любов и преданост.

„Геополитическата ситуация в региона се промени драстично: конфликтът в Украйна, напрежението в Балтийско море, нарушенията на нашето въздушно пространство, разполагането на ракетите „Искандер” в Калининградска област” – това, според бившият датски военен министър Ник Хеджеруп, са все фактори, които определят датското решение да се отреже агресивната Русия.

Откъм българска страна ние бихме могли да добавим още доста фактори, които би трябвало да ни смущават и да ни държат далече и настрани от каквито и да било топли връзки с Кремъл, поне докато Русия някак не се превърне в нормална демократична държава.

Визирам, разбира се, руската милитаризация на Черно море, която включва също постоянни провокативни нарушения на българското въздушно пространство, анексирането на Крим и натъпкването му с руски ракети, насочени пряко срещу нас, мераците и действията за превръщането на Азовско море във вътрешно руско езеро, заплахите и хибридните руски операции в България и на Балканите, включително в Македония, Черна гора, Гърция, милитаризацията на Сърбия и подтикването ѝ към горещ конфликт с Косово, такива обикновени и всекидневни неща.
Ама европейският мотор – Германия, също има интерес от изграждането на „Северен поток 2” и не бива да чупим хатъра на Берлин. Да, обаче, както виждаме, трезво мислещите и принципно реагиращи датчани и на Берлин показаха как се прави умна политика в демократичния свят. Те дори индиректно обвиниха канцлера Меркел в съзнателна лъжа, в целенасочена заблуда на общественото мнение, задето постоянно обяснява как „потокът” бил само и чисто икономически проект. И как Русия ще бъде така добра да сключи договори с Украйна, които ще запазят статута на страната като транзитна територия на руския газ към Европа.

Да, ще сключи договори, ама кога – преди или след като „Северен поток 2” бъде изграден и влезе в действие? И ако наистина Русия сключи такива договори, кой ще я накара после да ги спазва, което е друга една интересна страна от многостранната руска политическа игра…..

Лошото е, че, като цяло, нещата с водещия европейски мотор – Германия, напоследък май се влошават все повече, граждани. На моменти дори откъм Берлин вони – и понякога имам чувството, че там сякаш вече управлява не онази Ангела Меркел, която беше дясната ръка на великия европейски политик Хелмут Кол, а на власт се е върнала лявата руска подлога Герхард Шрьодер.

И лошото е, че тази представа ми се натрапва въз основа не само на немската политика по отношение на „Северен поток 2”, но също спрямо мигрантите, спрямо САЩ и евро-атлантическото партньорство изобщо, спрямо мнението на по-малките европейски партньори по един или друг въпрос…..

Но стига отклонения, да се върнем на общата идея, от която тръгнах – колкото повече истини знае българското общество за Русия, за нейната агресивна политика и хората, които ѝ помагат да я реализира, толкова по-малко възможности ще има Русия да манипулира българското общество.

Ето защо, ако разкрие цялата истина за руската връзка на Николай Банев, българската прокуратура със сигурност ще постигне и една своя стара мечта – рязко да повиши общественото доверие към себе си и да се превърне в позитивен за развитието на обществото ни фактор.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Лин-Мануел Миранда купува книжарница в Ню Йорк, за да я спаси от затваряне

http://azcheta.com/lin-manuel-miranda-kupuva-knizharnitsa-za-da-ya-spasi-ot-zatvaryane/

Години след като написва дебютния си мюзикъл In the Heights в мазето на театралната книжарница Drama Book Shop, композиторът и актьор Лин-Мануел Миранда спасява нюйоркската забележителност от затваряне, научаваме от The Guardian. Той се съюзява с двама свои колеги от хитовия си мюзикъл Hamilton, за да купи и вдъхне нов живот на 100-годишната културна институция. Миранда споделя в интервю за The...

„И никога не я откриха“ дава жестоки отговори на страшните въпроси

http://azcheta.com/i-nikoga-ne-ya-otkriha-remigush-mruz/

Ремигиуш Мруз вече е хитово име в страните, където е бил издаван. По народност авторът на „И никога не я откриха“ (изд. „Ера“) е поляк и е едва в началото на трийсетте си години, но въпреки това е публикувал цели трийсет романа. Неговата страст са трилърите, които очевидно много добре му се получават, ако съдим...

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване