Изт: TruckingInfo.com

Какво различава 2019 година от последните десетилетия на 20-ти век? Почти нищо! Летим със същите самолети, караме същите коли, плаваме със същите кораби. Под „същите” имам предвид, че продължават да разчитат на петрола. Имаме коли с нов дизайн, но със стария двигател с вътрешно горене. Един седемдесетарски самолет не лети по-бавно от един съвременен джет и също се нуждае от керосин. През 20-ти век също имаше компютри. Имаше и нет – при това достъпен за домакинствата. Това, че сме успели да натикаме пе-це-тата в дланта си не е кой знае каква промяна. То е промяна по дизайн, но не и по съдържание. Както при колите. Лично аз използвам смартфона си, за да влизам в мейл, който съм регистрирал през 1997 година. И социалните мрежи не са кой знае каква фундаментална промяна. Телевизията продължава да формира общественото мнение. Пресата отстъпва на заден план, да, но тя беше мас-медията на 19-ти век. Националната държава продължава да бъде основна форма за организация на обществото. Дори има завърщане към национализма. От това какъв паспорт притежаваш зависи много, почти всичко – определящо е за качеството ти на живот, за достъпа ти до социални и здравни услуги, за спосoбността ти да пътуваш. За правата и задълженията ти на гражданин. За достъпа ти до питейна вода. За правото ти да не умреш от глад. Двама души с еднаква професия, образование, стаж и коефициент на интелигентност могат да получават съответно по 300 или по 3000 долата месечно възнаграждение за абсолютно същите усилия, които полагат, в зависимост (единствено) от паспорта, който притежават…

Двадесет и първи век започва едва сега.

Как ще изглежда той е големият въпрос. Посветил съм немалко време на футурулогията и ще си позволя да дам няколко смели предположения:

Отказ от петрола

През 21-ви век ще станем свидетели на тоталния и окончателен отказ от петрола. Това вече се усеща. Най-напредналите държави започват да се отказват от дизеловите автомобили, след тях ще дойде ред и на бензиновите. „Електричките” все още прохождат, но именно те ще бъдат в основата на индивидуалния сухоземен транспорт през новото столетие. Друг е въпросът колко „индивидуален” ще бъде този транспорт. Споделеният автомобил е единственото решение за пренаселен свят, в който собственият такъв прекарва само 3% от живота си в движение, а товари притежателя си със 100% от разходите през цялото време.

Новото преселение на народите

Учителят ми по история обясняваше Великото преселение на народите така: „Гладният добитък гледа отчаяно оскубаните пасища, а гладният народ гледа отчаяно изпосталелия добитък и в отчаянието си решава да смени локацията”. Масови преселения на народите са се случвали многократно в човешката история. Емигрирали са не само единици в търсене на по-добро препитание и по-добър живот другаде, емигрирали са цели народи. Като народа на Хан Аспарух. Никога обаче преселението на народите не се е случвало с такава скорост и в такива мащаби, както се случва сега. С основание можем да разчитаме, че половината Африка ще се опита да емигрира в Европа до края на столетиетието, както и че половината Южна Америка ще се опита да се пресели в по-богатия Север. А когато се вдигне нивото на световния океан само един Господ знае накъде ще потеглят милиардите обитатели на островните държави и на крайбрежните градове…

Уеднаквяване на жизнения стандарт

Новото преселение на народите ще заличи (до голяма степен) острата поляризация в равнищата на жизнения стандарт, която съществува между отделните държави сега. Никога няма „да ги стигнем американците”, но и чистачката в Гърция няма да получава колкото университетски преподавател у нас. Аутсорсингът, даунсайзингът и изнесеното зад граница производство са „деца” на отминалия век. Те само задават тренда към уеднаквяване на жизнения стандарт в целия свят, който ще се качи на стероиди благодарение на новото преселение на народите.

Класата на излишните

Говорейки за професии и доходи, уви, повечето хора ще останат и без едното, и без другото през 21-ви век. Ще се появи „класата на излишните” или „The Eaters”, както ги нарича подигравателно сегашният елит, т.е “ядящите”. Пред глобалното управление ще се разкрият само две алтернативи: мащабно редуциране на населението на света или материално осигуряване на минимални средства за оцеляване на „излишните”. Трета алтернатива няма да има. Много вероятно е да изберат втората. Накратко, елитът ще заделя всеки месец по някой лев, който „излишните” ще му връщат обратно под формата на консумация на стоките и услугите, които въпросният елит произвежда. В замяна на пълно подчинение и спазване на куп интересни правила, които съвсем няма да бъдат в услуга на „бенефициентите”, естествено!

Частният космос

С отслабването на нациите и държавите, космическите изследвания ще преминат изцяло в частни ръце. И ще бъдат движени изцяло от частни интереси. Гледали сте „Аватар”. Колонизирането на „желязната планета” Марс ще бъде с цел доходи от добивната индустрия там, но ще започне като увлекателно телевизионно предаване, тип „риалити шоу”. Да се готвят и останалите планети в Слънчевата система.

No more global wars

Новото столетите просто няма да може да си позволи всеобхватна, мащабна глобална война, каквато си позволи старото, при това – два пъти. Причината е в атомната бомба. Всички световни лидери са с напъхано в устата дуло и с пръст върху спусъка по отношение на възможностите за започване на ядрен конфликт. Освен ако не се появи самоубиец с достъп до атомно оръжие и група суицидни шизофреници да му помагат (тъй като не е работа за сам човек), трета световна война няма да има. По-вероятно е целият ядрен арсенал на Земята да се използва за „затоплянето” на Марс или на някоя друга планета с неподходящ за нас климат. Глобални войни през 21-ви век обаче няма да има. Това не значи, че хората ще спрат да се избиват помежду си, напротив – ще го правят още по-ожесточено. Колкото повече ставаме и с колкото по-малко ресурси разполагаме, толкова по-незначителен ще ни се струва животът на „ближния”, с когото трябва да делим една чиния. Или един гарантиран базов доход. Ще има революции, бунтове, регионални, етнически, икономически, екологични, масови и всякакви други конфликти, но Трета световна война няма да има. Спете спокойно деца.

No more cancer

Ракът също ще си отиде. Тази „чума на 20-ти век” ще придобие значението на туберкулозата и холерата в наши дни – опасно заболяване, но напълно преодолимо и поставено под карантина. Ще има не един, а стотици методи за лечение на рака. Ще има хиляди методи за превенция и стотици хиляди за „заличаването” му още на ниво „генетичен багаж”, т.е преди човек да се е родил.

Край на семейната единица тип: „мама, татко и аз”

Социо-икономическите и политико-технологичните причини за това могат да запълнят обема на няколко книги. Просто кажете „чао” на семейството такова, каквото го познаваме от хилядолетия. Ще се появят нови типове семейства. Множество видове семейства ще заменят единствено съществуващото досега. Казвам „досега”, защото то вече не е единствено: Има семейства на хомосексуални двойки с деца, на самотни майки с деца, на самотни бащи с деца, на родови общини и на религиозни комуни с общи деца. През 21-ви век броят и видът на семействата ще се увеличава.

Тотална дигитализация на личността

Електронните винетки са само началото. Скоро ще имаме електронна идентичност, виртуално гражданство, виртуални паспорти, виртуални пари, виртуален секс, виртуални пътешествия и виртуален живот, какъвто не са сънували дори най-смелите фантасти. Самотниците напразно очакват наводняването на пазара от съвършени секс кукли с изкуствен интелект и готварски умения. Много по-лесно (и по-евтино) е да се повлияе на няколко неврончета в мозъка. Тоталната дигитализация на личността ще върви ръка за ръка с тоталното технологично подчиняване на индивида на интересите на общността или на Този, който контролира общността. Несъгласните и нежелаещите да участват ще бъдат принуждавани да живеят в резервати (или пустини), където ще убиват вечерята си с примитивни оръжия от подръчни материали…като част от денонощно риалити шоу. На отчаяните ще им се дава възможност да се завърнат обратно в цивилизацията. В замяна на технологично подчиняване на интересите на общността или на Този, който контролира общността, естествено.

Интересно ми е какви прогнози имате вие за настъпилото столетие. Не се колебайте да ги споделите в коментар. Този блог също е отживелица от една отиваща си епоха. Не се знае докога ще имате тази възможност…

Тихомир Димитров 

И друг път съм споменавал един анекдот, приписван на академик Ангел  Балевски, придворен шут на ЦК на БКП,  с лиценз от вожда Тодор Живков да разказва вицове за самия него като форма на царствено благоволение. Вицът гласи:

“ Защо свинете се броят на глави, а академиците на членове? Всеки според слабото му място”.

Тази соцшегичка придоби особена актуалност напоследък, когато компания от самодостатъчни русофилистични академици ръсят декларации с призиви за единение  на нацията и разединяват същата със свинска упоритост при първа възможност. Такава им се открои в копанята с националистическа помия от постсоциалистическата кухня, заработи на пълни обороти в кухнята на петата колона след криминалния случай с побоя в село Войводино. 

Групата академици на повикване – винаги, когато Кремъл свири “сбор” ( т.е. единение), отново се произнесе с бисери в най-добрите традиции на строя, през който е закърмена да се строява на копанята. http://ivo.bg/2018/09/20/единението-под-единоначалието-на-гла/

Вместо да работят за единението на нацията в духа на възванието, под което се подписаха неотдавна в подобен състав, академиците си сложиха подписите под искане към премира Борисов да подкрепи с “ценни указания” за държавни мерки срещу специфична част от българските граждани.

Академиците застават зад” войводата” от Войводиново Какаракачанов, който се домогва до статута на говорител на активните борци за усмиряване на “наглите цигани”. 

“Разчитаме, че след ценните ви указания компетентните институции ще вземат нужните мерки в най-скоро време да се прекрати това безумие на злодейски посегателства срещу живота, достойнството и имота на обикновени български граждани”, написаха те в петиция до премиера, която обаче не дублират и до президента Радев, откроявайки го по този пасивен начин като “свой човек”, неприкрит путинофил, когото не искат да упрекват за също така гръмовното мълчание. 

Под това възвание си сложиха подписите Акад. Георги Марков, акад. Васил Сгурев, акад. Благовест Сендов, проф. Александър Чирков, Веселин Воденичаров, акад. Пламен Карталов, акад. Стефан Воденичаров, акад. Константин Косев, акад. Антон Дончев, чл. кор. Иван Гранитски, акад. Васил Гюзелев.

Не без лицемерна ирония академиците “бъзикат” в своята петиция Борисов, че очакват той да подкрепи своя подчинен Каракачанов, защото вярвали , че премиерът бил надарен с “искрено родолюбие и любов към отечествените ценности и светини”.

Във връзка с този подстрекателски академичен демарш припомням, че по подобен начин се започна разпадането на Югославия. Академици призоваха вожда Милошевич да вземе мерки в духа на сръбския национализъм и днес Сърбия е парият на Балканите след кървава гражданска война, разпалена “академично”.

Ако читателите не вярват на автора на тези редове, нека прочетат какво е писал по темата във вестник “Атака” специалистът  Велизар Енчев доста години преди да стигне ( през какви ли не позиции) до днешното си качество на кандидат за собствено предаване по откровено путинофилската телевизия на БСП. 

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=9147&format=html&edition_id=127

Възходът и падението на Слободан

Меморандумът на сръбската академия разтърси Югославия

Велизар Енчев*

В политическата история на Социалистическа федеративна република Югославия /СФРЮ/ 1986-а ще остане като годината на тайния възход на Слободан Милошевич. Изминали са шест години от смъртта на Йосип Броз Тито, култът към неговото име все още е жив, федерацията се управлява от сменящи се всяка година председатели на колективното президентство, републиканското председателство на Сърбия се оглавява от Иван Стамболич, сръбската автономна област Косово е под сянката на албанските бунтове от 1981 г., кърваво потушени от югославската армия. В този момент доскорошният банкер Слободан Милошевич оглавява Съюза на сръбските комунисти и се ползва с името на прагматичен политик, наричан “сръбският Горбачов”.

През пролетта на 1986 г. в югославския печат “изтича” информацията, че  историци от Сръбската академия на науките и изкуствата /САНИ/ са подготвили Меморандум за положението на сръбския народ в Югославия. Скоро се разбира, че това е теоретичната основа на сръбския държавен национализъм, решил да излезе на политическата сцена с помощта на един академичен документ.

Меморандумът отделя особено внимание на политическата и икономическата доминация на Словения и Хърватия. Според академиците тази доминация застрашава сръбските интереси, а с това и стабилността на федерацията. Характеризирайки “антисръбските действия” на Словения и Хърватия, авторите на Меморандума използват фразата “тайна коалиция”. С течение на времето тази фраза ще влезе в ежедневната политическа лексика на сръбските политици.

За първи път след смъртта на Тито в официален документ се говори за “дискриминацията на сърбите в Република Хърватия”, като се припомня периодът на усташкото управление на Анте Павелич през Втората световна война /1941-1945 г./, когато Независимата хърватска държава е съюзник на Хитлер. Констатирайки тежкото положение на сърбите в Косово, Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония и Словения, сръбските академици налагат един извод: след Втората световна война единствено сърбите не са решили националния си въпрос в Югославия, поради което имат законното право най-после да сторят това.

Но как да се постигне заветната сръбска мечта? Меморандумът откровено сочи решението на сръбската политическа кръстословица:

сърбите извън Сърбия трябва да
вземат съдбата си в свои ръце

Призивите за сръбски бунт в несръбските републики е елегантно обвит в предложението за референдум, на който свободно да се изрази волята на народа.

Авторският колектив на Меморандума се ръководи зам.-председателя на академията акад. Антоний Исакович. Сръбските комунисти възприемат Исакович като националист, оспорващ делото на Йосип Броз Тито. Веднага след появяването на Меморандума партийната организация на академията осъжда този “реакционен и антиюгославски документ”. Съюзът на комунистите на Войводина оценява Меморандума като “най-реакционната платформа от войната до днес”. За хърватските интелектуалци академичният документ е “синтез на великосръбския шовинизъм”. Пророчески звучи анализът на бившия словенски премиер Стане Кавчич:

“Главните слабости на Меморандума са следните: той не признава националната идентичност на албанците в Косово и търси решението на косовската криза в историята. Меморандумът не отчита, че тежката икономическа ситуация в Сърбия не е последица от надмощието на хърватско-словенската коалиция /което никога не е съществувало/, а се дължи на погрешната политика, засегнала не само Сърбия, но и останалите републики. Документът на сръбските академици прескача икономическите провали на Сърбия /заводите “Цървена застава” и Металургичният комбинат в Смедерево/, които тежко засегнаха нейните стопански показатели…Няма да се изненадам, ако Сърбия разруши сегашното статукво в Югославия, предизвиквайки или нейното погребение, или повторното и раждане. И двата варианта са напълно възможни…”

Една година след появяването на Меморандума водачът на сръбските комунисти запазва пълно мълчание. Но всички политици в Югославия знаят, че той е идейният творец на академичната харта, предпочитащ да остане в сянка. Защото комунистическата му идеология и заеманият пост не се покриват с веруюто на Милошевич, напълно отричащо Титовия постулат за “братството и единството на югославските народи”. Двама сръбски политици посочват с пръст Милошевич – ръководителят на белградските комунисти Драгиша Павлович и председателя на Председателството на Сърбия Иван Стамболич. Павлович се осмелява открито да попита защо Слободан Милошевич не се дистанцира от Меморандума. Още по-настъпателен е Иван Стамболич. Именно той е човекът, който дава зелена улица за мълниеносната партийна кариера на банкера Милошевич и за издигането му за председател на Съюза на комунистите на Сърбия. В края на 1986 г. , от трибуната на Белградския университет, Стамболич произнася най-силната си политическа реч, пряко насочена срещу неговото бивше протеже:

“Меморандумът е израз на старата шовинистична загриженост за съдбата на сръбството, следвайки до болка познатата формула: сърбите са победители във всички войни, но са победени в мирно време. Никой здравомислещ няма да повярва не само на сръбския, но и на всеки друг народ, който приписва победите само на себе си, а за пораженията търси вината у другите. Според т.нар.Меморандум на сръбския народ не му остава нищо друго, освен “да се вдигне на крак”, защото бил мразен от братята си, защото бил прокълнат да бъде губещ, защото ръководството му е слабо. Излиза, че голготата на сърбите е навсякъде – в Косово,  Войводина, Македония, Хърватия, Босна и Херцеговина. Меморандумът с чиста съвест може да се нарече In memoriam, или удар в гърба на Югославия. Този документ вреди на сръбските интереси в Югославия, не вижда мястото на Сърбия във федерацията и прави невъзможно съществуването на югославската държава”.

Слободан Милошевич незабавно отвръща на критиците си.

С обвинението “врагове
на сръбския народ”

на Осмия пленум на ЦК на Съюза на сръбските комунисти /22 и 23 септември 1987 г./ групата на Милошевич отстранява Иван Стамболич и Драгиша Павлович от постовете им. В следващите няколко месеца победилата фракция на Милошевич извършва чистки в сръбската партийна организация. От партията са изключени над 5000 сръбски комунисти, които не одобряват курса на Слободан Милошевич.

Меморандумът е само върхът на айсберга, прикриващ новата сръбска стратегия към автономните области Косово и Войводина и към “непослушните” републики Словения и Хърватия. Дискретна цел на Милошевич са Македония и Босна и Херцеговина, където активно работят сръбските тайни служби и създават лобита за влияние сред местния елит. Стратегията на Милошевич е съвременна версия на сръбската държавна доктрина от края на 19 век, носеща името “Начертания”.  Неин автор е сръбският политик  Илия Гарашанин, който планира силова териториална експанзия във всички възможни посоки, за да създаде Велика Сърбия. Един век по-късно  Слободан Милошевич  прегръща идеите на Илия Гарашанин за голяма и мощна сръбска държава.

Следва
Как Милошевич покори
Войводина, Косово и Черна гора

Share on Facebook

Висшите училища от  Ivy League /Бръшляновата лига са сред най-престижните  в света. Те включват Браун, Харвард, Корнел, Принстън, Дартмут, Йейл,   Колумбийския университет в Ню Йорк  и Университета на Пенсилвания.

Училищата от Ivy League   вече предлагат безплатни онлайн курсове в множество платформи за онлайн обучение. Досега те са създали близо  500 курса, от които около 396 са   активни.

Ето една колекция от техни безплатни курсове в областите Компютърни науки, Бизнес, Хуманитарни науки, Социални науки, Изкуство и дизайн,   Здраве & Медицина, Наука за данните, Образование и др.

“Марш, марш, с генерала наш”, се пее в героичния химн на българската армия преди тя да бъде превърната в “народна” в услуга на един друг народ ( доколкото за съветския сбироток можеше да се говори като за един народ).

В контекста на днешните събития, когато овластените ( бивши) генерали мълчат и оставят подчинените им да вилнеят подстрекателски противоконституционно срещу “циганизацията” на България, рефренът “марш, марш, генерала наш” звучи актуално. В смисъл да се махат, щом се крият.

Единият се хвалеше, че бил биткаджия откакто се помни. В качеството си на главен секретар на МВР позираше като герой от филм, който еднолично раздава справедливост. Един от ироничните му прякори в публичното пространство не случайно е Геройко. Същият не веднъж определя себе си ( скромно) като “най-големия демократ” в тази страна. Очевидно смята за супер демократично да се гази конституцията и се съгласява мълчаливо с онези, които призовават към това. 

Другият поне е военен от кариерата, а не е удостоен за една нощ с генералско звание като награда за лоялност и вярна служба в процеса на разбиване на двуполюсния политически модел. Само че да си генерал от кариерата не е предимство в случая, а е утежняващо вината му обстоятелство. Той е  нещо много повече от (бивш) генерал . Главнокомандващ е, но също се е скрил и мълчи одобрително, когато военни нахлуват в политическото пространство с лозунги, които на практика зоват към саморазправа с хора по етнически признак.

Опитвам се да си представя мълчанието на предишните президенти ( с цялата ми антипатия към някои от тях). Щяха ли да мълчат солидарно по професионален признак от времето преди да станат президенти, ако роми бяха пребили философ, адвокат, историк или предприемач и съответните професионални гилдии бяха призовали към разправа с етноса, към който принадлежат биячите?

Да, има разлика между взривоопасния заряд между протести на философи и дефилирането на командоси с политически искания. Но това само подчертава малодушието на върховно овластените ни бивши генерали. Ако зовящите към разправа по етнически признат бяха адвокати или историци ( па макар и от Института по история на БКП),  барикадираните зад стените на сталинистките сгради на “Дондуков” храбреци вероятно щяха да се държат доста по – наперено. 

Кой ли не взе отношение по този опасен за етническия мир въпрос ( да ме прощавате за клишето, но в случая той наистина изглежда застрашен, щом военни се хващат за политическото оръжие)!

-И БСП не взе отношение.

-И ДПС потрива ръце на тлеещия огън.

-И Валери Симеонов необичайно мълчи.

-И Сидеров, който се е скатал от военна служба на времето ( щото бил с толкова диоптри, че едва ли не се изкарал сляп), си спомня старите навици. 

-И за финал, но на първо място по значение, най-вече си трае ГЕРБ.

С други думи, смълчал се е абсурдно целият парламент в своето разнородно еднообразие. 

Обединените т.н. патриоти свикват днес извънредно заседание на своя триумвират, но не по тази взривоопасна тема, а за да си изясняват отношенията за милиардите, които трябва да бъдат изхарчени за превъоръжаването на българската бойна авиация. Възвишена, направо небесна тема, какво от това, че хвърлената главня от техния “войвода” Каракачанов заплашва да подпали чергата на държавата, която може да се окаже обект на разтърваване с помощта на сини каски от рода на онази, с която самият Каракачанов позираше в пристъп на пророческо чувство за хумор. 

Вярно е, че нашия т.н. елит, скопен със сърп и чук, няма традиции в отстояването на трудни за времето си позиции както правеха чехите, подложени иначе на същата болезнена процедура по време на съветската окупация. Но това не е оправдание за описаната по-горе липса на внимание.

Впрочем на чешки “внимание” е “позор”. 

Share on Facebook

Две водещи испански телевизии –  Atresmedia и Mediaset  – могат да бъдат глобени до 100 милиона евро за злоупотреба с господстващо положение, съобщава BroadbandTVNews.

Действията на Atresmedia и Mediaset се отнасят до договорите, които те имат с рекламодателите и медийните агенции. Atresmedia и Mediaset са обвинявани от медиите за задължаване на рекламодателите и агенциите да рекламират в различните им канали,  като по този начин ограничават свободната конкуренция на пазара. Двете групи са задължавали медийните агенции да инвестират в по-малките канали от групите, ако искат да рекламират и в по-гледаните  телевизии като Tele 5 и Antena 3.

Mediaset и Atresmedia контролират около 83% от пазара на телевизионни реклами в страната, според последните данни на CNMC.

И двете телевизионни оператори са посочили, че ще обжалват пред Националния съд, ако бъдат санкционирани от CNMC.

Стрийминг платформата Netflix ще адаптира хитовите YA романи на американската писателка Лий Бардуго в сериал от осем епизода, научаваме от Deadline. Екранизацията ще обхване вдъхновената от руския фолклор трилогия „Гриша“, състояща се от романите „Сянка и кост“, „Падение и подем“ и „Престол и щурм“ (изд. „Егмонт“), както и неиздаваната у нас дуология Six of Crows, която се развива в същата...

С много вълнения премина церемонията по награждаване на победителите в конкурса за кратък планински разказ „Под върха“ IV в „Клуб на пътешественика“ в четвъртък вечер. Голяма част от участниците присъстваха на място, а организаторите от Софийски планински клуб се бяха погрижили за победителите да има много награди и подаръци. Водещата Дора Кузманова сподели, че все повече...

През изминалата 2018 г. в книжарниците се появи романът „Дом“ (изд. „Хермес“), дело на очарователната дама, която искаме да ви представим в това интервю – писателката Камелия Кучер. Усмихната, мила и ефирна, тя създава впечатление на човек, който живее живота си така, че да бъде щастлив в собствената си кожа. На фона на завидното образование, което...

Спомняте ли си митинга на “Атака” от 15 декември 2015 г., предвождан ( разбира се!) от Сидеров ( на снимката по-долу)? Русия и Турция бяха скарани от три седмици заради сваления на 24 ноември руски самолет от турски изтребител и руската пета колона беше активирана да демонстрира солидарността си с Москва.

“Хора от цялата страна се обявиха срещу идването на ( премиера на Турция – бел. ИИ) Ахмет Давутоглу в България. Протестиращите разпънаха български и руски знамена. Те издигнаха плакати с надписи “Турция обяви война на Русия, на чия страна сме ние?”.https://dariknews.bg/novini/bylgariia/stotici-atakisti-na-shestvie-sreshtu-poseshtenieto-na-davutoglu-snimkivideo-1536829

Е, въпросът за това на чия страна е Сидеров, беше коригиран днес в негово публично изказване, в което за пръв път слага знак на равенство между Москва и Анкара. Пледира да не бъдем на тяхна страна. 

След като в навечерието на 2019-та се разграничи от Борисов в своята партийна телевизия “Алфа” и “разкри” , че причината за създаването на ГЕРБ била да спрат възхода на “Атака”, сега Сидеров се разграничава и от себе си. 

Разбираемо е малцина да си спомнят споменатия митинг заради факта, че той с нищо не беше по-различен от предишните манифестации на атакистката любов по рождение към Кремъл. Пишещият тук обаче си го спомня много добре защото на този ден на два пъти стана обект на улична агресия в центъра на столицата от страна на превъзбудени путинофили. В единият от случаите моя милост беше заплашен на практика с убийство на метри от официалния вход на Министерството на отбраната – не от цигани, както се досещате. http://ivo.bg/2015/12/16/путаницата-в-путинистките-глави/

Този спомен ме връща към все така горещата тема около побоя край село Войводиново. Изпреварвайки въпроса на предубедените читатели отговарям: да, на страната на бития съм. Както обикновено. Но не защото е бледолик като мен, нито заради факта, че се оказа военен ( което двама роми не са могли да знаят при положение, че не е носел униформа ). Пострадал е и това обстоятелство е достатъчна причина да съм на негова страна без да се интересувам от професията, произхода и етническата му принадлежност. Но това не решава автоматично казуса с причинно-следствената връзка. 

Щях да симпатизирам на младежите, ако пострадалите бяха те и по това щях да се различавам от зовящите сега за линч хора, които пък щяха да злорадстват, че двамината са си получили заслуженото за “циганската наглост” ( по Каракачанов). Но и в този случай пак щях да питам първо каква е причината за боя и кой все пак е инициаторът за него. 

Дали бившият командос е спрял колата си, пристъпил е спокойно навън и просто е казал “момчета, пресичате неправилно”?  Или е казал ( и направил ) нещо друго? До момента ни съобщават единствено версията, че двамата братя нямат видими следи от нанесени травми и по този начин се подклажда версията, че са нанесли побоя без причина.

Въпросът кой е започнал пръв, без това непременно да е довело до травми, никак не е маловажен. Питайте юристите. Аз съм питал и много внимавам, когато ме провокират. Защото не само ще направят с главата ми онова, с което ме заплашват на улицата, но и ще се окажа виновен като инициатор, ако не мога да докажа обратното. Онзи, който налита на бой на улицата няма проблем да излъже в съда, че е бил предизвикан и е действал в ситуация на самоотбрана. 

Дали е такъв и случаят във Войводино не мога да знам, но държа да знам истината, преди да произнасям присъда ( и за отмъщение да събарям сякаш по чудо изникнали като резултат от това незаконни постройки, обитавани от съвсем други лица) – за разлика от призоваващите към линч на обявените за виновници от тях, без съдът да се е произнесъл по решаващия въпрос за вината. 

Разбираем е гневът на колеги на пребития, който е бил изненадан и по тази причина не успял да се защити, според тях. Ами ако бяха извадили оръжие, огнестрелно или хладно, това нямаше ли да е по-голяма изненада, отколкото фактът, че са се разправили брутално с него с голи ръце?

“Войводата” на военното ведомство Каракачанов пръв даде тон за песента “няма да допусна да бият военни докато съм министър на отбраната”. Сега, след като свири сбор, да не се чуди, че откликват бивши генерали, като Шивиков и бивши командоси. Как точно “няма да допусне” не е възможно дори да се предположи. Важно му е обаче не само да се впише в това хоро, но и да го поведе.

Самите военни, какъвто Каракачанов не е,  не са първите, които показват солидарност по професионален признак. Паметен в това отношение е протестът на таксиметровите шофьори от 16 март 2001 г. ( на снимката)

Детето на техен колега беше намерено мъртво в един софийски парк и това беше достатъчно за стотици таксиметрови коли да обградят парламента на митинг, запомнен с обобщаващия вестникарски упрек “България уби дете” ( подхванат същата вечер в “Шоуто на Слави”). Наложи се премиерът Иван Костов да застане пред тях на официалния вход на Народното събрание и да им каже очевидното: че разследването трябва да установи вината.

Къде е Борисов днес? Защо се крие зад своя вицепремиер Каракачанов?

Когато лицата на гнева от едно престъпление се сливат, опровержението на тяхната убеденост по въпроса за вината с по-късна дата като правило не води до извинение. Кой от всичките обвинители би бил представителен да се извини за колективната “грешка” в преценката без доказателства? Така се разви кризата с таксиметровите шофьори през 2001-ва. Би трябвало да е поучително, но явно не е. 

Отгоре на всичко извършителите в случая с побоя край Войводиново са заловени на мига и са в ръцете на правосъдието. Срещу него ли са протестите, които поставят под съмнение неговото бъдещо решение? Ако е така, да заявят ясно, че осъждат по презумпция самото правосъдие. Да се опълчиш на институция, която никак не е безопасна и може да отвърне на всеки индивид с цялата сила на своя институционален арсенал, е по-трудно, май…

На тази шахматна дъска цари очевидно предизборно прегрупиране. Образно казано, този път Каракачанов псува, а Сидеров, имитирайки завистливо Борисов, пасува и дори жертва своя проруски ( троянски) кон с надежда да заблуди офицерите по диагонала, които би трябвало да го държат в шах, демонстрирайки чрез прокуратурата, че евразийските интригите не винаги се посрещат като мило послание и могат да бъдат заклеймявани дори. Публичното разобличаване на арестувания Николай Банев като заговорник, опитвал се да създаде евразийска партия, изглежда е част от това разиграване. 

Апропо, като става дума за варианти и хипотези, не бива да изключваме и следната: прокуратурата разобличи Баневото евразийство защото е конкурентно на Сидеровото и “маймуните” на един клон не бива да стават прекалено много. В края на краищата Сидеров е на власт, защо да не бъде защитен в това качество от конкуренцията по русофилска линия, която му мъти водата?

Само че тази версия не се връзва с днешната крачка назад, направена от Сидеров, който за първи път пледира ясно за равнопоставено дистанциране от Москва и Анкара. Ето това вече ясно говори за желанието му да се измъкна от мишата ниша на безпрекословната любов към Миша, както галено се казва мечката в Русия. 

Ако забелязвате, Сидеров дори се въздържа да се възползва да изригне срещу “циганската престъпност”, както е избухвал не веднъж и без конкретен повод.  Нали се готви за европейски депутат…

На война, като на война ( в де факто предизбрната обстановка) – почти като в “Патриотични игри”. Общото с този американски филм обаче е само в озвучаването му с музикални препратки към съветски композитори като Хачатурян и Шостакович. Филмът, който гледаме сега предизборно, е озвучен от солиста Каракачанов, но е режисиран от Решетников и Макаров. Не дай боже да се включи и Калашников.

Share on Facebook

Група физици от Масачутеския университет в Дартмут ( САЩ ) са показали , че масивни, въртящи се черни дупки може да се използват за свръхсветлинно пътуване.

На 11 януари 2019 , Китай обяви , че космическият апарат 'Чанъе-4' , който за първи път в историята направи успешно меко кацане на обратната страна на Луната, успешно е изпълнил своята мисия.

БХК обявява свободна позиция за правоспособен юрист

Китайското национално управление е публикувало видео на първото в историята меко кацане на обратната страна на Луната. Видеото е публикувано в Твитер от China Global Television Network (CCGT )

За мен Стефан Цвайг винаги е бил респектираща фигура – още откакто дядо ми заяви, че той е един от най-великите писатели не само в немскоезичния свят, а изобщо. След разказите и новелите, след „Мария Стюарт“ и „Мария Антоанета“, възприех като литературно пиршество новото издание на „Светът от вчера“ (изд. „Colibri“, превод от немски Анна Лилова). Книгата е...